№ 973
гр. Варна, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110117783 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „В.К.В.” ООД, ЕИК
**********, гр. Варна срещу С.С. искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания:
1./ за сумата от 458, 58 лв., претендирана като стойност на служебно начислени В и К
услуги, поради неосигурен достъп до средството за търговско измерване, на осн. чл. 24, ал. 4
вр. чл. 49 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К
оператор (ОУ) за периода от 30.10.2018г. до 26.06.2019г. в обект, находящ се в гр. Варна,
**********, които са обективирани във фактури, издадени за времето от 29.11.2018г. до
27.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 11.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 108, 58 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяка сума
по всяка фактура, считано от деня на падежа на всяко задължение или от 29.12.2018г. до
12.03.2020г. /вкл./ и от 09.04.2020г. до 06.10.2021г., както следва:
1./ Фактура № ********** от 29.11.2018 г., в размер на 59,47 лв., за периода от
30.10.2018 г. до 29.11.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 15,69 лв. за периода от
29.12.2018 г. до 06.10.2021 г.;
2./ Фактура № ********** от 18.12.2018 г., в размер на 59,47 лв., за периода от
29.11.2018 г. до 18.12.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 15,38 лв. за периода от
17.01.2019 г. до 06.10.2021 г.;
3./ Фактура № ********** от 30.01.2019 г., в размер на 61,09 лв. за периода от
18.12.2018 г. до 30.01.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 15,07 лв. за периода от
01.03.2019 г. до 06.10.2021 г.;
4./ Фактура № ********** от 27.02.2019 г., в размер на 61,90 лв., за периода от
30.01.2019 г. до 26.02.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 14,79 лв. за периода от
29.03.2019 г. до 06.10.2021 г.;
5./ Фактура № ********** от 29.03.2019 г., в размер на 61,90 лв., за периода от
26.02.2019 г. до 29.03.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 14,27 лв. за периода от
28.04.2019 г. до 06.10.2021 г.;
1
6./ Фактура № ********** от 25.04.2019 г., в размер на 61,90 лв., за периода от
29.03.2019 г. до 23.04.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 13,81 лв. за периода от
25.05.2019 г. до 06.10.2021 г.;
7./ Фактура № ********** от 30.05.2019 г., в размер на 61,90 лв., за периода от
23.04.2019 г. до 30.05.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 13,21 лв. за периода от
29.06.2019 г. до 06.10.2021 г.;
8./ Фактура № ********** от 27.06.2019 г., в размер на 30,95 лв., за периода от
30.05.2019 г. до 26.06.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 6,36 лв. за периода от
27.07.2019 г. до 06.10.2021 г.;
2./ за сумата от 154, 66 лв., претендирана като цена на доставени и потребени
количества В и К услуги, за периода от 19.07.2019г. до 26.08.2021г. в обект, находящ се в гр.
Варна, **********, които са обективирани във фактури, издадени за времето от 20.09.2019г.
до 27.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 11.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 19, 43 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяка сума
по всяка фактура, считано от деня на падежа на всяко задължение или от 20.10.2019г. до
12.03.2020г. /вкл./ и от 09.04.2020г. до 06.10.2021г., както следва:
1./ Фактура № ********** от 20.09.2019 г., в размер на 83,57 лв., за периода от
19.07.2019 г. до 18.09.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 15,21 лв. за периода от
20.10.2019 г. до 06.10.2021 г.;
2./ Фактура № ********** от 29.01.2020 г., в размер на 3,18 лв., за периода от
18.12.2019 г. до 28.01.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,46 лв. за периода от
28.02.2020 г. до 06.10.2021 г.;
3./ Фактура № ********** от 24.06.2020 г., в размер на 22,48 лв., за периода от
27.05.2019 г. до 23.06.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,74 лв. за периода от
24.07.2020 г. до 06.10.2021 г.;
4./ Фактура № ********** от 30.07.2020 г., в размер на 3,22 лв., за периода от
23.06.2020 г. до 29.07.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,36 лв. за периода от
29.08.2020 г. до 06.10.2021 г.;
5./ Фактура № ********** от 28.08.2020 г., в размер на 3,22 лв., за периода от
29.07.2020 г. до 28.08.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,33 лв. за периода от
27.09.2020 г. до 06.10.2021 г.;
6./ Фактура № ********** от 28.01.2021 г., в размер на 3,23 лв., за периода от
10.12.2020 г. до 27.01.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,20 лв. за периода от
27.02.2021 г. до 06.10.2021 г.;
7./ Фактура № ********** от 29.07.2021 г., в размер на 3,25 лв., за периода от
27.06.2020 г. до 27.07.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,04 лв. за периода от
28.08.2021 г. до 06.10.2021 г.;
8./ Фактура № ********** от 27.08.2021 г., в размер на 32,51 лв., за периода от
27.07.2021 г. до 26.08.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,09 лв. за периода от
26.09.2021 г. до 06.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поправена с разпореждане № 26722/09.12.2021г. и двете в
производството по ч.гр.д. № 14714/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
Претендират се и сторените по делото съдебно деловодни разноски.
Исковете са основани на твърдения, че страните по делото са обвързани от
правоотношение по договор за продажба на В и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна,
**********, собствеността по отношение на който е придобита с договор за покупко –
продажба от 2005г., по силата на което В и К операторът доставя услуги срещу заплащане
2
на определена цена от страна на потребителя за ползването му.
Твърди се, че в периода от 30.10.2018г. до 26.06.2019г., В и К операторът е издал
фактури за времето от 29.11.2018г. до 27.06.2019г., обектвиращи стойността на служебно
начислени услуги в хипотезата на чл. 24, ал. 4 вр. чл. 49 ОУ, поради неоказан достъп до
средството за търговско измерване от страна на потребителя от по 20 куб.м. вода месечно,
които се претендират за заплащане.
На 19.07.2019г. в обекта на ответника е монтиран нов водомер с дистанционно
отчитане, през който е преминала вода, чиято стойност е начислена във фактури от
20.09.2019г. до 26.08.2021г. за отчетен период от 19.07.2019г. до 26.08.2021г., които
ответникът не е заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор.
Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с
хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.С., е депозирал писмен отговор, в който
предявените искове се оспорват по основание и размер. В условие на евентуалност е
релевирано правопогасяващо възражение за плащане.
Твърди се, че считано от 2013г. ответникът и членовете на неговото семейство не
ползват водоснбдения имот, тъй като са се установили в чужбина, поради което същите не са
потребили претендираното количество от по 20 куб.м. вода месечно и не дължат
заплащането им по фактури, издадени за периода от 20.09.2019г. до 27.08.2021г., начислени
по цени несъобразени с решения на КЕВР. Оспорват се твърденията, че ответникът е
отказал достъп до средството за търговско измерване, като приложените от ищеца
разпоредби на чл. 24, чл. 35 и чл. 49 ОУ, се твърди да са неравноправни, тъй като дават
възможност на оператора сам да съставя протоколи.
След поставяне на нов водомер с дистанционно отчитане, считано от деня на
монстажа му – 19.07.2019г. до месец октомври 2021г., отчетените воличества услуги
възлизат на 49 куб.м.
В условие на евентуалност, при установяване основанието и размера на вземанията, е
релевирано правопогасяващо възражение за плащане на сумата от 2 118, 38 лв., с която са
погасени всички задължения до 18.01.2022г.
С оглед изложеното се настоява за отхвърляне на заявените претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
са процесуално допустими, предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По претенциите за установяване дължимост на сумата от 154, 66 лв., представляваща
главница и 19, 43 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава
В първото съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че в хода на производството, ответникът С.С., е погасил
чрез плащане сумата от 154, 66 лв., представляваща цена на доставени и потребени
количества В и К услуги, за периода от 19.07.2019г. до 26.08.2021г. в обект, находящ се в гр.
Варна, **********, които са обективирани във фактури, издадени за времето от 20.09.2019г.
до 27.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 11.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 19, 43 лв.,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяка сума по
всяка фактура, считано от деня на падежа на всяко задължение или от 20.10.2019г. до
3
06.10.2021г.
Извършеното на 18.01.2022г. в хода на производството плащане съставлява
признание на неизгодни за длъжника факти, а именно, че същият се явява потребител на В и
К услуги по смисъла на ОУ, на когото в посочения период са доставени 49 куб.м. услуги по
цени, одобрени от КЕВР, които същият не е заплатил на падежа, поради което дължи
сумите, обективирани в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Посочените факти следва да се считат установени и от ангажираните допустими и
относими доказателствени средства доказващи, че С.С., е собственик на водоснабдения
обект, придобит с договор за покупко – продажба от 19.08.2005г., вписан в СВ – Варна /л.
32/.
В собствения й обект, на 19.07.2019г. е монтирано средство за търговско измерване с
дистанционно отчитане, за който факт е съставен констативен протокол от служители на
оператора, през който са преминали 49 куб.м., факт, който се признава от ответника и се
установява и от заключението на СсчЕ, а размерът на неплатени В и К услуги, е
остойностен по цени, одобрени с решение на КЕВР, съобразно неоспореното и кредитирано
от съда заключение на допуснатата СсчЕ в посочената част.
Не се твърди и не се доказва стойността на услугите да е била заплатена на падежа,
поради което наред с главниците ответникът дължи и обезщетение за забава, съимеримо със
законната лихва.
Съгласно първоначалната редакция на чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, в сила от 13.03.2020г., до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Или, последиците от забавата не се прилагат само за времето от 13.03.2020г. до
09.04.2020г., когато първоначалната редакция на чл. 6 е изменена ( ДВ, бр. 34 от 9.04.2020 г.,
в сила от 9.04.2020г.) и която след изменението е относима само към забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, какъвто не е настоящия случай.
Или за времето от 09.04.2020г. до 13.05.2020г., ищецът не е начислявал обезщетение
за заваба в размер на законната лихва.
Извършените изчисления на обезщетенията за забава върху неплатените главници за
период до 12.03.2020г. /вкл./ и от 13.05.2020г. до 06.10.2021г., се явяват по-благоприятни за
потребителя, защото те са в по-малък от дължимия размер.
Плащането на съществуващите задължения се явява и факт, настъпил в хода на
процеса, който има значение за спорното право, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК и който има за
последица отхвърляне на предявените специални установителни искове по реда на чл. 422
ГПК.
По претенциите за установяване дължимост на сумата от 458, 58 лв., представляваща
главница и 108, 58 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава
В исковата молба, В и К операторът твърди, че достъп до средството за търговско
измерване във водоснабдения имот, не е бил осигурен от потребителя или негов
представител за периода от 30.10.2018г. до 26.06.2019г., което е дало основание да начисли
стойността на В и К услуги, въз основа на осн. чл. 24, ал. 4 вр. чл. 49 ОУ от по 20 куб.
месечно или по 5 куб.м. за 4 обитатели.
4
Когато се твърди, че потребителят не е осигурил достъп до СТИ, то приложение в
отношенията между страните следва да намери разпоредбата на чл. 49 ОУ.
Същата предвижда, че при отказ на потребителя, установен по чл. 24, ал. 4 ОУ, т.е. с
протокол, да осигури достъп на длъжностно лице на В и К оператора за отчитане на
показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1 m/s за периода до предишния реален отчет, но не по-дълъг
от 6 месеца.
По делото остава недоказано, че потребителят е отказал достъп до СТИ, поради което
този факт, съдът приема за неосъществил се.
Представените писмени доказателства – карнетни листи с вписани по 20 куб.м. вода
месечно, с основание - „СК“, т.е. служебна консумация, не носят подпис на потребителя или
негов представител и не се ползват с формална и материална доказателствена сила, поради
което не могат да обвържат ответника с посочените от инкасатора показания.
Показанията, отразени в опис от таблет, представляват отчети на инкасатора
нанесени в електронно устройство, заместващо карнетните листове, съставяни на хартиен
носител, които не носят подпис на потребител или негов представител не могат да обвържат
ответника по делото с вписаните служебно показания при неосигурен достъп до водомера.
Дори и да бе доказано, че потребителят е отказал достъп до СТИ, то стойността на
претендираните количества и период не са съобразени с разписаното в чл. 49 ОУ, а именно,
съобразно пропускателната способност на водопроводната инсталация преди водомера при
6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s за периода до
предишния реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
В случая, не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 ОУ, така както
е направил ищеца, тъй като тя регламентира възможността за начисляване на месечно
количество изразходвана питейна вода при нетоплофицирано жилище за сгради в режим на
етажна собственост в размер на 5 куб.м. за един обитател, която намира приложение при
липса на водомер, какъвто безспорно не е настоящия случай.
Данните по делото сочат, че обектът не е в сграда в режим на етажна собственост.
Водомерът в имота е бил демонтиран на 19.07.2019г. с показание от “2 171 куб.м”, от които
се претендират за заплащане стойността на 140 куб.м. вода, посочени в табличен вид от
вещото лице и е поставен нов с дистанционно отчитане, които не могат да се отнесът, като
доставени и потребени към заявения период.
Следователно, предпоставките по чл. 49 ОУ не са осъществени, поради което
предявените специални установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, като неоснователни,
следва да бъдат отхвърлени.
Плащане на посочените задължения не е извършено. Както вещото лице посочва, а
пълномощникът на ищеца признава в съдебно заседание, със сумата от 1 897, 31 лв. са
погасени задължения, предхождащи процесните и относими към постигнатата в
производството по гр.д. № 3913/2019г. по описа на Районен съд – Варна извънсъдебна
спогодба.
По разноските
С право на разноски разполага “В.К.В.” за онази част от исковете, които са погасени с
плащане в хода на процеса.
Като не е заплатил на падежа свои изискуеми и ликвидни задължения, ответникът е
станал повод за завеждане на установителните претенции, поради което следва да понесе и
разноските в размер на 58, 72 лв. за настоящото производство и за производството по ч.гр.д.
5
№ 14714/2021г. по описа на ВРС, възлизащи на 17, 61 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на ответната страна, следва да се присъдят разноски в размер на 153, 03 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Разноски за адвокатко възнаграждение не се присъждат поради непредставяне на
доказателства за извършването на такива най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, съгласно т. 11 от ТР
6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна срещу С. С.
СТ., ЕГН **********, гр. Варна, гр. Варна, ********** искове по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 154, 66 лв.
/сто петдесет и четири лева и шестдесет и шест ст./, представляваща цена на доставени и
потребени количества В и К услуги, за периода от 19.07.2019г. до 26.08.2021г. в обект,
находящ се в гр. Варна, **********, които са обективирани във фактури, издадени за
времето от 20.09.2019г. до 27.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението
и сумата от 19, 43 лв. /деветнадесет лева и четиридесет и три ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяка сума по всяка фактура,
считано от деня на падежа на всяко задължение или от 20.10.2019г. до 12.03.2020г. /вкл./ и
от 09.04.2020г. до 06.10.2021г., както следва, поради погасяване на вземанията чрез
плащане в хода на производството, както следва:
1./ Фактура № ********** от 20.09.2019 г., в размер на 83,57 лв., за периода от
19.07.2019 г. до 18.09.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 15,21 лв. за периода от
20.10.2019 г. до 06.10.2021 г.;
2./ Фактура № ********** от 29.01.2020 г., в размер на 3,18 лв., за периода от
18.12.2019 г. до 28.01.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,46 лв. за периода от
28.02.2020 г. до 06.10.2021 г.;
3./ Фактура № ********** от 24.06.2020 г., в размер на 22,48 лв., за периода от
27.05.2019 г. до 23.06.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,74 лв. за периода от
24.07.2020 г. до 06.10.2021 г.;
4./ Фактура № ********** от 30.07.2020 г., в размер на 3,22 лв., за периода от
23.06.2020 г. до 29.07.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,36 лв. за периода от
29.08.2020 г. до 06.10.2021 г.;
5./ Фактура № ********** от 28.08.2020 г., в размер на 3,22 лв., за периода от
29.07.2020 г. до 28.08.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,33 лв. за периода от
27.09.2020 г. до 06.10.2021 г.;
6./ Фактура № ********** от 28.01.2021 г., в размер на 3,23 лв., за периода от
10.12.2020 г. до 27.01.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,20 лв. за периода от
27.02.2021 г. до 06.10.2021 г.;
7./ Фактура № ********** от 29.07.2021 г., в размер на 3,25 лв., за периода от
27.06.2020 г. до 27.07.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,04 лв. за периода от
28.08.2021 г. до 06.10.2021 г.;
8./ Фактура № ********** от 27.08.2021 г., в размер на 32,51 лв., за периода от
27.07.2021 г. до 26.08.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,09 лв. за периода от
26.09.2021 г. до 06.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
6
задължение по чл. 410 ГПК, поправена с разпореждане № 26722/09.12.2021г. и двете в
производството по ч.гр.д. № 14714/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна срещу С. С.
СТ., ЕГН **********, гр. Варна, гр. Варна, ********** искове по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 458, 58 лв.
/четиристотин петдесет и осем лева и петдесет и осем ст./, представляваща стойност на
служебно начислени В и К услуги, поради неосигурен достъп до средството за търговско
измерване, на осн. чл. 24, ал. 4 вр. чл. 49 от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите на В и К оператор (ОУ) за периода от 30.10.2018г. до 26.06.2019г. в
обект, находящ се в гр. Варна, **********, които са обективирани във фактури, издадени за
времето от 29.11.2018г. до 27.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението
и сумата от 108, 58 лв. /сто и осем лева и петдесет и осем ст./, представляваща обезщетение
за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяка сума по всяка фактура, считано от
деня на падежа на всяко задължение или от 29.12.2018г. до 12.03.2020г. /вкл./ и от
09.04.2020г. до 06.10.2021г., както следва:
1./ Фактура № ********** от 29.11.2018 г., в размер на 59,47 лв., за периода от
30.10.2018 г. до 29.11.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 15,69 лв. за периода от
29.12.2018 г. до 06.10.2021 г.;
2./ Фактура № ********** от 18.12.2018 г., в размер на 59,47 лв., за периода от
29.11.2018 г. до 18.12.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 15,38 лв. за периода от
17.01.2019 г. до 06.10.2021 г.;
3./ Фактура № ********** от 30.01.2019 г., в размер на 61,09 лв. за периода от
18.12.2018 г. до 30.01.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 15,07 лв. за периода от
01.03.2019 г. до 06.10.2021 г.;
4./ Фактура № ********** от 27.02.2019 г., в размер на 61,90 лв., за периода от
30.01.2019 г. до 26.02.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 14,79 лв. за периода от
29.03.2019 г. до 06.10.2021 г.;
5./ Фактура № ********** от 29.03.2019 г., в размер на 61,90 лв., за периода от
26.02.2019 г. до 29.03.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 14,27 лв. за периода от
28.04.2019 г. до 06.10.2021 г.;
6./ Фактура № ********** от 25.04.2019 г., в размер на 61,90 лв., за периода от
29.03.2019 г. до 23.04.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 13,81 лв. за периода от
25.05.2019 г. до 06.10.2021 г.;
7./ Фактура № ********** от 30.05.2019 г., в размер на 61,90 лв., за периода от
23.04.2019 г. до 30.05.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 13,21 лв. за периода от
29.06.2019 г. до 06.10.2021 г.;
8./ Фактура № ********** от 27.06.2019 г., в размер на 30,95 лв., за периода от
30.05.2019 г. до 26.06.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 6,36 лв. за периода от
27.07.2019 г. до 06.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поправена с разпореждане № 26722/09.12.2021г. и двете в
производството по ч.гр.д. № 14714/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА С. С. СТ., ЕГН **********, гр. Варна, гр. Варна, ********** ДА
ЗАПЛАТИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна сумата от 76, 33 лв. /седемдесет и
шест лева и тридесет и три ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от които 58, 72 лв. за настоящото производство и за производството по ч.гр.д. №
7
14714/2021г. по описа на ВРС, възлизащи на 17, 61 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. С. СТ.,
ЕГН **********, гр. Варна, гр. Варна, ********** сумата от 153, 03 лв. /сто петдесет и три
лева и три ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8