Р Е
Ш Е Н
И Е-77
Гр. Трън, 27.12.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При секретаря Г.А. като разгледа НАХД
№ 77 по описа на ТРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С
наказателно постановление /НП/ № 6516/24.10.2019г. на Директор на Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, оправомощен
със заповед № РД-11-1266/17.10.2019г. на Председателя на УС на АПИ Г.Т., е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда/ лева на Д.М.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 ал.1, т.2 вр. с чл.53 от ЗАНН за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1
буква „А“ от ЗП. вр. с чл. 37 ал.1 т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Против
така издаденото постановление Д.М.П. е подал жалба пред ТРС в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че
наказателното постановление е издадено, при съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до невъзможност на въззивника да разбере в какво
го обвиняват, за да организира защитата си.
Въззиваемата
страна, чрез ю. к. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно,
издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните
правила.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите С.В.П.
и В.Б.А., прочетените и приети писмени доказателства – АУАН 7285/25.09.2019г., наказателно
постановление № 6516/24.10.2019г, заповеди РД-11-1266 от 17.10.2019г. и
РД-11-859/ 15.07.2019г. на Председателя на УС на АПИ, пълномощно №
П-76/14.03.2019г. на Председателя на УС на АПИ, декларация за съответствие за
ролетка 1234/2018г., сертификат за съответствие DIN
50049-2.1 за ролетката 1305/18, ЕС декларация за съответствие, разрешително за
достъп до горски територии, намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт и от лице с правен интерес, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На 25.09.2019
г. в 16.05ч., на път III- 637, на табелата начало на с.П., общ.Трън, обл.Перник, с посока З.-Трън свидетелите С.В.П. на длъжност
"главен инспектор АРОК“, при АПИ, гр. София и В.Б.А.- "главен инспектор
АРОК“, при АПИ, гр. София, извършили проверка на товарен автомобил марка ***
модел ***, ***, с рег.№ ***. При проверката установили, че водач на автомобила
е въззивникът Д.М.П.. Констатирано било, че водачът
на автомобила управлявал ППС „осъществява
движение без разрешение за дейности специалното ползване на пътищата, издадено
от администрацията управляваща пътя
/АПИ/, извънгабаритно ППС по параграф 1 т.1 от ДР на Наредба 11/03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Извънгабаритно ППС по чл.2
от Наредбата. Необходимостта от разрешение се
доказва от направеното измерване, при което се констатира надвишаване на
нормите на наредбата както следва: Измерената широчина е 2,90м., а допустимата
максимална широчина на ППС - 2,55м. съгласно чл.5 ал.1 т.1 б.“А“ от Наредбата.
Измерването е извършено с техническо средство ролетка №1305/18 (5м.) ППС превозва
дървен материал.“ АНО в лицето на
оправомощения по съответния ред Директор на Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол /АРОК/, при Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, като съобра*** описаното в АУАН 7285/25.09.2019г., както и
другите писмени доказателствата по преписката, съставил в придвидения от закона
срок НП–6516/24.10.2019г. В него е описана надлежно и подробно фактическата
обстановка обективираща признаците на твърдяното за извършено административно
нарушение. А именно: „ На 25.09.2019г. в
16.15ч. на път III-637 , на
табела за начало на с.П. в посока гр.З.-гр.Трън, Д.м.П. е управлявал и
осъществявал движение на МПС с три оси марка "***", модел "***",
с рег. № ***, като при извършената проверка направили измерване, при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: 1. Измерената широчина
на ППС е 2.90 м. при допустима максимална дължина 2,55м., съгласно чл.5 ал.1 т.1
б.“А“ от Наредбата; Съгласно чл.2 на Наредбата, при надвишаването на норчите по
чл.5 , ППС е извънгабаритно. Измерването е извършено с техническо
средство-рулетка №1305/18 (5м.).Подробно е описано, че измерените параметри на
провереното ППС го определят като извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Съгласно чл.26 ал.2 т.1 , буква „а“ от ЗП движението на
извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително
или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на
пътищата, издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ). Водачът не е
представил на длъжностното лице от АПИ валидно разрешение
/квитанция/ за движение на извънгабаритно ППС по пътищата стопанисвани от АПИ.
Приложена
е разписка от 25.09.2019г., от която е видно, че въззивникът е получил препис
от АУАН №0007285/25.09.2019г., както и становище на актосъставителя, че след връчване
на АУАН водача е изпълнил условията на чл. 37, ал. 3
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Прието е, че е нарушен чл. 26, ал. 2,
т. 1 б. "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 на
МРРБ.
АНО е
възприел като смекчаващо вината обстоятелство, че водачът е изпълнил
разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредбата след съставяне на АУАН.
В
хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта,
показанията на които са последователни и взаимодопълващи в подкрепа на
установената и описана в АУАН фактическа обстановка. Приетата фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приетите
писмени доказателства.
По
наведените в жалбата доводи за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения
водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до
незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият състав намира от правна страна
следното:
При
издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не е допуснал
съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Както в АУАН, така и наказателното постановление съдържат
необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсва в НП пълно и точно
описание на твърдяното нарушение на обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават. Наказващия орган в АУАН и НП
е направил пълно и точно описание на административното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. Неоснователно е и твърдението на защитата на жалбоподателя, че в
атакуваното наказателно постановление са изброени от наказващия орган множество
различни правни разпоредби, които имат бланкетно съдържание, поради което е
нарушено правото му на защита с оглед обстоятелството, че същия е в
невъзможност да разбере за какво административно нарушение е ангажирана
административно- наказателната му отговорност. В НП наказващия орган ясно и
точно е описал къде, кога и при какви обстоятелства какво е противоправното
поведение на въззивника, водещо до ангажирането му с административнонаказателна
отговорност. Конкретизирал е цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя
правни норми, както на законовия така и подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2,
т. 1, б "а" от ЗП и чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и
санкционната норма, а именно чл. 53, ал. 1,
т. 2 от ЗАП
въз основа, на която е наложено административното наказание на жалбоподателя.
Съгласно чл. 26, ал. 2,
т. 1, "а" от ЗП е посочено от законодателя, че за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая контролните органи
безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа страна в АУАН и
НП, което съдът приема за доказано, с оглед събраните в хода на
административно-наказателното производство гласни доказателства - показанията
на свидетелите, както и писмените такива, че жалбоподателят управлява ППС,
"извънгабаритно" по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Това обстоятелство се доказва от получените стойности при измерване височината
и дължината на ППС, които са над допустимите максимални размери съгласно чл. 5,
ал. 1 от цитираната наредба на МРРБ.
Установява
се, че измервателният уред ползван от контролните органи при проверката е бил
от одобрен тип и годен такъв. В хода на
съдебното следствие са представени от наказващия орган писмени документи
установяващи, че измервателните средства са калибрирани и проверени. Предвид
посоченото може да се направи извода, че използваните при измерването на ППС
технически средства, а именно ролетка отговаря на изискванията на Закона за измерванията, поради което
и следва да се приеме, че измерените с нея стойности са верни.
Относно
твърдението на жалбоподателя, че неправилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност като се сочи, че
административно-наказващия орган преди налагане на санкцията трябва да се
съобрази на кого е вменено задължението за снабдяване със съответно
разрешително като в тази връзка се твърди, че това са "превозвачите"
по смисъла на §. 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, то съдът
намира същото за неоснователно и правно неаргументирано. Съгласно чл. 53, ал. 1,
т. 2 от ЗП
се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или
които извършат, или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. В настоящия случай безспорно
е установено от контролните органи, че жалбоподателят е управлявал процесното
ППС, с оглед на което по смисъла на цитираната правна норма на чл. 53, ал. 1,
т. 2 от ЗП
същият е лице, което извършва дейност движение на извънгабаритно ППС без
разрешение на собственика или администрацията управляваща пътя. Т. е. в случая
законодателят е имал предвид, че следва да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на лицето извършващо превоза, а не на
"превозвача" по смисъла на §. 1, т. 5 от
ДР на Закон за автомобилните превози, както сочи жалбоподателя. В АУАН е
отразено от контролните органи, че към момента на проверката жалбоподателят
управлява ППС-то, а и свидетеля също категорично потвърждава това
обстоятелство, поради което съдът им дава вяра. Съгласно чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или
тежки пътни превозни средства във вътрешността на страната съответните служби
за контрол при МВР и АПИ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното
и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за
платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, какъвто е и настоящия случай.
Наказващият орган е приел, че
извършеното административно нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Същото е изводимо както от събраните писмени доказателства, така и от
обясненията на актосъставителя – св.С.П. относно
обстоятелството, че проверката е инициирана по повод сигнали от жители на
селото, че камиони на дърводобивни фирми редовно проевозват по въпросния път от
републиканската пътна мрежа дървен материал с широчина по-голяма от допустимото
и с това създават реална опасност от
ПТП при разминаване с друго ППС.
Настоящия съдебен състав споделя горното, тъй като общ принцип при
определяне на наказанието за дадено деяние /отнасящо се и до административните
нарушения/ е, че същото се определя в рамките на предвиденото от закона, с
преценка на степента на обществена опасност на конкретното деяние, степента на
обществена опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието, както и
всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
обща особеност на последните две обстоятелства е въздействието върху психичните
процеси, които водят до формиране на вината и се проявяват преди или по време
на осъществяване на престъпното деяние. Наред с това следва да не са били
отразени в състава на деянието.
В случая наложеното наказание е на
минимума, предвиден в закона и АНО както и съда не могат да изменят същото под
предвидения предел. В този смисъл съдът намира, че с оглед липса на данни за
други „транспортни нарушения, оказаното от него съдействие при извършване на
проверката се касае по-скоро за липса на данни за отегчаващи вината
обстоятелства, което се е отра***о на размера на
наказанието.
По изложените
мотиви, ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 6516/24.10.2019г.
на Директор Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.София упълномощен със заповед вх.№ РД-11-1266/17.10.2019г.
на Председателя на УС на АПИ, с което е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. / хиляда/
лева на Д.М.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53
ал.1 т.2 вр. с чл.53 от ЗАНН за
нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 буква „а“ от ЗП вр. с чл. 37 ал.1 т.1 на Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на
основанията, визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния
процесуален кодекс пред Административен
съд –гр.Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :