Решение по дело №131/2024 на Административен съд - Добрич

Съдебното производство е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба от Р. Д. П. [ЕГН] от гр. Добрич, ж.к. „Балик“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 11 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 24-0355-000010/ 20.02.2024 г. на началник на РУ – Тервел при ОД на МВР – Добрич, с която е приложена ПАМ - „чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни“ относно МПС лек автомобил "БМВ 320Д" с рег. № [рег. номер].

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с императивните изисквания за съдържание на акта, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Не оспорва, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и предвидената писмена форма. Сочи, че в заповедта не е конкретизирано нарушение от негова страна, съставляващо основание за налагане на мярката, нито е мотивирана необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка за постигане на предвидената в закона цел. Не са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Твърди, че като собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена не е допускал, знаел и разрешавал притежаваното от него ППС да бъде управлявано от лице, чието СУМПС е било отнето, поради което не е следвало да се прилага принудителна административна мярка по чл. 171 от ЗДвП. Поддържа, не е бил запознат с обстоятелството, че притежаваното от него МПС е било управлявано от неправоспособно лице - нарушител. Счита, че няма вина за извършването на деянието и без вина не може да се носи отговорност. Никъде в обжалваната заповед не е бил обсъден въпросът за вината на жалбоподателя, поради което било накърнено правото му на защита. По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Началник на РУ – Тервел при ОД на МВР – Добрич, с писмено становище оспорва жалбата. Счита така постановената ЗППАМ за правилна и законосъобразна, и моли същата да бъде оставена в сила.

Административният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 24-0355-000010/ 20.02.2024 г., издадена на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, Началникът РУ – Тервел при ОД на МВР – Добрич, е приложил спрямо жалбоподателя П. принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 185 дни“ относно МПС лек автомобил "БМВ 320Д" с рег. № [рег. номер].

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 25.11,2023г. около 15.30 ч. в с. Кочмар, общ. Тервел, обл. Добрич по ул. "Четвърта" в края на селото в посока гр. Добрич неправоспособният И. Ц. Ц. [ЕГН] с постоянен адрес гр. Добрич, жк. "Строител" № 58, вх. А, ет. 4, ап. 8 управлява лек автомобил "БМВ 320Д" с рег. № [рег. номер] собственост на Р. Д. П., като при извършена справка в автоматизираните информационни системи АИС АНД е установено, че спрямо водача има издадена ЗППАМ № 22-0651-000302/29.07.2022 г. връчена на 03.08.2022 г. по чл. 171, т. 4 ЗДвП за изземване на СУМПС на водач на МПС на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП административният орган е приел, че е извършил следното деяние: Управлява МПС, след като СУМПС е иззето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП.

Съставен е АУАН серия АД № 263860 в който е прието наличието на нарушение на чл.150 ЗДвП, който е изпратен в 01 РУ Добрич за връчване на водача И. Ц. по постоянен адрес. Изготвена е докладна записка от служителите на РУ Тервел с рег. № 355р-9580/29.11.2023г.АУАН е връчен на 13.02.2024г. и е подписан от И. Ц. без възражения. Към АУАН има снето писмено сведение в което той посочва, че на въпросния ден е управлявал автомобила, който му е бил даден от негов приятел на име Р. П., като не знаел къде живее и нямал телефон за връзка с него.

По делото са приложени като доказателства по делото Заповед рег. № 357з-924/07.04.2022 г. за оправомощаване в т.1-5 на началниците на районните управления при ОДМВР-Добрич с правомощията да издават ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП; Справка за нарушител; Докладна записка рег.№ 355р-9580/29.11.2023 г. до гл.инспектор К.К.; Заповед рег.№ 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОДМВР-Добрич, ЗППАМ № 22-0851-000302/29.07.2022 г.; НП № 20-0851-000075; НП № 20-0851-000135; НП № 20-0851-000153; НП № 20-0851-001123.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. С представената по делото Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. са определени длъжностните лица, компетентни да издават заповеди за ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи. Цитираната Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на Директора на ОДМВР – Добрич, оправомощава началниците на районните управления да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Следователно, оспорената заповед е издадена от орган, който притежава съответната компетентност.

Актът съдържа всички необходими реквизити, заложени в изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК.

Налице са подробни мотиви, както относно деянието извършено от Ц., така и относно наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ.

Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по т. 2а, б. „а“ (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г., представляващо действаща редакция към датата на издаване на заповедта, съставляващи прекратяване регистрацията на пътно превозно средство управлявано от неправоспособен водач, не притежаващ свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;

Член 150 ЗДвП постановява, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 с.з.

От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че при проверката, извършена от органите на РУ Тервел на 25.11.2023г. около 15.30 ч. в с. Кочмар, общ. Тервел, обл. Добрич по ул. "Четвърта" в края на селото в посока гр. Добрич неправоспособният И. Ц. Ц. е управлявал лек автомобил "БМВ 320Д" с рег. № [рег. номер] собственост на Р. Д. П., като при извършената справка в автоматизираните информационни системи АИС АНД е установено, че спрямо водача има издадена ЗППАМ № 22-0651-000302/29.07.2022 г. връчена на 03.08.2022 г. по чл. 171, т. 4 ЗДвП за изземване на СУМПС на водач на МПС на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Изложеното сочи, че в нарушение на чл. 150 ЗДвП Ц. е управлявал МПС, след като СУМПС е иззето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП.

Не са налице предпоставките за отмяна на заповедта по настоящето производство, каквото е искането в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е категорична, че ПАМ се налага при липса на правоспособност на водача, след лишаването му от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или временно отнемане на свидетелството му за по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП (какъвто е настоящият случай). Под "съответно свидетелство за управление" законодателят има предвид имплицитно включено значението на "нормативно изискуемото, валидно за съответната категория МПС свидетелство за управление", което покрива всички възможни хипотези – водачът никога не е разполагал със свидетелство, то му е било отнето или е притежавал такова, но срокът му на валидност е изтекъл. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН относно липсата на валидно СУМПС за водача. Доказателства, че към датата на проверката Ц. е бил правоспособен водач не са представени в административното производство по налагане на ПАМ. Такива не бяха представени и до приключване на съдебното дирене в настоящото производство. Като се има предвид и обстоятелството, че не са налице данни Ц. и в момента да е възстановил правото си да управлява МПС, както и че не са налице данни за обжалване и отмяна на ЗППАМ № 22-0651-000302/29.07.2022 г. връчена на 03.08.2022 г., следва извода, че към 25.11.2023 г. хипотезата на чл. 171, ал. 2а, б. "а" ЗДвП е била изпълнена.

Мярката по чл. 171, ал. 2а, б. "а" ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен а превантивен характер. Тя се "прилага", а не се "налага" без оглед на вината и чрез нея се реализира диспозицията на правната норма, поради което неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на виновно поведение от негова страна.

Предвид изложеното, съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

По арг. на противното на чл. 143, ал. 1 АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

На основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, А. съд - Добрич,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Д. П. [ЕГН] от гр. Добрич, [жк], вх. В, ет. 4, ап. 11 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 24-0355-000010/ 20.02.2024 г. на началник на РУ – Тервел при ОД на МВР – Добрич, с която е приложена ПАМ - „чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни“ относно МПС лек автомобил "БМВ 320Д" с рег. № [рег. номер].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.