Определение по дело №1295/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3033
Дата: 7 август 2023 г. (в сила от 7 август 2023 г.)
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20233100501295
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3033
гр. Варна, 07.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501295 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 63375/16.09.2022г., уточнявана с молба №
67566/05.10.2022г. и молба № 75869/04.11.2022г. от Т. М. И. ЕГН ********** от гр. Варна,
ул. „Ген.Г.Попов“, № 23, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Д.В. против Решение № 2218/06.07.2022г. по
гр. дело № 4000/2021г. на ВРС, в частта в която е отхвърлен иска й срещу И. Ц., гражданка
на РГермания, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 5 за разликата над 242.00лв. до
842.00лв. или за сумата от 600.00лв., поради извършено прихващане с депозита по чл. 15 от
договора за наем от 18.08.2020г. и за разликата над 842.00лв. до претендираните 7600.00лв.,
представляваща обезщетение за нанесени на собствения на ищцата апартамент находящ се в
гр.Варна, ул. „Генерал Георги Попов“ № 23, ет. 1, ап. 2 вреди, с оглед сключения между тях
договор за наем от 18.08.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 18.03.2021г. до окончателното изплащане, на
основание чл.233, ал.1, предл.2 от ЗЗД; в частта в която е отхвърлен иска й с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр.2 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД, за осъждане на И. Ц., гражданка на
РГермания , със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 5 да й заплати сумата от 600лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи, представляващи един месечен наем
поради налагащия се да бъде извършен в този срок ремонт на жилището; в частта в която е
осъдена да заплати на И. Ц., гражданка на РГермания, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар
Асен“ № 5 сумата от 1437,13 /хиляда четиристотин тридесет и седем лева и 13 стотинки/,
представляваща представляваща сторени от ответницата разноски, съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Страната поддържа, че обжалва цялото решение. Същото е неправилно,
незаконосъобразно, т.к. не е приложен правилно материалния закон и са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до липсата на обективност и пристрастност,
като решението почива на само на предположения, догадки и неправилна логика.
Съдът не е кредитирал представения снимков материал, нито заключението по
изслушаната СТЕ, нито водените от Т. И. свидетели.
След като е доказана увредата, се моли да бъде отменено обжалваното решение и
1
постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск за вреди, включително и
този за пропуснати ползи. Оспорва се преценката на съда за правната сложност на делото
при уважаване или отхвърляне на претенцията за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Претендира присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.а Ц., гражданка на
РГермания, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар Асен“, № 5, чрез адв. Ж.Д., с който
оспорва постъпилата въззивна жалба, като неоснователна. Моли се да бъде оставена без
уважение, като й бъдат присъдени направените разноски.
Настоящият състав намира, че в частите, в които исковите претенции на Т. М. И. са
уважени или насочените срещу нея искове са отхвърлени, както и в частта, в която
насрещната страна е осъдена да й заплати разноски за първата инстанция, тя няма правен
интерес да обжалва, становище, с което процесуалният й представител в о.с.з. на
28.02.2023г. по в.гр.д. № 20223100502543 по описа за 2022г. на ВОС принципно се е
съгласил. Производството по въззивната жалба в тези части следва да бъде прекратено, като
недопустимо.
Няма направени от страните доказателствени искания.
Постъпила е и частна жалба вх. № 27623/12.04.2023г. от Т. М. И. ЕГН **********
от гр. Варна, ул. „Ген.Г.Попов“, № 23, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Д.В. против определение №
3809/28.03.2023г. по гр.д. № 4000/2021г. на ВРС, с което съдът е отказал да измени решение
№ 2218/06.07.2022г. по гр. дело № 4000/2021г. на ВРС в частта за разноските, като присъди
разноските, които се полагат на ищцата, след отхвърляне на иска на И. Ц. за връщане на
платения депозит от 600.00лв.
Иска обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски по
отхвърления предявен срещу нея иск.
Писмен отговор от И.а Ц. по постъпилата частна жалба не е постъпил.
Настоящият състав намира, че постъпилата въззивна жалба в допустимата си за
разглеждане част и постъпилата частна жалба следва да бъдат насрочени за разглеждане в
о.с.з.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на ВОС






ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 63375/16.09.2022г.,
уточнявана с молба № 67566/05.10.2022г. и молба № 75869/04.11.2022г. от Т. М. И. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Ген.Г.Попов“, № 23, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Д.В. против Решение
№ 2218/06.07.2022г. по гр. дело № 4000/2021г. на ВРС, в частта в която е отхвърлен иска й
срещу И. Ц., гражданка на РГермания, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 5 за
разликата над 242.00лв. до 842.00лв. или за сумата от 600.00лв., поради извършено
прихващане с депозита по чл. 15 от договора за наем от 18.08.2020г. и за разликата над
842.00лв. до претендираните 7600.00лв., представляваща обезщетение за нанесени на
2
собствения на ищцата апартамент находящ се в гр.Варна, ул. „Генерал Георги Попов“ № 23,
ет. 1, ап. 2 вреди, с оглед сключения между тях договор за наем от 18.08.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
18.03.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.233, ал.1, предл.2 от ЗЗД и в
частта в която е отхвърлен иска й с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.2 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД,
за осъждане на И. Ц., гражданка на РГермания , със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар Асен“
№ 5 да й заплати сумата от 600лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи,
представляващи един месечен наем поради налагащия се да бъде извършен в този срок
ремонт на жилището.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 27623/12.04.2023г. от Т. М. И.
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ген.Г.Попов“, № 23, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Д.В. против
определение № 3809/28.03.2023г. по гр.д. № 4000/2021г. на ВРС, с което съдът е отказал да
измени решение № 2218/06.07.2022г. по гр. дело № 4000/2021г. на ВРС в частта за
разноските, като присъди разноските, които се полагат на ищцата, след отхвърляне на иска
на И. Ц. за връщане на платения депозит от 600.00лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивна жалба вх. № 63375/16.09.2022г. в
частта в която И. Ц., гражданка на РГермания, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар Асен“
№ 5 е осъдена да й заплати сумата от 242 /двеста четиридесет и два/ лева, представляваща
обезщетение за нанесени на собствения на ищцата апартамент находящ се в гр.Варна, ул.
„Генерал Георги Попов“ № 23, ет. 1, ап. 2 вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.03.2021г. до окончателното
изплащане, на основание чл.233, ал.1, предл.2 от ЗЗД; в частта, в която е отхвърлен искът
на И. Ц., гражданка на РГермания, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 5 с правно
основание чл. 55 ЗЗД, за осъждането й да заплати сумата от 600,00 лв. (шестотин лева),
представляваща заплатен депозит, съгласно чл. 15 от Договор за наем на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Ген. Георги Попов" № 23, ет. 1, ап. 2, сключен на 18.08.2020 г. в
гр. Варна, който депозит не е възстановен от Наемодателя при прекратяване на договора,
както и сумата от 29 лева /двадесет и девет лева/, представляваща законната лихва за забава
върху сумата от 600 лева за периода от 27.07.2021 г. до 19.08.2021 г. както и дължимата
законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата и в частта, в която
И. Ц., гражданка на РГермания, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 5 е осъдена
да й заплати сумата от 60,75 лева /шестдесет лева и 75 стотинки/, представляваща сторени
от ищцата разноски, съобразно уважената/отхвърлена част от исковете, на осн.чл.78, ал.1
ГПК, поради липса на правен интерес.
Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
НАСРОЧВА производството по делото за 09.10.2023г. от 14.30ч., за която дата и час
да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3