№ 1011
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100512321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20152297 от 06.07.2021 г., постановено по гр. д. № 59107/2020 г. на
СРС, 32 състав, е осъдил по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, Н. С. Г. с ЕГН:********** да плати на „Топлофикация София“ ЕАД с
ЕИК:********* следните суми: 2090,44 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.10.2017 г. - 30.04.2019 г., в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, бул. „****, аб. №/инсталация 176005/**********, ведно със законна лихва от
27.11.2020 г. до изплащане на вземането; 235,30 лв. - обезщетение за забава за периода от
15.09.2018 г. до 28.10.2020 г. и 1,68 лв. - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.04.2019 г. - 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.11.2020
г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени предявените искове над тези уважени
размери. В отхвърлителната част решението на районния съд е влязло и сила и не е предмет
на въззивното производство.
Решението е обжалвано от ответника в пръвоинстанционното производство Н. С. Г. в
неизгодните за него осъдителни части. Изложените доводи в неговата въззивна жалба са за
неправилност в обжалваната част на съдебното решение. Оспорва се изводът на районния
съд за дължимост на вземането на „Топлофикация София” ЕАД за главницата, лихвите и
дяловото разпределение. Поддържа се, че сметките на ищеца са завишени, неправилно
изчислени, поради което и недължими. Моли се да се уважи въззивната жалба, като се
отхвърлят изцяло предявените искове и се присъдят сторените пред двете съдебни
инстанции разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „Топлофикация София“ ЕАД , не е депозирал в
законовоустановения срок отговор на въззивната жалба. С нарочна молба от 09.02.2023 г.
въззиваемият изразява становище за неоснователност на въззвината жалба. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
1
Третото лице-помагач не е взело становище по жалбите.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ответника оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл.
106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на
облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване.
Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна
енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост, респ.
вещното право на ползване. В разглеждания случай Н. С. Г. не оспорва, че е потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената
на доставяната в собствения им апартамент топлоенергия (чл. 155 ЗЕ), включително и на
тази, отдадена от сградната инсталация. Не е спорно и подаването на топлинна енергия към
сградата, в която се намира процесният имот за периода от 01.10.2017 г. - 30.04.2019 г. В
тази насока въззивният съд кредитира изцяло установеното в приетата от районния съд
съдебно-техническа експертиза. Съгласно пък заключението на приетата в
първоинстанционното производство съдебно - счетоводната експертиза, което районният
съд обосновано е кредитирал, общият размер на задължението за плащане на доставена
топлинна енергия /сума за топлинна енергия за отопление на имота и сума за топлинна
енергия за БГВ/ за посочения по - горе период възлиза на сумата от 4237,38 лв. Предвид
изложеното правилен се явява изводът на районния съд, че процесният осъдителен иск за
дължима цената на доставена топлинна енергия е доказан по основание и съобразно правото
на дела на ответника от съсобствения имот възлиза в размер на 2090,44 лв., като липсват
данни длъжникът да е заплатил процесните задължения.
В разглеждания случай е доказана и забавата на длъжника за заплащането на цената
на доставената топлинна енергия и основателно искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е уважен за
сумата от 235,30 лв. Съгласно чл. 42 от Наредба № 16-334/6.4.2007г. за топлоснабдяването
топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените договори за продажба
или в публичните Общи условия за продажба на топлинна енергия, по цени съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Правоотношението по доставка на топлинна енергия между
страните в процесния период се урежда чрез договор, сключен при общи условия, одобрени
от ДКЕВР. По отношение на исковия период са приложими ОУ, действащи от 27.06.2016 г.,
2
съгласно които купувачът изпада в забава в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят месечните дължими суми. Видно от таблица № 1 и таблица № 3 от
процесната съдебно-счетоводна експертиза „Топлофикация София“ ЕАД е издавало редовно
фактури за помесечните задължения за целия исков период за топлинна енергия и за дялово
разпределение, а след отчитане на отоплителния сезон, са сторнирани месечните прогнозни
сметки с кредитни извествия и са издани общи фактури. По отношенията на задълженията,
станали изискуеми при действие на ОУ от 27.06.2016 г. покана не е необходима, тъй като
длъжниците изпадат в забава с изтичането на предвидения срок, съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД.
По категоричен начин е установена и дължимостта на процесната сума за
извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. - 30.04.2019 г.
Съгласно чл. 36 ОУ клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиентите търговец, а редът и начина за заплащане на услугата се определя от
Продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. Видно от представените документи дялови
разпределения за процесния период са извършена от „МХ Елвеко“ ООД, поради което се
дължи нейното заплащане на ищеца, съобразно общите условия. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ
между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36, ал. 1
от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от съответната ФДР и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата на договорните взаимоотношения между „Топлофикация София”
ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал.1, т.1 от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно
чл. 139в, ал.З, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора, сключван по реда на 139в, ал.З, т.4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява
задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за
дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение
дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали
въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без
значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В разглеждания случай се установява по категоричен начин,
че услугата е била извършена.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които са уважени
предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
3
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Същите се основават на твърдения за липсата на доказана дължимост на вземанията на
„Топлофикация София” ЕАД за главницата и за дяловото разпределение. Тези възражения
са напълно безпочвени и са оборени от приетите доказателства в първоинстанционното,
които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и
липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за
необходимо да ги обсъжда в детайли.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено
за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото
дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Воден от изложеното, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20152297 от 06.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 59107/2020 г. на СРС, 32 състав.
ОСЪЖДА Н. С. Г. с ЕГН:********** да плати на „Топлофикация София” ЕАД с
ЕИК:********* сумата от 100 лева - разноски по водене на въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „МХ Елвеко“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4