Р
Е Ш Е
Н И Е
N 63
Гр.Велико Търново 19.03.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев
Ивелина Янева
при секретаря С. Ф. и с
участието на прокурора Иванова като разгледа докл***аното от съдията И. Янева к.н.дело № 10027 по описа на
Административен съд гр.Велико Търново за 2021 година за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 432 / 16.12.2020г., постановено по АНД № 414 по описа на ГОРС
за 2020г., с което е отменено наказателно постановление № КГ – 2329 / 21.05.2020г.,
издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на ЕООД „Транс грейн” е наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв. на
основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ за нарушение на чл.47, ал.4, вр.
ал.1 от същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалба от Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в която се
твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закони. Изложени са подробни съображения за наличието на
допуснато нарушение на закона от търговското дружество, тъй като независимо от
използването на горивото за собствена употреба то извършва дейност
„предоставяне на пазара” по смисъла на чл.2, параграф 1 от Регламент № 339 /
93г. – доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара
на общността в процеса на търговска дейност срещу заплащане или безплатно. Моли
се за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.
В
хода на въззивното производство са установени
следните факти – при проверка във ведомствена бензиностанция е взета проба от
дизелово гориво, при анализа на която е установено несъответствие с
изискванията за съдържание на биодизел в гориво за
дизелови двигатели – съдържанието е 3,4% при норма от 6%.
Административно наказващия орган приема наличието на нарушение на
чл.47, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗЕВИ и налага на
дружеството имуществена санкция.
Въззивният съд приема, че липсва една от кумулативно изискуемите
предпоставки за налагане на наказание, а именно „предлагане на пазара”, след
като горивото се използва за лични нужди, поради което и наказателното
постановление е отменено.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответни на
доказателствата по делото и материалния закон.
Между страните липсва спор по отношение на фактите. Спорът е
правен относно наличието на предпоставките за ангажиране на административно
наказателната отговорност на дружеството. И двете страни се позовават на
легалното определение на използвания в чл.67, ал.3 от ЗЕВИ термин „предлагане
на пазара”. То е дадено в Регламент 765 / 2008г. – доставка на продукт за
дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на
търговска дейност срещу заплащане или безплатно. Касаторът
акцентира върху думата „безплатно” и развива тезата, че дори и като зарежда
собствени транспортни средства безплатно, дружеството извършва предлагане на
пазара на гориво. Следователно е административнонаказателно
отговорно лице за нарушение на чл.47, ал.4 от ЗЕВИ по реда на чл.67, ал.3 от
същия закон. Наказаното дружество акцентира върху липсата на доставка на гориво,
водеща до извод за липса на предлагане на пазара на гориво и следователно неприложимост
на разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗЕВИ. Настоящият състав намира, че даденото
от районния съд тълкуване на понятието „предлагане на пазара” съответства на
вложения в него смисъл и целта на закона. От една страна доставката на стоки
или услуги може да бъде срещу заплащане или безплатна и това се регламентира в
Директива 112 / 2006г. Следователно не наличието на възмездност
е водещо за определянето дали едно действие е доставка или не. От друга страна
продуктът следва да бъде предоставен за дистрибуция, потребление или използване
на пазара на общността в процес на търговска дейност. Очевидно зареждането на
собствени автомобили не е търговска дейност и не е дейност на пазара на
общността. В случая ЕООД „Транс грейн” е краен
потребител на стоката и получател по доставката на дизелово гориво, т.е. на
него му е предоставена за потребление тя. От трета страна при доставка на
продукт за дистрибуция, потребление или използване следва да са налице две
страни – лице, което предоставя стоката и лице, което получава стоката. В
конкретния случай тези две страни липсват – горивото е предназначено само за
собствена употреба. При развиване на тезата на касатора би се достигнало до
глобяване на всеки собственик на автомобил заредил некачествено гориво в
резервоара, което не е целта на закона.
При правилно приложение на процесуалния и материалния закони,
решението на ГОРС следва да бъде оставено в сила.
Въз основа
на горното и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 432
/ 16.12.2020г., постановено по АНД № 414 по описа на ГОРС за 2020г.,
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.