Определение по дело №203/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Г. Д., Раздел I от АПК вр. 140 ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от М. М. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „България” №93, чрез адв. С. М., от АК-Търговище, съд. адрес: [населено място], [улица]срещу Решение № 2153-25-46 от 12.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-1784-5 от 05.03.2024г. издадено от главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ [населено място], е което на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО, във връзка е чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

След извършване на проверка за редовност на жалбата съдът предвид съответствието на жалбата с изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, приема същата за редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че е подадена на 29.03.2024г., като обжалваният индвидуален адм. акт е съобщен на жалбоподателя на 19.03.2024г. чрез връчване по пощата, поради което е спазен законоустановения срок. Същата изхожда от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалването му, поради което е допустима. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, попадащ в съдебния район на АдмСТ, съгласно чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на А. съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.

По допускане на доказателствата съдът намира, че следва да се произнесе в насроченото открито заседание, след изслушване на страните и обявяване на окончателния доклад по делото.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

М. М. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „България” №93, в качеството й на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.07.2024г. от 13.15 ч., в Зала №4 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите им посочени по делото.

УКАЗВА на ответника по оспорването възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл.13 ал.6 ЗСП в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

С. Н. С. С. П. З. Д. П. Д.:

Фактически основания, на които се основава жалбоподателя –

Оспорващото лице определя обжалваната заповед като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон довели до нарушение и на материалния закон. Счита, че в противоречие с фактите обуславящи искането на жалбоподателя, административният орган неправилно е възприел, че съобразно приложимото материално право Р България се явява за жалбоподателя през периода на последната му трудова заетост държава-членка по пребиваване по см. на Регламент (ЕО) 883/2004. Предвид изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение и преписката да се върне на органа за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 54ж вр. чл. 117 ал. 3 и ал. 5 вр. чл. 118 КСО вр. чл. 145 и сл. АПК.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – не са налице.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директор на ТП на НОИ - Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. чл. 54ж вр. чл. 117 ал. 3 и ал. 5 вр. чл. 118 КСО носи тежестта за доказване за това, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при изпълнението на законовите изисквания при издаването му, както и че са налице фактическите основания, посочени в обжалвания индивидуален адм. акт - в конкретния казус административният орган следва да докаже, че през периода на последната трудова заетост на жалбоподателят, държавата в която е пребивавал обичайно е съвпадала с държавата, в която е полагал труд – К. Н..

УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл.13 ал.6 ЗСП е длъжен да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения - че през периода на последната му заетост, държавата в която е пребивавал обичайно е била Р България.

По доказателствените искания на страните съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК.

Определението не подлежи на обжалване и протест. Препис да се изпрати на страните.