№ 7661
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251100500707 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника П. А. Б., чрез назначения му
особен представител – адвокат Г. Д., срещу Решение № 21953 от 03.12.2024 г., постановено
по гр. д. № 2357/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 41- и състав, в частта, в която са
уважени предявените от ищеца по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат
следните съображения срещу правилността на решението на СРС: по делото пред първата
инстанция ищецът не представил категорични доказателства, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, нито че е потребител на топлинна енергия за него. Поддържа се, че
въпреки че съдът се позовал на публично оповестените общи условия, ищецът не
представил доказателства за тяхното публикуване в централен и местен всекидневник, както
се изисквал от чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката. Навежда се, че от представената
справка по електронна партида на ответника и от списъка на собствениците в сградата
липсвали данни, които да го свързват с процесния апартамент № 16. Твърди се, че не били
ангажирани никакви доказателства за сключен договор между ответника и „Топлофикация
София“ ЕАД, нито за подадено заявление за ползване на услугата. Сочи се, че не бил
доказан начинът на изчисление на задължението, нито основанието за начисляваните суми, а
от представените фактури не можело да се направи категоричен извод, че задълженията са
изпълнени коректно. Моли съдът да отмени процесното решение и да отхвърли предявените
искове.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, с който се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, тъй
като ищцовото дружество е доказало пълно и главно фактическият състав от който извежда
правото си.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
В производството пред първата инстанция са били предявени искове от
„Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С обжалваното решение СРС е приел, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 472,24 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.02.2020 г. - 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София,ж.к. ****, аб. № 308445, ведно със законна лихва за периода 30.05.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 99,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. - 10.05.2023 г., сумата 23,17 лева, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за период от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., като е
отхвърил предявените искове за сумата над 472,24 лева до сумата от 627,57 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
****, аб. № 308445, за сумата над 99,73 лева до сумата от 142,85 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.05.2023 г., както и изцяло иска за сумата
6,14 лева, претендирана като лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода 15.06.2020 г. – 10.05.2023 г.
По така предявените искове пред първата инстанция ищецът е следвало да установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и
доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
(приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
2
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на
топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. От събраните по делото доказателства- договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
01.04.1993 г. , данъчна декларация, подадена от ответника на 04.03.1998 г., в която
последният е декларирал, че е придобил процесния недвижим имот въз основа на договор от
01.04.1993 г. и удостоверение за идентичност издадено от ГИС се установява, че през
исковия период ответникът е бил собственик на имота, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за
който при ищеца е разкрита партида с аб. № 30844. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото
са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни,
ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. С оглед на
изложеното неоснователни са възраженията на въззивника, че не е собственик на
топлоснабдения имот, респ. че процесните общи условия не са били публикувани и са
влезли в сила / последното освен, че се установява от представените от ищеца доказателства
е и ноторен факт, който не подлежи на доказване/.
Във връзка с възраженията на въззивника за липса на валидно възникнало
облигационно отношение, респ. че същия нямал качеството потребител на топлинна енргия
съдът намира следното: Разпоредбите на ЗЕ съдържат специален режим, който се отклонява
от общия по отношение на възникването на облигационното отношение. За разлика от
общите правила на облигационното право, където за да се сключи валиден договор е
необходимо да са налице две насрещни волеизявление, в настоящия случай е налице
специална законова уредба, която с оглед спецификата на обществените отношение,
предвижда че облигационното отношение ще възникне при наличие на предвидените в
законовата норма юридически факти, а именно: физическо лице – ползвател или собственик
3
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. От изложеното следва, че в случая не се прилагат общите правила на
облигационното право, а правилата на специалния закон, респ. прилага се принципът че
специалния закон дерогира приложението на общия. Облигационното правоотношение за
битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по
силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия.
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно
договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита
сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.
Във връзка с възражението, че не бил доказан начинът на изчисление на
задължението, нито основанието за начисляваните суми, а от представените фактури не
можело да се направи категоричен извод, че задълженията са изпълнени коректно, съдът
намира следното: по делото пред първата инстанция са били приети писмени доказателства
(изравнителни сметки, фактури, документи за главен отчет и справка за потреблението на
ТЕ в имота през периода), от които се е установило, че през процесния период за имота е
начислявана топлинна енергия, след като е извършен дистанционен отчет на уредите в
същия. От представените доказателства се е установил и начина по който е формиран
размера на задължение- в имота е потребявана топлинна енергия за отопление на същия и
такава за сградна инсталация съобразно отопляемия обем на имот. Първата инстанция
правилно е приела, че предявеният иск за главницата за топлинна енергия е доказан за сума в
размер от 627,57 лева, но за периода 01.05.2019 г. – 31.01.2020 г. ищецът е начислил суми в
размер на 155,33 лева, които се явяват погасена по давност, поради което и искът за
главница е бил уважен за сумата от 472,24 лева и е отхвърлен до пълния му предявен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Размерът на дължимата такса дялово разпределение се
установява от представените по ищеца документи. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
4
дружествата за дялово разпределение. С оглед на изложеното съдът намира, че първата
инстанция правилно е приела, че ищцовото дружество е легитимирано да получи дължимата
сума за дялово разпределение.
Съдът намира и че първата инстанция правилно е приложила правилата за
начисляването на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия и законосъобразно
е приела, че дължимата мораторна лихва върху главницата от 472,24 лева за периода
5.09.2020 г. - 10.05.2023 г. възлиза на 99,73 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззивника не се дължат разноски. На основание
чл.78,ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева-
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство и 200 лева депозит за особен
представител. На основание чл.77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 25 лева представляваща държавна такса във въззивното
производство.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21953 от 03.12.2024 г., постановено по гр. д. №
2357/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 41- и състав, в обжалваната част.
В останалата си част Решение № 21953 от 03.12.2024 г., постановено по гр. д. №
2357/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 41- и състав не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК във вр. с чл.273 ГПК, П. А. Б.,
ЕГН **********, с адрес по делото: гр. ****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата сумата от 400 лева представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, П. А. Б., ЕГН **********, с адрес по делото:
гр. ****, да заплати по сметка на СГС сумата от 25 лева- държавна такса във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6