№ 65
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20203100901339 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ 260, представлявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д., срещу Б.Н. Х., ЕГН
********** и С. Р. Х., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ****** и настоящ
адрес в ******, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: - сумата от 54
580.32 евро /петдесет и четири хиляди петстотин и осемдесет евро и тридесет и два
евроцента/, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL35558 / 27.03.2008г. ; - сумата от 785,55 евро / седемстотин
осемдесет и пет евро и петдесет и пет евроцента/, представляваща дължими такси съгласно
чл. 4 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL35558 / 27.03.2008г.,
начислени за периода от 30.03.2018г. до 03.09.2020г. и - сумата от 779.09 лв. /седемстотин
седемдесет и девет лева и девет стотинки/, представляваща дължими разноски за
подновяване на учредената в полза на Банката договорна ипотека съгласно чл. 14, ал. 2 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL35558 / 27.03.2008г., ведно със
законната лихва за забава върху всички претендирани суми от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 27.03.2008г. между „Юробанк България" АД, ЕИК *********
/старо наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД/, като кредитор и Б.Н. Х.,
ЕГН **********, и С. Р. Х., ЕГН **********, като кредитополучатели е сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL35558 с разрешен размер EUR 63 900 /уговорен
1
като равностойност на швейцарски франка по курс купува на евро към швейцарски франк -
1.6215/ и срок за ползване и погасяване до 31.03.2038г., при приложим лихвен процент 6,15
процента годишно. На 31.08.2008г. съгласно приложение № 1 към Договора кредитът е
усвоен в пълен размер от кредитополучателите. Вземанията на Банката по договора за
кредит са цедирани към „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, ЕИК ********* и върнати
обратно в „Юробанк България" АД с Договор за обратна цесия от дата 08.12.2014г.
На дата 29.11.2019г. „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, ЕИК ********* е прекратено
чрез преобразуване, като се е вляло в "И Ар Би Лизинг България" ЕАД, ЕИК/ПИК
*********. По силата на така осъщественото правоприемство всички права и задължения на
„Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, включително вземанията и техните принадлежности са
преминали изцяло в "И Ар Би Лизинг България" ЕАД, ЕИК *********. От своя страна "И
Ар Би Лизинг България" ЕАД, ЕИК/ПИК ********* е прекратено чрез преобразуване на
дата 04.02.2020г., като дружеството се е вляло в "Юробанк България" АД, ЕИК/ПИК
*********. По силата на последното посочено вливане всички права и задължения на "И Ар
Би Лизинг България" ЕАД, включително вземанията и техните принадлежности са
преминали изцяло в "Юробанк България" АД, включително и вземанията по настоящия
Договор. Поради това и твърди, че „Юробанк България" АД е титуляр на процесните
вземания на това самостоятелно основание - посочените по-горе вливания и осъществените
чрез тях универсални правоприемства, независимо от посочените договори за цесия.
Договорът за кредит бил изменен и допълнен с Допълнително споразумение от
04.03.2009г., с което по обща воля на страните бил уговорен 12-месечен период на
облекчено погасяване на задължението, като главницата по кредита била преоформена чрез
натрупване на просрочените към онзи момент вноски за договорни лихви и главници.
Между страните било подписано и Допълнително споразумение от дата 09.03.2009г.,
което не било влязло в сила. Условие за влизане в сила на допълнителното споразумение е
било внасяне от кредитополучателите на сумата в размер на CHF 726,79- съгласно т. Ill на
Допълнително споразумение от дата 09.03.2009г., което условие Кредитополучателите не
били изпълнили и по тази причина това допълнително споразумение не било влязло в сила и
не било приложимо.
Между страните по иск на Кредитополучателите от 27.11.2017 год. е водено и
приключило с влязло в сила на 20.05.2020 год. решение гражданско дело № 17981 от 2019г.,
по описа на PC -Варна, по което с Решение № 3123/08.07.2019г., била обявена за нищожна,
като неравноправна клауза разпоредбата на чл.24 от Договора, касаеща превалутирането в
швейцарски франкове. Съдебното решение било потвърдено в тази част по въззивно
търговско дело № 1625 от 2019г., по описа на Окръжен съд - Варна с Решение №
1191/20.12.2019г. С оглед на изложеното в мотивите на двата съдебни акта и обвързващата
им за страните сила относно приетите за установени факти, ищецът предявява настоящия
иск в евро - тъй като клаузата за превалутиране в швейцарски франкове е обявена за
нищожна и кредитът следва да се счита за уговорен и ползван в евро. На това основание, за
Кредитополучателите възникнало вземане към Банката за недължимо платени курсови
2
разлики от превалутирани в швейцарски франкове български лева в размер на 4 359,93 лева,
за периода 27.11.2012г. - 08.12.2014г.; 1740 швейцарски франка / 3160,36 лева по курс на
швейцарски франк за лева към дата 20.08.2020г./, недължимо платени в резултат на
едностранно увеличение на лихвения процент за периода от 27.11.2012г. до 08.12.2014г.,
както и разноски в размер на 2 708, 17 лева за двете съдебни инстанции, или общо в размер
на 10 228,46 лева. Тези вземания Кредитополучателите прехвърлили с договор за цесия от
14.07.2020 год. на Реджеб Мустафа Реджеб, като Цесионер (лице в родствени връзки с
длъжниците - баща на С. Р. Х.) за покупно-продажна цена в размер на 100 лева. На Банката
били присъдени разноски, съразмерни на отхвърлената част на иска, общо в размер на 3
273,94 лева. На 24.08.2020 год. Банката отправила изявление за прихващане при условията
на чл. 103 ал.З ЗЗД до Кредитополучателите и Цесионера, получено по надлежния ред на
26.08 (от Цесионера) и на 28.08. (от Кредитополучателите) с което погасила всички
присъдени суми по исковото производство, както и част от неплатените и дължими суми по
договора за кредит. Пояснява, че общият размер на сумите, дължими от банката на
ответниците, с които е извършено прихващане е 10 228,46 лева /сбор от сумата от 7068,10
лева и 1740,00 швейцарски франка по курс към 20.08.2020г./. Тази задължения са
приспаднати (прихванати) със сумата от 3 273,94 лв. – вземания на Юробанк АД, присъдени
с Решение 1191/20.12.2019г., постановено по в.т. д. 1625/2019г. на ОС - Варна, ТО и сумата
от 6 954,52 лева, представляващи част от вземанията на Юробанк АД по Договор за банков
кредит HL 35558/27.03.2008г. за изискуема главница, дължима в периода 30.08.2017г. -
20.09.2020г.
На 30.08.2017г. кредитополучателите преустановили плащанията си по Договора за
дължими вноски за главници, лихви, такси и застраховки, като изпаднали в забава.
Допуснато било просрочие на 112 вноски за главница и лихва, за периода от 30.08.2017г. до
03.09.2020г. Непогасени били и задълженията за такси по договора за периода от
30.03.2018г. до 03.09.2020г.. за застраховки -за периода от 13.03.2015г. до 03.09.2020г.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Договора при непогасяване, на която и да е вноска по кредита и при
неизпълнение на което и да е поето от кредитополучателите задължение Банката може
едностранно да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем, като за целта не е
необходимо каквото и да е нейно волеизявление, адресирано до другата страна.
Сочи, че към 04.09.2020г. задълженията по Договор HL35558 били общо в размер
EUR 66 581,94 и BGN 779,09, от които:
-EUR 54 580.32, дължима главница по Договора, за периода от 30.08.2017г. до
03.09.2020г.;
-EUR 10 005,45, дължима възнаградителна лихва съгласно чл. 3, ал.1 от Договора за
периода от 30.08.2017г. до 03.09.2020г.;
-EUR 1 111,39, дължима мораторна лихва, съгласно чл. 3, ал.1 от Договора за периода
от 30.08.2017г. до 03.09.2020г.;
-EUR 785,55, дължими такси съгласно чл. 4 от Договора за периода от 30.03.2018г. до
3
03.09.2020г.;
-EUR 99,23, дължими застраховки съгласно чл. 15, ал. 1, ал.З и ал.4 от Договора за
периода от 13.03.2015г. до 03.09.2020г;
-BGN 779,09, дължими разноски за подновяване на учредената в полза на Банката
договорна ипотека съгласно чл. 14, ал. 2 от Договора.
До настоящия момент задължението на кредитополучателите не било изпълнено,
поради което с предявяване на иска упражнява правото си банката да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем.
Твърди, че ответниците отговарят за пълния размер на претендираните суми
солидарно, като това следва от качеството им на кредитополучатели по процесния Договор
за кредит HL 35558/27.03.2008г.
С уточнителна молба сочи, че размерът на претендираната главница по Договор
HL35558, а именно: 54 580,32 евро, представлява дължима главница по договора за кредит -
в пълен размер, и с оглед на обявената предсрочна изискуемост с исковата молба по делото.
Самият размер е формиран като сбора на дължимите и непогасени вноски за главница по
Договора - 112 на брой, дължими за периода от 30.08.2017г. до 03.09.2020г., и дължимите и
уговорени вноски за главница от 03.09.2020г. до края на срока на договор - дължими изцяло,
като предсрочно изискуеми -с оглед на обявената предсрочна изискуемост.
По отношение на таксите по договора, сочи, че претендираната сума в размер на 785,
55 евро, представлявала дължими такси за управление на кредита съгласно чл. 4, т. 1 от
Договора за управление на кредита в размер на 0,5 % годишно върху размера на
непогасената главница. Сумата в общ размер на 785, 55 евро, разбита по пера и периоди е
както следва: - 269,01 евро, начислени на 30.3.2018г., за периода от 30.3.2018г. до
28.02.2019г., - 262,00 евро, начислени на 30.3.2019г., за периода от 30.3.2019г. до
29.02.2020г., - 254,55 евро, начислени на 30.3.2020г., за периода от 30.3.2020г. до
03.09.2020г.
По отношение на твърденията си за учредена и подновена договорна ипотека за
обезпечение на вземанията по Договор HL35558 пояснява: С Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 81, том II, per. № 2013, дело № 245 от 2008г.
от дата 28.03.2008г. била уредена договорна ипотека от длъжниците Б. Н. Х. и С. Р. Х. за
вземанията на „Юробанк България" АД по Договор HL35558, която имала действие 10г. от
вписването. За да запази ипотечните си права и противопоставимостта на вписването
„Юробанк България" АД била подала молба до СВ към PC- Варна за подновяване на
договорната ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 81, том II, per. № 2013, дело № 245 от 2008г., която обезпечава
вземанията по Договор HL35558. Молбата за подновяване на ипотеката била вписана в
нотариалните книги, водени от Служба по вписванията към PC - Варна на дата 26.02.2018г.
и за целта били направени разноски в размер на 779.09 лева, които съгласно чл.14, ал. 2 от
Договора били дължими и следвало да бъдат заплатени от Б. Н. Х. и С. Р. Х.. От тях 70,02
4
лв. са заплатени от Банката на АВ за подновяване на договорната й ипотека и 709.07 лева са
заплатени от Банката за нотариална заверка на Молбата, подлежаща на вписване в СВ към
PC-Варна за подновяване на учредената договорна ипотека с Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 81, том II, per. № 2013, дело № 245 от 2008г.
Представя служебно изготвен погасителен план в евро, като част от месечната вноска
са главница и лихви и в определен период от време – такси. Прилаганият лихвен процент
при изготвянето на въпросния погасителен план в евро е 6.15 %.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за допустимост на исковете, но оспорват
тяхната основателност.
Твърдят, че вземанията на банката не са изискуеми. В договора за кредит било изрично
посочено, че всички изявления следвало да достигат до кредитополучателите на посочения
от тях адрес – чл.31, а преди завеждане на исковата молба, такова изявление те не
били получавали. Сочат, че в този смисъл и главницата, посочена от банката не била
дължима.
Оспорват, че от Договора за кредит било видно, че общо отпуснатият размер е 63900
евро, като кредитът е погасяван редовно поне до м. 09.2017г. Елементарните изчисления
сочели, че за срок от 9 години била погасена поне сума в размер на 20 000 евро. При липса
твърдения обаче, както и на погасителен план за евро, с нанесени плащания до момента,
практически било невъзможно да се направят изчисления, поради което и на това основание
оспорват изцяло предявената претенция.
В условията на евентуалност правят изявление за прихвашане с надвнесените суми за
периода от отпускане на кредита до 27.11.2012г. в резултат на едностранното увеличение на
лихвения процент, а така също и в резултат на курсовите разлики.
Молят за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирана е молба преди
датата на о.с.з, с която се сочи, че банката поддържа предявените искове, моли за
уважаването им и за присъждане на разноски по представен списък. За ответниците се явява
процесуален представител, който оспорва исковата претенция, поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърлянето на исковете, като в условията на евентуалност
поддържа и направеното изявление за прихващане. Същото не е прието от съда за
разглеждане като нередовно.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че с влязло в
сила решение No 3123 / 08.07.2019г. , постановено по гр.д. 17 981 / 2017г. по описа на ВРС,
18 състав, частично отменено с решение No 1191 / 20.12.2019г., постановено по в.т.д. 1625 /
2019г. по описа на ВОС, е установено, че Договор за кредит за покупка на недвижим имот
5
№ HL35558 / 27.03.2008г. е сключен между страните, сумата по кредита е усвоена от
ответниците, като клаузите за превалутирането и чл. 3 ал. 5, чл. 6 ал.3 и чл. 24 ал.1 и ал. 2 от
процесния договор са неравноправни.
Видно е от представения Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL35558 / 27.03.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България” АД и Б. Н. Х. и С. Р.
Х., че по силата на същия банката е предоставила на кредитополучателите в
равностойността на швейцарски франкове сумата от 63 900 евро с цел закупуване на
недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна,
ул. „Веслец“ №43, ведно с избено помещение №11 и съответните идеални части.
Уговореният лихвен процент е 6,15 % / чл.3/. На основание чл. 4 т.1 от договора банката
събира от кредитополучателите в началото на всяка следваща година, считано от откриване
на заемната сметка, годишна такса за управление в размер на 0,5% върху размера на
непогасената главница към същата дата. Съгласно чл.5 срок на погасяване е 360 месеца,
считано от дата на усвояване, на вноски по погасителен план. Приложен е и погасителен
план в швейцарски франкове с посочен падеж на последна вноска 31.03.2038г. С
Приложение No 1/27.03.2008г. към договора за кредит, страните са приели, че кредитът е
усвоен на 31.03.2008г.
Служебно изготвен едностранно от страната на банката ищец и приет по делото е
погасителен план в евро, като в погасителния план в евро са включени и такси на
определени периоди, които не са обозначени в погасителния план в швейцарски франкове.
С подписаните между страните Допълнително споразумение от 04.03.2009г. и
Допълнително споразумение от 09.03.2009г. не се променят размера на дължимата сума,
размера на начисляваната лихва или срока на издължаване.
Представена е разпечатка от Агенция по Вписванията –Имотен регистър, от която е
видно, че в полза на банката за вземанията по процесния договор е била вписана договорна
ипотека на 28.03.2008г., като същата е подновена с вписване на 26.02.2018г., за което е
заплатена държавна такса от 140,04 лв. /л. 11/.
Страните не спорят, а и от представените доказателства – договор за цесия, съдебни
решения и след извършена справка в ТР по партидата на ищеца, на „Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД, ЕИК ********* и на "И Ар Би Лизинг България" ЕАД, ЕИК *********, се
установява, че ищецът се легитимира като кредитор на ответниците.
Представено е извлечение от счетоводните книги на банката с дата: 03.09.2020г., т.е.
преди датата на подаване на исковата молба в съда, от което се установява, че банката е
отразила като дата на настъпване на изискуемостта – 04.09.2020г., поради забава в
плащанията на 112 дължими вноски, считано от 30.08.2017г. В извлечението е посочено, че
погасената главница до момента е 9 319,67 евро.
Представените договор за прехвърляне на вземане от 14.07.2020г., сключен между
двамата ответници, като цеденти и Реджеб Мустафа Реджеб, като цесионер; изявление за
прихващане, изходящо от ищеца и адресирано до ответниците и Реджеб Мустафа Реджеб,
6
ведно с приложените доказателства за връчването от ЧСИ на адресатите, съдът намира, че не
следва да обсъжда подробно, доколкото страните не спорят по тези факти и обстоятелства –
същите не са предмет на изследване в настоящото производство. Единствено доколкото
банката е намалила задължението на ответниците по договора за кредит със сумата от
6 954,52 лв., която банката дължи към ответниците на основание постановеното решение по
в.т.д.1625 / 2019г. на ВОС, тази сума следва да бъде съобразена.
По делото е допусната СЧЕ, която е изслушана и приета от съда, като не е оспорена
от страните. Вещото лице сочи, че от проверените документи в счетоводството на ищеца се
установява, че процесният кредит е преосчетоводен от швейцарски франка в евро, като
изходните данни при определяне на погасителния план са следните: Главница - 63 900.00
евро; Лихвен процент - 6.15% съобразно чл. 3 от договора, като БЛП е 4.5% и надбавка 1.65
процентни пункта върху БЛП; Брой погасителни вноски - 360 съгласно чл. 5 от договора;
Годишна такса - 0.5% върху непогасената главница. Към изчисленията по погасителен план
са добавени и дължимите застраховки по кредита. Плащанията направени по договора за
кредит в швейцарски франкове са преобразувани в евро по фиксинг на БНБ. От така
получената сума в евро е извадена сумата по решение №1191/20.12.2019 г. на Окръжен съд
Варна в размер на 3 853.55 евро (4 359.93 лева или 2 229.20 евро изчислена като разлика
между стойността на действително заплатените в полза на ответника суми в лева по
фиксинга на БНБ за швейцарски франк в деня на плащането и фиксинга на БНБ за
швейцарски франк в деня на усвояване на кредита и 1 624.35 евро равняващи се на 1 740.00
швейцарски франка платени в резултат на едностранното увеличение на лихвения процент).
По този начин изчислените платени суми по договора за кредит са в общ размер на 46
580.34 евро, от които главница 9 319,67 евро, възнаградителна лихва – 34442,79 евро, такси
– 2675,21 евро и застраховки – 142,67 евро.
Вещото лице установява, че с платените суми при банката са погасени всички
погасителни вноски в хронологичен ред, като независимо от датата на плащането и
евентуалната забава, за погасените падежирали главници не е начислявана наказателна
лихва. Наказателна лихва е начислявана единствено върху непогасените падежирали
главници. Отчетената платена сума при „Юробанк България" АД е в размер на 46 580.34
евро. Установените плащания от вещото лице са в размер на 46 739.74 евро.
Вещото лице сочи, че към 04.09.2020г. / датата на извлечението от счетоводните
книги/, общото задължение, така както е отразено в счетоводството на банката, е в размер
на 66 182.64 евро, като по отделни елементи сумите са следните: Падежирала главница - 4
451.68 евро; Непадежирала главница - 50 128.28 евро; Редовна договорна лихва за периода
от 30.07.2017 г. до 03.09.2020 г. -9 732.94 евро; годишна такса за периода от 30.03.2018г. до
30.03.2020г. – 785,55 евро; Застраховка от 15.03.2018 г. - 32.69 евро; Наказателна лихва за
периода от 30.08.2017 г. до 03.09.2020 г. - 1 051.50 евро.
Общото задължение към 14.10.2020г. /датата на подаване на исковата молба в съда/,
така както е отразено в счетоводството на банката, е в размер на 66 605.58 евро, като по
отделни елементи сумите са следните: Падежирала главница - 4 584.07 евро; Непадежирала
7
главница - 49 995.89 евро; Редовна договорна лихва за периода от 30.07.2017 г. до 13.10.2020
г. -10 075.17 евро; Годишна такса за периода от 30.03.2018 г. до 30.03.2020 г. - 785.55 евро;
Застраховка от 15.03.2018 г. - 32.69 евро; Наказателна лихва за периода от 30.08.2017 г. до
13.10.2020 г. - 1 132.21 евро.
Отделно от горните в счетоводството на банката е отчетено вземане за нотариални
такси в размер на 779.09 лева, за които няма плащания. Сумите за тези такси са следните: На
07.07.2017 г. - платени 24.00 лева по фактура № 68824/30.06.2017 г.; На 02.11.2017 г. -
платени 53.70 лева по фактура № 48533; На 15.02.2018 г. - платени 701.39 лева за
подновяване на ипотека. Прилаганият лихвен процент от банката за договорна лихва е
6.15%, а за наказателна лихва е 16.15%.
Вещото лице уточнява, че няма счетоводни записвания в банката във връзка с
погасяване на насрещни вземания, включително и във връзка със сумата от остатъка на
задължението на банката в размер на 6 954.52 лева равняващи се на 3 555.79 евро към
24.08.2020 г. Вещото лице, след като съобрази тези факти и обстоятелства и новия план в
евро, преизчислява, задълженията, както следва:
Общата сума на задължението към 04.09.2020 г. е 57 990.07 евро, като по отделни
елементи сумите са следните: Падежирала главница - 2 306.20 евро; Непадежирала главница
- 50 128.28 евро; Редовна договорна лихва за периода от 28.02.2019 г. до 03.09.2020 г. -4
770.78 евро; Годишна такса за периода от 30.03.2019 г. до 30.03.2020 г. - 516.54 евро;
Наказателна лихва за периода от 28.02.2019 г. до 03.09.2020 г. - 268.27 евро.
Общата сума на задължението към 14.10.2020 г. е 58 374.47 евро, като по отделни
елементи сумите са следните: Падежирала главница -2438.59 евро; Непадежирала главница -
49 995.89 евро; Редовна договорна лихва за периода от 28.02.2019 г. до 13.10.2020 г. -5
113.01 евро; Годишна такса за периода от 30.03.2019 г. до 30.03.2020 г. - 516.54 евро;
Наказателна лихва за периода от 28.02.2019 г. до 13.10.2020 г. - 310.44 евро.
Разходите за подновяване на ипотеката си остават същите, както е посочено по-горе.
Вещото лице установява, че последното плащане по кредита е извършено на
07.07.2017 г., като след тази дата няма погасявания.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че Банката е изготвила нов погасителен
план в евро, съобразно първоначалните условия на кредита и с главница 63 900 евро. След
това банката, в евро е преизчислила всички извършвани плащания от длъжниците, като
събраните суми в швейцарски франкове ги преизчислява по курса за евро на БНБ в деня на
събирането на сумата в един общ размер. След това погасява задълженията по
новоизготвения погасителен план в хронологичен ред и върху останалата неплатена
падежирала главница, начислява наказателна лихва, съобразно договора.
След всички направени изчисления, вещото лице сочи, че в приложение 5 към ССЕ е
описал задълженията, плащанията и след като е съобразил и насрещните вземания в размер
на 3 555.79 евро от 24.08.2020 г. Изчислява, че общото задължение към 14.10.2020 г. е в
размер на 58 786.07 евро, като по отделни компоненти сумите са следните: Падежирала
8
главница - 2 540.24 евро; Непадежирала главница - 49 995.89 евро; Редовна договорна лихва
за периода от 30.01.2019 г. до 13.10.2020 г. -5 382.18 евро; Годишна такса за периода от
30.03.2019 г. до 30.03.2020 г. - 516.54 евро; Наказателна лихва за периода от 28.02.2019 г. до
13.10.2020 г. - 351.22 евро.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното установяване на заявената от ищеца претенция, същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че страните се намират във валидни
облигационни правоотношения по договор за кредит, като ответниците са солидарни
длъжници, своето пълно и точно изпълнение по договора, настъпилата изискуемост на
задълженията, вкл. предпоставките за настъпилата предсрочна изискуемост и редовно
уведомяване на ответниците за същата, както и конкретния вид, период и размер на
задълженията. От своя страна, ответникът следва да докаже правоизключващите и
правопогасяващите спорното право факти, на които основава своите възражения.
Видно e от представените писмени доказателства между страните, че е сключен
договорът за кредит с посоченото съдържание и при солидарната отговорност на двамата
ответници. От писмените доказателства по делото се установява, че кредитът е усвоен –
факт, който се потвърждава и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза.
Процесният кредит е предоставен на физически лица, с цел задоволяване на текущи
(лични) нужди, поради което ответникът има качеството на потребител по смисъла на пар.
13, т. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ и като такъв е легитимиран да се
позовава на предвидената в специалния закон защита. В тази връзка направено е искане от
ответниците съдът служебно да извърши проверка за неравноправни клаузи по процесния
договор, което е неоснователно, обаче. Следва да се съобрази, че с влязло в сила решение
между страните по гр.д. 17981 / 2017г. на ВРС, 18 състав, този въпрос е бил предмет на
разглеждане и настоящият състав следва да съобрази силата на пресъдено нещо, поради
което и в настоящото производство се явява недопустимо преразглеждането на този въпрос.
След влизане в сила на посоченото решение, длъжниците не могат да въвеждат в нов процес
между тях и кредитора твърдения за нищожност на договора.Преклудирани са фактите,
представляващи основания за нищожност на правната сделка, за погасяване на вземанията
или пораждащи права за унищожаване или разваляне на правната сделка, на които се
основава съдебно признатото право / в този смисъл решение № 115/10.01.2012г. по т. д. №
883/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 335/13.11.2018г. по т. д. № 2477/2017г. на ВКС,
ТК, II т. о./. С оглед на изложеното и съдът приема, че не са налице други неравноправни
клаузи, които съдът да съобразява извън вече приетите за такива с посоченото влязло в сила
между страните решение.
По отношение на предсрочната изискуемост:
Съобразно чл. 19 ал.2 от процесния договор, страните са уговорили, че банката може
9
да обяви вземането си за предсрочно изискуемо при наличие на забава в плащането от
страна на кредитополучателя на три последователни месечни вноски. Към датата на
подаване на исковата молба /15.10.2020г./ се констатира, че ответникът е в просрочие,
считано от 07.07.2017 г., т.е. забавил е плащането на над три последователни вноски, което е
основание за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Допустимо е обявяване на
предсрочната изискуемост по договора за кредит с да се извърши с исковата молба, както е в
процесната хипотеза. Следователно предсрочната изискуемост по процесния кредит е
настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на ответниците и като факт,
настъпил в хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен от съда съгласно чл.235,
ал.3 ГПК. В този смисъл и е настъпила изискуемостта на всички задължения на ответника
по процесния договор.
С оглед на всичко гореизложено и съдът намира, че ищецът установи своята
претенция по основание, след като проведе пълно и главно доказване за всички факти, за
които му е разпределена доказателствената тежест.
По размера на задълженията съдът съобрази заключението на вещото лице, което е
взело предвид и обстоятелството, че между страните е влязло в сила решение по гр.д. 17981
/ 2017г. на ВРС, 18 състав, както и извършеното от банката прихващане и приема, че
дължимата сума за главница е в размер на 52 536,13 евро /сбор от падежиралата и
непадежирала главница по приложение V от заключението на вещото лице/, като годишна
такса за периода от 30.03.2019 г. до 30.03.2020 г. е в размер на 516.54 евро. Вещото лице не е
посочило изрично общо дължимата годишна такса за посочения в поставената задача и
претендиран от ищеца период с начален момент от 30.03.2018г., но съдът намира, че в
Приложение V на заключението на вещото лице е посочена дължимата такса за периода от
30.03.2018г. до 30.03.2019г.,а именно сумата от 269.01 евро, поради което и за периода от
30.03.2018г. до 30.03.2020г. дължимата такса, уговорена в чл. 4 т.1 от Договора, е в размер
на 785,55 евро.
В чл. 14 ал.2 от Договора за кредит е предвидено, че разходите за оценка на
кредитирания обект, както и всички такси за учредяване/вписване, подновяване и
заличаване на ипотеката по т.1 на същия член са за сметка на кредитополучателя. По тази
причина и претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 779.09 лв. представляваща
дължими разноски за подновяване на учредената в полза на банката договорна ипотека, би
била основателна в случай, че действително се установят направените от банката разноски.
По делото липсват надлежни доказателства, които да установят заплащането на посочената
сума. Действително, че вещото лице е посочило в заключението си, че сумите са отразени в
счетоводството на ищеца, но конкретни доказателства за извършения разход не са
ангажирани от банката.
С оглед на гореизложеното и претенцията на ищеца се явява основателна за сумата от
52 536,13 евро – главница и 785,55 евро – годишни такси за периода от 30.03.2018г. до
30.03.2020г. по процесния договор, като за тези суми следва да се уважи, а претендираната
разлика по главницата и за разноски за подновяване на ипотеката следва да се отхвърли.
10
Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва за забава върху
дължимите суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на разноски, като е представил списък за
същите / л. 169/ в общ размер на 8963, 47лв., от които 4455,37 лв. - заплатена държавна
такса, 4 258, 10 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. – заплатено
възнаграждение за вещо лице. По делото са налични доказателства за извършено плащане в
посочените размери за адвокатско възнаграждение /представено е доказателство за
заплащане и в по-висок размер, но искането по списъка е за сумата от 4258,10лв./ и за
възнаграждението за вещо лице. Заплатената държавна такса по делото е в размер на
4362,61 лв. В този смисъл и се установява по приложения от страната списък общо
заплатена сума в размер на 8870,71 лв., като от тях ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от претенцията или сумата от 8 482, 18 лв. следва да му се
присъди.
Ответниците са направили искане за присъждане на разноски, като не са депозирали
списък. Общо заплатени от тях са 3500 лв. за адвокатско възнаграждение /л.55/ и 250 лв. –
възнаграждение за вещо лице. Съобразно отхвърлената част от иска на ответниците им се
дължи сумата от 164,25 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.Н. Х., ЕГН ********** и С. Р. Х., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ****** и настоящ адрес в ******, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, представлявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д., сумата от
52 536,13 евро /петдесет и две хиляди петстотин тридесет и шест евро и тринадесет
евроцента/, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL35558 / 27.03.2008г., сключен между страните, както и
сумата от 785,55 евро / седемстотин осемдесет и пет евро и петдесет и пет евроцента/,
представляваща дължими такси съгласно чл. 4 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL35558 / 27.03.2008г., начислени за периода от 30.03.2018г. до
03.09.2020г., ведно със законната лихва за забава върху двете суми от датата на предявяване
на иска – 15.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от Б.Н. Х. и С. Р. Х., в полза на„Юробанк
България“ АД, по негова сметка с IBAN: BG26BPBI99201001010111.
11
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, представлявано
от Д.Б.Ш. и П.Н.Д.,срещу Б.Н. Х., ЕГН ********** и С. Р. Х., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ****** и настоящ адрес в ******, искове с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата, представляваща разликата над присъдените 52 536,13 евро до
претендираните 54 580.32 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL35558 / 27.03.2008г., сключен между
страните, и сумата от 779.09 лв. /седемстотин седемдесет и девет лева и девет стотинки/,
представляваща дължими разноски за подновяване на учредената в полза на Банката
договорна ипотека съгласно чл. 14, ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL35558 / 27.03.2008г., ведно със законната лихва за забава върху претендирани суми от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б.Н. Х., ЕГН ********** и С. Р. Х., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ****** и настоящ адрес в ******, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, представлявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д., сумата от
8 482, 18 лв. /осем хиляди четиристотин осемдесет и два лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща сторените от ищеца в производството съдебно-деловодни разноски,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, представлявано от
Д.Б.Ш. и П.Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н. Х., ЕГН ********** и С. Р. Х., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: ****** и настоящ адрес в ******, сумата от 164,25 лв. /сто
шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща сторените от
ответниците в производството съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12