№ 4584
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110169130 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове по чл.124 ГПК за признаване за
установено, че ЛЮБК. ИЛ. М. с ЕГН **********, гр. София, ул. Гуругулят №31, не дължи
на **** с ЕИК 13017500, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост”4 ,
ул. „Бизнес парк София” №1, сгр. 2А сумата 1250лв., частично от 2988,69лв.– за доставка на
ВиК услуги съгласно фактура №42821800/ 29.4.2013г. в обект с кл. № ********** за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника-Коньовица, ул. Освобождение №6, на основания, че
ищецът не е бил потребител на ВиК услуги, евентуално, че не са му доставени ВиК услуги,
евентуално, че доставеното количество не е отчетено правилно, евентуално, че
възможността сумата да се събере принудително е погасена по давност.
Ответникът признава, че възможността сумата да бъде събрана принудително е погасена по
давност.
Предвид изявленията на страните не се спори относно фактите: титуляр на партида с кл. №
********** за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника-Коньовица, ул. Освобождение
№6, е ЛЮБК. ИЛ. М..
По партидата ответникът е начислил сума в общ размер 2988,69лв.– за доставка на ВиК
услуги съгласно фактура №42821800/ 29.4.2013г.
В тежест на ответника е да установи, че ищецът е бил потребител на ВиК услуги в имота за
процесния период, както и изпълнение на посочените във фактурите ВиК услуги на
претендираната стойност.
Ответникът е представил неоспорени приемо-предавателен протокол от 1.4.2013г. за
монтаж на измервателен уред в процесния имот с кл. № **********, протокол от проверка
на водомер от 17.4.2013г., карнети за отчитане на доставени количества вода за 2011, 2012,
1
2013, 2014 и 2015г. и молба-заявление за посочване на задълженията от 10.3.2020г., в които
ищецът се е подписал за „клиент“. Макар да не са представени преки доказателства, че
ищецът е потребител на ВиК услуги, от посочените документи следва единствен възможен
извод, че между ищеца и ответника съществува облигационна връзка /тъй като ищецът е
подписвал като съконтрахент на ответника отчетните документи за доставка на ВиК услуги/,
както и че тези услуги са реално извършени и редовно отчитани.
С отговора на исковата молба ответникът е признал, че сумата не може да бъде
събрана по принудителен ред поради изтичането на предвидената в ЗЗД давност.
Относно разноските: съгласно Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4484/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***: „не следва да се счита, че ответникът е
дал повод за водене иск с включването на погасени по давност задължения в издавани до
потребителя съобщения за наличие на парични задължения, тъй като изтичането на
давността не прекратява самото субективно право – след изтичане на погасителната давност
вземането продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е
дължимо (чл. 118 ЗЗД). Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква
кредиторът да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той
предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ.
оспори предявения основателен иск. Кредиторът не отговаря за разноските, направени в
исковия процес, ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал от
възможността си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин
да избегне съдебния процес. В случая липсват данни ищецът да се е позовал извънсъдебно
пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, респ. срещу него да са заведени
съдебни производства за събиране на вземането. Същевременно, предявеният в настоящото
производство иск не е бил оспорен от ответника, поради което е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК и ответникът не дължи на ищеца заплащане на разноските по делото.
По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда
на чл. 274, ал. 3 ГПК определения - определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017
г., І г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч.
гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ
г. о. на ВКС и др. Според приетите правни разрешения, предявеният отрицателен
установителен иск за несъществуването на вземане като погасено по давност, длъжникът не
отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането
продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата на държавната
принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо (чл. 118 ЗЗД). Решението, с
което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на пресъдено нещо
върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето
вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът
2
плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено (вкл. и след
влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).
Извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането
на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Действията на
кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за
него да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на
длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение
на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или
негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност.“
С оглед на изложеното съдът намира, че разноски на ищеца не се дължат. Разноски се
дължат и на ответника в размер на 100лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените отрицателни установителни искове за признаване за установено, че
ЛЮБК. ИЛ. М. с ЕГН **********, гр. София, ул. Гуругулят №31, не дължи на **** с ЕИК
13017500, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост”4 , ул. „Бизнес парк
София” №1, сгр. 2А сумата 1250лв., частично от 2988,69лв.– за доставка на ВиК услуги
съгласно фактура №42821800/ 29.4.2013г. в обект с кл. № ********** за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. Разсадника-Коньовица, ул. Освобождение №6, на основанията, че ищецът не
е бил потребител на ВиК услуги, че не са му доставени ВиК услуги, че доставеното
количество не е отчетено правилно.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от ЛЮБК. ИЛ. М. с ЕГН **********,
гр. София, ул. Гуругулят №31, срещу **** с ЕИК 13017500, със седалище и адрес на
3
управление гр. София, ж.к. „Младост”4 , ул. „Бизнес парк София” №1, сгр. 2А, иск, че е
погасена по давност възможността за принудително събиране на сумата 1250лв., частично от
2988,69лв.– за доставка на ВиК услуги съгласно фактура №42821800/ 29.4.2013г. в обект с
кл. № ********** за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника-Коньовица, ул.
Освобождение №6.
ОСЪЖДА ЛЮБК. ИЛ. М. с ЕГН **********, гр. София, ул. Гуругулят №31, да плати
на **** с ЕИК 13017500, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост”4 ,
ул. „Бизнес парк София” №1, сгр. 2А, сумата 100лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4