РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№2317 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив,
представляван заедно от Жанет Петкова Стойчева, изп. член на СД и Петър Филипов
Янков, прокурист, чрез процесуалния си представител твърди, че ответникът Х.В.Т.
е негов клиент с клиентски №********** във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление в с. Стойките, кв.39, База за семеен отдих, ул. “Глуховска”,
ет.4, ап.15, ИТН 4066756. Същият има неизплатени задължения за доставена ел.
енергия на обекта за периода 02.01.2019 - 01.03.2019г. в общ размер 307.70 лв. Поради
забава в плащанията ответникът дължи и лихва за забава върху главницата за
периода от 21.02.2019г. до 23.01.2020г. в общ размер 28.40 лв. За събиране на
вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №346/2020г. на Русенски районен съд.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
вземането си. Моли да се признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумата общо 336.10 лв за обект на потребление с. Стойките, кв.39, База за
семеен отдих, ул. “Глуховска”, ет.4, ап.15, ИТН 4066756, от която 307.70 лв стойност
на потребена ел. енергия за периода 02.01.2019г.
- 01.03.2019г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и сумата 28.40 лв обезщетение за забава за
периода от 21.02.2019г. до 23.01.2020г. Претендира разноските по ЧГД
№346/2020г. и тези по настоящото производство.
Ответникът Х.В.Т. чрез назначения му особен представител признава
размера на претенцията на ищеца. Заявява, че към момента на подаване на писмения
отговор търсените суми са заплатени на ищеца. Моли да не се присъждат разноски
в полза на ищеца, тъй като не са му били връчени фактури за задълженията, нито
е получил покана за доброволно плащане.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №346/2020г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №346/2020г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №105/27.01.2020г.
срещу Х.В.Т. за сумите 307.70 лв главница
за незаплатена електрическа енергия за периода от 02.01.2019г. до 01.03.2019г.
за обект на потребление с клиентски №**********, намиращ се в с. Стойките, ул.
“Глуховска”, ет.4, ап.15, ИТН: 4066756, заедно със законната лихва от 24.01.2020г.
до окончателното изплащане, 28.40 лв обезщетение за забава за периода от 21.02.2019г.
до 23.01.2020г., както и за 25 лв разноски за държавна такса и 50 лв разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в
законоустановения едномесечен срок.
От представените по делото нот. акт за покупко-продажба
на недвижим имот №15/19.10.2011г., том ІІ, рег. №3440, дело №193/2011г. на
нотариус Мирослава Кацарова с район на действие на съдебния район на Районен
съд Смолян и Заявление-декларация за започване на продажба на електрическа
енергия от 24.01.2018г. се установява, че Х.В.Т. е собственик на самостоятелен
обект с идентификатор 69345.199.281.1.17, представляващ апартамент №15 на
четвърти жилищен етаж в сграда “База за семеен отдих” с адрес с. Стойките,
Община Смолян, махала “Глуховска”, ИТН 4066756 и че е потребител на ел. енергия
за битови нужди, доставяна от ищцовото дружество с клиентски №**********.
Следователно ответникът има задължение да заплаща
потребената електрическа енергия.
От представените по делото фактури за доставена
електрическа енергия №№ **********/09.02.2019г. и **********/09.03.2019г., както и от приложеното по ЧГД №346/2020г.
препис-извлечение по сметка се вижда, че потребителят Х.В.Т., кл. №**********,
има неизплатени задължения към ищеца за доставена ел. енергия за периода от 02.01.2019г.
до 01.03.2019г. общо 307.70 лв, а дължимото обезщетение за забава върху
неизплатеното задължение за доставена ел. енергия, считано от 21.02.2019г. до 23.01.2020г.,
възлиза на 28.40 лв. Счетоводното извлечение от партидата на ответника не е
оспорено, нито опровергано с противни доказателства относно неговата редовност,
поради което и съгласно чл.182 ГПК може да служи като доказателство за
отразените в него факти.
От представените две платежни нареждания за кредитен
превод от 27.10.2020г. и платежно нареждане за кредитен превод от 28.10.2020г.
се вижда, че в полза на дружеството-ищец са внесени 309.79 лв лв по фактури №№ **********/09.02.2019г.
и **********/09.03.2019г., 19.00 лв за възстановяване и 49.85 лв лихви за забава.
След постъпилото плащане е погасено задължението в общ размер на 307.70 лв
главница за доставена в исковия период ел. енергия и лихви за забава, като
незаплатените му задължения са в размер на 25.00 лв държавна такса и 50 лв
юрисконсултско възнаграждение по ЧГД №346/2020г. на РРС.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли за сумите 307.70 лв главница за незаплатена
електрическа енергия по фактури за периода от 02.01.2019г. до 01.03.2019г,
заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 24.01.2020г. до окончателното изплащане и
за 28.40 лв обезщетение за забава за периода от 21.02.2019г. до 23.01.2020г., поради
плащане. Ответникът дължи на ищеца общо 75 лв разноски по ч. гр. дело №346/2020г.
на РРС за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.1 във вр.
с чл.422, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 375 лв разноски по
настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса, 150 лв възнаграждение да
особен представител и 150 лв юрисконсултско възнаграждение, тъй като с
поведението си е дал повод за завеждане на делото (плащането на задължението е
извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение).
Съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ул. “Х. Г. Данов” №37, представляван заедно от Жанет Петкова Стойчева, изп. член
на СД и Петър Филипов Янков, прокурист, ЕИК *********, иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането му към Х.В.Т. ***, ЕГН **********, за сумите 307.70 лв главница за незаплатена електрическа
енергия по издадени фактури за периода от 02.01.2019г. до 01.03.2019г. за обект
с кл. №**********, с. Стойките, Община
Смолян, кв.39, ул. “Глуховска”, ет.4, ап.15, “База за семеен отдих”, ИТН
4066756,
заедно със законната лихва от 24.01.2020г. до окончателното изплащане и за 28.40
лв обезщетение за забава за периода от 21.02.2019г. до 23.01.2020г.
ОСЪЖДА Х.В.Т. да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД сумите 75.00 лв разноски по ч. гр. дело №346/2020г. на
Русенски районен съд, както и 375.00 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: