№ 3778
гр. С., 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20221110208364 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Т.“ ЕАД – гр. С., представлявано от
изпълнителния директор А. А. и от председателя на Управителния съвет И.
Е., чрез процесуален представител, срещу наказателно постановление № МН-
ЗЗБ-22-020/17.05.2022 г., издадено от Началник на Регионален отдел
„Метрологичен надзор - Западна България“ на Главна Дирекция
„Метрологичен надзор“, с което за нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1
от Закона за измерванията (ЗИ) е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 200 (двеста) лева, на основание чл. 85, ал. 2, във вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗИ.
В жалбата се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на процесното наказателно
постановление. Сочи се, че дружеството-жалбоподател е отстранило
допуснатото нарушение месеци преди да бъде издаден обжалвания акт. Наред
с това излага твърдения, че липсва точно и пълно описание на извършеното
нарушение, както и на доказателствата, които го потвърждават, не са
посочени и мястото и датата на извършването му. Навеждат се доводи за
маловажен случай на административното нарушение по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. По същество моли съда да отмени наказателно постановление № МН-
ЗЗБ-22-020/17.05.2022 г., а алтернативно – да приложи института на чл. 28 от
ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Той моли за уважаване на
жалбата и за отмяна на наказателното постановление. В указан от съда срок
1
депозира писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган в качеството му на въззиваема
страна – Началник на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Западна
България“ на Главна Дирекция „Метрологичен надзор“ – редовно призован,
не се явява, не се представлява. Депозира писмено становище, с което
оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение. Претендира
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение от страна на „Т.“ ЕАД.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становища на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателното постановление, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 08.02.2022 г. св. Г. Х. Д. на длъжност „Началник“ на Регионален
отдел „Метрологичен надзор - Западна България“ на Главна Дирекция
„Метрологичен надзор“ извършил проверка в абонатна станция в обществена
сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „Х.“, ул. „С.“ № 28, ****** „Е.“. По време
на проверката било установено, че „Т.“ ЕАД използва хибриден топломер със
следните компоненти: изчислителен блок в едно с преобразовател на разход
тип SPX Pollustar 2WR4н и идент. № 60098488, с производител „Siemens“ и
преобразователи на температура Pt 500, с идент. № 26465 на единия
преобразувател, и идент. № 26466 на другия преобразовател, с производител
„RoCon“. Към момента на проверката бил в употреба, тъй като се намирал
монтиран в абонатната станция, която осигурявала захранване на топлинната
инсталация на абоната. Описаният топломер бил без знаци за извършена
последваща проверка.
Проверяващият определил това деяние, изразяващо се в бездействие, за
административно нарушение, поради което св. Е. Н. Н. – „главен инспектор“ в
Регионален отдел „Метрологичен надзор“ съставил акт за установяване на
административно нарушение № 1 С922/11.04.2022 г. като субсумирал
констатираното нарушение под текста на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Жалбоподателят не е възразил при връчване на АУАН и не се е възползвал от
правото си да подаде писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 1
С922/11.04.2022 г. било издадено наказателно постановление МН-ЗЗБ-22-
020/17.05.2022 г., с което за констатираното нарушение на „Т.“ ЕАД е била
наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева, на основание
чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Е. Н.,
показанията на свидетеля Н. М., заповеди за компетентност, писмено
становище, както и останалите материали по делото.
Съдът кредитира показанията на св. Н., които поддържат констатациите
по АУАН, като логични, последователни и непротиворечиви и са съответни
на събрания по делото писмен доказателствен материал. По отношение на
2
показанията на св. М., настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат
кредитирани, въпреки че същия има качеството управител на „А.“ ЕООД,
която фирма е оправномощена от председателя на ДАМТН да извършва
проверка на средствата за измерване. От тези показания се установява, че
проверката на топломерите се осъществява въз основа на указания, дадени от
„Т.“ ЕАД. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебния
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Депозирана е от лице, което притежава активна процесуална легитимация и
правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок, поради
което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производство по реда на чл. 58д и сл. от
ЗАНН, районния съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП са съставени от оправномощени лица, предвид
нормата на чл. 94, ал. 2 от ЗИ. На основание чл. 94, ал. 2 от ЗИ и т. 9 от
приложената към материалите по делото Заповед № А-54/03.02.2021 г. св. Е.
Н. – „Главен инспектор“ в дирекция „Метрологичен надзор“ при ДАМТН, е
разполагал с компетентност да състави АУАН. Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 94, ал. 2 от ЗИ и т. 2.2от
Заповед № 33/14.01.2019 г.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма,
съдържащи необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при спазване
на установения ред и в давностните срокове, предвидени в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото на нарушението.
При издаването на АУАН и НП не са нарушени изискванията на чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН, които гарантират правото на защита на нарушителя, така и
съдебния контрол за законосъобразност.
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на упълномощен
представител на дружеството – „Т.“ ЕАД. Наказателното постановление също
е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствен към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Въз основа на тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема,
3
че при съставяне на наказателното постановление не са извършени
процесуални нарушения.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, последваща проверка
се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със
знаци за последваща проверка, като разпоредбата на чл. 44, т. 4 от Закона за
измерванията предвижда, че лицата, които използват средства за измерване,
са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35 /знак
за одобрен вид/, чл. 39, ал. 1 /знак за първоначална проверка/ и чл. 43, ал. 1
/знак за последваща проверка/ от ЗИ. Периодичността на проверките се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник"
и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл. 43, ал. 4 от ЗИ/. Лицата,
които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за
измерване без знаците, удостоверяващ извършената последваща проверка /чл.
43, ал. 1 във връзка с чл. 44, т. 4 от ЗИ/.
По делото не се спори, че проверяваният топломер попада в обхвата на
"средство за измерване", чиято легална дефиниция е дадена от законодателя с
§ 1, т. 27 от ДР на ЗИ /"техническо средство, което има метрологични
характеристики и е предназначено да се използва за измервания
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства"/.
Топломерът, находящ се в абонатна станция на ****** „Е.“, с адрес: гр. С.,
ж.к. „Х.“, ул. „С.“ № 28, подлежи на последваща проверка, с оглед
обстоятелството, че срокът на предходната е бил до юни месец 2021 г., което
било обозначено със знак върху същия. В процесния случай "Т." ЕАД е
употребявала топломер като средство за непрекъснато измерване на
количеството топлина, без знаци за последваща проверка. Нарушението, в
този смисъл, е доказано от обективна страна, доколкото за юридическите
лица отговорността е обективна и безвиновна.
Основното възражение от страна на "Т." ЕАД е видът на топломера,
подложен на проверка от страна на Регионален отдел "Метрологичен надзор -
Западна България". В тази връзка е необходимо да се отбележи, че топломер
тип SPX Pollustat 2WR4 е вписан в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 2226, за което е издадено удостоверение,
че топломер тип SPX Pollustat 2WR4 отговаря на относимия към него БДС
17390-97, като съгласно даденото определение топломерът е комбиниран
/хибриден/. Наред с това от показанията на св. М. става ясно, че съответния
топломер е бил проверяван като „неделим топломер“ поради дадени от
дружеството-жалбоподател указания. Следователно направеното възражение
е неотносимо.
Използвайки средство за измерване без поставен валиден знак за
извършена последваща проверка, "Т." ЕАД е осъществило състава на
вмененото му нарушение по чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 ЗИ.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез съчетание на действие и
бездействия - използване на средство за измерване без да се постави валиден
знак, удостоверяващ извършен контрол на това средство. Следователно до
4
момента на преустановяването му нарушителят осъществява непрекъснато
състава на нарушението, като създава по този начин едно трайно
противоправно състояние, което продължава до неговото прекратяване.
Поради тази причина датата на констатиране на нарушението - 10.02.2022 г. е
и датата на извършването му.
В жалбата е направено възражение, че на 11.04.2022 г. е бил съставен
Протокол № 101-202 за задължителни предписания, в който е бил описан
извършения метрологичен надзор на „Т.“ ЕАД и констатираните нарушения,
като е бил даден срок до 15.04.2022 г. за тяхното отстраняване. Наред с това
се уточнява, че дружеството е подменило/демонтирало/ процесния топломер
и е монтирало нов такъв. Поради което жалбоподателят приема, че не е
налице нарушение на разпоредбите на закона към датата на съставяне на
наказателното постановление. Настоящият съдебен състав не може да се
консолидира с това становище, тъй като се касае за нарушение, осъществено
на 08.02.2022 г. и наказателното постановление е издадено при спазване на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Наред с това съгласно чл. 7 от
Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен надзор,
инспекторите съставят протокол за задължителни предписания и АУАН, като
предписанията имат за цел да задължат нарушителят да спре да използва
средствата за измерване, които не отговарят на изискванията. Фактът, че е
изпълнено предписанието т.е. че е бил подменен топломера, не освобождават
нарушителят от административно наказателна отговорност за нарушение,
което е било констатирано и осъществено в минал момент.
Установените от наказващия орган обстоятелства не сочат на
маловажност на нарушението, поради което не може да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК вр. чл. 11 от
ЗАНН за прилагане на хипотезата на маловажен случай следва нарушението,
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, да сочи на по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. В случая липсват доказателства за наличие на каквито и да било други
факти, в това число и смекчаващи отговорността обстоятелства, които въз
основа на преценката дали се явяват изключително или многобройни такива,
да обосновават липса или по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, което сочи, че
процесното деяние не представлява и не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За извършеното административно нарушение законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл. 85, ал. 2 от ЗИ налагане на „имуществена
санкция“ в размер от 200 до 500 лева. АНО е наложил административно
наказание в минимален размер от 200 лева, поради което размерът на
санкцията не следва да бъде обсъждан.
С оглед изхода на делото претенцията от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява неоснователна, за разлика от тази на
въззиваемата страна, на която следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27е НЗПП, като с оглед
5
фактическата и правна сложност на делото съдът определи същото в
минимален размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
издадено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
наказателно постановление № МН-ЗЗБ-22-020/17.05.2022 г., издадено от
Началник на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Западна България“ на
Главна Дирекция „Метрологичен надзор“, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева, на основание
чл. 85, ал. 2, във вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗИ.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД да заплати на ДАМТН, ГД „Метрологичен
надзор“, Регионален отдел "Метрологичен надзор - Западна България" сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. С. в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6