РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2021
гр. Пловдив, 12.12.2022г
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, I състав, в условията на закрито заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Дарина Матеева административно дело № 2562 по описа за 2022 година на Пловдивския административен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 166, ал.3 във
вр. с ал.2 във вр. с чл. 180, ал.2 от АПК.
Делото е образувано по жалба на „Холсим
кариерни материали Пловдив“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“№ 134, ет. 3, представлявано от
изпълнителен директор К. Д.-П., чрез пълномощник юрк.
А. Т., против Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022г. на директора на Басейнова
дирекция“Източнобеломорски район“/БД
ИБР/,с която на основание чл.119,ал.4,т.1 и т.2 от Закона за водите и
чл.37,т.1 от Наредба № 3 за условията и реда за проучване,проектиране
,утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около
водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците за минерални
води,използвани за лечебни,профилактични,питейни и хигиенни нужди , е учредена санитарно-охранителна зона /СОЗ/
-подземни води около два броя каптирани естествени извора КЕИ „Калоян дере
1" и „Калоян дере 2", за обществено питейно-битово водоснабдяване на
село Белащица, община Родопи, област Пловдив - подземно водно тяло
BG3G00000Pt050 - Пукнатинни води - Централно-Родопски
комплекс, за обществено питейно-битово водоснабдяване на село Белащица, с
ЕКАТТЕ 03304, община Родопи, област Пловдив, с възложител „ВиК"
ЕООД, гр. Пловдив, при което със същата заповед са въведени забрани и
ограничения, включително забрана за добив на подземни богатства.
Жалбоподателят е депозирал молба с вх.№ 23499/09.12.2022г с второ
искане да бъде спряно предварителното изпълнение на атакуваната заповед на
основание чл. 180, ал.2 от АПК във вр. с чл. 166, ал.2 от АПК,като се позовава на новонастъпили обстоятелства,а именно издаване от страна на
РИОСВ-Пловдив на Решение № ПВ-33-П/2022г от 01.12.2022г.,с което е прекратено
административното производство по гл.шеста от Закона за опазване на околната
среда/ЗООС/ за преценяване на въздействието върху околната среда ,в т.ч. и съвместената процедура по оценка за
съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони,за
инвестиционно предложение /ИП/:“Продължаване срока на концесия за добив на
строителни материали от находище „Белащица“ .Твърди се,че така посоченото Решение
води до настъпване на реални вреди за бизнеса на жалбоподателя и същото е
постановено въз основа на оспорената в настоящото производство Заповед за СОЗ.
Настоящият съдебен състав, след
като се запозна с доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира
следното.
Правният интерес от обжалване на
заповедта се обосновава с фактът,че дружеството-жалбоподател е подало заявление
за продължаване срока на концесионен
договор за добив на подземни богатства в находище „Белащица“ и вписаните
забрани за извършване на дейности/в случая добив на подземни богатства/ ще
препятства работата му в собствените му имоти спрямо предназначението им,а
именно за кариера за добив на подземни богатства.Ето защо,за жалбоподателя е
налице правен интерес от заявеното оспорване.
И втората молбата е подадена
надлежно пред Административен съд – Пловдив,като няма пречка в хода на
съдебното производство да се отправят повече от едно искане за спиране
изпълнението на оспорения административен акт.
Атакуваната заповед е с характер на общ административен
акт по смисъла на чл. 65 от АПК, като съгласно изричната норма на чл. 180, ал.1
от АПК обжалването не спира изпълнението му, като съдът може да разпореди друго
на основанията и по правилата на чл. 166, ал.2 и ал.3 от АПК /така чл. 180, ал.2 от АПК/.
Предвид изложеното ,искането за
спиране е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество новото искане
на жалбоподателя е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 166,
ал.2, във вр. с
чл. 180, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на
решението, по искане на оспорващия ,съдът може да спре предварителното
изпълнение - ако то би могло да причини нему значителна или трудно поправима
вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Доказателствената тежест в тези случаи тежи върху
жалбоподателя.
В конкретния случай
дружеството-жалбоподател твърди,че са налице нови обстоятелства,а именно в хода
на настоящото дело и след постановеното предходно определение,с което искането
за спиране на предварителното изпълнение на акта е оставено без уважение,а
именно издаване от страна на РИОСВ-Пловдив на Решение № ПВ-33-П/2022г от
01.12.2022г.,с което е прекратено административното производство по гл.шеста от
Закона за опазване на околната среда/ЗООС/ за преценяване на въздействието
върху околната среда ,в т.ч. и
съвместената процедура по оценка за съвместимостта с предмета и целите на
опазване на защитените зони,за инвестиционно предложение /ИП/:“Продължаване срока
на концесия за добив на строителни материали от находище „Белащица“ .Твърди
се,че това решение на РИОСВ е издадено на база на оспорената Заповед за СОЗ.
Така твърдяното ново
обстоятелство от страна на „Холсим кариерни материали Пловдив“АД не води до извод,
че са налице законовите предпоставки за спиране изпълнението на оспорената
заповед. Изложените в искането обстоятелства не са противопоставими
на обществения интерес, свързан с изпълнението на заповедта, а именно опазване
на подземните богатства-води.
Съдът намира и при тези факти,че
дори и да се приеме, че е налице твърдения частен интерес, той не може да се
приеме, че по интензитет е съизмерим със защитения в случая обществен интерес и
на последния следва да бъде даден превес.
Освен изложеното трябва да се
подчертае, че евентуално претърпените вреди подлежат на обезщетяване в случай
на отмяна на заповедта като незаконосъобразни. Като значителна и трудно поправима вреда се
определя само такава вреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, където вредите подлежат на доказване с
допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства.
С оглед изложеното ,съдът приема
искането за спиране на изпълнението на оспорената заповед за неоснователно.
Останалите съображения,както вече
се посочи, касаят спора по същество и касаят въпросите подлежащи на изследване
за нуждите на това производство.
Водим от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Холсим кариерни материали
Пловдив“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Братя Бъкстон“№ 134, ет. 3, представлявано от изпълнителен директор К. Д.-П.,
чрез пълномощник юрк. А. Т., за спиране изпълнението
на Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022г. на
директора на Басейнова дирекция“ Източнобеломорски район“/БД ИБР/.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.