№ 40053
гр. С., 08.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20231110135611 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на длъжника Д. С. Т. за допълване на
определение от 16.10.2023 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа,
че с посоченото определение е обезсилена заповед за изпълнение от
06.07.2023 г. по ч.гр.д. № 35611/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като не е било
присъдено поисканото с възражението по чл.414 ГПК адвокатско
възнаграждение. Отправя се искане за допълване на определението в частта
за разноските посредством присъждането в полза на длъжника на сумата от
300 лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от заявителя
............., в който изразява становище за неоснователност на същата,
евентуално се прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая се иска допълване на определението на съда, с което, на
основание чл.415, ал.5 ГПК, е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 06.07.2023 г. по ч.гр.д. № 35611/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав и
производството е прекратено поради непредявяване в срок на иск по чл.422
ГПК след направено от длъжника възражение по чл.414 ГПК.
Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие
на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което същото е
процесуално допустимо.
В полза на ............. е издадена заповед за изпълнение от 06.07.2023 г. по
ч.гр.д. № 35611/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав срещу длъжника Д. С. Т..
1
В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника Д. С. Т.. С
възражението е отправено искане да й бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. Представен е договор за правна защита от 21.07.2023 г., в
който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв.,
като се сочи, че същото е заплатено в брой при подписване на договора.
С разпореждане от 23.08.2023 г. на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК иск не е бил предявен, поради което и на
основание чл.415, ал.5 ГПК с определение от 16.10.2023 г. заповедта за
изпълнение е обезсилена. С посоченото определение не е присъждано
адвокатско възнаграждение на длъжника.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С
обезсилване на издадената заповед за изпълнение се слага край на
заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл.81
ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на
разноски.
В случая в подаденото от длъжника възражение своевременно е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Обезсилването на заповедта за изпълнение е основание да се приеме, че
заявителят следва да понесе последицата на чл.78, ал.4 ГПК, според която
ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В случая е
налице хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е
пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника, а именно – поради
непредявяване в срока по чл.415 ГПК на иск за установяване съществуването
на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното в полза на длъжника следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за предоставена правна защита за заповедното
производство.
Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300
лв., като от страна на заявителя е заявено възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно.
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено
по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
2
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника
се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с
твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр.
д. № 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в.
гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по
в. гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020
г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020
г. по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на
договора за правна защита (21.07.2023 г.) – след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022
г., в размер на сумата от 200 лв.
С оглед изложеното определението следва да се допълни, като в полза
на длъжника се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
200 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК, определение от 16.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 35611/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав в ЧАСТТА за разноските, както
следва:
ОСЪЖДА ............., ЕИК ............. да заплати на Д. С. Т., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 200 лв. разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК в останалата й
част – за сумата над 200 лв. до 300 лв.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3