№ 13991
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110138528 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД,
уточнена с молба с вх. № 210714/25.07.2023г. срещу Н. Ж. М., с която са предявени
осъдителни искове за сумите от 725,65 лв. – главница за цената на доставена, неплатена
топлинна енергия до жилищен имот с адрес ............ с аб. № .. за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане, и за сумата от 186,98 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цената на доставената топлинна енетгия, начислено за периода от
15.09.2020г. до 20.06.2023г.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
като наследник по закон на Ж. Н. М. и Е. П. М. по силата на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, за която купувачът не му
заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия ответникът
бил в забава, поради което претендира и обезщетение за забава в размер на законна лихва.
Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът чрез назначения му в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва предявените искове по
основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Развива конкретни
съображения за недоказаност коректността на изчисленията за стойността на доставената
топлинна енергия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
1
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по
договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
От съвкупната преценка и анализ на приетите писмени доказателства –нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ /на л. 9/, молба-декларация за откриване на партида / на л. 11/ и
справки за смърт и роднини в НБДН за Ж. Н. М., Е. П. М. и Валери Ж. М. ,за целите на
настоящето производство се установява, че за процесния период ответникът Н. Ж. М. е бил
титуляр на правото на собственост върху жилищния имот, за който се претендират съдебно
предявените вземания, по наследство от покойните му родители Ж. Н. М. и Е. П. М.. Ето
защо съдът приема, че същият има качеството клиент на топлинна енергия и съответно
задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД и ответника в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ищцовото
2
дружество, което се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. За
процесния период ответникът е предоставял отчет на водомерите в имота, кото са коректно
отразени в изравнителните сметки. Според експертизата в имота се полза топла вода и има
2 водомера за топла вода, по които се отчита разходът. Топлинна енергия за отопление не е
начислявана. Изчисленията са съобразно методиката за дяловото разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяването. За процесния период сумата за изразходваната
топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени от ищеца, е само за
топлинна енергия за подгряване на топла вода в размер на 725,65 лв. Вещото лице е
посочило, че в ищцовото дружество има съхранени документи за периодичните проверки на
топломера в абонатната станция на всеки две години.
Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е запознало с
всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри. Оттук и
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неправилно изчисление
стойността на доставената топлинна енергия за исковия период.
От заключението на кредитираната ССчЕ се установява, че не се установяват
данни за плащане на съдебно предявените вземания. За процесния период дължима сума за
стойността на доставената топлинна енергия след съобразяване с изравнителните сметки и
корекцията от промяната в цената на газта е 725,65 лв.
При горните констатации следва да се разгледа наведеното от ответника в
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните
3
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в"
ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с постъпването
на исковата молба в съда -на 11.07.2023г.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
"Топлофикация София" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през
м. 07. 2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен
срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени
с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от
ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От друга страна съобразно чл. 3. от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение за срока от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Извънредното положение е
отменено на 14.05.2020г. Предвди горното срокът, за който не тече давност, е 68 дни,
считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. В този смисъл погасени с тригодишна давност се
явяват паричните задължения с падеж преди 04.05.2020г. Съгласно кредитирания от съда
втори вариант на ССчЕ, който отчита падежите на предявените суми по прогнозни данни,
това са вземанията за периода от м. 05.2019г. до м. 02.2020г., при което размерът на
непогасената по давност главница за периода от м.03.2020г. до м.04.2021г. е 347,35 лева. До
тази сума предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от
725,65 лв., както и за периода 01.05.2019 г. - 29.02.2020 г. искът ще се отхвърли. Върху
главницата се дължи и поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.07.2023 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
4
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернетстраницата на ищцовото дружество.
Съгласно заключението на ССчЕ размерът на мораторната лихва върху
непогасената по давност главница за периода от 15.09.2020г. до 20.06.2023г. е 77,37 лв., до
която сума предявеният иск е основателен, а за разликата до 186,98 лв. подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът доказва, че е направил разноски в размер на 1150 лв., в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лв., 50 лв. за държавна такса, 350 лв. за
ССчЕ, 350 лв. за СТЕ и 300 лв. за депозит за възнаграждение на особения представител на
ответника. От тях по съразмерност от уважената част от исковете ответникът дължи на
ищеца 521,44 лв. за разноски.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства за сторени разноски,
поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ж. М. с ЕГН **********, с адрес ............, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 347,35 лв. – главница за стойността на доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в .............. с аб. №.. за периода 01.03.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на исковата молба в съда – 11.07.2023 г. до окончателното погасяване и сумата от 77,37 лева
5
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, изчислено за периода
от 15.09.2020 г. до 20.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 725,65 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до
29.02.2020 г. вкл., както и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 186,98 лв.
ОСЪЖДА Н. Ж. М. с ЕГН **********, с адрес ............, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
от 521,44 лв. за разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6