Решение по дело №4258/2020 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260175

 

гр. Сливен, 09.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря МАРГАРИТА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4258 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ц.М.И., ЕГН: **********, депозирана чрез пълномощник - адвокат, срещу ОДМВР - Сливен, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове  с правна квалификация чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР или чл. 187, ал. 7, вр. ал. 6, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1384,77 лева, представляваща сбор от допълнителни възнаграждения за положен от ищеца 233,5 часа извънреден труд в периода в периода от 26.11.2017 г. до 30.11.2020 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60,35 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 26.11.2020 г.

В исковата молба ищецът твърди, че е служител на ответната дирекция като осъществява служебните си задължения на сменен режим съгласно предварително утвърден месечен график на смените, а работното му време се изчислява в часове за отчетен тримесечен период. Твърди се, че през исковия период ответната дирекция не е изчислявала правилно работното му време, като не е включвала към работните му часове при сумирането им за отчетния период, онези от тях, които се получават от превръщането на нощните часове от нощните му смени в дневни такива с коефициента 1,143. Твърди се, че тези неотчетени работни часове се явяват положен от ищеца извънреден труд, който не е бил отчетен и заплатен. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната ОДМВР - Сливен е подала отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, както и за преждевременното им предявяване. Оспорва се извършването на приравняване на положения от ищеца труд в нощните часове в дневни такива при твърдения от ищеца коефициент 1,143 и зачитането му за извънреден труд, тъй като в случая са приложими разпоредбите на ЗМВР, а не тези на КТ и издадената по приложението му НСОРЗ. Твърди се, че в приложимия ЗМВР са изброени изчерпателно видовете допълнителни възнаграждения, като положеният от ищеца труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. през исковия период е компенсиран. Излага се още, че съгласно чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР при полагането на труд между 22.00 и 06.00 ч., работните часове не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време в ОДМВР е единица. Набляга се на създадената нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. Изтъква се и обстоятелството, че дори и да се преобразуват нощните часове положен труд с коефициент 1,143, то разликата не следва да се приема за извънреден труд, тъй като такъв реално не е положен.

След допуснато в съдебно заседание на 26.02.2021 г. изменение на исковете, същите са предявени, както следва: искът с правна квалификация чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР или чл. 187, ал. 7, вр. ал. 6, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) за осъждане на ответната ОДМВР - Сливен да заплати на ищеца сумата от 1871,05 лв., представляваща нетния размер на дължимото и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца 260 часа извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната ОДМВР - Сливен да заплати на ищеца сумата от 242,41 лв., представляваща мораторна лихва върху нетното вземане, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 26.11.2020 г.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в размерите след допуснатото изменение и да присъди направените по делото разноски.

Ответната дирекция, чрез своя пълномощник - юрисконсулт, оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът и ответната дирекция са се намирали в служебно правоотношение през исковия период, което не е прекратено и към настоящия момент, като от 01.07.2015 г. насам ищецът работи на длъжност старши полицай в У Надежда - РУ - Сливен.

На тази длъжност през исковия период от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен отчетен период.

Видно от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г. ищецът е положил общо 819 часа извънреден труд. След прилагане на ограничението по чл. 187, ал. 8 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) за заплащане на до 70 часа извънреден труд и след отчитане, че 414 часа положен от ищеца извънреден труд са му изплатени, вещото лице е установило, че на ищеца не са заплатени 260 часа извънреден труд. Вещото лице е отчело изменението на чл. 187 ЗМВР и по-конкретно създадената нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, поради което е разделило изчисленията си на два периода - от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., в който приравняването на нощните към дневни часове труд е извършено с коефициент 1,143 и периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., в който приравняването на нощните към дневни часове труд е извършено с коефициент 1.

Вещото лице е изчислило, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в брутен размер на 1986,85 лева или след удържане на 10 % данък - нетна сума в размер на 1778,17 лв., а за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в брутен размер на 103,20 лева или след удържане на 10 % данък - нетна сума в размер на 92,88 лв.

Съдът констатира, че в изчислението на вещото лице е допусната техническа грешка, тъй като при изчислено възнаграждение за положен извънреден труд в брутен размер на 1986,85 лева за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., след удържане на 10 % данък - нетната сума, която следва да се получи е в размер на 1788,17 лв.

Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава върху нетното възнаграждение за периода от 26.04.2018 г. до 26.11.2020 г. е в размер на 242,41 лв., като дължимите суми по тримесечия са представени в табличен вид на л. 4 от заключението на експертизата (л. 72 от делото).

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, а по същество съдът ги намира за основателни и доказани в предявените размери след допуснатото в о. с. з. изменение.

Съгласно чл. 187, ал. 6, т. 2, ал. 7 и ал. 8 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Спорни между страните са правните въпроси дали положените от ищеца през процесния период часове нощен труд следва да се преизчисляват в дневни такива с коефициент 1,143 и дали получените след преизчислението часове положен труд представляват извънреден такъв, който следва да се заплати с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

На първо място съдът намира, че положените от ищеца през процесния период часове нощен труд следва да се преизчислят в дневни такива с коефициент 1,143, но единствено за периода от 01.01.2018 г. до изменението на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., когато е създадена нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР. Новата ал. 4 регламентира, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. След цитираното изменение на ЗМВР, положените от ищеца часове нощен труд следва да се преизчислят в дневни такива с коефициент 1.

Вещото лице е отчело новата ал. 4 на чл. 187 ЗМВР като е съобразило изчисленията в заключението си.

За периода от 01.01.2018 г. до изменението на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., когато е създадена нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в цитираните наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч., за отчетния период, се умножава по 0,143. Цитираната наредба е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. от своя страна е отменена с Решение № 16766/10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2019 г., обн. ДВ, бр. 4 от 2020 г.

На 10.01.2020 г. е обнародвана новата Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и в новата Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд, с коефициент 1.143. Липсата на такава норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, каквато изрична забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.), като в чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, тоест 1,143.

Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа, установена в чл. 136, ал. 3 КТ, се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа, установена в чл. 140 КТ. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Може да се обобщи, че Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими и по отношение на служителите на МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което всички служители, полагащи труд, следва да бъдат поставени при равни условия.

Ето защо положените от ищеца часове нощен труд през периода от 01.01.2018 г. до изменението на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., когато е създадена нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР, следва да бъдат приравнени на дневно работно време, на която основа следва да бъде определен реално положеният от него труд.

На следващо място съдът намира, че получените след преизчислението часове положен от ищеца труд представляват извънреден такъв, който следва да се заплати с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Основателно е възражението на ответната дирекция, че часовете дневен труд, получени при преобразуването на отработените часове нощен труд не могат автоматично да се квалифицират като извънреден труд. Факт е обаче, че извънредният труд може да бъде определен, когато се установи каква е била нормалната продължителност на работното време за ищеца и се изчисли колко часове той е работил в действителност, като се добавят и допълнително начислените часове при преобразуването на нощния труд в дневен.

Из­вън­ре­ден е тру­дът, кой­то се по­ла­га по раз­по­реж­да­не или със зна­ни­е­то и без про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ра­бо­то­да­те­ля или на съ­о­т­вет­ния ръ­ко­во­ди­тел от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля из­вън ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме - чл. 143, ал. 1 КТ. По­ло­же­ни­ят из­вън­ре­ден труд се ус­та­но­вя­ва ка­то се съ­пос­та­вят ра­бот­ни­те часо­ве за въз­п­ри­е­тия пе­ри­од за от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме с действително отра­бо­те­ни­те ча­со­ве от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, тоест в случая индивидуалната норма в часове на ищеца през исковия период и общия брой отработени часове. Разликата от 819 часа представлява извънреден труд, който на основание чл. 186, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР следва да се заплати с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

След цитираното изменение на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., коефициентът на положените от ищеца часове нощен труд към дневните такива е равен на единица, тъй като след създаването на новата ал. 4 на чл. 187 ЗМВР, в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, вече липсва непълнота, налагаща субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.).

Новата ал. 4 на чл. 187 ЗМВР регламентира, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Чл. 187, ал. 1 ЗМВР гласи, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.

Ето защо възражението на ответната ОДМВР в посочения смисъл е основателно.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, вкл. с установената от съда техническа грешка при изчислението, се установи, че през исковия период ищецът е положил извънреден труд, който не е заплатен, в размер на 260 часа, като дължимото за него възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбите на чл. 187, ал. 4 и ал. 8 ЗМВР (в ред. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.), е в общ размер на 1881,05 лв. нетно възнаграждение след приспадане на 10 % данък (или 2090,05 лв. брутно възнаграждение).

Предвид обстоятелството, че ищецът претендира сумата от 1871,05 лв. нетно възнаграждение, то и предявеният главен иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Възнаграждението за положения от ищеца труд през първото отчетно тримесечие в исковия период, през което се дължи доплащане - от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. е било дължимо със заплатата за месеца, следващ отчетното тримесечие или със заплатата за м. април 2018 г., поради което ответната дирекция е изпаднала в забава да заплати на ищеца възнаграждението за извънреден труд, считано от 01.05.2018 г.

Изчислено от съда, съгласно таблицата от заключението на СИЕ на л. 72 от делото, обезщетението за забава върху сбора на всяко от нетните възнаграждения за извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г. възлиза на 244,15 лв.

Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за пълната претендирана сума от 242,41 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 26.11.2020 г., съответно да се отхвърли като неоснователен за периода от 26.11.2017 г. до 01.05.2018 г.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото.

Възражението на ответната дирекция за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът намира за основателно. Видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 7 от делото), ищецът е заплатил на пълномощника си възнаграждение в размер на 600,00 лв. В случая интересът, за който ищецът търси защита с исковата молба, е един, в общ размер от 2113,46 лв., тъй като претендираните вземания са за парични суми, представляващи задължение за заплащане на положен извънреден труд и обезщетение за забавеното плащане. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 върху общия размер на материалния интерес, е 377,94 лв. Ето защо, предвид обстоятелството, че от една страна производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а от друга страна е приключило в две открити съдебни заседания, съдът намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение от 400,00 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 74,84 лева по главния иск и 50 лв. по иска за обезщетение за забава или общо 124,84 лева, както и разноските за съдебно-икономическата експертиза, които са направени от бюджета на съда в размер на 200 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.М.И., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 187, ал. 7, вр. ал. 6, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) сумата от 1871,05 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и един лева и пет стотинки/ нетна сума след приспадане на 10 % данък (или 2078,94 лв. брутна сума), представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца 260 часа извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 26.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 242,41 лв. /двеста четиридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.05.2018 г. до 26.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 26.11.2017 г. до 01.05.2018 г. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.М.И., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 324,84 лева /триста двадесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски за съдебно-икономическа експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: