Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.София, 13. 08. 2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети август през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.ЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
разгледа докладваното от съдия Г.ев гр. д. № 197 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.
Пред Върховния касационен съд на РБ е образувано гр.
д. № 758/2021 г. на ГК, първо отделение, по подадена от И.К.С., С.Г.Т., Р.Г.П.,
Ц.С.Г. и М.С.Т. касационна жалба срещу постановеното от Софийски окръжен съд
въззивно решение № 260050 от 16. 09. 2020 г.
По така образуваното касационно дело е постановено
определение № 60115 от 09. 07. 2021 г. с дадени задължителни указания за
провеждане на производство по чл. 247 ГПК, с оглед констатирани във въззивното
решение очевидни фактически грешки, изразяващи се в следното:
- липса на диспозитив по отношение на предявения от И.Н.С.
иск за ревандикация на двете второстепенни сгради в процесния имот, който иск е
уважен от първостепенния съд;
- липса на диспозитив по отношение на н. а. № 105, том
II, рег. №
3861, № 278 от 24. 10. 2014 г., който е отменен изцяло с диспозитива на
първоинстанционното решение;
- липса на диспозитив относно постановената от
първоинстанционния съд отмяна на н. а. № 42, том II, рег. № 3038, дело № 222 от 20. 08.
2014 г., отменен за ½ ид. ч. от построените в поземления имот с
идентификатор 61604.51.534 сгради: двуетажна жилищна сграда, цялата със
застроена площ 46 кв. м., с идентификатор 61604.51.534.1, с предназначение –
еднофамилна жилищна сграда (която не е предмет на спора по делото); двуетажна
второстепенна сграда, цялата със застроена площ 20 кв. м., с идентификатор
61604.51.534.2, с предназначение – селскостопанска сграда и едноетажна
второстепенна сграда, цялата със застроена площ 12 кв. м., с идентификатор
61604.51.534.3, с предназначение – селскостопанска сграда;
- обезсилване на първоинстанционното решение в частта,
с която е уважен иск по чл. 109 ЗС за ½ ид. ч. от поземления имот с
идентификатор 61604.5. 534, който иск всъщност първоинстанционният съд е
отхвърлил.
В цитираното определение съставът на Върховния
касационен съд е постановил след приключване на производството по чл. 247 ГПК
делото да се върне на същия за произнасяне по подадената от касаторите
касационна жалба срещу постановеното от настоящия въззивен съд решение.
С оглед дадените задължителни указания и данните по
делото, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна:
С решение № 167 от 01. 10. 2019 г., постановено по гр.
д. № 1494/2017 г. по описа на Районен съд – С.:
-
на основание
чл. 109 ЗС ответниците И.К.С., С.Г.Т., Р.Г.П., Ц.С.Г. и М.С.Т. са осъдени да
преустановят неоснователните действия, с които пречат на И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х.
С. да упражняват правото си на собственост върху притежаваната от тях ½
ид. ч. от стопанските сгради, находящи се в поземлен имот в с. Р. с
идентификатор 61604.51.534 по кадастралната карта на селото, а именно -
стопанска сграда с идентификатор 61604.51.534.2 – двуетажна със застроена площ
20 кв. м. и едноетажна стопанска сграда с идентификатор 61604.51.534.3, със
застроена площ 12 кв. м.;
-
на основание
чл. 108 ЗС ответниците И.К.С., С.Г.Т., Р.Г.П., Ц.С.Г. и М.С.Т. са осъдени да
предадат на И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. владението на притежаваната от тях
½ ид. ч. от стопанските сгради, находящи се в поземлен имот в с. Р. с
идентификатор 61604.51.534 по кадастралната карта на селото, а именно -
стопанска сграда с идентификатор 61604.51.534.2 – двуетажна със застроена площ
20 кв. м. и едноетажна стопанска сграда с идентификатор 61604.51.534.3, със
застроена площ 12 кв. м.;
-
на основание
537, ал. 2 ГПК е отменен изцяло нотариален акт по обстоятелствена проверка №
105, том II, рег. №
3861, дело № 278 от 24. 10. 2014 г.,
-
на основание
537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 42, том II, рег. №
3038, дело № 222 от 20. 08. 2014 г. за ½ ид. ч. от собствеността,
призната на Г. С. С., М.С.Т. и Ц.С.Г. върху построените в имот 61604.51.534
сгради: двуетажна жилищна, цялата със застроена площ 46 кв. м. с идентификатор
61604.51.534.1, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда, двуетажна
второстепенна сграда със застроена площ 20 кв. м. с идентификатор 61604.51.534.2,
с предназначение селскостопанска сграда и едноетажна второстепенна сграда със
застроена площ 12 кв. м. с идентификатор 61604.51.534.3, с предназначение -
селскостопанска сграда;
-
отхвърлен е
иск по чл. 108 ЗС, предявен от И.Н.С. срещу И.К.С., С.Г.Т., Р.Г.П., Ц.С.Г. и М.С.Т.
за осъждането им да предадат на И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. владението на
½ ид. ч. от поземлен имот в с. Р. с идентификатор 61604.51.534 по
кадастралната карта на селото;
-
отхвърлен е
иск по чл. 109 ЗС, предявен от И.Н.С. за осъждане на ответниците И.К.С., С.Г.Т.,
Р.Г.П., Ц.С.Г. и М.С.Т. да преустановят действията, с които пречат на И.Н.С. да
упражнява претендираната собственост върху идеалната част от същия поземлен
имот.
Решението е обжалвано от различни страни по делото,
като предмет на жалбите е цялото първоинстанционно решение. По жалбите е
образувано въззивно гражданско дело № 197/2020 г. по описа на Софийски окръжен
съд. Същото е приключило с постановяване на решение № 260050 от 16. 09. 2020 г.
В мотивната част на решението въззивният съдебен
състав е изложил съображения, че:
-
решението на районния съд е недопустимо в частите, с
които:
o
ответниците са осъдени на осн. чл. 109 от ЗС да
преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищцата да упражнява
правото си на собственост върху процесните две постройки с идентификатори 61604.51.534.2 и 61604.51.534.3, и
следва да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск;
o
е отхвърлен искът по чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на
ищцата да упражнява правото си на собственост върху поземления имот, и следва да бъде обезсилено като
постановено по непредявен иск;
o
съдът се е произнесъл по ревандикационните искове по
чл. 108 от ЗС по отношение на Е. Х. Д. и Й. Х. С., които не са предявили такива
искове и не са страни по делото.
-
са налице предпоставките за уважаване на
ревандикационните искове по отношение на процесния поземлен имот с
идентификатор 61604.51.534
и на процесните две постройки с идентификатори 61604.51.534.2 и 61604.51.534.3, а именно - че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от поземления имот и
от построените в него сгради (вкл. сграда с идентификатор 61604.51.534.1, която не е предмет
на делото), както и че ответниците упражняват фактическа власт
върху процесните имоти и не допускат ищцата до тях.
Същевременно,
въззивният съд е:
-
обезсилил решение № 167 от 01. 10. 2019 г.,
постановено по гр. д. № 1494/2017 г. по описа на Районен съд – С., В ЧАСТИТЕ, с които Ц.С.Г., М.С.Т., И.К.С.,
С.Г.Т. и Р.Г.П. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. да упражняват правото си на собственост
върху притежаваната от тях ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №
61604.51.534 по кадастралната карта на с. Р. и ½ ид. ч. от построените в
него стопански сгради – двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв.м. с
идентификатор № 61604.51.534.2 и едноетажна второстепенна сграда с площ 12
кв.м. с идентификатор № 61604.51.534.3, както и В ЧАСТТА, с която са осъдени да предадат на Е. Х. Д. и Й. Х. С.
владението на ½ идеална част от тези сгради, а също и В ЧАСТТА, с която искът по чл. 109 от
ЗС е отхвърлен, както и В ЧАСТТА, с
която искът по чл. 108 от ЗС е отхвърлен по отношение на Е. Х. Д. и Й. Х. С..
-
отменил решение № 167 от 01. 10. 2019 г.,
постановено по гр. д. № 1494/2017 г. по описа на Районен съд – С., В ЧАСТТА, с която искът по чл. 108, ал. 1 от ЗС е отхвърлен по отношение на ½ ид. ч.
от поземлен имот с идентификатор № 61604.51.534 по кадастралната карта на с. Р., като вместо това:
o
е признал за установено по отношение на Ц.С.Г., М.С.Т., И.К.С., С.Г.Т. и Р.Г.П., че И.Н.С. е собственик на ½ ид. ч. от застроен поземлен имот, находящ се в с. Р.,
Община С. с площ по кадастрална карта 518 кв.м., с идентификатор № 61604.51.534
с номер по предходен план пл. № 284 и № 283.
o
е осъдил Ц.С.Г., М.С.Т., И.К.С., С.Г.Т. и Р.Г.П. да
предадат на И.Н.С. владението върху ½ ид. ч. от застроен поземлен имот,
находящ се в с. Р., Община С. с площ по кадастрална карта 518 кв. м., с
идентификатор № 61604.51.534 с номер по предходен план пл. № 284 и № 283.
-
отменил е, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, н. а. №
42, том II, рег. № 3038, дело № 222 от 2014 г. за собственост на недвижим имот от 20.
08. 2014 г. за ½ ид. ч. от собствеността, призната на Г. С. С., М.С.Т. и
Ц.С.Г. върху застроен поземлен имот, находящ се в с. Р., Община С. с площ по
кадастрална карта 518 кв. м., с идентификатор № 61604.51.534 с номер по
предходен план пл. № 284 и № 283.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че:
1. Действително е налице очевидна фактическа грешка в първия диспозитив на
въззивното решение, тъй като с него съдът е обезсилил първоинстанционното
решение в частта, с която Ц.С.Г., М.С.Т., И.К.С., С.Г.Т. и Р.Г.П. са осъдени
да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на И.Н.С., Е. Х. Д.
и Й. Х. С. да упражняват правото си на собственост върху притежаваната от тях
½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 61604.51.534 по
кадастралната карта на с. Р., а в действителност районният съд не е уважил, а е
отхвърлил този иск. Наистина, в края на този диспозитив въззивният съдебен
състав е споменал, че обезсилването се отнася и „в частта, с която искът по чл.
109 от ЗС е отхвърлен“, но това не заличава допуснатата в началото му
непрецизност.
2. Действително е
налице очевидна фактическа грешка, изразяваща се в липса на диспозитив по предявения
от И.Н.С. иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС и с предмет ½ ид. ч.
от построените в поземления имот с идентификатор № 61604.51.534 стопански
сгради – двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв.м. с идентификатор №
61604.51.534.2 и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв.м. с
идентификатор № 61604.51.534.3. По този иск е налице единствено обезсилване на
първоинстанционното решение в частта, с която ответниците са осъдени да
предадат владението върху тези сгради на Е. Х. Д. и Й. Х. С., но по отношение
на първата ищца (И.Н.С.) липсва каквото и да е произнасяне. С оглед изразеното
в мотивите становище, че И.Н.С. е собственик на ½ ид.ч. от поземления
имот с идентификатор № 61604.51.534 и построените в него жилищна сграда с
идентификатор № 61604.51.534.1 (която не е предмет на делото) и двуетажна
второстепенна сграда с площ 20 кв.м. с идентификатор № 61604.51.534.2 и
едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв.м. с идентификатор №
61604.51.534.3 (виж. стр. 6 долу от възивното решение), както и че ответниците
упражняват фактическа власт върху процесните имоти и не допускат ищцата до тях
да ги ползва (виж. стр. 7 от въззивното решение), следва да се приеме, че
въззивният съд е формирал воля да потвърди първоинстанционното решение, в
частта му, с която е уважен ревандикационният иск на И.Н.С. срещу посочените
ответници по отношение на ½ ид.ч. от двуетажна второстепенна сграда с
площ 20 кв.м. с идентификатор № 61604.51.534.2 и ½ ид.ч. от едноетажна
второстепенна сграда с площ 12 кв.м. с идентификатор № 61604.51.534.3, но не е
обективирал външно тази своя воля. Поради това, пропускът следва да бъде
поправен чрез постановяване на изричен диспозитив в този смисъл.
3. По отношение на н.а. № 42/20.08.2014г. и н.а. № 105/24.10.2014г. съдът
намира следното:
С констативен
нотариален акт № 42/20.08.2014г. по чл. 587, ал. 1 от ГПК, Г. С. С.
(наследодател на заместилите го в хода на процеса И.К.С., С. Г.Т. и Р.Г.П.), М.С.Т.
и Ц.С.Г. са били признати за собственици на ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 61604.51.534 и построените в него жилищна сграда с
идентификатор № 61604.51.534.1 (която не е предмет на делото), двуетажна
второстепенна сграда с площ 20 кв.м. с идентификатор № 61604.51.534.2 и
едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв.м. с идентификатор №
61604.51.534.3.
С н.а. №
105/24.10.2014г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство, издаден въз основа на обстоятелствена проверка (чл. 587,
ал. 2 от ГПК), Г. С. С. (наследодател на заместилите го в хода на процеса И.К.С.,
С. Г.Т. и Р.Г.П.), М.С.Т. и Ц.С.Г. са били признати за собственици на ½
ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор № 61604.51.534 и построените в него жилищна сграда с
идентификатор № 61604.51.534.1 (която не е предмет на делото), двуетажна
второстепенна сграда с площ 20 кв.м. с идентификатор № 61604.51.534.2 и
едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв.м. с идентификатор №
61604.51.534.3.
Следователно, с двата нотариални акта,
тези лица са били признати за пълни собственици на имоти
с идентификатори 61604.51.534,
61604.51.534.1, 61604.51.534.2 и 61604.51.534.3.
В мотивите на въззивното решение (стр.
6, втори абзац) е формирана воля, че И.Н.С. е собственик на ½ ид.ч. от
тези имоти, а собственици на другата ½ ид.ч. са Г. С. С., М.С.Т. и Ц.С.Г., като това заключение е обосновано със силата на
присъдено нещо на решението по гр.д. № 580/2007г. на С.ския районен съд.
При тези данни
следва да се приеме, че въззивният съд е признал правото на собственост на
ответниците върху ½ ид.ч. от процесните имоти, произтичащо от съдебен
акт, т.е. съответстващо на признатото с н.а. № 42/20.08.2014г., и е отрекъл
правото им на собственост върху другата ½ ид.ч. от имотите. Тъй като
последната е предмет на удостовряване с н.а. № 105/24.10.2014г., може да се
направи извод, че волята на въззивния съд е била да потвърди
първоинстанционното решение в частта му, с която отменен
нотариален акт по обстоятелствена проверка № 105, том. 2, рег. № 3861, дело №
278 от 24. 10. 2014 година по отношение на процесните имоти. Тази воля, обаче, не е била обективирана нито в мотивите, нито в
диспозитива на въззивното решение, което съставлява непроизнасяне на съда по
цялото искане на страната, а не несъответствие между действително формирана и
външно обективирана воля, поради което този пропуск би следвало да се поправи
по реда на чл. 250 от ГПК. Съответно, липсата на искане в този смисъл в срока
по чл. 250, ал. 1, изр. второ от ГПК, стабилизира пропуска на въззивния съд. С
оглед задължителните указания на ВКС, обаче, настоящият съдебен състав е длъжен
да поправи този пропуск по реда за поправка на очевидни фактически грешки (чл.
247 от ГПК), като потвърди обжалваното първоинстанционно решение в частта му, с
която № н.а. № 105/24. 10. 2014 е отменен в частта му за
процесните имоти.
Както се посочи
по- горе, въззивният съд е признал правото на собственост на ответниците върху
½ ид.ч. от процесните имоти, като, според мотивите на въззивното
решение, това право произтича от съдебно решение от 2007г. От друга страна, същото
съдебно решение е едно от писмените доказателства въз основа на които
нотариусът е издал н.а. № 42/20.08.2014г. по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК.
Следователно, волята на въззивния съд следва да се тълкува в смисъл, че зачита
удостоверителното изявление на нотариуса, обективирано в н.а. №
42/20.08.2014г., по отношение на правото на собственост върху ½ ид.ч. от
процесните имоти, признато със решението от 23.09.2008г., постановено по гр.д.
№ 580/2007г. на С.ския районен съд.
Това означава,
обаче, че диспозитивът, с който се отменя този нотариален акт по отношение на
½ ид.ч. от поземления имот с идентификатор 61604.51.534, не
съответства на действителната воля на съда, тъй като отмяната и на двата
нотариални акта би оставила ответниците без никакъв документ за признатото им
от съда право. Поради това, вместо отмяна на н.а. № 42/20.08.2014г. в частта му
за ½ ид.ч. от поземления имот с идентификатор 61604.51.534,
този диспозитив следва да се чете като такъв за отмяна на първоинстанционното
решение, в частта му, с която е отменен н.а. № 42/20.08.2014г. за ½ ид.ч. от построените в поземления имот с идентификатор 61604.51.534 две
стопански сгради с идентификатори съответно 61604.51.534.2 и 61604.51.534.3.
Доколкото, обаче, предмет и на двата
нотариални акта е правото на собственост върху жилищна сграда с идентификатор
61604.51.534.1, която не е предмет на предявените в настоящото производство искове,
районният съд не е имал основание да
отменя тези актове и по отношение на нея, тъй като съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК, отмяната на акта е последица от уважаване на съответен иск за предмета на този
акт. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите
му, с които н.а. № 42/20.08.2014г. и н.а. № 105/24.10.2014г. са
били отменени по отношение на удостовереното с тях право на собственост върху построената
в имот 61604.51.534 двуетажна жилищна сграда, цялата със застроена площ
С оглед гореизложеното и на основание
чл. 247, ал. 4 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНИ
ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ в Решение № 260050 от 16. 09. 2020
г., постановено по гр. д. № 197/2020
г. по описа на Софийски окръжен съд, както следва:
-
Диспозитивът
„ОБЕЗСИЛВА решение № 167 от 01. 10. 2019 г., постановено по гр.
д. № 1494/2017 г. по описа на Районен съд – С., първи състав в частта, с която Ц.С.Г.,
М.С.Т., И.К.С., С.Г.Т. и Р.Г.П. са осъдени да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на И.Н.С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. да упражняват правото
си на собственост върху притежаваната от тях ½ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор № 61604.51.534 по кадастралната карта на с. Р.“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОБЕЗСИЛВА
решение № 167 от 01. 10. 2019 г., постановено по гр. д.№ 1494/2017 г. по описа
на Районен съд – С., първи състав, в частта, с която е отхвърлен искът
с правно основание чл. 109 от ЗС, предявен от И.Н.С. за осъждане на ответниците И.К.С., С.Г.Т. и Р.Г.П., Ц.С.Г., и М.С.Т. да преустановят действията с които пречат на И.Н.С. да упражнява претендирана собственост върху идеална
част от същия поземлен имот в село Р. с идентификатор 61604.51.534 по
кадастралната карта на село Р.“.
-
Добавя
следния диспозитив в Решение № 260050/16.09.2020г. по в.гр.д. № 197/2020г. на
Софийския окръжен съд: ПОТВЪРЖДАВА
решение № 167 от 01. 10. 2019 г., постановено по гр. д. № 1494/2017 г. по описа
на Районен съд – С., първи състав, В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 108 от ЗС са осъдени И.К.С., С.Г.Т.
и Р.Г.П., Ц.С.Г., и М.С.Т. да предадат на И.Н.С. владението на притежаваната от нея 1/2 идеална част
от построените в поземлен имот ПИ в село Р. с идентификатор 61604.51.534 по
кадастралната карта на село Р. Софийска област стопански сгради, с идентификатори 61604.51.534.2 – двуетажна със
застроена площ
-
Диспозитивът
„ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален
акт № 42, том 2, рег. № 3038, дело № 222, от 2014 г. за собственост на недвижим
имот от 20.08.2014 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова за ½ ид.ч. от
собствеността, призната на Г. С. С., М.С.Т. и Ц.С.Г. върху застроен поземлен
имот, находящ се в с. Р., Община С. с площ по кадастрална карта 518 кв.м., с
идентификатор № 61604.51.534
с номер по
предходен план пл. № 284 и № 283“, ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОТМЕНЯ
решение №
167 от 01. 10. 2019 г., постановено по гр. д.№ 1494/2017 г. по описа на Районен
съд – С., първи състав, в частта, с която, на основание чл. 537
ал. 2 от ГПК, е отменен констативен нотариален акт на същия нотариус за
собственост на недвижим имот № 42, том. 2, рег. № 3038, дело № 222 от 20. 08.
2014 година за ½ (една втора) идеална част от собствеността призната на Г. С. С., М.С.Т. и Ц.С.Г. върху построените в имот
61604.51.534 сгради: двуетажна жилищна, цялата със застроена площ
-
Добавя
следните диспозитиви в Решение № 260050/16.09.2020г. по в.гр.д. № 197/2020г. на
Софийския окръжен съд:
o
ОТМЕНЯ решение № 167 от 01. 10. 2019 г.,
постановено по гр. д.№ 1494/2017 г. по описа на Районен съд – С., първи състав,
В ЧАСТТА, с която, на
основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, нотариален акт по обстоятелствена проверка №
105, том. 2, рег. № 3861, дело № 278 от 24. 10. 2014 година, на нотариус
Магдалена Хаджиангелова с район на действие района на РС С., е отменен по
отношение на признатото с него право на собственост върху ½ ид.ч. от
построената в имот 61604.51.534 двуетажна жилищна сграда, цялата със застроена
площ
o
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167 от 01. 10. 2019 г.,
постановено по гр. д.№ 1494/2017 г. по описа на Районен съд – С., първи състав,
В ЧАСТТА, с която, на
основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, е отменен нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 105, том. 2, рег. № 3861, дело № 278 от 24. 10. 2014 година, на
нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие района на РС С., в
останалите му части.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от
него, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
След влизане
в сила на настоящото решение за поправка на очевидна фактическа грешка, делото
незабавно да се изпрати на Върховния касационен съд за произнасяне по подадената
касационна жалба срещу решение № 260050 от 16.09.2020 г. по в.гр.д. № 197/2020г.
на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.