РЕШЕНИЕ
№ 7517
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110128569 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД
срещу М. Д. Д., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3 973,44 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абонатен №
******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2023 г., до изплащане на
вземането; сумата от 586,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г.;
сумата от 50,64 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2023 г., до изплащане на
вземането, както и сумата от 11,28 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49170/2023 г. по описа на
СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
1
общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот,
собственост на ответницата, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди,
че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение
в срок на задълженията по изравнителната сметка клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото
събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото
разпределение да се извършва от „*********“ ООД, което дружество е
изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово
разпределение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове неоснователни. Твърди, че
претенциите на ищеца не са подкрепени с относими писмени доказателства,
както и че не е ясно как е отразено направено от нея плащане. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49170/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
2
ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
в претендирания размер.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приложения по делото протокол за съдебна спогодба от 04.12.1991 г.
по гр. д. № 1372/1991 г. по описа на СРС, 9 състав, се установява, че Д. Д. Д. е
получил в изключителна собственост недвижим имот, представляващ
апартамент № 59, находящ се в гр. ***********. По делото са приети като
писмени доказателства 2 бр. справки, от които се установява, че Д. Д. Д.,
починал на 29.12.2016 г., е оставил за свой единствен законен наследник
дъщеря си М. Д. Д. – ответница в настоящото производство. При горните
обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, следва, че
ответницата като собственик на процесния топлоснабден имот се намира в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи заплащане на
цената на доставените услуги.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
3
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „**********“ ЕАД и ответницата,
възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в
процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са
приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „**********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства - протокол от проведено на 20.09.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр.
********** в която се намира процесният топлоснабден имот, Договор №
475-I/10.10.2002 г. между „**********“ ООД и процесната ЕС и приетите по
делото документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчети,
дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия
период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице
помагач „***********“ ЕООД /с предишно фирмено наименование
„**********“ ООД/.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
4
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая в първото по делото открито съдебно заседание ответницата
не оспорва факта на доставяне от ищеца на топлинна енергия в
топлоснабдения имот в твърдените количества и обем. Доколкото обаче излага
твърдения за извършено в полза на ищеца плащане на вземанията за
процесния период, с оглед изясняване обстоятелството дали е налице пълно
или частично погасяване на претендираните суми от задълженото лице, по
делото е назначено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза за процесния период не се установява да са
налице плащания от ответницата в настоящото производство. Вещото лице
изяснява, че приетите по делото разписка от 18.05.2020 г. за сумата от 250 лв.
и разписка от 29.11.2021 г. за сумата от 300 лв. се отнасят за погасени
задължения на ответницата за период, предхождащ заявения от ищеца.
Посочва, че с тези суми са погасени задължения на ответницата по обща
фактура от 31.07.2017 г. Установява се, че сумите, дължими за топлоснабдения
имот за исковия период, са начислени коректно и съответстват на
претендираните от ищеца стойности, като след края на всеки отчетен период е
извършено изравняване на прогнозните стойности. Съгласно заключението
дължимата сума /главница/ за начислената топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот с отчитане на изравнителните сметки, изготвени от ФДР
„***********“ ЕООД, е в размер на 3 973,44 лв.
Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена
топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена, с оглед наведеното от
ответницата с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва
извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
5
задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му
е извършено на 13.05.2020 г. Следователно, за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на
закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е подадено на 31.08.2023 г., поради което погасени по давност са
вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 23.06.2020 г. Доколкото обаче изискуемостта
на вземането на ищеца за топлинна енергия за м.05.2020 г. е настъпила в по-
късен момент - на 15.07.2020 г., съдът намира, че тригодишната давност за
вземанията, дължими за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., не
следва да се счита за изтекла, респ. възражението на ответницата се явява
неоснователно.
С оглед гореизложеното, за определяне на размера на дължимата от
ответницата цена на доставената топлинна енергия съдът взе предвид
заключението на вещото лице, от което следва, че дължимата сума за
начислената от ищеца топлинна енергия е в размер на 3 973,44 лв. за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл.
Доколкото настоящата претенция за главница е заявена от ищеца за
посочената сума, съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи изцяло
като основателен. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 31.08.2023 г., до окончателното плащане.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
6
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „**********“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и от
приложените писмени доказателства -протокол от проведено на 20.09.2002 г.
ОС на ЕС с адрес гр. ********** в която се намира процесният топлоснабден
имот, Договор № 475-I/10.10.2002 г. между „**********“ ООД и процесната
ЕС, приетите по делото документи за извършено дялово разпределение и за
годишни отчети и Договор между „**********“ ЕАД и „***********“ ЕООД
/с предишно фирмено наименование „**********“ ООД/ от 09.06.2020 г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от
представените от ищеца писмени доказателства и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира в тази му част, а
именно – сумата от 50,64 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването
им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.07.2020 г. е
започнала да тече от 01.08.2020 г., поради което тригодишният давностен срок
за посоченото вземане за м.07.2020 г., което съгласно експертизата е на
стойност от 2,28 лв., следва да се счита за изтекъл преди подаване на
заявлението в съда – 31.08.2023 г. Вземанията за предоставената услуга за
дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г. на стойност от
48,36 лв. обаче съдът намира за дължими от ответницата, доколкото давността
за тези вземания не следва да се счита за изтекла към момента на подаване на
заявлението в съда – 31.08.2023 г.
Ето защо претенцията за стойността на услугата за дялово
разпределение се явява частично основателна и следва да бъде уважена за
сумата от 48,36 лв. и да се отхвърли за разликата до 50,64 лв. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 31.08.2023 г., до окончателното плащане.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г. намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
7
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени
по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
2016 г. „**********“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура.
Установи се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че за
процесния период обезщетението за забава върху уважената главница за
топлинна енергия от 3 973,44 лв. е в размер на 570,70 лв.
Доколкото акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена в по-
висок от установения размер, същата следва да бъде частично уважена за
сумата от 570,70 лв. и отхвърлена за разликата до 586,43 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението в съда, поради което акцесорната претенция за мораторна лихва в
размер на 11,28 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
С оглед изхода на спора разноски се следват и на двете страни в
производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на следните
извършени и доказани от него разноски в заповедното производство – 92,44
лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От общия
размер на разноските – 142,44 лв., съразмерно на уважената част от исковете
следва да му се присъдят 141,54 лв. В исковото производство ищецът е
доказал разноски в размер на 118,52 лв. за държавна такса, 350 лв. за депозит
8
за вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда
в минималния размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правна помощ/. От общия размер на разноските – 568,52 лв., съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъдят 564,92 лв.
Ответницата не е направила искане за присъждане на сторени по делото
разноски, поради което такива не се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ********** ет. 5,
ап. 59, дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление гр.
************, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49170/2023 г. по описа на
СРС, 69 състав: сумата от 3 973,44 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр.***************, с абонатен № ******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 31.08.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 570,70 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г.; сумата от 50,64 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 31.08.2023 г., до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 570,70 лв. до
пълния предявен размер от 586,43 лв. и изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 11,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
11.08.2023 г.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ********** ет. 5, ап. 59,
да заплати на „**********“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление гр.
************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 141,54 лв. – разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ********** ет. 5, ап.
59, да заплати на „**********“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление гр.
************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 564,92 лв. – разноски
в исковото производство.
9
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„***********“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10