№ 93
гр. Русе , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Милена Пейчева
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20214500600233 по описа за 2021 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК .
С Присъда № 260061/09.12.2020г. по НЧХД № 236/20 на РРС
подсъдимият ИВ. В. СТ. е признат за ВИНОВЕН, в това, че:
На 02.01.2020г., в гр. Русе, казал нещо унизително за честта и
достойнството на К. АС. Г. от гр.Русе, в нейно присъствие: “Цербер“,
„Животно“, „Пачавра“ и „Боклук“, като обидата е нанесена публично и
разпространена по друг начин - в социалната мрежа "Фейсбук", поради което
и на основание чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 и чл.54 от НК от НК
му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 3000 лева и наказание
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
На 30.12.2019г. в гр. Русе разгласил позорни обстоятелства за К. АС.
Г. от гр.Русе, че в следствие на проведено от Г. лечение е починала майката
на С., като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин –
в социалната мрежа "Фейсбук", поради което и на основание чл.148, ал.2, вр.
ал.1, т.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено
наказание ГЛОБА в размер на 3000 лева и наказание ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ.
1
На основание чл.23 ал.1 от НК е наложено едно общо наказание-
ГЛОБА в размер на 3000 лева
Към общото наказание глоба е присъединено наказанието
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез прочитане на
присъдата по Общинско Радио-Русе.
Със същата присъда подсъдимият е признат за НЕВИНЕН, в това:
Да е казал нещо унизително за честта и достойнството на К. АС. Г. от
гр.Русе, в качеството й на длъжностно лице – ***** в „Комплексен
Онкологичен център-Русе“ ЕООД, по повод изпълнение на службата й, както
и да е употребил израза „Законен убиец“ по отношение на К.Г., поради което
и на основание чл.304 от НПК е оправдан по тази част от обвинението и по
чл.148, ал.1 т.3, пр.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
Да е разгласил позорните обстоятелства за К. АС. Г. от гр.Русе, в
качеството й на длъжностно лице – ***** в „Комплексен Онкологичен
център-Русе“ЕООД, по повод изпълнение на службата й, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.148 ал.2,вр. ал.1
т.3,пр.1, вр.чл.146 ал.1 от НК.
Подсъдимият е ОСЪДЕН да заплати на К.Г. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.148 ал.1
т.1 и т.2, вр.чл.146 ал.1 от НК в размер на 2000 лева, като е отхвърлен
предявеният граждански иск за сумата над 2000 лева до предявеният размер
от 3000 лева.
Подсъдимият е ОСЪДЕН да заплати на К.Г. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.148 ал.2
, вр. ал.1 т.1 и т.2, вр.чл.147 ал.1 от НК в размер на 3000 лева, като е
отхвърлен предявеният граждански иск за сумата над 3000 лева до
предявеният размер от 5000 лева.
Подсъдимият е осъден да заплати държавна таксата в размер на 200
лева, съобразно уважения размер на гражданския иск
Подсъдимият е осъден да заплати на К.Г. сумата от 2012 лева-
разноски по делото.
2
Подсъдимият е осъдени да заплати сумата от 930,27 лева в полза на
РРС-съдебни разноски.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия И.С., чрез упълномощеният му
защитник адв.Е.М. от РАК, с твърдения за нейната необоснованост и
недоказаност на обвинението, постановяване при нарушение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения, явна
несправедливост на наложените наказания и на размера на присъдените
граждански искове, за което се излагат подробни съображения от
упълномощения защитник. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
изцяло оправдателна такава и отхвърляне на предявените граждански искове
изцяло. Алтернативно се иска намаляване размера на наказанията глоба и
намаляване размера на присъдените обезщетения за причинени
неимуществени вреди.
Частната тъжителка К.Г. не се явява и не взема становище по
жалбата. Нейният повереник адв.Д.С. от РАК, счита жалбата за
неоснователна и иска обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло, по
подробно изложените съображения.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият ИВ. В. СТ. е роден на 31.07.1991г., той е български
гражданин, със средно образование, неосъждан, работи.
През 2018г. майката на подсъдимия – В.И.Б. била диагностицирана с
онкологично заболяване „Рак на яйчниците“. С решение на Онкологичен
комитет към УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Плевен на Б. била назначена прицелна
химиотерапия и наблюдение в Комплексен Онкологичен Център-Русе. Във
връзка с това назначение, през м. януари, 2019 г. Б. постъпила в КОЦ-Русе,
където до 18.12.2019г. били проведени химиотерапии по схема, изследвания
и съпътстващи терапии. Нейни лекуващи *****и през целият период на
лечение били д-р К. АС. Г. – ***** в отделение по медицинска онкология
3
/химиотерапевтично отделение/ и **** и д-р Л.С. – ***** в отделението по
медицинска онкология. Независимо от проведеното лечение, на 30.12.2019г.
В. Б. починала.
Непосредствено след това, на същата дата, от профил с име „И.С.“
подсъдимият публикувал във фейсбук-група „Русенци“ пост, в който
написал: „Това е Г., ветеринарка в онкото. Тя „лекуваше“ майка ми, така я
излекува, че на 02.01.2020 ще я погребем!...Не се лекувайте в Русе, тук са
останали само законните убийци!...След като беше в 3ти „Б“ стадий на рак
на матката и яйчниците, и се излекува, В следствие на поддържащата
химия, която бе назначена от Цербера, получи мутирал тумор в черния дроб,
в следствие на химиите с които е третиран въпросния тумор, тя издъхна!
Ако съм на твое място, Г., няма да спя спокойно! Това животно, се държи
отвратително с пациентите си!...Един човечец отишъл във Варна на второ
мнение и тая самозабравила се пачавра, разбрала, и след като му дошъл деня
за вливки, тоя боклук, му казал, че където е ходил на консултации, там
трябвало да ходи да се лекува…Човекът се молил за милост и се унижавал,
за да може това самозабравило се нищожество, да му обърне внимание!“
Още същият ден този пост станал достояние на множество
потребители във Фейсбук, сред които свидетелите Д.Д.-А., Е.И. и Ц. Н. –
медицински сестри в химиотерапевтично отделение на КОЦ-Русе и свид.
К.К.-***** на КОЦ-Русе.
В първият работен ден след Новогодишните празници – 02.01.2020г.,
след като й било обърнато внимание от нейни колеги, тъжителката ЕК.Г.
също прочела публикацията на подсъдимия.
Междувременно, по повод този първи пост на подсъдимия, различни
потребители на социалната мрежа и членове на групата „Русенци“ започнали
да коментират, като в голямата си част тези коментари били с негативна
насоченост към *****ите в КОЦ-Русе, съдържали обиди и закани към тях.
Поради това, след известно време, свид.В.В. – създател и администратор на
фейсбук-групата „Русенци“ изтрил процесната първа публикация на
подсъдиимя И.С..
Тогава подсъдимия създал във Фейсбук собствена група „Не на
НЕчовешкото отношение в онкологичен център Русе“, където дискусията за
4
нивото на лечение в КОЦ-Русе и за отношението на лекуващите към
пациентите продължила и се разраснала. Част от коментарите отново били с
обидно и заплашително съдържание към д-р Г. и д-р С.. Поради това двамата
подали жалби в Районна прокуратура Русе, към които приложили разпечатки
от публикациите във Фейсбук, които според тях съдържали закани за
саморазправа. Прокуратурата възложила на ОД на МВР-Русе предварителна
проверка, която била извършена от свид.П.П. – инспектор в Сектор ПКП при
ОД МВР-Русе. В хода на проверката, насочена основно по отношение
отправени от две лица закани, свид.П. снел обяснения и от подсъдимия.
На 28.01.2020г. трудовите правоотношения на д-р К.Г. и на д-р Л. С. с
Комплексен Онкологичен Център-Русе били прекратени по взаимно съгласие.
Във фейсбук-групата „Не на НЕчовешкото отношение в онкологичен
център Русе“ подсъдимият инициирал протест на 04.02.2020 г. пред КОЦ-
Русе, под наслов „Срещу нечовешкото отношение в КОЦ-Русе“, в който
лично участвал, заедно с други граждани, част от които членове на фейсбук-
групата. По същото време и на същото място се явили и граждани, който
симпатизирали на д-р К.Г. и д-р Л. С. и ги подкрепяли в професионалната ми
дейност.
По същото време, *****и и медицински персонал, работещи в КОЦ-
Русе, депозирали до *****я на центъра становище-подписка, с което изразили
подкрепа за решението на ръководството на КОЦ-Русе да приеме доброволно
напускане на работа от страна на д-р К.Г. и д-р Л. С. и посочили, че са били
свидетели и потърпевши от тяхно лошо, грубо и неетично поведение към
*****и, специалисти по здравни грижи и санитари.
Отново по това време, подсъдимият, заедно с още две лица – В.Г. и
А.Д., последната медицинска сестра в КОЦ-Русе, подали Жалба/искане до
Общински съвет-Русе, Кмета на Община-Русе, Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ към МЗ, Комисия по професионална етика към РК на
БЛС-Русе, *****я на КОЦ-Русе, Директора на РЗИ-Русе и Районна
прокуратура – Русе. В жалбата подсъдимия изложил обстоятелствата, които
му били известни за лечението на майка му В. Б., акцентирайки върху лошото
отношение на тъжителката К.Г. към нея. Тримата жалбоподатели поискали да
бъде извършена проверка на дейността на КОЦ-Русе, както и да бъдат
5
санкционирани лицата допуснали нарушения при изпълнение на служебните
си задължения.
По повод на тази и други жалби срещу тъжителката К.Г. и д-р Л.
С., Комисия по професионална етика към РК на БЛС-Русе взела решение, с
което двамата били наказани с глоби, съответно в размер на три и на една
работна заплата. Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ при МЗ
излязла със становище, че не са констатирани нарушения в дейността на
КОЦ-Русе и конкретно на д-р К.Г. и д-р Л. С., както и, че поставените
въпроси в жалбата от морално-етичен и деонтологичен характер, свързани с
упражняването на професията от същите, са от компетенцията на Комисия по
професионална етика на БЛС. Въз основана посочената по-горе жалба,
Окръжна прокуратура-Русе образувала досъдебно производство с оглед
престъпление по чл.123 от НК, разследването по което не било приключило
до изчерпване на съдебното следствие по настоящото дело.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция тройна съдебномедицинска експертиза с обект на
изследване провежданото на В.И.Б. лечение в КОЦ-Русе, става ясно, че при
лечението на Б. са спазени изискванията на стандарта по медицинска
онкология и фармако-терапевтичното ръководство, като същото е проведено
в съответствие с европейските и световните терапевтични схеми за тази
диагноза и стадий на болестта. Вещите лица дават заключение, че няма
налични данни смъртта на пациентката Б. да е настъпила непосредствено от
провежданото лечение, включително от странични действия на използваните
медикаменти. Намират, че лечението е провеждано правилно, според
наличните протоколи, предвид локализацията, стадия на болестта и общото
състояние на болната. *****ствените режими са били съобразявани с
отчитането на ефекта от провежданото лечение. Изразяват становище, че от
наличните документи няма данни смъртта на В. Боцев да се дължи на
проведеното противотуморно лечение, като са вземани мерки за
предотвратяване на тежки усложнения, свързани с лечението. Дават
заключение, че вероятната причина за смъртта на Б. е напреднала форма на
рак, въпреки проведеното съвременно *****ствено лечение, съобразено с
медицинските стандарти.
В хода на съдебното производство са назначени техническа и
6
допълнителна техническа експертизи с обект на изследване наличието на
процесната публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ и по-конкретно в
група „Русенци“, както и отношението на конкретни лица към нея. От
заключенията на тези експертизи се установява, че инкриминираната
публикация не е налична в социалната мрежа, както и, че липсват други
данни за профила на потребител с имена „И.С.“ освен посочена дата на
раждане – 31.07.1991г. Вещото лице дава заключение, че пълните данни от
„Фейсбук“-профили за минал период, в това число на какви устройства е бил
ползван и вписан даден потребителски профил, данни за регистрацията,
настройките, данни за модификация, IP-адреси, хронология на извършваните
действия, отбелязани харесвания, прочитания, споделяне на коментари и др.,
се съхраняват единствено от доставчика на електронната услуга – „Фейсбук“.
Вещото лице установило, че като потребители, регистрирани във Фейсбук-
групата „Русенци“ са лица с имена „Elka Docheva“, „Stefka Dimitrova“ и
„С.Д.“.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на
писмените и гласни доказателства по делото, които са подробно анализирани
от първоинстанционния съд. Това са показанията на свидетелите Д.Д.-А.,
В.В., Е.Д., К.Г. Г., Г.А., С.Д., Н.Б., А.Д., Е.И., Ц. Н., К.К., П.П., В.В.. Това са
приетите писмени доказателства – разпечатка от Фейсбук-група „Русенци“
/л.4-л.6 от делото на РРС/, жалба/искане до Общински съвет-Русе, Кмета на
Община-Русе, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към МЗ, Комисия
по професионална етика към РК на БЛС-Русе, *****я на КОЦ-Русе,
Директора на РЗИ-Русе и Районна прокуратура – Русе, Решение от 10.02.20г.
на КПЕ към РК на БЛС-Русе, Протокол от заседания на КПЕ към РК на БЛС-
Русе, Констативен протокол за извършена проверка от ИА“Медицински
надзор“ при МЗ, материалите от онкологичното досие на В. Б., Становище на
*****ите, работещи в КОЦ-Русе-ЕООД, Грамота за удостояване на д-р К.Г. с
почетен знак и грамота, в категорията „Отличен ***** от РК Русе“, препис-
извлечение от акт за смърт, съобщение за смърт, справка за заеманите
длъжности към м.януари, 2020г. от д-р К.Г., длъжностна характеристика,
трудови договори, Постановление от 07.04.2020 г. на Районна прокуратура
Русе за отказ от образуване на досъдебно производство, материалите по
Преписка № 492/2020 г. на Районна прокуратура Русе, справка от Окръжна
прокуратура-Русе, справка за съдимост; както и заключението на тройната
СМЕ, заключенията на техническата и допълнителната техническа експертизи
и други.
Настоящият състав изцяло споделя изложените от районния съд
съображения относно това на кои доказателства и защо следва да бъде дадена
вяра, както и относно мотивите в осъдителните и в оправдателните части на
7
присъдата.
При постановяване на обжалваната присъда не са допуснати
съществени процесуални нарушения и твърденията на подсъдимия в тази
насока са неоснователни:
С оглед изложеното в тъжбата на д-р К.Г., районният съд правилно и
точно е квалифицирал двете престъпления, за които подсъдимият е предаден
на съд, като публикации, дата на извършване, място, съдържание на
твърдяните осъществени действия, отправени думи и като правна
квалификация по съответните текстове от НК. Не е допуснато съществено
процесуално нарушения и в хода на проведеното съдебно следствие пред
районния съд. Налице са подробни и непротиворечиви мотиви, които
съответстват на постановената присъда, при точна правна квалификация на
престъпленията. Мотивите на съда са пределно ясни, подробни и задълбочени
и се споделят от настоящия състав.
Настоящият състав констатира, че в едната от оправдателните части на
присъдата- относно частта за престъплението клевета, в която подсъдимият е
признат за невинен /л.381 от делото на РРС/, в оправдателния диспозитив
погрешно е посочено цифрово, че се касае за престъпление по чл.148 ал.1,във
връзка с чл.146 ал.1 от НК, вместо правилното, във връзка с чл.147 ал.1 от
НК. В същото време текстово този оправдателен диспозитив е правилно
описан, като правилно –текстово и цифрово е посочена тази част от
присъдата и в мотивите към нея. Предвид липсата на жалба от тъжителката
срещу оправдателните части на присъдата, в това число и срещу тази
оправдателна част, не се касае за съществено процесуално нарушение, което
да налага отмяна на съдебния акт в тази му част. Допусната е техническа
грешка от първата инстанция, която по никакъв начин не влияе на
правилността на съдебния акт като цяло, нито на правилността на посочената
част от присъдата и това по никакъв начин не е довело до ограничаване
процесуалните правата на страните, поради което не са налице
предпоставките на чл.348 ал.3 от НПК.
Не са допуснати нарушения, във връзка с приложението на
материалния закон и възраженията на защитата на подсъдимия в тази насока
са неоснователни:
8
Районният съд законосъобразно и правилно е квалифицирал
престъпленията, въз основа на изложеното в тъжбата, като такива по: чл.148,
ал.1, т.1, т.2, пр.2 и пр.3 пр.1, вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, вр. ал.1,
т.1, т.2, пр.2, т.3 пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК. Съдът правилно е посочил
датите, на които се твърди, че са извършени деянията, както и отделните
думи, за които се твърди, че са използвани в публикациите и са съответно
обидни и клеветнически такива. Настоящият състав напълно споделя
изложените съображения от първата инстанция в тази насока.
Неоснователни са възраженията за необоснованост на присъдата и
недоказаност на обвиненията.
По отношение на престъплението обида:
Спорните по делото въпроси, свързани с това публикувана ли е
процесната статия във Фейсбук и по-конкретно в групата „Русенци или не и
подсъдимият ли е нейният автор или друго лице са намерили правилен
отговор в мотивите на първата инстанция, които напълно се споделят от
настоящия състав.
Налице са всички елементи от обективна страна на състава на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй
като на 02.01.2020г., в гр. Русе, подсъдимият е казал нещо унизително за
честта и достойнството на К.Г., в нейно присъствие: “Цербер“, „Животно“,
„Пачавра“ и „Боклук“, като обидата е нанесена публично и разпространена по
друг начин - в социалната мрежа "Фейсбук".
По първият спорен въпрос са налице достатъчно категорични
доказателства, че процесната публикация, съдържаща инкриминираните от
тъжителката обидни думи, е публикувана във Фейсбук и по-конкретно в
групата „Русенци“, с което този спорен по делото въпрос е изяснен.
Въпреки, че от заключенията по назначените технически експертизи,
не може да се установи наличието на тази публикация във „Фейсбук“-групата
„Русенци“, както и нейният автор. От показанията на свид. В. –
администратор на „Фейсбук“-групата „Русенци“ става ясно, че процесният
пост, заедно с коментарите към него били изтрити още преди образуване на
9
настоящото дело, тъй като съдържали обиди и грубости. Според вещото
лице пълните данни от „Фейсбук“-профили за минал период, в това число на
какви устройства е бил ползван и вписан даден потребителски профил, данни
за регистрацията, настройките, данни за модификация, IP-адреси, хронология
на извършваните действия, отбелязани харесвания, прочитания, споделяне на
коментари и др., се съхраняват единствено от доставчика на електронната
услуга – „Фейсбук“, респективно биха могли да бъдат изискани от там.
Доколкото обаче е налице ограничението на чл.159а, ал.2 от НПК, подобни
данни биха могли да бъдат събрани само при разследване на тежки умишлени
престъпления, каквито настоящите не са.
Относно наличието на тази публикация, с обсъжданото й съдържание,
доказателство е представената с тъжбата разпечатка от Фейсбук-група
„Русенци“ – три страници /на л.4, л.5 и л.6 от делото на РРС/, като нейната
автентичност е категорично потвърдена, след предявяването й на свидетелите
В.В., Е. И., Цв.Н. и К.К., които са я потвърдили. Като първата инстанция
мотивирано е дала вяра на показанията на посочените свидетели.
За съществуването на процесната публикация именно във Фейсбук-
група „Русенци“ в инкриминираният период, доказателства се съдържат и в
показанията на свидетелите Д.Д.-А., Е.Д., К.Г. Г. /дъщеря на тъжителката/, Г.
А. и Ст. Д., на които тя е станала достояние по различно време и по различен
начин. Всички тези свидетели са категорични, че лично са възприели от
интернет пространството и по-точно от социалната мрежа Фейсбук, че по
адрес на тъжителката във групата „Русенци“, от профила на потребител с име
„И.С.“ било публикувано твърдение срещу Г. за лошо отношение към майка
му и за неправилно проведеното й лечение, което било причина в крайна
сметка за смъртта й. Тези свидетели възпроизвеждат в съществена степен и
използваните в тази публикация негативни думи и изрази от нейния автор по
отношение на тъжителката.
Действително приложените страници, на л.4-6 от делото на РРС, са
разпечатки от „Месинджър“, но с оглед показанията на горепосочените
свидетели публикацията е била във „Фейсбук“, след което те чрез
приложението „Месинджър“ са си я препращали. Посоченото не опровергава
изводите на районния съд, досежно това къде е била публикацията.
10
Показанията на посочените свидетели правилно са кредитирани с
доверие като правдиви, последователни, подробни, незаинтересовани от
изхода на делото и взаимно допълващи се. Анализирани са показанията на
св.К.Г.Г., които единствено биха могли да бъдат заинтересовани, като те също
са кредитирани с доверие, тъй като кореспондират с останалите гласни и
писмени доказателства.
Изложеното налага категоричния извода, че на 30.12.2019г. във
Фейсбук-група „Русенци“, потребител с профилно име „И.С.“ е публикувал
инкриминираният пост, в част от който написал: „Това е Г., ветеринарка в
онкото. Тя „лекуваше“ майка ми, така я излекува, че на 02.01.2020 ще я
погребем!...Не се лекувайте в Русе, тук са останали само законните
убийци!...След като беше в 3ти „Б“ стадий на рак на матката и яйчниците, и
се излекува, В следствие на поддържащата химия, която бе назначена от
Цербера, получи мутирал тумор в черния дроб, в следствие на химиите с
които е третиран въпросния тумор, тя издъхна! Ако съм на твое място, Г.,
няма да спя спокойно! Това животно, се държи отвратително с пациентите
си!...Един човечец отишъл във Варна на второ мнение и тая самозабравила се
пачавра, разбрала, и след като му дошъл деня за вливки, тоя боклук, му казал,
че където е ходил на консултации, там трябвало да ходи да се лекува…
Човекът се молил за милост и се унижавал, за да може това самозабравило се
нищожество, да му обърне внимание!“
По втория спорен въпрос- относно автора на публикацията и от там за
авторството на деянието, по делото са събрани достатъчно категорични
доказателства, че тя изхожда именно от подсъдимия.
Установено е, че името на потребителя във Фейсбук-групата, от
чиито профил е публикуван процесния пост е „И.С.“, което име съответства
на името и фамилията на подсъдимия. От заключението на техническата
експертиза се установява, че в профила на потребител с имена „И.С.“ била
посочена дата на раждане – 31.07.1991г., която е и датата на раждане на
подсъдимия.
В публикацията се съдържат твърдения, които на практика не е
възможно да са били известни на други лица. Авторът на публикацията е
посочил, че неговата майка е починала следствие на лечение в „онкото“,
11
както и, че погребението ще бъде на 02.01.2020г. Останалите събрани по
делото доказателства установяват, че жената за която авторът говори е В. Б. и
същата е майка именно на подсъдимия. Освен това, авторът на публикацията
е наясно със заболяването на Б., с вида на лечението, настъпилите в
последствие усложнения и името на лекуващият ***** – обстоятелства, които
на практика няма как да са били известни на трето лице. Очевидно е също, че
процесното емоционално изявление, натоварено с негативизъм и отрицателно
отношение към лекуващият *****, може да бъде резултат само от изпитаната
болка, страдание, гняв и безсилие, породени от загубата на близък
родственик, каквато е починалата за подсъдимия, за която загуба авторът на
публикацията смята, че вина има лекуващия *****. Аргумент за това
емоционално състоянието на подсъдимия и субективната му преценка за
причината за смъртта на неговата майка и за нередностите в КОЦ-Русе, е
неговото последващо поведение – създаване на собствена Фейсбук-група „Не
на нечовешкото отношение в Онкологичен център-Русе“, организирането и
личното му участие в протест на 04.02.2020 г. пред КОЦ-Русе, под наслов
„Срещу нечовешкото отношение в КОЦ-Русе“, както и подаването от
подсъдимия, В.Г. и А.Д. жалба/искане до Общински съвет-Русе, Кмета на
Община-Русе, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към МЗ, Комисия
по професионална етика към РК на БЛС-Русе, *****я на КОЦ-Русе,
Директора на РЗИ-Русе и Районна прокуратура – Русе.
Налице е и значително съвпадение на част от изложените факти от
процесната публикация, със съдържанието в подадената от подсъдимия и
посочените още две лица жалба/искане, в частта, касаеща информацията за
майката на подсъдимия /абз.2 от стр.2 на жалбата/. И в двата текста е описано
по идентичен начин случилото се с трето лице, също онкоболен, което е
потърсило консултация с ***** от друго лечебно заведение и реакцията на д-
р Г., след като узнала за това.
Доказателство за авторството е и факта, че подсъдимият не е отрекъл
при разговора си със свид. К.К. и в беседата с полицейския служител П.П., че
именно той е автор на тази публикация, поставила началото на кампания за
обсъждане качествата на *****и и друг медицински персонал в КОЦ-Русе и
въобще дефектите на здравеопазването в сферата на онкологията, пренесена
впоследствие и в създадената от подсъдимия фейсбук-група „Не на
12
нечовешкото отношение в Онкологичен център-Русе“. Доказателства в тази
насока се съдържат в показанията на свидетелите К. и П., които правилно са
кредитирани с доверие от първата инстанция.
Неправдоподобна и лишена от житейска логика е тезата, че не
подсъдимият, а друго лице е автор на публикацията, тъй като за това е
необходимо някой друг, веднага след смъртта на майката на С. да е влязъл по
нерегламентиран начин в неговия профил във Фейсбук, като при това е
разполагал с обсъжданата по-горе информация и същото това лице
съзнателно е написало от този профил процесното изявление. Такива факти
по делото не само са установени, напротив обсъдените по-горе доказателства
налагат обратния извод.
Няма спор, че думите думите “Цербер“, „Животно“, „Пачавра“ и
„Боклук“, съдържат обидни квалификации, насочени към тъжителката К.Г..
Те са израз на отрицателна оценка за личността на тъжителката от страна на
подсъдимия и унижават чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези
си действия подсъдимият е изразил своето презрително отношение към
личността на Г. и то по начин противоречащ на морала. Безспорно,
цитираните думи, използвани очевидно в техният преносен смисъл,
охарактеризират тъжителката в лично и професионално качество като зла,
свирепа, груба, брутална /“цербер“ и „животно“/, като нечиста жена,
мръсница, продажница и развратница /“пачавра“/, както и като лице, което е
негодно, няма никаква ценност и което е загубило качествата си /“боклук“/, с
оглед обясненията на посочените думи в Тълкувателния речник и
общоприетото им съдържание в обществото, като по този начин е унижено
чувството за лично достойнство на засегнатата К.Г..
Несъмнено чрез тях подсъдимия е изразил своето презрително,
негативно отношение към личността на тъжителката, по начин противоречащ
на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за
зачитане на честта и достойнството на другите.
По делото е категорично доказано, че тези обидни думи са били
възприети от техния адреса- тъжителката, поради което е налице и този
признак от състава на престъплението. В конкретния случай, обидните думи
на подсъдимия, макар и публикувани на 30.12.2019г., според събраните по
13
делото доказателства, тъжителката К.Г. е възприел лично на 02.01.2020г.,
когато нейни колеги й обърнали внимание върху публикацията на
подсъдимия. Поради това, именно на 02.01.2020г. е довършено
престъплението, както правилно е приел първоинстанционния съд.
Обидата е казана в присъствието на пострадалата, тъй като от
съдържанието на публикацията става ясно, че същата е насочена към
тъжителката К.Г. /”Това е Г., ветеринарка в онкото/, а постът е публикуван в
открита фейсбук-група, при наличие на обективна възможност на
пострадалото лице да го възприеме лично, поради липсата на ограничение на
достъпа до групата.
Налице са и квалифициращите признаци публичност на нанасяне на
обидата и разпространяване по друг начин, доколкото обидните думи са
разпространени от подсъдимия чрез социалната мрежа „Фейсбук“, където
поради естеството на тази платформа, същите могат да станат, а в конкретния
случай са и станали, достояние на неограничен кръг от хора, включително и
на тъжителката, макар и индиректно.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието при
евентуален умисъл. Той е съзнавал, че думите му са унизителни за честта и
достойнството на пострадалата, както и че с оглед на използвания способ за
публикуване на изявлението, съществува възможност те да видени от нея,
като макар да не целял това, се е отнесъл безразлично към тази възможност.
Подсъдимият е бил наясно и с обстоятелството, че нанася обидата публично.
Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите последици,
свързани с накърняване неприкосновеността на личното чувство за
достойнство и искал тяхното настъпване.
Подсъдимият е имал и мотив да извърши деянието, тъй като е
изпитвал неприязън към тъжителката, като към лекуващ *****, който според
него, с лошото си отношение и некомпетентно лечение е допринесъл за
влошаване здравословното състояние, а в крайна сметка и до смъртта на
неговата майка.
С оглед изложеното законосъобразно подсъдимият е признат за
виновен за извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр.
чл.146, ал.1 от НК.
14
Относно оправдателната част за престъплението обида:
Въззивният съд споделя изцяло съображенията на първата инстанция
досежно израза “Законен убиец”, както и за това обидата да е нанесена на
тъжителката в качеството на длъжностно лице – ***** в „Комплексен
Онкологичен център-Русе“ЕООД, по повод изпълнение на службата й.
От контекста и смисловото съдържание на частта от публикацията по
отношение на този израз обиден израз „Законен убиец“ : „Не се лекувайте в
Русе, тук са останали само законните убийци!..." се налага извода, че в случая
подсъдимият е изложил обобщено, абстрактно негативното си отношение към
лекуващите *****и в гр.Русе и в частност в КОЦ-Русе, но без пряко да е
визирал определено физическо лице, в това число и тъжителката К.Г., поради
което последната няма как да бъде припозната като адресат на посоченото
изявление на подсъдимия.
От изложеното в процесната публикация се установява, че обидите
подсъдимият е насочил към К.Г., не в качеството на началник на
отделението, а в качеството на лекуващ ***** на неговата майка,
обсъждайки прилаганите терапевтични методи и отношение към пациентката,
като в тази насока правилно е приложено ТР 2/2011 на ОСНК на ВКС.
С огледи изложеното подсъдимият законосъобразно и правилно е
признат за невинен по тези части на обвинението и е оправдан по
обвинението по чл.148, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
По отношение на престъплението клевета:
Относно спорните и за това престъпление въпроси: публикуван ли е
материала във Фейсбук или не и дали негов автор е подсъдимия или друго
лице, изложените по-горе съображения, досежно тези обстоятелства, в пълно
степен се отнасят и за това деяние, поради което съдът няма да ги преповтаря.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства,
потвърждават изводите на първата инстанция, че подсъдимият И.С. е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението
по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, тъй като на
30.12.2019г. в гр.Русе разгласил позорни обстоятелства за К.Г. от гр.Русе, че в
15
следствие на проведено от Г. лечение е починала майката на С., като
клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – в
социалната мрежа "Фейсбук".
В конкретния случай изпълнителното деяние на престъплението по
чл.147, ал.1 от НК е осъществено под формата на разгласяване на позорно
неистинско обстоятелство за другиго. С това се засягат честта и
достойнството на адресата. Деянието е осъществено в момента, в който
клеветническите твърдения станат достояние на трети лица и където
първоначално са разпространени обстоятелствата, които са квалифицирани от
тъжителя като престъпление.
Анализът на изложеното в публикацията на подсъдимия във фейсбук-
групата „Русенци“ от 30.12.2019г., налага извода, че твърденията: „Това е Г.,
ветеринарка в онкото. Тя „лекуваше“ майка ми, така я излекува, че на
02.01.2020 ще я погребем!...Не се лекувайте в Русе, тук са останали само
законните убийци!...След като беше в 3ти „Б“ стадий на рак на матката и
яйчниците, и се излекува, В следствие на поддържащата химия, която бе
назначена от Цербера, получи мутирал тумор в черния дроб, в следствие на
химиите с които е третиран въпросния тумор, тя издъхна! Ако съм на твое
място, Г., няма да спя спокойно! …” представляват клеветническо
твърдение, тъй като с него пряко се излага тезата, че в резултат от
прилаганото от тъжителката лечение е починала нейната пациентка В. Б. –
майка на подсъдимия, като по този начин се отричат професионалните
качества на тъжителката, накърнява се добро й име в обществото, авторитета
й на практикуващ *****-онколог и оценката на околните /при това от
професионалната й сфера/ за нея, чрез разгласяване на неистински позорящи
обстоятелства.
Съдържанието на посочения пост, сочи на обективно съобщени от
подсъдимия факти, а не на субективна оценка, негови съждения или
предположения, поради което правилно са отхвърлени доводите на защитата
в тази насока.
По делото не са събрани доказателства, които да установяват, че тези
позорящи личността на тъжителката факти са истина. Напротив, от
заключението на приетата тройна съдебно-медицинска експертиза се
16
установява, че при лечението на Б. са спазени изискванията на стандарта по
медицинска онкология и фармако-терапевтичното ръководство, като същото е
проведено в съответствие с европейските и световните терапевтични схеми за
тази диагноза и стадий на болестта. Няма налични данни смъртта на
пациентката Б. да е настъпила непосредствено от провежданото лечение,
включително от странични действия на използваните медикаменти, че
лечението е провеждано правилно, според наличните протоколи, предвид
локализацията, стадия на болестта и общото състояние на болната.
*****ствените режими са били съобразявани с отчитането на ефекта от
провежданото лечение. Както и, че от наличните документи няма данни
смъртта на В. Б. да се дължи на проведеното противотуморно лечение, като са
вземани мерки за предотвратяване на тежки усложнения, свързани с
лечението. От заключението на експертите се налага извода, че вероятната
причина за смъртта на Б. е напреднала форма на рак, въпреки проведеното
съвременно *****ствено лечение, съобразено с медицинските стандарти.
С оглед изложеното законосъобразни и правилни са изводите на
първата инстанция, че позорните обстоятелства, твърдени в публикацията на
подсъдимия, са неистински, тъй като по делото не е установена верността им.
Посочените позорни обстоятелства са доведени до знанието на трето
лице, поради което е налице и елемента от обективния състав на
престъплението разгласяване. Това е станало с публикуване на процесното
изявление на подсъдимия във Фейсбук-групата „Русенци“ на 30.12.2019г.
Именно в този момент деянието е довършено, тъй като публикацията, поради
естеството на тази социална мрежа и открития характер на конкретната група
„Русенци“, е могла обективно да стане, а в случая е и станала, достояние на
неограничен кръг от хора,
От субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието при пряк
умисъл. Той е съзнавал, че разпространява позорни обстоятелства за
тъжителката, които не отговарят на действителността и че тези обстоятелства
за годни да повлияят отрицателно на обществената оценка на последната.
Наясно е бил, че твърденията ще бъдат възприети от неограничен кръг от
хора. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите
последици и искал тяхното настъпване.
17
С оглед изложеното законосъобразно подсъдимият е признат за
виновен за извършеното престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2,
вр. чл.147, ал.1 от НК.
Относно оправдателната част за престъплението клевета:
Въззивният съд споделя изцяло съображенията на първата инстанция
за това, позорните обстоятелства да са разгласени за Г., в качеството на
длъжностно лице – ***** в „Комплексен Онкологичен център-Русе“ЕООД, по
повод изпълнение на службата й.
От изложеното в процесната публикация се установява, че клеветата
подсъдимият е насочил към К.Г., не в качеството на началник на
отделението, а в качеството на лекуващ ***** на неговата майка,
обсъждайки прилаганото лечение на майка му, което счита, че е довело до
смъртта на майка му, като в тази насока правилно е приложено ТР 2/2011 на
ОСНК на ВКС.
С огледи изложеното подсъдимият законосъобразно и правилно е
признат за невинен в тази част на обвинението и е оправдан за
престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.147, ал.1 от НК.
Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наложените
наказания:
За престъплението обида- по чл.148 ал.1 т.1 т.2, вр.чл.146 ал.1 от НК
първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание по реда на
чл.54 от НК – глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание. Отчетени
са като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на
подсъдимия; трудовата му ангажираност; силното емоционално състояние, в
което е изпаднал след смъртта на майка си и което го е мотивирало да
извърши деянието; последващото му дистанциране от грубия тон в
разрасналата се дискусия и опитите му да ограничи такъв тип коментари. Не
са отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства, като наказанието е
индивидуализирано при наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, към минимума на предвиденото в текста за наказанието глоба,
като правило е наложено и кумулативно предвиденото наказание обществено
порицания.
18
Настоящият състав намира, че като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъде отчетен факта, че са използвани четири отделни
обидни думи, всяка една от които е достатъчна за съставомерността на
деянието по посочения текст.
Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито някое от посочените такива се явява изключително, което да налага
приложението на чл.55 от НК. Така отмереното от районния съд наказание,
по вид и размер съответства на конкретното престъпление, на личността на
подсъдимия и се явява справедливо.
За престъплението клевета- по чл.148 ал.1, вр.ал.1 т.1т.2, вр.чл.147
ал.1 от НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание по
реда на чл.54 от НК – глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание.
Отчетени са като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно
минало на подсъдимия; трудовата му ангажираност; силното емоционално
състояние, в което е изпаднал след смъртта на майка си и което го е
мотивирало да извърши деянието; последващото му дистанциране от грубия
тон в разрасналата се дискусия и опитите му да ограничи такъв тип
коментари. При липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
наказанието е индивидуализирано при наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, към минимума на предвиденото в текста за
наказанието глоба, като правило е наложено и кумулативно предвиденото
наказание обществено порицание.
Настоящият състав споделя съображенията на първата инстанция и
намира, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито някое от посочените такива се явява изключително, което
да налага приложението на чл.55 от НК. Така отмереното от районния съд
наказание, по вид и размер, съответства на тежестта на конкретното
престъпление, на личността на подсъдимия и се явява справедливо.
Въпреки наличието на предпоставките на чл.78а ал.1 от НК,
законосъобразно и правилно районният съд не е приложил тази разпоредба,
тъй като се касае за множество престъпления и предвид забраната по чл.78а
ал.7 от НК.
Законосъобразно и правилно е приложена разпоредбите на чл.23 ал.1
19
и ал.2 от НК, като на подсъдимия е определено едно общо наказание- глоба в
размер на 3000 лева, към което е присъединено наказанието обществено
порицание, за което е постановено да бъде изпълнено чрез прочитане на
присъдата по Общинско Радио-Русе.
Неоснователни са възраженията за явна несправедливост на
присъдените обезщетения по двата предявени граждански искове и за
недоказаност на претърпените от пострадалата неимуществени вреди в
присъдените размери:
Няма спор, че и за двете престъпления е налице фактическият състав
на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД и подсъдимият следва да репарира
вредите, които пострадалата е понесла от всяко едно от деянията. Налице е и
пряка причинна връзка между изложеното от подсъдимия по адрес на
тъжителката и причинените й неимуществени вреди и за двете престъпления.
За престъплението обида съдът е приел за доказано, че след като
възприела обидите в публикацията на подсъдимия пострадалата Г. се
„сащисала“, почувствала се обидена, унизена и смачкана, депресирана, слаба
и безпомощна да упражнява професията си. Затворила се в себе си, плачела
често. Поради това е приел за доказано, че тъжителката К.Г. е претърпяла
вреди от деянието на подсъдимия, като е преживяла сравнително тежко на
личностно ниво отправените обидни квалификации, унизяващи човешкото
и професионално достойнство и чест.
Доказателства за състоянието на пострадалата се съдържат в
показанията на свидетелите: К.Г. Г. /дъщеря на тъжителката/, Е.Д.
/съученичка и близка на тъжителката/, Г.А. и С.Д.- пациентки на Г. и други.
С оглед интензивността на причинените емоционални и психически
болки и страдания, понесени от пострадалата, отражението им върху
психиката на същата, предвид установеното, че е приела тежко отправените
обиди, че същите са употребени в публичното пространство и са провокирали
негативен отзвук за личността , законосъобразно, правилно и мотивирано е
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. За
разликата над сумата от 2000 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв.,
искът законосъобразно е отхвърлен, като недоказан.
20
Не са налице основания за намаляване размера на уважения
гражданския иск, и същият се явява справедлив.
За престъплението клевета, съдът е приел за доказано, че след като
възприела клеветническите твърдения в публикацията на подсъдимия,
пострадалата Г. изпитала негативни чувства и емоции, стрес, като се
„сащисала“, почувствала се обидена, унизена и смачкана, слаба и безпомощна
да упражнява професията си. Затворила се в себе си, плачела често. В
резултат от процесната публикация и по-конкретно в частта, в която
подсъдимия изложил тезата си, че в резултат от прилаганото от тъжителката
лечение е починала неговата майка, се формирало негативно отношение към
тъжителката в обществото и на работното й място. Поради това съдът е приел
за доказано, че тъжителката е претърпяла вреди от деянието на подсъдимия,
като е преживяла тежко публичното отричане на професионалните й качества,
накърняването на доброто й име в обществото, авторитета й на практикуващ
*****-онколог и оценката на околните за нея.
Доказателства за състоянието на пострадалата се съдържат в
показанията на свидетелите: К.Г. Г. /дъщеря на тъжителката/, Е.Д.
/съученичка и близка на тъжителката/, Г.А., С.Д. и В.В.- пациентки на Г. и
други. Както и в показанията на колегите на тъжителката, че тя е добър
специалист в своята област и за създалото се напрежение в онкодиспансера.
С оглед интензивността на причинените емоционални и психически
болки и страдания, понесени от пострадалата, отражението им върху
психиката на същата, предвид установеното, че е приела тежко
разпространеното клеветническо твърдение, че същото е изложено в
публичното пространство и е провокирало негативен отзвук за личността и
професионалните й качества, съдът законосъобразно, правилно и мотивирано
е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. За
разликата над сумата от 3000 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв.,
искът законосъобразно е отхвърлен, като недоказан.
Не са налице основания за намаляване размера на уважения
гражданския иск и същият се явява справедлив.
Предвид изхода на делото първата инстанция законосъобразно е
осъдила подсъдимия да заплати на частната тъжителка направените от нея
21
съдебни разноски пред РС; съответната държавна такса върху уважения
размер на гражданските искове и направените разноски в хода на съдебното
производство пред първата инстанция.
С оглед изложеното присъдата е законосъобразна, правилна и
мотивирана, във всички свои части, наложените наказания и присъдените
обезщетения са справедливи, поради което съдебният акт следва да бъде
потвърден изцяло.
Пред въззивната инстанция не са претендирани разноски от страните,
поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260061/09.12.2020г.на Русенския
районен съд, постановена по НЧХД № 236/20 по описа на РРС изцяло.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22