№ 65515
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110137129 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Кредито“ ООД срещу Н. Т. Й..
По отношение на вземането за сумата от 3 570, 71 лв. неустойка и сумата 60 лв.
разходи за ангажиране на човешки ресурси и извънсъдебно събиране на вземането,
съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията
на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр.
т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от договора, в деня на сключване на договора или най-
късно до три работни дни след подписването му кредитополучателят следва да
предостави на кредитора следното обезпечение: две физически лица – солидарни
длъжници, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, като нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 2 000 лв.; да работи на безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „Кредито“
ООД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови или финансови институции или ако има такива, да е със статус
„редовен“.
По силата на чл.25, ал.2 от договора в случай че в деня на сключване на договора
кредитополучателят не представи обезпечението по ал.1, той дължи неустойка в
размер, посочен в т.4 от условията и параметрите на договора, който в случая възлиза
1
на 3 910, 75 лв.
Видно от представения погасителен план, неустойката е предвидена в него като
ежемесечно дължима и включена в месечната погасителна вноска по кредита.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне
на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за
неустойка по чл.25 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение от
неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се
явява непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е
3 910, 75 лв. при посочена като предоставена по договора главница от 3 000 лв., с оглед
на което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е
същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното
задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на
неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от
неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това
неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи
на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите
нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който
кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока
за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът предвижда редица условия,
които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му
предостави двама поръчители, които трябва да отговаря на множество изисквания – за
сравнително висок осигурителен доход, да нямат лоша кредитна история, да не са
поръчители или заематели по друг договор. Освен това следва тези поръчители да
представят и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък
срок, а именно - 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова
кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни
условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител,
още по-малко да намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени
условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че тяхното
изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. След като това е така, във
всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е
уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска - видно от представения погасителен план,
още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се
изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т.е. изначално заемодателят е предвидил
невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 25 от
договора, поради което в договора е уговорен и начин за изплащане на дължимата
неустойка.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на неоснователно
2
обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна поради
противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Заявителят претендира и заплащането на разходи за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 60 лв. В заявлението като основание за дължимост на
посочената сума е посочен чл.13 от договора, който обаче предвижда отговорност на
кредитополучателя за истинността и верността на предоставените на кредитора данни
и документи, без да съдържа основание за дължимост на заявените разходи за събиране
на вземането. Дори при наличието на изрична клауза в сочения смисъл, то същата би
се явила нищожна като преследваща забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а напротив - изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента
на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за такса, защото не се
дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, такава
клауза би се явила в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и би била
нищожна.
Поради това заявлението следва да се отхвърли в частта му относно сумата от
3 570, 71 лв. неустойка и сумата 60 лв. разходи за ангажиране на човешки ресурси и
извънсъдебно събиране на вземането.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ....... по чл.410 ГПК срещу Н. Т. Й. в ЧАСТТА
относно сумата от 3 570, 71 лв. неустойка и сумата 60 лв. разходи за ангажиране на
човешки ресурси и извънсъдебно и събиране на вземането по договор за потребителски
кредит от 31.12.2019 г.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3