Определение по дело №736/2023 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Решение № 5/11.01.2024г. на ОС Хасково (неправилно наименувано
Определение) по ч.н.д.№ 736/2023г.

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода.
Образувано е по повод постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и
решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки,
включващи лишаване от свобода, както и приложено към него Решение № 62/2019 г. от
08.02.2019 година на Тричленен апелативен съд за тежки престъпления - Тракия, Република
Гърция. Отправено е искане за признаване на наложеното от съда на Република Гърция
наказание „лишаване от свобода“ на *** гражданин С. Д. С. и изпълнението на остатъка от
него в Република България.
Осъденият С., не бе редовно призовано за настоящото производство чрез
администрацията на затвора и не изрази различно от формулираното в първоначалната
молба до гръцките съдебни власти становище по повод признаването и изпълнението на
наложеното му съседната държана наказание. Назначеният служебен защитник пледира за
удовлетворяване на направеното искане и постановяване на акт, по силата на който
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, да продължи на територията
на Република България, тъй като именно такава била и депозираната пред гръцкия съд
молба. Защитникът счита, че не са налице основания за отказ от признаване на осъдителното
решение, но са налице условията за адаптиране на наложеното наказание към предвиденото
за същото престъпление в националния ни закон.
Становището на взелия участие в настоящото производство прокурор от ОП
Хасково е аналогично. Според него приспособяване на наказанието е наложително, тъй като
за същото престъпление българският наказателен кодекс предвижда наказание „лишаване от
свобода за срок до шест години“. Не са налице пречки за признаването на постановената в
друга държава–член на ЕС присъда и липсват основания за отказ на изпълнението й.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира
следното:
В Окръжен съд - Хасково е постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 31.10.2023 г. от Заместник - прокурор при
Апелативен съд - Тракия. Според същото на 19.09.2022г година Тричленен Апелативен съд
за тежки престъпления - Тракия е постановил съдебен акт – Решение № 332/2022. Посочено
е, че този съдебен акт е влязъл в сила на 19.11.2022 г. и според него *** гражданин С. Д. С.,
роден през *** г., е бил осъден за престъпление, извършено на територията на Република
Гърция. Удостоверението съдържа обобщено представяне на фактите, квалифицирани като
съставомерни съгласно наказателния закон на издаващата държава, както и описание на
приложените законови разпоредби, по които С. е бил признат за виновен. Така, съгласно
съдържащото се в удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против
*** гражданин наказателно преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била
следната дейност:
На 09.05.2017 г., осъденият като водач на камион с български регистрационни
номера ***, в близост до турско-гръцката граница, в района на Северната част на Еврос,
взел 13 чужди граждани за да ги транспортира във вътрешността на страната, срещу сума от
по 500 Евро за лице. Самите мигранти били укрити в крипта, в камиона без вентилация и с
риск за живота им. Описаното престъпление е приемане от вътрешните граници на
1

чужденци за транспортиране в страната по множество и от печалба и с начин който може да
създаде опасност и е квалифицирано по чл. 1, чл. 5 пар. 1, чл. 14, чл. 18, чл. 26 пар. 1а, 27,
45, 84 пар. 2а, 94 пар. 1 от Гръцкия наказателен кодекс и по чл. 30, ал. 1, т. б от Закон
4251/2014 г. Отбелязано е, че престъпното поведение попада в списъка на тези, за които
двойна наказуемост не се изисква – подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в
страната. Декларирано е, че осъденият се е явил лично на съдебния процес, в който е
постановен осъдителния акт.
Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното
наказание. Според тях за гореописаното престъпление С. е осъден на „лишаване от свобода
за срок от 18 години“, с начало на наказанието 10.05.2017г., действително изтърпяно
наказание – 6 години 5 месеца и 17 дни, в полза на осъдения от изчислени надници – две
години и 3 дни към 27.10.2023 г. В справката/таблица и удостоверението е посочена и частта
от наказанието, която съгласно закона за осъждащата държава е необходимо да бъде
ефективно изтърпяна, за да бъда поискано и допуснато условно предсрочно освобождаване.
Тази част се равнява на 3/5 от размера на наложеното наказание, което изцяло ще бъде
изтърпяно на 10.05.2035 г.
Според посоченото в удостоверението осъденото лице се намира на
територията на Република Гърция, където в затвор Домокос изтърпява наказанието
„лишаване от свобода“. Последното потвърждават и останалите събрани по делото
доказателства, включително молбата до гръцките власти, декларацията-съгласие и др., въз
основа на която е предприето настоящото производство. Наред с това, издаващият орган е
потвърдил и възможността за по-пълноценна ресоциализация на осъдения в държавата по
произход, като се е позовал на проведените предварителни консултации с компетентния
орган на изпълняващата държава, т.е. с настоящия съд.
В удостоверението не е декларирано за кои обстоятелства, свързани с
изпълнението на наказанието в Република България, издаващата държава желае да бъде
информирана.
Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение е придружено с препис от
съдебния акт, постановен от Тричленния апелативния съд - Тракия на 19.0892022 г.;
удостоверение съгласно Приложение 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР; уведомление,
съдържащо данни за издадено от компетентния прокурор решение за отправяне на искане за
признаване на наложените наказания в Република България; справка - таблица относно срока
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и определената от него част за ефективно
изтърпяване. В справката – таблица е посочено, че наказанието е с начало от 10.05.2017 г. и
крайна дата 10.05.2035 г. На 10.05.2023 г. се изтърпява 1/3 от наказанието, на 25.02.2026 г. –
3/5 от наказанието, с надници 733.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения съдебен
акт, въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване се иска, както и
необходимостта да бъде определен приложимият закон в аспекта на правната квалификация
на описаното престъпление според националното ни право изисква анализ на
съставомерните факти, изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи, описаната в
удостоверението, а и в самия съдебен акт на Тричленен апелативен съд-Тракия фактическа
картина сочи, че С. на посочените място и време, действайки преднамерено като шофьор на
МПС е поел от вътрешните граници граждани на трети страни, които нямат право на
влизане в гръцка територия, за да ги придвижи към вътрешността на страната, а именно
физически лица, които не са гръцки граждани, нито са граждани на друга държава-член на
ЕС по смисъла на чл. 20 ал. 1 на Договора за функционирането на Европейския съюз, които
нямат право на влизане в гръцка територия, като е предприел деяние към множество лица, с
цел имотна облага, извършено по начин с риск за хората. По-специално, от неуточнено
място на поречните зони на северната част на обл. Еврос в ранните часове на 09.05.2017г. е
2

поел като е качил в шофиран от него товарен автомобил за частна употреба марка ***, цвят
бяло сив, с български регистрационен номер *** номер на рамата ***, собственост на ***
гражданин Р. К. Х., цитираните по-долу граждани на Пакистан, Бангладеш и Индия без
право на влизане на гръцка територия, без документи за пътуване и други удостоверяващи
самоличност, с цел да ги придвижи към вътрешността на страната, като ги скрил в скрито
помещение, специално направено в каросерията на камиона с дължина 4,3м., ширина 2,2м.,
височина 32 см., което се покривало старателно от товар с дървени палети лицата: 1) мъж,
гражданин на ***, фамилия S. име G. бащино S., име на майката P., род. на ***,
месторождение ***, местожителство същото; 2) момче, без придружител, непълнолетно,
гражданин на ***, фамилия M., име A., бащино М, име на майката S., род. ***.,
месторождение ***, местожителство същото; 3) момче, непълнолетно, без придружител,
гражданин на ***, фамилия M., име F., бащино S., име на майката R., род. ***.,
месторождение ***, местожителство същото; 4) момче, непълнолетно, без придружител,
гражданин на ***, фамилия M., име M., бащино H. Н., име на майката S. J., род. ***.,
месторождение ***, местожителство същото; 5) мъж, гражданин на ***, фамилия A. име A.
бащино M., име на майката K., род. на ***, месторождение ***, местожителство същото; 6)
мъж, гражданин на ***, фамилия M. име A. бащино R. U., име на майката S. B., род. на ***,
месторождение ***, местожителство същото; 7) момче, гражданин на ***, непълнолетно,
без придружител, фамилия M., име F. бащино F., име на майката F., род.***.,
месторождение ***, местожителство същото; 8) мъж, гражданин на ***, фамилия M. име
T. M. бащино S., име на майката F., род. на ***., месторождение ***, местожителство
същото; 9) мъж, гражданин на ***, фамилия A. име U. бащино M., име на майката S. B., род.
на ***, месторождение ***, местожителство същото; 10) мъж, гражданин на ***, фамилия
B. име Z. бащино M., име на майката W., род. на ***, месторождение ***, местожителство
същото; 11) мъж, гражданин на ***, фамилия M. име F. N. бащино A., име на майката S. B.,
род. на ***, месторождение ***, местожителство същото; 12) мъж, гражданин на ***,
фамилия A. име S. бащино P. I., име на майката F. B., род. на ***., месторождение ***
местожителство същото; 13) момче, гражданин на ***, непълнолетно, без придружител,
фамилия M., име S. бащино I., име на майката R., род. на ***., месторождение ***,
местожителство същото, които без да минат през законната проверка, която се предвижда
влезли незаконно в страната от неуточнено място на поречните зони на северната част на
обл. Еврос в ранните часове на 09.05.2017г. от Турция, с произход от Пакистан, Бангладеш и
Индия, използвайки пластмасова лодка, с помощта на турски гражданин- каналджия с
неизвестни данни, който след като ги придвижил към гръцкия бряг, ги завел до мястото, от
където ги е поел посоченият по-горе товарен автомобил. Деянието е извършил с цел имотна
облага, като е предприел действията срещу възнаграждение от 500 евро, което е щял да
получи след изпълнение на деянието, която сума е била част от възнаграждението от 2000
американски долара, което средно е платил всеки превозван чужденец на престъпна група за
трафик на нелегални мигранти за транспортирането му. Специалното скрито помещение в
комбинация с липсата на предпазни мерки и вентилация вътре е можело да създаде
предпоставки за риск за здравето и живота на трафикантите. Или иначе казано С. е
подпомогнал множество чужди граждани с произход от Пакистан, Бангладеш и Индия да
навлязат в територията на Република Гърция, като е съдействал за превозването на същите с
камион и с користна цел. Така изложените в удостоверението и съдебния акт факти
обосновават на първо място извода, че между съдържанието на двата документа е налице
пълно съответствие относно съществените за престъпната дейност фактически елементи,
поради което и съдът прие, че допълнителни уточнения в тази насока не са наложителни, а
формалното изискване за идентичност между съдържащото се в удостоверението и в
съдебния акт описание на съставомерните факти е изпълнено.
В контекста на казаното най-същественият в случая въпрос е формулираният в
чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно: налага ли се приспособяване на наложеното
3

наказание „лишаване от свобода“. Решаването му е предопределено от правната
квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството по признаване на
съдебния акт. За да бъде определен приложимият в изпълняващата държава национален
закон от значение е т.н. „фактическо обвинение“ доколкото обуславящите по-тежка или по-
лека квалификация норми безспорно не са идентични в различните правни системи. За
квалифицирането на деянието са относими фактите, за които лицето е признато за виновно и
осъдено, а в случая според тях престъплението, за което С. е осъден от гръцката държава е
изцяло идентично на това, съдържащото се в диспозицията на нормата в чл. 281, ал. 2, т. 1,
т. 3, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Съгласно основния законов текст наказуемо е деянието,
изразяващо се в противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в
страната в нарушение на закона, извършено с цел набавяне за себе си или за другиго на
имотна облага – чл. 281, ал. 1 от НК. По-тежко наказуемите състави са уредени ал. 2 на чл.
281 от НК, като част от тях включват използването на моторно превозно средство, по начин
опасен за живота на лицето, превозвани са били непълнолетни лица и подпомагане на повече
от едно лице. Последните обективни елемента, квалифициращи престъплението по-тежко
спрямо основния състав, са относими към описаната в съдебния акт и в удостоверението
дейност, т.е. за извършеното от осъдения са налице всички обективни и субективни
признаци, визирани както в разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НК, така и в по-тежко
квалифицираните състави на чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1от НК. Ето защо,
съдът прие, че приложимия национален закон са именно горепосочените текстове от
българския Наказателен кодекс.
За престъплението към 09.05.2017г. (датата на извършване на деянието в
Република Гърция) по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 Наказателният кодекс на
Република България предвижда наказание „лишаване от свобода за срок до шест години и
глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева“. Наложеното от осъждащата държава
наказание е „лишаване за срок от 18 години“, т.е. то е по-тежко от максималното, което
може да бъде наложено за престъплението съгласно българското законодателство. Затова и
на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното в осъждащата държава
наказание следва да бъде намалено до предвидения в разпоредбата на чл. 281, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 2, ал. 1 от НК на РБ максимален размер, а именно „лишаване от свобода за срок от
шест години“. На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва
да бъде приспадната изтърпяваната в Република Гърция част – считано от 10.05.2017г.,
действително изтърпяно: в размер от шест години пет месеца и седемнадесет дни, както и с
начислени надници в полза на осъдения 2 (две) години и 3(три) дни, към 27.10.2023г.
Изложеното налага извода, че всички формални условия за признаване и
изпълнение на постановената в Република Гърция присъда /решение/ са налице. Не се
констатират и посочените в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ. Не е налице
и визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда
възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното
в издаващата държава, а не от приспособеното в изпълняваща държава наказание.
Възможността за по-ефективна ресоциализация на лицето в Република
България беше предмет на коментар при проведените между Окръжен съд-Хасково и
компетентния гръцки орган предварителни консултации, в резултат на които беше
формирано становището, че изтърпяването на наказанието в Република България
прогнозира по-високо ниво на реинтеграция, предвид социалната, семейна, културна и
езикова обвързаност с държавата по произход и отсъствието на такива кореспонденции с
обществените условия на държавата, постановила осъждането.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

4

Съдия:
5

Номер на акта:	5
Дата:	11 януари 2024 г. (в сила от 11 януари 2024 г.)
Съдия:	Красимир Димитров Димитров

Дело:	20235600200736
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	28 ноември 2023 г.

Определение по дело №736/2023 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите