№ 191
гр. Ихтиман, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Б.а Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221840200458 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно постановление №22-0274-
000412/28.07.2022г. на началника на РУ Ихтиман, с което на П. К. Ч., ЕГН
**********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.
Твърди, че нарушението не е извършено, не е знаел, че регистрацията на МПС
е прекратена и нарушението не е надлежно описано.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Взема становище за законосъобразност на НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят притежавал МПС **** с рег. №*****. На 15.12.2021г.
била прекратена регистрацията на горепосоченото МПС на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП.
Прекратяването на регистрацията на автомобила не било известно на
жалбоподателя.
На 07.05.2022г. около 23,49 часа служителите на РУ- Ихтиман В. и Г.
спрели за проверка процесния автомобил, който бил управляван от
жалбоподателя. В хода на извършената проверка, полицейските служители
1
установили, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал. 10 от
ЗДвП поради липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Бил съставен АУАН, в който е прието, че е извършено
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
По случая била образувана пр. пр. №ТОИ-394/2022г. по описа на РП-
Самоков, ТО- Ихтиман, като с Постановление от 15.07.2022г. е отказано
образуването на досъдебно производство, тъй като водачът не е знаел за
прекратяването на регистрацията на автомобила.
Впоследствие АНО е издал обжалваното НП, с което за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 17.08.2022г., видно от
инкорпорираната в НП разписка за връчване, а жалбата е депозирана на
същата дата- 17.08.2022г., видно от входящия регистрационен номер на АНО
върху същата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото – писмени доказателства – Постановление на
РП- Ихтиман за отказ да се образува ДП, АУАН, справка за нарушител/водач,
заповеди за компетентност, гласните доказателствени средства – показанията
на свидетелите В. и Г..
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив,
поради което съдът му даде вяра изцяло. От показанията на служителите на
РУ- Ихтиман се установява, че те не знаят дали жалбоподателят е бил наясно
с дерегистрацията на автомобила.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга
на службата му и в предписаната от закона форма.
Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
2
уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
По делото се установи, че от обективна страна жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, тъй като на процесната дата е управлявал
МПС, което е било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП поради липса на сключена ЗЗГО.
Деянието обаче не е извършено виновно. Съгласно чл. 6 ЗАНН
административно нарушение е само това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност по
горепосочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал
умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото
е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство
е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка
релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на процесната дата
жалбопдоателят е управлявал автомобила, знаейки, че същият е със служебно
прекратена регистрация. Безспорно е, че е налице служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила извършена на 15.12.2021г. на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство, т. е. законодателят
е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно
прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на
ППС. В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи
обстоятелството, че санкционираното лице е било надлежно уведомено за
служебно прекратената регистрация на МПС. Липсата на доказателства,
които да аргументират наличието на знание от страна на лицето за
прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, обосновават
извода за липса на умисъл у извършителя при осъществяване на
административното нарушение (в горния смисъл Решение № 127 от
10.02.2021 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1263/2020 г.).
Следва да бъде подчертано, че процесното нарушение касае управление
на МПС със служебно прекратена регистрация, поради което дори водачът да
е прегледал документите на автомобила и да е бил запознат с факта, че ЗЗГО е
изтекла към момента на проверката, то това не води автоматично до извод, че
същият е знаел или е могъл да предвиди, че регистрацията на процесното
3
МПС е прекратена.
След като на жалбоподателя към датата на проверката не му е било
известно, че автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасни последици. Липсата на субективна страна от състава на
нарушението води до извод за несъставомерност на осъщественото деяние.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е
представен договор за правна защита и съдействие (л. 19 от делото), в който е
отразено, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400лв..
Възражение за прекомерност съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се прави от
въззиваемата страна (л. 2 от делото), като същото е неоснователно. С оглед
фактическата и правна сложност на делото размерът на адвокатското
възнаграждение е в размер на законовия минимум съгласно чл. 18, ал. 2
(изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., а именно-
400лв.. Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.
Съгласно §.1 ,т.6 от ДР на АПК поемането на разноски от
административния орган е поемане на разноски от юридическото лице, в
чиято структура е този орган. В случая това юридическо лице е ОДМВР
София съобразно чл. 37, ал. 2, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0274-000412/28.07.2022г.
на началника на РУ Ихтиман, с което на П. К. Ч., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на П. К. Ч., ЕГН **********,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област, в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4