Определение по дело №113/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 326
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20225500500113
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 326
гр. С.З., 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500113 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба на „В.и.к.“ ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представлявано от законния си
представител: Р.Т.Р. –управител, действащ чрез адв.Е.М., срещу определение
№ 218/27.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 255/2022 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на
обжалваното определение поради допуснато от първоинстанционният съд
съществено процесуално нарушение и претендира занеговата отмяна е
връщане на делото за продължаване на съдо-производствените действия.
В производството не е конституирана насрещна страна.
След запознаване материалите по делото, въззивният съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен
съд – Стара Загора по заявление на „В.и.к.“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу наследниците на
Ц.Д.К., б.ж. на гр.С.З..
В т.14 на заявлението си заявителят е посочил, че към момента на
подаване на заявлението длъжникът по облигационното правоотношение на
доставяне на В и К услуги – Ц.Д.К., е починал, но е оставил наследници,
срещу които е насочена паричната претенция. Поискано е издаването на
съдебно удостоверение, което да послужи на заявителя пред Община Стара
Загора за снабдяването с удостоверение за наследници на Ц.Д.К., т.к.
заявителят не разполага с данни за техните имена и адреси.
С обжалваното определение съдът е приел, че е бил сезиран
ненадлежно, т.к. към момента на сезирането на съда длъжникът не е
съществувал като правен субект и не са налице предпоставките по чл.227 от
ГПК за конституиране на правоприемниците му.
1
Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е редовна, т.к.
има изискуемото по закон съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е
подадена в законоустановения срок, от процесуално - легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за
неоснователна по следните съображения:
По делото е безспорно установено, че към момента на сезиране на съда
със заявлението на „В.и.к.“ ЕООД длъжникът Ц.Д.К. е починал.
Положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск /в случая на заявление/ е процесуалната правоспособност на
страните.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ГПК процесуално правоспособен е този, който
е правоспособен по материалното право, а съгласно чл.1 от Закона за лицата и
семейството всяко физическо лице, от момента на раждането си, придобива
способността да бъде носител на права и задължения.
Правоспособността на физическото лице, в това число и процесуалната
му правоспособност, се загубва с неговата смърт.
Ако смъртта настъпи в течение на висящо съдебно производство, тя
дава основание за осъществяването на процесуално правоприемство (чл. 227
и чл. 428, ал. 3 от ГПК), но ако предхожда образуването на съдебното
производство, е пречка въобще да възникне валидно процесуално
правоотношение, както в лицето на починалия, така и спрямо неговите
наследници.
Поради това условие за допустимостта на съдебното производство е
наличието към момента на образуването му процесуално правоспособни
страни.
В конкретният случай е необходимо при образуването на заповедното
производство към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПКА и заявителят, и
длъжникът да са процесуално правоспособни, т.е. да съществуват в правния
мир.
Ако в деня на подаване на заявлението длъжникът не съществува,
процесуално правоотношение не може да възникне валидно и дело не може
да се образува, а ако е вече образувано подлежи на прекратяване, като
недопустимо.
Тъй като липсата на тази положителна процесуална предпоставка не
може да бъде отстранена, на заявителя не следва да се дава и срок по чл.101,
ал.1, изр.2 от ГПК за отстраняването й, а тъй като тя е и от категорията на
абсолютните, за нейното наличие съдът следи служебно.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че Районен
съд – Стара Загора правилно е приел, че като недопустимо производството по
образуваното въз основа на заявлението на „В.и.к.“ ЕООД срещу
наследниците на Ц.Д.К., б.ж. на гр.С.З. производство следва да бъде
прекратено.
Неоснователно е оплакването в частната жалба за допуснато от
първоинстанционният съд съществено процесуално нарушение, изразяващо
2
се в прекратяване на производството преди издаването на поисканото от
заявителя съдебно удостоверение.
Разпоредбата на чл.51 от Закона за наследството урежда специално
производство, в което кредитор на починал свой длъжник може да установи
наследниците му и да поиска от съда да им определи срок, в който те да
заявят дали приемат или се отказват от наследството му.
Установяването на приелите наследството правоприемници на
длъжника следва да стане именно в такова производство, а не в заповедното
производство, т.к. съгласно чл.410, ал.2 от ГПК заявлението трябва да
отговаря на изискванията за редовността на исковата молба, т.е. в него трябва
да се съдържат трите имена и адреса/ите на лицето или лицата, които биват
конституирани като длъжници.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По аргумент от задължителните указания за приложението на закона,
дадени в т.8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС[1]настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271,
ал.1 пр.І-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 218/27.01.2022 г., постановено по
ч.гр.д.№ 255/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горестоящ съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3