Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
01. 11. 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТОЯНОВА ……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00418 по описа
за 2018 г и за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.С.М. от гр. Г.Т.
срещу „У. 2009“ ЕООД с. Р., общ. Г.Т., с която се твърди, че през 2015 год.
между ищеца, като собственик и ответника, като наемател, бил сключен
едногодишен договор- стопанската 2015/ 2016 година, за предоставяне от ищеца на
ответника ползването върху следните поземлени имоти:
1. Нива с площ 12. 500 дка, имот № 016056 в
землището на с. К., общ. Г.Т.
2. Нива с площ 14. 170 дка, имот № 036052 в
землището на с. К., общ. Г.Т.
3. Нива с площ 45. 746 дка, имот № 033017 в
землището на с. К., общ. Г.Т.
4. Нива с площ 20. 000 дка, имот № 146019 в
землището на с. К., общ. Г.Т.
5. Нива с площ 10. 001 дка, имот № 177051 в
землището на с. Р., общ. Г.Т.
Или общо 102. 417 дка.
Било уговорено между страните наемно
възнаграждение от 100 лева на декар площ или общо сумата от 10241. 70 лева.
При така уговорените условия по договора
ответникът на 22. 12. 2016 год. извършил частично плащане на ищеца в размер на
сумата от 5121.00 лева, като останал неиздължен за разликата от 5120. 70 лева и
до завеждането на исковата молба не бил платил тази разлика.
Предвид горното се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца частично сумата от 3072. 51 лв от общо неплатената
разлика от 5120. 70 лева като наемна цена за ползването на петте процесни
имота, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното издължаване.
Така предявен иска е по чл. 228 ЗЗД.
С отговора си на исковата молба ответникът е
оспорил иска по основание и размер и е възразил, че предоставената му за
обработка земеделска земя е била силно заплевена и се наложило да вложи много
торове и препарати за да я приведе в годно за обработка и ползване
агротехническо състояние, поради което и е изкарал по- малко добиви за срока на
договора, респективно и е платил по- малка наемна цена на ищеца. Моли иска да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Страните не спорят, че отношенията им се
базират на сключени между тях два договора за наем на процесните земеделски
земи със срок на действие на договора- стопанската 2015/2016 година.
Договорът за наем на вещи е уреден правно в
нормите на чл. 228 и следващите в ЗЗД.
Съгласно чл. 228 ЗЗД „ С договора за наем наемодателят
се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а
наемателят- да му заплати определена цена. „
Съгласно чл. 230 ЗЗД ако не е уговорено
друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на
ползуването, за което е наета. Ако вещта не е предадена в надлежно състояние,
наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена
или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.
Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е
знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора,
освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата
от неговото домакинство.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от
съда, се установява следното :
С Договор за наем на земеделска земя от 10. 06. 2015 година ищецът- като
наемодател е отдал под наем на ответника, като наемател следните свои
земеделски имоти:
1. Имот № 146019
– нива с площ от 20. 000 дка в землището на с. К., община Г.Т.
2. Имот № 177051-
нива с площ 10. 001 дка в землището на с. Р., община Г.Т.
3. Имот № 016056-
нива с площ 12. 500 дка в землището на с. К., община Г.Т.
4. Имот № 036052-
нива с площ 14. 170 дка в землището на с. К., община Г.Т.
Договорът бил
сключен за срок от една стопанска година- от 01. 10. 2015 год. до 01. 10. 2016
година.
С Договор за наем
на земеделска земя, сключен от страните на 25. 07. 2015 година, в същите им
качества респективно на наемодател и на наемател, ищецът отдал под наем за една
стопанска година имот № 033017- нива с площ 45. 746 дка в землището на с. К.,
община Г.Т., като в този договор липсва уговорена наемна цена, но е записана
клауза за заплащане от ответника на допълнителна годишна премия от 10 лева на
декар.
Предвид липсата
на представени по делото оригинали на тези два договора, съдът е приел като
доказателства по делото заверени копия от тях, предоставени от ОС „ Земеделие „
гр. Г.Т. и в тези копия липсва записана уговорка на страните за наемната цена
за ползуването от наемателя на горецитираните общо пет имота. В Съдебно
заседание от 13. 03. 2019 година, на лист 97 от делото, ответникът в лицето на
своя законен представител Н.П.Й., е направил признание, че стопанската
2015/2016 година е била добра и че той дължи на ищеца наем в размер на 80 лева
на декар, а за последния имот в с. К. и
допълнителна премия от 10 лева на декар площ.
По делото не се
събраха писмени и гласни доказателства, които да мотивират съда да приеме, че
към момента на сключването на двата договора ответникът в лицето на своя
управител и представляващ Н.П.Й., не е знаел за агротехническото състоянието на
наетата земеделска земя. Напротив и двамата, разпитани по искане на ответника,
свидетели заявиха, че влошеното агротехническо състояние на наеманата процесна
земеделска земя е било общо известно и е било известно и на ответното дружество
и въпреки това ответникът е сключил договорите за наем. Липсват доказателства
за каквито и уговорки на страните за намаляване на наемната цена или за искане
от ответника към ищеца да отстрани недостатъците на наеманата земя с своя
сметка. По делото се установи от свидетелските показания, че земята е била
силно заплевена и се е налагало на ответника да вложи много торове и препарати
за привеждането й в нормално агротехническо състояние за обработка и за
добиване на нормални по качество и количество добиви от нея. Същевременно не се
представиха доказателства ответникът да е искал отбив от наемната цена и за
това да е било постигнато съгласие между страните, изразено в писмена форма.
В разпоредбата на
чл. 230, ал.1 ЗЗД е записано, че освен , ако не е уговорено друго, наемодателят
е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването , за което
е наета. В случая наемателят, като е приел вещта за ползване, независимо от
влошеното й състояние, правещо я сравнително увредена за ползване, се е
съгласил с това състояние, което означава, че е уговорено друго между страните.
Липсата на изрично записани стойности на дължимата, уговорена между страните
наемна цена за ползването на имотите, съчетана с направеното в процеса
признание на ответника, че дължи по 80 лева на декар площ наемна цена, мотивира
съда да приеме за доказано по делото, че ответникът се е задължил, независимо
от лошото агротехническо състояние на наеманата земя, да заплати наем на ищеца
в размер на 80 лева на декар площ, а за нивата в с. К. с площ от 45. 147 дка и
допълнителна премия от 10 лева над уговорената цена от 80 лева, т.е. по 90 лева
на декар за този имот.
Що се отнася до
уговореното в чл. 22 от двата договора, че ако имотите имат недостатъци, които
ги правят изцяло негодни или отчасти негодни за ползване по договора, наемна
цена не се дължи или се намалява съответно и че наемодателят отговаря и когато
недостатъците не са му били известни.
Тази норма,
независимо, че е възприета от страните по двата договора, противоречи на закона
– чл. 230 ЗЗД, в който не се сочи възможността страните да са уговорили нещо
друго, различно от законната норма, е неприложима като противоречаща на закона.
Видно от
заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза средния размер
на изплащана за процесната 2015/2016 стопанска година рента/наем за трите
процесни землища е бил по 81 лева на декар площ или общо дължим наем от 8295.
78 лева.
За същата
стопанска година ответникът е заплатил на ищеца обща наемна цена за цялата площ
от 102. 417 декара от 5121. 00 лева и е останал неиздължен със сумата от 3174. 78 лева, при предявена като частична от
ищеца претенция от 3072. 51 лева.
С оглед горното
искът се явява доказан по основание и размер и следва изцяло да бъде уважен,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3072. 51 лева, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска- 02. 08. 2018 година до
окончателното издължаване.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски от
123. 00 лева за платена държавна такса, 200 лева за платен депозит за вещо лице
и 586 лева за платено адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 909. 00
лева.
По изложените
мотиви съдът, на основание чл. 228 вр. чл. 79 ЗЗД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника „У. 2009“ ЕООД с. Р.,
община Г.Т., ул. „ Д. „ № *, ЕИК *******, със законен представител Н.П.Й. да
заплати на ищеца Д.С.М. ЕГН ********** *** сумата от 3072. 51 лева, предявена
като част от 5120. 70 лева, представляваща неплатена част от наемна цена за
стопанската 2015/2016 година за наети имоти, както следва:
1. Нива с площ 12. 500 дка,
имот № 016056 в землището на с. К., общ. Г.Т.
2. Нива с площ 14. 170 дка, имот № 036052 в
землището на с. К., общ. Г.Т.
3. Нива с площ 45. 746 дка, имот № 033017 в
землището на с. К., общ. Г.Т.
4. Нива с площ 20. 000 дка, имот № 146019 в
землището на с. К., общ. Г.Т.
5. Нива с площ 10. 001 дка, имот № 177051 в
землището на с. Р., общ. Г.Т.
Или общо 102. 417 дка, ведно със законната
лихва от 02. 08. 2018 година до окончателното издължаване, както и да му
заплати разноски от общо 909. 00 лева.
Решението подлежи на въззивна жалба пред Окръжен съд Д.
в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
Районен съдия: