№ 115
гр. Айтос, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20252110100014 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. И. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: *** – чрез адв. Д.В. БАК против Ф.
Ф. А., ЕГН **********, с адрес: ***. Предявен е иск за развод поради настъпило в брака
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата.
Предявен, наред с молбата за прекратяване на брака чрез развод е и иск за
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на детето от брака Е. Г. А.,
ЕГН **********, родена на 20.01.2015 г. на бащата, при определяне на подходящ режим на
контакти за майката и претендирана месечна издръжка в размер на предвидения законов
минимум – ¼ от МРЗ, от датата на завеждане на иска, платима до 10-то число на текущия
месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ищецът моли за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в ***, ул.“Марица“ № 27,
както и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба се прилагат писмени доказателства, документ за внесена
държавна такса, както и преписи за връчване на ответника и Д”СП”. Прави се искане за
ангажиране на гласни доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Д. В. от
БАК поддържа иска. Моли съда да прекрати брака, по вина на ответницата, както и
поддържа претенцията за предоставяне на родителските права отношение на детето от брака
Е. Г. А., ЕГН **********, родена на 20.01.2015 г. на бащата, за определяне режим на
контакти и справедлива издръжка, платима от майката. Ангажира гласни доказателства.
1
Исковата претенция намира правно основание в чл.49 и сл. от Семейния
кодекс (СК).
В срока по чл.131 от ГПК отв.Ф. Ф. А., чрез назначения особен представител
адв.А. Д. - БАК изпраща писмен отговор по исковата молба. В съдебно заседание от
ветницата не се явява лично, но се представлява от особен представител адв.Д., която не
спори по основателността и допустимостта на исковата молба. Не представя доказателства и
не възразява по доказателствените искания на ищцовата страна.
Заинтересованата страна Дирекция ”СП” – Руен представя писмено
становище, съдържащо се в изготвения социален доклад.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Страните са сключили граждански брак на 14.06.2014 година в ***, видно от
представеното удостоверение, издадено въз основа на акт № 0048/14.06.2014 г. на Община
Руен, обл.Бургас.
От брачното съжителство имат едно дете – Е. Г. А., ЕГН **********, родена
на 20.01.2015 г., съгласно представените писмени доказателства – копие от У-ние за
раждане, изд.въз основа на акт № 0045 от 22.01.2015 г. на община Бургас, вкл. отразеното в
Социалния доклад.
Съдът намира за установено в хода на делото, че бракът на страните е дълбоко
и непоправимо разстроен, което обстоятелство се доказва по категоричен начин от
събраните гласни доказателства. Ищецът твърди, че в началото брачния им живот е бил
нормален и спокоен. Години наред работел в ***. Връщал се само по празници и в платен
отпуск. Непрекъснато изпращал пари за издръжката на детето и ответницата. Въпреки, че
самата тя от началото на брака (в продължение на десет години) не работела и имала
основно ангажираност към домакинството и отглеждане на детето, била перманентно
недоволна, оплаквала се, че не и стигат парите. Съжителството на съпрузите по този начин
продължило до м.декември 2024г., когато ищецът се прибрал в България на 22.12.2024
година, разбирайки, че дъщеря им Е. е била оставена на училище от майката, която не
отишла да я вземе. От учебното заведения я търсили по телефона, за да прибере детото, но
ответницата не отговаряла. Ищецът на свой ред също правил многократни опити да се
свърже със съпругата си, но без резултат. На 25.12.2024г. ответницата се свързала със
съпруга си и го уведомила, че вече има ново семейство, живее с друг мъж, с когото е много
щастлива. От този момент прекъснала всякакъв контакт не само с ищеца, но и с дъщеря си
Е.. Не търсила детето, не се интересувала от него, не изпращала пари за издръжката му.
След като ответницата безпричинно напуснала дома и дъщеря си, тя споделяло
2
на баща си, че майка й често я биела и заплашвала с нож, за да не казва на бащата, че има
връзка с друг мъж, с когото тя постоянно провеждала разговори през фейсбук, докато той е
бил на работа в ***.
Всичко това е довело до необратимо отчуждение и напълно изчерпване
съдържанието на брачната връзка на страните.
В подкрепа на изложеното в исковата молба са ангажираните гласни
доказателства, а именно показанията на св. С. Х. и св. Ж. А.. (двете сестри на ищеца).
Според свидетелките, при пълно кореспондиране в твърденията им, причина за раздялата
между страните е факта, че ответницата безпричинно напуснала семейното жилище,
създаването на връзка с друг мъж и изоставянето на собственото й дете, с което дори не се
сбогувала.
Раздялата сама по себе си следва да се възприеме като индиция за разрива в
отношенията между съпрузите, поради което иска за прекратяване на брака се явява
основателен и следва да бъде уважен. Предвид установеното разстройство на брачните
отношения и изчерпване на брака от съдържанието, което предвижда СК, а именно
отношения на взаимно уважение, разбирателство, вярност и общи грижи за семейството,
искът за прекратяването му, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен, по изключителна вина на ответницата, предвид гореизложената фактическа
обстановка, при която съпругата напуснала дома и изоставила детето и съпруга си.
Досежно родителските права по отношение на детето, родено по време на
брака съдът намира, че упражняването им следва да бъде възложено на бащата, така както е
поискано в молбата до съда, с традиционен режим на лични контакти съответно с другия
родител (майката): всяка първа и трета събота на месеца от 09,00 ч. до 17,00 ч., както и 1
(един) месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск. Съображенията
на съда в тази връзка са следните: преценявайки качествата на отделния родител безспорно
се установи, че бащата полага нужните грижи за отглеждане на детето Е. по времето след
раздялата с майката. Този факт кореспондира с представените по делото гласни
доказателства, а също и с доклада на Дирекция ”СП”. От друга страна при определяне
упражняването на родителските права съдът взе под внимание и факта, че след напълно
безотговорното изоставяне на детето от майката, единствено бащата е полагал системно
грижи за малолетната Е., поради което и намира, че следва да бъде възприет именно този
начин на грижи като обичайното местоживеене на детето следва да се определи при бащата.
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител
имат интересите на детето. По делото е установено, че до настоящия момент детето живее с
бащата, който полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност същия да ги полага и занапред или които
да опровергаят родителските му качества. Видно от Социалния доклад бащата притежава
необходимия родителски капацитет да полага грижи за дъщеря си. С исковата молба и в
3
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител бащата изразява съгласие и
готовност родителските права относно детето Е. да бъдат предоставени на нето.
Съобразявайки горното, както и привързаността на детето с бащата, възможност за
обгрижването и възпитанието му, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за
решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени
за упражняване на бащата, като определя местоживеене на детето при него.
С оглед възлагане упражняването на родителските права по отношение на
детето Е. на бащата, съдът намира за основателна ищцовата претенция за заплащане от
майката за ежемесечна издръжка, като с оглед възрастта на детето 10 г. счита за адекватен
претендирания размер от 270,00 лв. (1/4 от минималната за страната работна заплата към
01.01.2025г. – 1077лв.) , считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.01.2025
година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното
плащане, платими до 10-то число на всеки месец. От една страна посоченият размер
отговаря отчасти на нуждите на детето, с оглед на възрастта му, като при липсата на
доказателства за доходите на майката, която е в трудоспособна възраст, се презюмира, че
същата е в състояние да реализира приход в размер на минималната за страната работна
заплата.
В потвърждение на изложеното са отразените констатации досежно нуждата
на детето , а също сочените от ищцовата страна твърдения и доказателства във връзка с
материалните им възможности.
По направеното искане от ищеца за предоставяне на семейното жилище,
находящо се в ***, съдът намира, че същото следва да бъде уважено, като съобрази факта, че
именно това е домът, в който той, заедно с детето от брака са жилищно устроени. От друга
страна следва да се отчете, че от страна на ответницата не е заявено искане относно
предоставяне на жилището. В този смисъл са и отразените в соц.доклад констатации,
досежно жилищните условия и среда на детето.
По повод въпроса деловодните разноски, съдът съобрази приложимата при
брачни искове специална разпоредба на чл.329, ал.1 ГПК, която предвижда, че при
обсъждане на въпроса за вината при прекратяване на брака, разноските по делото се
възлагат върху виновния съпруг, в случая – ответницата. Ето защо, счита ищцовото искане
за присъждане на съдебно-деловодни разходи за основателно, поради което и същото следва
да бъде уважено в пълен размер от 1825,00 (хиляда осемстотин двадесет и пет) лева,
включващ първоначална държавна такса – 25 лв., заплатено адв.възнаграждение – 1200 лв. и
депозит за особен представител – 600 лв.
Съдът служебно се занима с въпроса за определянето на окончателна
държавна такса и като съобрази предвидения законов размер и материалните възможности
на страните, намира че същата следва да бъде от 50,00 лв., 25,00 лв. от които внесени от
ищеца при завеждане на иска, а останалите 25,00 лв. - платими от ответницата, като на
4
последната следва да се възложи и дължимата д.т. съобразно размера на присъдената за
детето издръжка – 388,80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 14.06.2014 год. в ***, с акт №
0048/14.06.2014 год. на *** между Г. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Ф. Ф.
А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез развод, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство, по изключителна вина на ответницата Ф. А..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака
дете Е. Г. А., ЕГН **********, родена на 20.01.2015 г. на бащата Г. И. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, със следния режим на лични контакти за майката Ф. Ф. А., ЕГН
********** - всяка първа и трета събота на месеца за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., както
и 1 (един) месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Е. Г. А., ЕГН **********, родена на
20.01.2015 г., при бащата Г. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
ОСЪЖДА майката Ф. Ф. А., ЕГН ********** да заплаща ежемесечна
издръжка на непълнолетното дете Е. Г. А., ЕГН **********, родена на 20.01.2015г., със
съгласието на бащата и законен представител Г. И. А., ЕГН **********, в размер на 270,00
(двеста и седемдесет) лева, платими до 10-то число на всеки месец, начиная от датата на
подаване на исковата молба – 06.01.2025 година, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на законна причина за прекратяването или изменяването
й.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се в *** на ищеца
Г. И. А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ф. Ф. А., ЕГН ********** да заплати на Г. И. А., ЕГН **********
направените съдебно – деловодни разноски в размер на 1825,00 (хиляда осемстотин двадесет
и пет) лева.
ОСЪЖДА Ф. Ф. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на Айтоския
районен съд държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева – за прекратяване на
брака и държавна такса в размер на 388,80 лева ( триста осемдесет и осем лв. и 80 ст.) –
съобразно присъдената издръжка.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2 -
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6