Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Русе, 2 декември 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
административен съд, 6-ти
състав, в публичното заседание на пети ноември през 2019 година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието
на прокурора ……… Николай Николов….….. като
разгледа докладваното от ……… съдията ДИМИТРОВА ………
административно дело №613…… по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203
и сл. по глава XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Делото е образувано след депозирана в съда искова
молба от Ц.Ц.И. ***, насочена срещу ОД на МВР-Русе,с която се претендира
обезщетение в размер на 300/ триста/ лева за причинени имуществени вреди.
Претенцията е заради понесени от ищеца имуществени вреди, касаещи заплатения от
него адвокатски хонорар за защита чрез ползван адвокат по а.н.д №183/2019г.
по описа на Районен съд-Русе и по кан 137/2019г. по описа на АдмС-Русе. Последното е било образувано по повод
обжалване от ищеца, в качеството му на наказано лице на издадено от Началник Сектор
ПП към ОДМВР-Русе наказателно постановление №18-1085-003622/17.12.2018г.,
с наложени чрез санкционния акт кумулативно две наказания за нарушения по чл.182
ал.1 т.6 вр.чл.21 ал.1 ЗДвП. Със съдебното решение по КАН 137/2019г. от
03.07.2019г. на АдмС-Русе наказателното постановление е отменено
В исковата молба се излагат
подробни доводи за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране
на отговорността на ответника. По отношение на имуществените вреди се сочи, че
в конкретния случай наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Претендират се и присъждане
на направените по настоящото дело разноски в размер на 600лв.
Ответникът-ОД на МВР –Русе взема отношение по иска,
като счита същият за неоснователен, недоказан по размер и недопустим.Алтернативно
се иска намаляване на размера, спрямо уважената част от жалбата.В писменото
становище и в отговора се излагат и съображения за прекомерност и завишено
адвокатско възнаграждение.Претендират се разноски за юрисконсулско възнаграждение
в размер на 200лв.
Прокуратурата на Република
България счита, че искът основателен, като предлага да се присъди в полза на ищеца
сума, съразмерна на уважената част по оспорване на санкционния акт.
В настоящия казус, след пълен анализ на събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Няма спор между страните, а се
установява и от приобщеното към доказателствата по настоящото дело АНД № 183/2019г.
на РС-Русе, че с Решение №218/03.04.2019г.
на районния съд е потвърдено
наказателно постановление №18-1085-003622/17.12.2018г. на началник сектор
ПП-Русе, с което на ищеца са били наложени кумулативно две наказания за
нарушения по чл.182 ал.1 т.6 вр.чл.21 ал.1 ЗДвП. Глоба от 850лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца. С влязло в сила решение № 94/
03.07.2019г. по КАН 137/2019г. е отменено решението на РРС и наказателно
постановление №18-1085-003622/17.12.2018г. на началник сектор ПП-Русе, издадено
срещу ищеца.
До издаването на наказателното
постановление се стигнало, след като АНО е възприел изцяло констатациите по
съставения срещу ищеца АУАН, че на 11.12.2017г. е управлявал МПС, собственост
на „Натура 2000“ЕООД като се движел със скорост превишаваща максимално
допустимата за населено място – установена с дигитална стационарна радарна
установка, като превишението е 69 км./ч .Със своето решение районният съд е отхвърлил жалбата
като неоснователна и потвърдил обжалваното пред него НП. При касационното
производство състав на АдмС-Русе е приел за основателна касационната жалба и
отменил решението на РРС и вместо него постановил и отмяна на наказателно постановление
№18-1085-003622/17.12.2018г. на началник сектор ПП-Русе, издадено срещу ищеца.
Процесуалната защита на Ц.Ц.И. ***
и пред АдмС-Русе е осъществявана от адв. Я.П. , за което в АНД № №183/2019г. на
районния съд се откриват Пълномощно и Договор за правна защита от 14.01.2019г.
В договора за тази услуга е уговорено и възнаграждение от 300,00 лева, за което
е записано, че платено в брой
При така приетото за установено
от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:
По допустимостта на предявения иск
От
наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и с
оглед постановеното по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът
приема, че с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за вреди с
правно основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК.
Ищецът е
изложил твърдения, че в резултат от издадено незаконосъобразно наказателно
постановление (отменено по съдебен ред), е претърпял имуществени вреди, поради
което същият има качеството на надлежен ищец
по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно на
чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая искът е предявен срещу правосубектен
и надлежен ответник – ОД на МВР –
Русе, тъй като областната дирекция, съгласно чл.
37, ал. 2 от ЗМВР, е юридическо лице, а отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление е издадено от началник на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Русе,
а съгласно чл.
9, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР - в областните дирекции на МВР може
да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от
по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.
По основателността на
предявения иск за имуществени вреди
За да бъде
ангажирана отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва
да се установят елементите от фактическия състав на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен като незаконосъобразен акт, незаконни
действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които
представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна
връзка между тях, като посочените елементи следва да са кумулативно налични.
С т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС е даден
отговор на въпросите на кой съд и на какво основание са подсъдни делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания.
Съгласно чл.
130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
Според т. 1
от горецитираното тълкувателно постановление исковете за вреди от отменени
незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия по
административно наказване, вкл. и такива за присъждане на разноските в процеса
по обжалване, са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За квалифициране на иска на това основание
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативновъзложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
Следователно,
отмяната на НП като властнически акт на административен
орган, представлява материалноправно основание по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ за
търсене на възмездяване на причинените от него щети. В разглеждания случай то е
налице.
От
материалите по приложеното АНД № 183/2019 г. по описа на РС – Русе се
установява безспорно, че с НП № 18-1085-003622/17.12.2018 г. на Началник на
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, на ищеца в настоящото производство
са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 850 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл.
182 ал.1 т.6 вр.чл.21 ал.1 ЗДвП
Наказателното
постановление е било предмет на съдебен контрол пред РС - Русе по АНД №
183/2019 г., а решението на РРС е било предмет на касационно производство по
КАН 137/2019г. , като с окончателно решение на АдмС-Русе е отменено НП №
18-1085-003622/17.12.2018 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Русе,
Отмяната на
НП по съдебен ред обосновава извод за незаконосъобразност, както на действията
по административно наказване, така и на финализиращия процедурата по ЗАНН акт.
С оглед на
това и съгласно т. 1 от горецитираното тълкувателно постановление е налице
първата от предпоставките по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът за
претърпени имуществени вреди е обоснован с това, че ищецът е направил разноски
за адвокат по повод оспорването на горецитираното наказателно постановление
пред Районен съд – Русе и пред АдмС-Русе .
Видно от
протоколите от съдебни заседания на по делото на РС – Русе и АдмС-Русе, в
съдебното производство Ц.И. е бил
представляван от адвокат-пълномощник Я.П. ***. Това е станало въз основа на
представения пред РС - Русе договор за правна защита и съдействие от 14.01.2019 г. (л. 6 от
делото на РС – Русе), сключен между ищеца и представляващия го адвокат с
предмет оказване на правна защита в производството по воденото
административнонаказателно дело. В приложения по делото на районния съд договор
е отразен размер на уговорено възнаграждение за адвокат - 300 лева, така също и заплащане на такова
възнаграждение в брой.
Съобразно ТР
№ 6/2012 г. на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В този смисъл по делото безспорно се установява
извършено от ищеца плащане на адвокатското възнаграждение, което представлява
причинена му вреда, доколкото плащането намалява фактически неговото имущество,
а и защото липсва процесуална възможност той да упражни претенцията си за
разноски в административнонаказателното производство пред съда – т.е. налице е
и втората изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по
чл. 1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да докаже и наличието на
третата предпоставка - пряка причинно-следствена връзка между претърпените
вреди и отменения като незаконосъобразен акт на администрацията.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, след като в
производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
и е непосредствена последица от него. Действително, плащането на адвокатско
възнаграждение е по силата на облигационно правоотношение между ищеца и
адвоката, но наличието на пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът
за упълномощаването и извършения разход за процесуална защита е именно
издаденото наказателно постановление. Както е посочено в тълкувателното
решение, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Според ВАС,
безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единственото средство за
защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. А разноските за адвокатска защита се явяват присъщ и
закономерен разход за осигуряване на благоприятен изход за наказаното лице при
съдебното оспорване на издадения срещу него незаконосъобразен санкционен акт на
администрацията.
Поради изложеното и с оглед цитираното ТР № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, съдът намира, че по делото е
доказана и последната изискуема предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ.
Искът,
предявен от Ц.Ц.И. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
от отменено наказателно постановление, се явява доказан както по основание,
така и по размер. Съдът не споделя довода за прекомерност на договореното
възнаграждение, респ. за необоснованост на размера на претендираните вреди по
съображения, че производството пред районния съд и АС – Русе по повод оспорване
на НП не се отличават с явна и фактическа сложност. Платеното възнаграждение за
адвокат за всяка от съдебните инстанции е на минимума, определен в чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което обосновава извод за съразмерност на претърпените вреди и
претендираното за тях обезщетение в настоящото производство.
За разноските
Предвид
изхода на спора, своевременно заявената претенция с представен списък на
разноските и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника са и
направените и доказани в настоящото съдебно производство разноски. В тази
връзка се претендират 600лв. по договор за правна защита и съдействие от 26.08.2019г.–
заплатен хонорар за адвокатска защита и съдействие (л. 13 от делото).
Въпреки ,че плащането е доказано извършено,
съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в
мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта
и съразмерността, и своевременното направено възражение за прекомерност
В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. Пред настоящето производство адвокатът е подготвил само искова молба и
не е взел участие в съдебното производство. В този ред на мисли съдът намира за
основателно направеното от процесуалния представител на ответника с писмения
отговор на ИМ и в становището по същество, възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Платеният размер от 600, 00 лв. превишава със 100 % минималното
посочено в Наредбата, като при това делото не разкрива фактическа и правна
сложност. След като размерът на адвокатското възнаграждение от 600, 00 лева е
над законоустановения минимум, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с
чл. 18, ал. 2 от Наредбата и не са налице обективни обстоятелства, водещи до
завишаването му, то съдът приема, че хонорар от 300 лв. е съответен/съразмерен
на обема на действително оказаната правна защита и съдействие по този род дела,
като уважи предявеното възражение за прекомерност.
На основание чл. 203
от АПК във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – Русе, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул.
„Генерал Скобелев” № 49 да заплати на Ц.Ц.И. , ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, резултат от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 18-1085-003622 от 17.12.2018 г. на Началник на
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи - Русе, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул.
„Генерал Скобелев” № 49 да заплати на Ц.Ц.И. , ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 300,00 (триста) лева– разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните
Съдия: