Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168
Гр.
Перник, 20.05.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА С.
При
секретаря ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА, като разгледа административно дело № 44/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във вр.
с чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е
жалба от С.С.М., ЕГН ********** *** против акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/3754/11.11.2019 г., издаден от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на
основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК, във вр. с чл. 20а, ал. 5 и ал. 6, във
вр. с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП е изключена от подпомагане и е установено публично
държавно вземане в размер на 4122.73 лв., представляващо 50% от общата
изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г.
В жалбата е посочено, че
административният акт е незаконосъобразен, като доводите за това са развити в
писмени становища, представени на 13.02.2020 г. и на 14.05.2020 г. Изложено е,
че е налице материална некомпетентен на издателя. Обосновано е твърдение за
отсъствие на една от предвидените в закона предпоставки за издаването, а именно
– не е прекратен многогодишният ангажимент на адресата. Посочено е, че от
представените от ответника доказателства не се установяват извършени от него в
полза на бенефициера плащания по мярка
211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони”. Искането към съда е да отмени оспорения акт. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят, чрез процесуалните си представители адв. Д. и адв. Х.***,
поддържа жалбата. Моли съда да я уважи, като отмени оспорения акт за
установяване на публично държавно вземане и му присъди направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът
– заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, редовно
призован не се е явил и не е изпратил представител. В молба, постъпила на
11.02.2020 г., подписана от пълномощника му, юрисконсулт З., е изразил
становище за неоснователност на жалбата. Посочил е, че оспореният акт е
законосъобразен. Искането му към съда е да отхвърли жалбата като неоснователна.
Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултстко възнаграждение. Направено
е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1
от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол административен акт, от лице по
чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от него в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
По подадено заявление №
14/090512/31666 от 26.04.2012 г. жалбоподателката е регистрирана по следните
схеми и мерки за подпомагане: „Схема за единно плащане на площ”; „Схема за
национални доплащания на хектар земеделска земя” и „Плащания за природни
ограничения на земеделски стопани в планински райони”.
С писмо изх. № 01-6500/3754/27.06.2019
г. на заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, връчено на
11.07.2019 г. тя е уведомена, за открито производство за установяване на
публично държавно вземане, поради констатирано в хода на административна
проверка по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП незаявяване на участие в кампания
2015 по мярка 211, с което е нарушила задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11/03.04.2008 г. за подаване на заявление за подпомагане за всяка
следваща година след първото компенсаторно плащане.
С възражение рег. №
01-6500/3754/19.07.2019 г. жалбоподателката е оспорила изложените в писмото
фактически обстоятелства, но не е представила доказателства в подкрепа на
твърденията си.
На 11.11.2019 г. заместник –
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е издал оспорения акт за установяване
на публично държавно вземане № 01-6500/3754, с който на основание чл. 14, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е изключил от подпомагане С.С.М. и е
установил публично държавно вземане по отношение на нея в размер на 4122.73
лв., представляващи 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012,
2013 и 2014.
В хода на съдебното производство
ответникът е представил уведомителни писма с изх. № 02-140-6500/2619/21.09.2013
г., № 02-140-6500/873/12.08.2014 г., №
02-140-6500/2093/26.09.2015 г. и извлечение от системата за електронно банково
разплащане /СЕБРА/ от които се установява, че на С.С.М. са изплатени субсидии
по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони”, както следва: за кампания 2012 – 1245.84 лв.; за кампания
2013 г. – 3493.45 лв. и за кампания 2014 – 3506,16 лв.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателката, че представените доказателства не установяват извършените
плащания, тъй като са съставени за нуждите на процеса. Касае се за официални
електронни документи, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл. 184, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чрез представянето им на
хартиен носител. Уведомителните писма са подписани с електронен подпис, който
видно от публично достъпната информация/https://www.b-trust.bg/services/certificate-search/
е валиден към момента на полагането и е положен от титуляра му. Затова същите
имат достоверна дата и на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от ГПК удостоверяват, посочените в тях обстоятелства. Последните са отразени и в
представената на хартиен носител информация от Системата за електронно банково
разплащане /СЕБРА/. Жалбоподателката не е ангажирала доказателства в подкрепа
на направеното от нея оспорване, поради което не е разколебана
доказателствената стойност на представените електронни документи.
При така установените факти,
настоящият състав на Административен съд – Перник, намира от правна страна
следното:
Актът за установяване на публично
държавно вземане е издаден от компетентен орган. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК
предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен
в съответния закон. Съответният закон в случая е Закона за подпомагането на
земеделските производители. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата разпоредба урежда
възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото
е приложена Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г., издадена от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”, с която /т. 18, т. 19/ на основание чл. 20а, ал. 6
от ЗПЗП правомощията по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП за издаване и подписване на
писма за откриване на производство по издаване на актовете за установяване на
публични държавни вземания и за издаване и подписване на актовете за
установяване на публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания за земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” и/или изключване
от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 211, са делегирани на **** П.С.. Това е и
длъжностното лице образувало административното производство и издало оспорения
акт за изключване от подпомагане и за установяване на публично държавно
вземане. Предвид изложеното, настоящият състав намира за неоснователен доводът
за липса на компетентност на издателя на административния акт. Затова не е
налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за отмяната му.
Той е издаден и в изискуемата от чл. 166, ал. 2 от ДОПК
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът му, изложени са
фактическите основания за издаването му и правните норми, които ги субсимират,
съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва,
датиран и подписан е.
При
издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила,
обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В
съответствие с изискването на чл. 26 от АПК жалбоподателката е уведомена за
образуваното административно производство. Дадена и е възможност да направи
възражения и да представи доказателства в определен срок, като по този начин е
осигурено упражняването на правото и по чл. 34 от АПК. Спазени са принципите за
служебно изясняване на относимите обстоятелства и събиране на доказателства за
установяването им.
Обжалваният акт за установяване на публично държавно
вземане е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие
с целта му. В чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. са
предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление
за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 4, ал.
1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от същият нормативен акт. В
относимата редакция, след изменението му с Решение № 4401 от 13.04.2016 г. на ВАС
по адм. д. 4639/2015 г., обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017 г., е предвидено, че
земеделски
стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия
петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките. В настоящия случай, жалбоподателката е получила първото
компесаторно плащане по мярка 211 за 2012 година. Затова съгласно чл. 4, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2011 г. е имала задължение в продължение на
още четири години/2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г./ да осъществява
субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане. Не е спорно между
страните, че земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за 2015
г., което е било установено от администрацията на Държавен фонд „Земеделие” при
извършена административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Следователно
възникнало е фактическото основание за приложение на нормата на чл. 14, ал. 1
от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване на жалбоподателката от подпомагане
и за установяване в нейна тежест на публично държавно вземане в размер на 50%
от общо получените компесаторни плащания за необлагодетествани райони/чл. 14,
ал. 1, т. 3 от Наредбата/. От събраните по делото доказателства, се установява,
че общият размер на изплатените суми по мярка 211 за кампании 2012, 2013 и 2014
е 8245.45 лв. Затова правилно е определена като подлежаща на възстановяване от
жалбоподателката сума в размер на 4122.73 лв. Предвид изложеното настоящият
състав намира, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е
издаден при наличие на предвидените в
чл. 14, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г.
материални предпоставки и с него правилно е приложен закона.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя в обратния
смисъл. Съдебната практика, на която той се позова – Решение № 6521/02.05.2019
г. по адм. д. № 453/2019 г. по описа на ВАС и Решение № 10183/02.07.2019 г. по
адм. д. № 2201/2019 г. са неотносими към настоящият правен спор. В тях се
обсъжда приложението на нормата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
11/03.04.2020 г. в редакцията и от ДВ бр. 71/2013 г., в която като една от
предпоставките за издаването на акт за публично държавно вземане е прекратяване
на подпомагането на основание чл. 14, ал. 1 от Наредбата с влязъл в сила
административен акт. Посочената редакция на подзаконовия текст е отменена с
решение №
4401 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. 4639/2015 г.,
обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017 г. / В действащата към момента на издаване
на оспорения акт норма прекратяването на подпомагането не е предвидено, като
предпоставка за установяване на публично държавно вземане. От редакцията на
текста следва, че кумулативното наличие на извършени компесаторни плащания и неизпълнение
на задължението на получателя им да подаде заявление за подпомагане, са
основание за изключване от подпомагане по мярка 211 и за установяване на
публично държавно вземане. Както е посочено по-горе предвидените в чл. 14, ал.
1 от Наредбата фактически основания са се осъществели и затова оспореният
административен акт е материално законосъобразен.
Той е съответен и на целта на закона, формулирана в чл.
2, т. 9 от ЗПЗП за развитие на селските и планинските райони чрез безвъзмездно
финансиране. Нейното постигане е възможно само при дългосрочно осъществяване на
подпомаганата дейност, като по мярка 211 е прието, че продължителността и
следва да е поне 5 години. Преждевременното и прекратяване е в противоречие с
целите за които се предоставя субсидията, затова задължаването на получателят и
да я възстанови е в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП, в частност
тези посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г.
Предвид изложените мотиви, настоящият състав намира, че
по отношение на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не е
налице нито едно от основанията за отмяната му, визирани в чл. 146 от АПК.
Затова подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от С.С.М., ЕГН ********** *** против акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/3754/11.11.2019 г., издаден от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на
основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК, във вр. с чл. 20а, ал. 5 и ал. 6, във
вр. с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП е изключена от подпомагане и е установено публично
държавно вземане в размер на 4122.73 лв., представляващо 50% от общата
изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г.
ОСЪЖДА С.С.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, със седалище и
адрес: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136, представляван от изпълнителния
директор сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/