ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
София, 09.06.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV „Г“
състав, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Илиева възз. гр.
д. № 785 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба
на ищеца Г.В.Г. чрез адв. М.Т. срещу решение № 150407 от 25.06.2019 г.,
постановено по гр. дело № 56341/2012 г., по описа на СРС, I ГО, 27-ми, с което са
отхвърлени: 1/ предявените от
ищеца срещу Държавата представлявана от Министъра на земеделието и храните,
Териториалното поделение на Югозападното държавно предприятие – Държавното
горско стопанство София и Дирекция на Природен парк „Витоша“ искове по чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че същият е
титуляр на правото на собственост върху масивна сграда с действителна площ,
изчислена по координати от геодезическо заснемане от 30 кв. м. – Музей на совата
, както и на 1/3 ид. части от правото на собственост върху масивна сграда с
действителна площ, изчислена по координати от геодезическо заснемане от 69 кв.
метра – Музей на водното конче, които сгради в кадастралната карта, утвърдена
със Заповед № РД-18-44/21.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК – са
изобразени като една сграда с идентификатор 11394.4246.344.3, която сграда
според посочената кадастрална карта се явява разположена на границата между
поземлен имот с идентификатор 11394.4246.344 (собственост на Държавата),
поземлен имот с идентификатор 11394.4246.14 (собственост на първоначалния ищец Г.В.Г.
и поземлен имот с идентификатор 11394.4246.112, и действителното местоположение
на които две сгради – Музей на совата и Музей на водното конче, шахматно
разположени една спрямо друга, е изобразено с лилаво защриховано „Г“-образно
поле и външните им очертания са заключени между точки 1-2-3-21-19-20-1 на Приложение
№ 1Д към заключението на Допълнителната съдебно-техническа експертиза вх. №
5028020/19.02.2018 г. изпълнена от вещото лице инж. А.И.Д. и инж. С.Г.Б.по гр.
дело № 56341/2012 г. на СРС, което приложение представлява неразделна част от
решението; 2/ предявения от ищеца Г.В.Г.
срещу Дирекция на Природен парк „Витоша“ иск по чл. 73, ал. 1 от ЗС за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 1000,00 лева за периода от 01.11.2012 г.
до 29.11.2012 г., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от
възможността да ползва възложения му от ЧСИ Р.М.имот № 115030 (с идентификатор
11394.4246.14) в пълния му пространствен обхват; и 3/ по предявения от Дирекция
на Природен парк „Витоша“ и Държавата представлявана от Министъра на
земеделието и храните срещу Г.В.Г. иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е признато за
установено, че действителната имотна граница между поземлен имот с идентификатор
11394.4246.344 (собственост на Държавата) и поземлен имот с идентификатор
11394.4246.14 (собственост на Г.В.Г.) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, утвърдени със Заповед № РД-18-44/21.07.2011 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, минава по лилавата точкова линия, свързваща подробни точки 26, 27, 23,
22 и 25 от координатния регистър, изобразени на Приложение № 1Д към
заключението на Допълнителната съдебно-техническа експертиза вх. №
5028020/19.02.2018 г. изпълнена от вещото лице инж. А.И.Д. и инж. С.Г.Б.по гр.
дело № 56341/2012 г. на СРС, което приложение представлява неразделна част от
решението, съответно, че тази действителна граница минава по лилавата точкова
линия, свързваща подробни точки К, И, З и Ж от координатния регистър,
изобразени на Приложение № 2Д към цитираното заключение, които точки по двете
посочени приложения са с „х“ и „у“-координати, подробно описани на Приложение №
3Д към цитираното заключение, като ищецът е осъден да заплати на Дирекция на
Природен парк „Витоша“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2430 лева – разноски в производството,
както и в полза на Софийски районен съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата от
1100 лева – депозит за експертиза.
При извършване преценка за допустимостта и редовността на
подадената по делото въззивна жалба Софийски градски съд констатира, че същата
е преждевременно изпратена на въззивния съд. Във въззивната жалба и уточнението
към нея, подадено на 12.02.2020 г. в изпълнение на разпореждане от 29.01.2020
г. на съдията-докладчик по делото, е заявено искане за допълване на
постановеното от СРС решение на основание чл. 250 ГПК по евентуалния иск,
предявен срещу страната, която иска допълване на решението, както и искане за изменение
на решението в частта относно разноските, вносими по сметка на Софийски районен
съд. По допустимостта и основателността на посочените искания компетентен да се
произнесе е Софийският районен съд.
С оглед изложените съображения съдът намира, че съдебното
производството по въззивното дело следва да бъде прекратено, а делото изпратено
на първоинстанционния съд за произнасяне съобразно мотивите на настоящото
определение.
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 785 от 2020
г. по описа на СГС, ГО, IV „Г“ въззивен
състав.
ВРЪЩА делото на СРС, I ГО, 27-ми състав за
произнасяне съобразно мотивите на настоящото определение, след което делото да
се върне на СГС за произнасяне по въззивните жалби.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.