Р Е Ш Е Н И Е
№ 56/9.4.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Девня, втори състав, в открито публично заседание на 13.03.2019г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 131
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Т.Ж.В., ЕГН **********, против З.Ж.Щ., / ЕГН на ответника в исковата
молба не е посочено / искове с основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД
Ищецът
твърди, че поземлен имот с идентификатор 47874.50.4, местност „ Инчукур „ , с.
Метличина, общ. Вълчи дол, площ от 6311 кв. м., начин на трайно ползване нива,
предназначение на територията земеделска, стар идентификатор №050004, граници:
имоти с идентификатори №47874.50.3, 47874.50.8, 47874.50.5 и 47874.50.1, е
възстановен на наследниците на В.В.Ж. – дядо на ищеца с решение
№319/19.02.1998г. на ПК гр. Вълчи дол. Бащата на ищеца – Ж. В.В., е придобил
правото на собственост на имота с договор за доброволна делба , вписан в СВ при
РС Девня с №34, том.3, вх. рег. №792 от 29.10.1998г. На 18.12.2012.г с нот. Акт
№200, т.13, вх. рег. №4329, д. №2559/2012г. на СВ при РС Девня ищецът е закупил
от баща си същия този имот. Към момента част от наследствения имот се владее от
ответника по делото. На 15.05.2017г. Комисия, назначена от Кмета на Община
Вълчи дол по жалба на ищеца, извършила изземване на процесната реална част от
ответника, като ищеца се съгласил предаването да стане след прибиране засятата от
ответника реколта. Въпреки уговорката ответникът не освободил процесната реална
част. Ищецът извършил трасиране на целия имот от геодезист, но ответника
премахнал сложените метални щини и изорал спорното между страните място. Поради
действията на ответника ищеца не могъл да получи дължимата рента за частта от
нивата, заета от ответника
С
оглед изложеното се моли съда да бъде установена основателността на претенцията
на ищеца за правото на собственост и да бъде осъден ответникът да предаде
владението на ищеца върху процесната реална част с площ от 4000 кв. м.,
разположена в западната част от имот с идентификатор 47874.50.4, целият с площ
от 6311 кв. м., при граници на реалната част : имоти с идентификатори
47874.50.8, 47874.50.3, 47874.50.1, 47874.50.5 и останалата част от 47874.50.4,
повдигната в зелен цвят на скицата, представена с уточнителна искова молба,
както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца след допуснато изменение
на размера на иска сумата от 270 лева, представляваща сбор от дължими и неполучени
арендни вноски за частта от площта на имот с идентификатор 47874.50.4, който
ищеца не е могъл да ползва, за период от три години назад от датата на
предявяване на иска – 09.02.2018г.
Ответната
страна излага, че владее реална част имот с идентификатор 47874.50.4, при
граници на реалната част : изток -полски
път, прминаващ през имот с идентификатор 47874.50.4, ненанесен на кадастралната
карта, юг имот с идентификатор
47874.50.8., запад имот с идентификатор 47874.50.3 собственост на З.Ж.Щ., север
акациенва горичка в поземлен имот с
идентификатор 47874.50.4. Оспорва се както ищеца, така и баща му да са били
някога собственици на процесната реална част от имот с идентификатор
47874.50.4. Твърди се, че процесната реална част е била част от имот с №050003,
собственост на бащата на ответника Ж.Щ.Ж. и че същата неправилно е била
възстановена с решенията, посочени в договора за доброволна делба, тъй като
същата е принадлежала на бащата на ответника, който никога не е внасял земите
си в ТКЗС. Твърди се, че бабата и дядото, а впоследствие бащата и майката на
ответника са живяли в жилищна постройка в западния имот с №050003, като
останалата част от имота е ползвана за земеделие и животновъдство. Позовава се
на придобивна давност съгласно чл. 72 ЗС – осъществявана фактическа власт върху
спорната реална част за периода от 1981г. до 23.02.2017г. / датата на
иницииране от ищеца на процедура по изземване на имота /. Оспорва претенцията
за заплащане на обещетение, тъй като процесната част от имота не е била
собствена на ищеца и не е изпратена покана за заплащане на обещетение по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
От
представените по делото доказателства - решение
№319 от 19.02.1998г. на ПК в гр. Вълчи дол, договор за доброволна делба от
27.10.1998г. и НА №45 , том 7, рег. № 6004, дело 909/18.12.2012г. на нотариус М., район на действие РС Девня,
се установява, че ищецът по делото е придобил чрез правна сделка – продажба и
доброволна делба собствeността
върху възстановен по реституция в полза на праводателя му поземлен имот с №050004
в землището на с. Метличина, общ. Вълчи дол, обл. Варна, местност “ Инчукур “ ,
с площ от 6,310 дка., начин на трайно ползване нива, категория на земята при
неполивни условия трета, при граници имот №№05003, 050001,05005, 050008. Според
сега действащия кадастрален план имотът представлява поземлен имот с
идентификатор 47874.50.4 по КККР, одобрени със Заповед №РД -18 -91/10.08.2016г.
на ИД на АГКК, находящ се в с. землището на с. Метличина, общ. Вълчи дол, обл.Варна,
местност “ Инчукур “, с площ от 6 311 кв. м., трайно предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята при
неполивни условия трета, номер по предходен план 050004, съседи: имоти с
идентификатори 47874.50.3, 47874.50.8, 47874.50.5, 47874.50.1.
Представени
са извлечения от Заповеди на Директора на ОД Земеделие Варна за стопанските
2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г., 2014/2015г., 2015 /2016г., 2016/2017г.,
2017/2018г., 2018/2019г. за разпределение масивите за ползване в землището на
с. Метличина , общ. Вълчи дол съгл. чл.37в ЗСПЗЗ и анкетни карти на земеделски
производител Т.Ж.В. и декларации на Т.Ж.В. по чл. 70 ППЗСПЗЗ вр. чл.37б ЗСПЗЗ,
от които се установява, че като ползвател на имот 050004 в процедурата по
чл.37в ЗСПЗЗ се е легитимирал ищеца по делото, за периода от три години назада
от датата на предявяване на иска имот 050004 е бил предоставен за ползване на
ЗК „ Съгласие „ в с. Метличина.
От
представения по делото договор за доброволна делба от 02.12.2014г. е видно, че З.Ж.Щ.
получава в дял и става собственик на поземлен имот №050003в землището на с.
Метличина, общ. Вълчи дол, обл. Варна, местност “ Инчукур “, площ от
8, 544 дка., начин на трайно ползване нива, категория на земята при
неполивни условия –трета, при граници имоти с №№ 000043, 050001, 050004, 050008,
050007. Според сега действащия кадастрален план имотът представлява поземлен
имот с идентификатор 47874.50.3 по КККР, одобрени със Заповед №РД -18
-91/10.08.2016г. на ИД на АГКК, находящ се в с. землището на с. Метличина, общ.
Вълчи дол, обл. Варна, местност “ Инчукур “, с площ от 8544 кв. м., трайно
предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива,
категория на земята при неполивни условия трета,номер по предходен план 050003,
съседи: имоти с идентификатори 47874.26.30, 47874.50.8, 47874.50.4, 47874.50.1,
47874.700.1.
Представен
е протокол от 15.05.2017г. на Комисия, назначена от Кмета на общината в
процедура по чл.34 ЗСПЗЗ, видно от който
в хода на процедурата по изземване на процесния имот с идентификатор 47874.50.4
от З.Ж.Щ. –неправомерен ползвател, по жалба с вх. 6/23.02.2017г. от Т.Ж.В. и
Заповед №316/18.04.2017. на Кмета на Община Вълчи дол, се е постигнало
споразумение между собственика на имота Т.Ж.В. и З.Ж.Щ., че след прибиране на
реколтата от засятата от ползвателя пшеница, имотът ще бъде освободен и ще
премине във владение на Т.Ж.В..
Представени
са и други писмени доказателства –удостоверение от Кметство на с. Брестак, общ.
Вълчи дол с изх. № от 05.11.2018г. за обстоятелството, че В.В.Ж. има записани в
емлячния регистър ниви в землището на с. Метличина общо 72, 2 дка и 1 дка
лозе, копие от регистъра / разписен лист
/ на с. Метличина, извадка от кадастрален и регулационен план на с. Метличина,
одобрен със Заповед №2704/23.08.1930г., записка за вписване на писмен договор
за продажба от 25.01.1941г. и други Така представените с исковата молба
Протокол от 13.02.2017г. и скица за трасиране, означаване и координиране граничните
точки на имоти с №№ 050004 и 049018 от 13.02.2017г. от правоспособно лице инж.
А. К.не се кредитират от съда, доколкото същите са извършени извън
производството по делото за установяване на обстоятелства, за които съдът е
назначил СТЕ
Ангажирани
са гласни доказателства чрез разпита на един свидетел на страната на ищеца и
двама свидетели на страната на ответника.
В
своето изявление пред съда свидетелят на страната на ищеца М.П. М., без родство
и дела със страните, твърди, че от 1994 г. е Председател на ЗК в село
Метличина. Явства, че процесния имот се е обработвал от ЗК до 2014г. , като
рентата е била изплащана на З., с когото имали договор Твърди, че З. обработва
имота и по –точно той заплаща на ЗК
операциите, които се извършват по обработването, като сеитба, торене и други, а
какво се случва с реколтата свидетеля не знае. Излага, че знае за спорове между
З. и Тошко за около половин декар от процесния имот, който попада в мястото на З.Щ..
Твърди, че с Тошко кооперацията не е имала проблеми.
В
своето изявление пред съда свидетелят на страната на ответника Р. М. Д.без родство и дела със страните, твърди, че
З. има около 12 дка, които първоначално се обработвали от дядото и бабата на
ответника, впоследствие от родителите на З., а след смъртта им от ответника,
който сее жито и царевица. Явства, че откъм селото процесния имот граничи с
черен път, на изток граничи с канал, а от север се намира акациева горичка.
Явства, че процесния имот е ограден с мрежа и бетонни стълбове, като в южния
край откъм пътя и канала оградата е отворена от 2 години за преминаване на
селскостопанска техника. Явства, че в северната част на имота се намират сгради -къща и стопански постройки.
В
своето изложение пред съда свидетелят на страната на ответника Л. Т. Л., без
родство и дела със страните, твърди, че имота на З. е около 12 дка., на север
граничи със салкъмова горичка, на изток със селски път, на запад се намира
селото. Явства, че имота е ограден, като оградата е премахната от юг, за да
влиза селскостопанска техника. Твърди, че първоначално имота се е обработвал от
дядото и бабата, впоследствие от родителите на ответника, а след тяхната смърт
от ответника Явства, че З. заема земеделски машини от кооперацията в селото,
отглежда царевица, пшеница и животни.
Съдът
цени и кредитира показанията на свидетелите само в частите, където същите
правят изявления за непосредствено възприети от тях факти и обстоятелства,
които не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
По
делото е изслушана и приета СТЕ, неоспорена от страните. Съгласно експертното
заключение на вещото лице Вл. А. след измерване с GPS се установило, че площта
от имот с идентификатор 47874.50.4, която се ползва от ответника е 1 дка., при
граници : от запад имот 47874.50.3, от север затревена, от изток охрастена и
затревена площи от имот 47874.50.4, а от юг
имот 47874.50.8. Същата попада в западната част на имот №050004 по
договор за доброволна делба от 27.10.1998г., представен с исковата молба и
граничи с имот №050003 по договор за доброволна делба от 02.12.2014г. ,
представен с отговора на исковата молба. Начинът на трайно ползване на имот с
идентификатор 47874.50.4 е нива, т.е земеделска земя, а съгласно чл. 72 ЗН при съставяне на дяловете не се допуска разделяне на ниви на части по – малки от 3 дка, т.е процесната
реална част не отговаря на изискванията
за минимални размери за площ на недвижим имот с начин на трайно ползване нива. Процесната
реална част не е оградена на място изцяло, виждат се остатъци от стара телена
мрежа в затревената и охрастена ивица източно от нея. Първият план за
процесната територия е Кадастралния и регулационен план на село Метличина, одобрен
със Заповед №2704/27.04.1930г. съгласно този план имота на ищеца е под №109 и е
записан в разписния лист на Ст. В.– извън плана, нива и ливада, а този на
праводателя на ответника е под №111 и е записан на Щерю Ж.–извън плана, нива и
дворно място. В ДВ бр. 97/24.10.1997г. е обявено приемането на Плана за
земеразделяне /КВС/ на с. Метличина, съгласно който имота на праводателя на
ищеца Ж. В.В. е под №050004, а този на праводателя на ответника Ж.Щ.Ж. е под №050003. По сега действащата
Кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД -18-91/10.08.2016г. на ИД на АГКК
имота на ищеца е с идентификатор 47874.50.4, а имота на ответника е с
идентификатор 47874.50.3 След извършени справки в ОБСЗ Вълчи дол вещото лице
установило, че и двата имота са реституирани по ЗСПЗЗ във възстановими на
терена стари реални граници, като са пренесени от кадастралния план от
1930г. След детайлно запознаване с
преписките за възстановяване на имотите на праводателите вещото лице не е
открило данни двата процесни имота да са били внасяни в ТКЗС.
Съдът
цени експертното заключение по изслушаната и приета СТЕ като обективно и
компетентно дадено.
По
иска с основание чл. 59 ЗЗД е изслушана ССЕ, неоспорена от страните. Съгласно
същата след направени справка в ОСЗ Вълчи дол се установило, че средното рентно
плащане, изчислено на базата повече от половината договори, вписани в СВ и
регистрирани в ОСЗ, за стопанските 2014/2015г.
и 2015/2016г. е 50 лв на декар ,
за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г.
е 55 лева на декар, като за размерът на дължимата рента за претендираната реална част от имот с
идентификатор 47874.50.4 с площ от 4 000
кв. м. за период от три години назад от датата на предявяване на иска - 09.02.2018г., е 626, 64 лв.
Съдът
цени експертното заключение по изслушаната и приета ССЕ като обективно и
компетентно дадено.
Съдът
намира така предявените искове за частично основателни по следните съображения
:
По
иска с основание чл.108 ЗС
В
отговора на исковата молба ответникът е оспорил законосъобразността на
извършената в полза на праводателя на ищеца реституция. Съдът намира това
възражение за недопустимо в настоящото производство, поради което не дължи
разглеждането му, съгласно разясненията, дадени с ТР №9/2012 г. от 07.11.2012 г. по т.д.№9/2012
г. на ОСГК на ВКС. Действително съгласно чл.17 ал.2 от ГПК съдът е длъжен
да разгледа възражение за материална незаконосъобразност на административен акт
по реда на косвения съдебен контрол, когато актът се противопоставя на страна
по граждански спор, явяваща се трето лице на административното производство,в
което е издаден актът. Ответникът не е бил страна в административното
производство по издаване на оспорваното решение на ПК гр. Вълчи дол, което му
се противопоставя от ищеца, но възможността да оспори в настоящия процес
материалната му законосъобразност следва да се преценява с оглед правния му
интерес, защитаван по делото и правото,
което той противопоставя на ищеца. Ответникът видно от твърденията в отговора
на исковата молба се позовава на придобиване на процесната реална част по
давност. Този твърдян оригинерен придобивен способ не влиза в противоречие с
възстановеното право на собственост, а напротив произтича от него. Едва след
приемане на възстановителното решение на ПК гр. Вълчи дол процесния имот
№050004 е обособен и заснет по плана за земеразделяне / КВС / като реален обект
на правото на собственост, от който момент същия би могъл да бъде владян и
придобит по давност. Следователно ответникът няма право да атакува материалната
незаконосъобразност на решението на ПК гр. Вълчи дол, защото такова оспорване
би оборило и претендираното от него право с оглед придобивния способ, на който
се позовава.
Ответникът
твърди, че е владял процесната реална част, т.е. е упражнявал фактическа власт
с намерение за своенето й, от 1981 г. до
настоящия момент и го е придобил на оригинерно основание-изтекла в негова полза
придобивна давност до м.02.2017г., когато ищецът е инициирал процедура по чл.34
ЗСПЗЗ за изземване на имота с жалба с
вх. № от 23.02.2017г. на Община Вълчи дол. Ответникът обаче не е могъл да стане
собственик на процесната реална част на соченото основание, макар от
изслушаните по делото свидетелски показания да се установи несъмнено,
необезпокоявано и явно владение на същата
в законно необходимия 10 годишен срок до м.02.2017г. Според разясненията на ТР 4 /2012г. по т.д. №4/2012г. на ОСГК, за да придобие собствеността ответникът
- владелец трябва изрично да се е позовал на изтеклата придобивна давност /
вкл. и чрез възражение в отговора на исковата молба както е в настоящия казус
/, като едва след позоваването същия става собственик от момента на изтичане на срока, определен в
чл.79 ЗС от 10 години. Необходимо е обаче владението да е било непрекъснато до
момента на позоваването, а не само до изтичането на законовоустановения срок на
давността. За казуса самият ответник признава,че владението му е било
необезпокоявано до м.02.2017г., а и
видно от приложения на л.18 от делото и неоспорен от ответника
констативен протокол на комисията, назначена от Кмета на общината в процедурата
по чл. 34 ЗСПЗЗ, тогава ответника е поел договорка, че след прибиране на
реколтата от засята от него пшеница, имотът ще бъде освободен и ще премине във
владение на Т.Ж.В.. След като упражняваната фактическа власт върху процесната реална
част от ответника като владелец е била прекъсната, преди той да се е позовал на
давността, и предвид отразеното в констативния протокол направено изявление по
смисъла на чл.116, б. “ а” ЗЗД , то ответника е изгубил качеството си на
владелец от този момент и оттам правото да извърши в последващ момент
позоваването.
Отделно
от гореизложеното процесната реална част видно от изслушаната по делото СТЕ не
отговаря на изискванията за минимални размери за земеделските земи по аргумент
от разпоредбата на чл. 72 ЗН, поради което не може да бъде придобита като
самостоятелен имот по давност, тъй като не е възможно обособяването й в
самостоятелен обект. От друга страна процесната
реална част с площ от 1 дка. не може и да се присъедини към имота на ответника,
тъй като се намира извън регулацията,
което прави невъзможно придобиването й
по давност като неотговаряща на минималните изисквания за размери по чл.72 ЗН вр. чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ
- в този смисъл Решение № 130 от 27.05.2009 г. на Хасковски окръжен съд, недопуснато до
касационно обжалване с определение
№114/05.02.2010г. по гр. д. №1490/2009г.
, I гр. отд. на ВКС.
Така
изложеното налага извод за основателност на иска на ищеца по чл.108 ЗС да бъде
установена основателността на претенцията му
за правото на собственост и да бъде осъден ответникът да предаде
владението на ищеца върху процесната реална част от имот с идентификатор 47874.50.4 с площ от 1 дка
/ 1 000 кв. м. /, така както е
посочена на комбинираната скица, изготвена по назначената от съда СТЕ и
отхвърлен за раликата до останалата претендирана площ от 4 000 кв. м. / 4 дка/.
По
иска с основание чл.59 ЗЗД
Искът
е частично основателен. С Постановление №
1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/1979г. на Пленума на ВС е даден пример,че текстът на чл.59 ЗЗД намира
приложение когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице
го ползва без основание. Ответникът за претендирания период е ползвал без
правно основание спорното между страните място, с което е препятствал собственика
да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата,
които собственикът притежава, било като лично да ползва или да реализира от
него имуществена облага по друг начин. С упражняването на фактическата власт
върху спорната реална част, без да има основание за това, ответникът е спестил
свои разходи за заплащане на рентното годишно възнаграждение за землището на съотв. населено място, респ. се е обогатил до
размера на тази сума от получаването на която ищецът-собственик на вещта е
обеднял, бидейки лишен от този доход.При определяне размера на обещетението
съдът се придържа към изчисленията по назначената ССЕ относно средното рентно
плащане на декар за землището на с. Метличина, като единствено съобрази,
че същото следва да бъде за частта от 1 дка. а не за цялата претендирана
площ от 4 000 кв. м. / 4 дка/ така както е посочено в исковата молба и
съобразно размера, посочен от изслушаната по делото ССЕ на средното рентно
плащане годишно плащане на декар за период от три години назад от датата на
предявяване на иска – 09.02.2018г., или същото е сума в общ размер на 156,66 лв / предпоследна колона от таблицата в
приетата по делото ССЕ/. До този размер предявеният иск е доказан и следва да
бъде уважен, а в останалата част- отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Единствено
за пълнота на изложението следва по въражението на ответника за липса на покана
до чл. 31 ЗС да се изложи, че такава покана е нужна само в хипотезата на
ползване на съсобствен имот от един от съсобствениците. За казуса собствената
на ищеца реална част от негов имот се ползва неоснователно от несобственик и се
претендира обещетение за неоснователно обогатяване, за настъпване изискуемостта
на което законът не изисква отправяне на покана от кредитора.
И
двете страни са направили искания за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на проц. представител на насрещната страна поради прекомерност.
Съдът намира, че размерът на адв. възнаграждение на проц. представител на ищеца
в размер от 400 лв не подлежи на намаляване, тъй като същото е под минималния
размер на адвокатско възнаграждание, дължимо за предявените два иска –вещен по
чл.108 ЗС и облигационен по чл.59 ЗЗД. Размерът на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ответника от 700 лв също не следва да бъде
намален, тъй като минималния размер на адвокатско възнаграждание за процесуално представителство и защита по
искове по чл.108 ЗС е 600 лв – чл. 7, ал. 5 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а минималния размер на адвокатско
възнаграждание за процесуално
представителство и защита по искове по искове с интерес до 1000лв. е 300 лв –
чл. 7 , ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното искане в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 328,38
лв, а в полза на ответника следва да се присъдят разноски от 503,17 лв съразмерно с отхвърлената част
от исковете
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на З.Ж.Щ. ***, че Т.Ж.В., ЕГН ********** ***, е собственик на на спорното между посочените
страни място с площ 1 декар / 1 000 кв. м./ , при граници на спорното
място: от запад имот 47874.50.3, от север затревена, от изток охрастена и
затревена площи от поземлен имот 47874.50.4 и от юг поземлен имот 47874.50.8,
което място е отразено с червена щриховка на комбинираната скица към
заключението на вещото лице инж. В.А., която скица е приподписана от районния
съдия и е неразделна част от настоящото решение и което място представлява част
от поземлен имот с идентификатор 47874.50.4 с обща площ от 6311 кв. м., находящ
се в местността "Инчукур" в землището на село Метличина, община Вълчи
дол, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване
нива, номер по предходен план 050004,при граници на целия имот: имоти с
идентификатори 47874.50.3, 47874.50.8, 47874.50.5, 47874.50.1, като отхвърля
иска за разликата над 1 декар / 1 000 кв. м. / до цялата претендирана площ
от 4 дка / 4 000 кв .м. / и ОСЪЖДА З.Ж.Щ. ***, да предаде на Т.Ж.В.,
ЕГН ********** *** ВЛАДЕНИЕТО на гореописаното спорно място, на основание чл. 108 от ЗС
ОСЪЖДА З.Ж.Щ. ***, да заплати
на Т.Ж.В., ЕГН ********** *** сумата 156,66 лева / сто петдесет и шест лева и
66 стотинки /, представляващи обезщетение за ползуването без основание за
периода от 09.02.2015г. до 09.02.2018г. на спорното между посочените страни място с
площ 1 декар / 1 000 кв. м./ , при граници на спорното място: от запад
имот 47874.50.3, от север затревена, от изток охрастена и затревена площи от
поземлен имот 47874.50.4 и от юг поземлен имот 47874.50.8, което място е
отразено с червена щриховка на комбинираната скица към заключението на вещото
лице инж. В.А., която скица е приподписана от районния съдия и е неразделна
част от настоящото решение и което място представлява част от поземлен имот с
идентификатор 47874.50.4 с обща площ от 6311 кв. м., находящ се в местността
"Инчукур" в землището на село Метличина, община Вълчи дол, трайно
предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, номер
по предходен план 050004,при граници на целия имот : имоти с идентификатори
47874.50.3, 47874.50.8, 47874.50.5, 47874.50.1, на основание чл. 59 ЗЗД, като отхвърля иска за
разликата над 156,66 лв до претендирания размер от 270 лв
ОСЪЖДА З.Ж.Щ. ***, да заплати на Т.Ж.В.,
ЕГН ********** ***, сумата от 328,38 лв / триста двадесет и осем лева и 38
стотинки / за съдебни разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Ж.В., ЕГН **********
***, да заплати на З.Ж.Щ. ***, сумата от 503,17 лв / петстотин и три лева и 17
стотинки/ за съдебни разноски съразмерно
с отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно
със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................