Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 17.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на единадесети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10618 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение от 04.04.2018г. по
гр.д.№ 54597 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 128-ми състав:
1. М.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 149 и
сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , сумата от 364,48лв.,
ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 09.08.2017г. до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 49, вх.
В, бл. 5, ж.к. борово, гр. София за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., както и сумата от 46,13лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 364,48лв. за периода от 15.08.2014г. до
17.07.2017г.; сумата от 14,58лв, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба -
09.08.2017г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 3,39лв., представляващи обезщетение
за забава за плащането на главницата от 14,58лв; на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 233,33лв. съдебни
разноски.
2. С.Й.К., ЕГН ********** е осъден да заплати е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 149 и
сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , сумата от
728,96лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.08.2017г. до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 49, вх. В, бл. 5, ж.к.
борово, гр. София за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г., както и сумата от 92,26лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата
от 728,96лв. за периода от 15.08.2014г. до 17.07.2017г.; сумата от
29,16лв, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.08.2017г. до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение за периода
от 01.06.2013г. до 30.04.2016г.; сумата
от 6,78лв., представляващи обезщетение
за забава за плащането на главницата от 29,16лв; на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 266,66лв. съдебни
разноски.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5063608/17.04.2018г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – М.П.Ш., ЕГН **********
с адрес: с.Ковачевица, Самоковско в частта, в която исковете срещу него са уважени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила
и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че решението било постановено
три дни след обявяването му за решаване без да се изчака сока за писмени
бележки,. Не било установено по делото , че е потребител на енергия в имота.
Бил само формален собственик на част от имота, не го ползвал, в имота нямало радиатори. Не била приложена
Наредбата за топлоснабдяването, не било установена температура през процесния
период , а от това зависели технологичните разходи. Неоснователно било прието,
че договор между страните е сключен по силата на закона. Приложим бил Закона за
защита на потребителите, специалните разпоредби на който дерогирали тези на
Закона за енергетиката. За да има правоотношение между страните било нежно
сключването на писмен договор, такъв не бил сключен. Фактурите били документ с
невярно съдържание. Техническата експертиза била неотносима към делото, защото
изводите били по документи на ищеца, общият топломер в сградата не било
установено да е бил годен през периода.
Вземанията не принадлежали на ищеца, а на СО и предявеният иск бил
водене на чужда работа без пълномощие. В предмета на дейност на ищеца не била
продажбата на топлинна енергия. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** не е
изразил становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.” ЕООД, ЕИК ********не е
изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2017484/09.08.2017г. , уточнена с молба от 02.10.2017г. и
от 13.11.2017г., на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу
М.П.Ш., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати 364,48лв.,
ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 09.08.2017г. до изплащането й, представляваща стойност на 1/3 от потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 49, вх. В, бл. 5, ж.к.
борово, гр. София за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г., както и сумата от 46,13лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата
от 364,48лв. за периода от 15.08.2014г. до 17.07.2017г.; сумата от
14,58лв, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.08.2017г. до
изплащането й, представляващи 1/3 от
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.06.2013г. до
30.04.2016г.; сумата от 3,39лв., представляващи обезщетение за
забава за плащането на главницата от 14,58лв за периода от 09.08.2013г. до
17.07.2017г. и разноските по делото.
Посочило е, че ищецът е собственик на 1/3
ид.ч. от имота и като такъв е потребител на енергия в нея, потребил енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които е предявен иска, дължал и възнаграждение за
дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били
обвързани от договор при Общи условия. Със същата искова молба е предявен иск и
срещу С.Й.К., за 2/3 от стойността на
доставена енергия, дялово разпределение на енергията и лихвите за забава върху
тях, а именно: 728,96лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата
молба - 09.08.2017г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 49, вх.
В, бл. 5, ж.к. борово, гр. София за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., както и сумата от 92,26лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 728,96лв. за периода от 15.08.2014г. до
17.07.2017г.; сумата от 29,16лв, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба -
09.08.2017г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 6,78лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на
главницата от 29,16лв.
Ответниците в предоставения им
срок за отговор не са изразили становище по делото. В проведеното пред СРС
о.с.з. на 20.03.2018г. ответникът М.П.Ш.
е оспорил исковете, като е посочил, че имотът е наследствен, не живее в него,
дори не знае къде е, не е потребител на енергия в имота и не отговаря за
заплащането на стойността на същата. В имота нямало радиатори, собствеността
върху имота ми била 1/6, а не 1/3 ид.ч. Й.Ш.била втората съпруга на баща им,
брат му П.вече починал, не знаел дали той има деца. Оспорил е поради
прекомерност претенцията на ищеца за разноски. Претендирал е разноски.
В предоставения от СРС срок за
писмени бележки – 03.04.2018г. ответникът Ш. не е депозирал такива. Писмени
бележки да депозирани на 10.04.2018г.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ЕИК
********е подкрепило исковете.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от , договор от
30.05.2002г., писмо, списък на живущи, съгласно които ОС на ЕС на бл. 5, вх. А,
Б, В в ж.к. Борово е избрало и възложило на В.Е.С.”ЕООД да извършва дялово
разпределение на енергията в сградата, в списъка на живущи като абонат за ап.
49 е посочен П.Ш..
Подадена е молба декларация от П.Ш.
от 05.08.1996г., съгласно която П.Ш. е поискал от ищеца да открие на негово име
партида за ап. 49, бл. 5, вх.В, ж.к. Борово”, гр. София, който ползва сам.
По делото е приета искова молба,
препис от решение на СРС от 05.03.2012г. по дело № 14823/2007г. на СРС, без
подпис на съдия и отбелязване дали е влязло в сила, молба на съдебен изпълнител
по изпълнително дело 201511100400414 при СРС, съгласно което Й.Й.Ш.е предявила иск за делба срещу М.П.Ш. и
П.П.Ш. *** и съгласно разпечатка на решение по образуваното по исковата молба
дело № 14823/2007г. на СРС имотът е изнесен на публична продан при квоти от 4/6
ид.ч. за Й.Ш., 1/6 ид.ч. за М.Ш. и 1/6 ид.ч. за П.Ш., на 14.09.2015г. върху
този имот е вписана възбрана по изпълнителното дело, образувано по изпълнителен
лист, издаден по дело № 14823/2007г.- на СРС, с който имотът е изнесен на
публична продан, като получената сума от проданта следва да се разпредели между
съсобствениците Й.Ш.– 4/6 , П.Ш. 1/6 и М.Ш. 1/6.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е
предявен иска.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и от 03.02.2014г.
По делото е прието удостоверение
за наследници, издадено на 05.09.2017г. от СО, Красно село, съгласно което П.Ш.
е починал на 29.02.2016г. и е оставил за
наследник по закон брат си М.П.Ш..
По делото е приета справка от
НБД, съгласно която Й.Й.Ш.е починала на 09.12.2016г. и е оставила за насленик
по закон сина си С.Й.К..
Приети са изравнителни сметки,
изготвени от Т.С.”ЕООД , приобретател на Д.”ЕООД за дялово разпределение на
енергията в имота, съгласно които в имота се потребява енергия за горещо битово
водоснабдяване, като е начислена и енергия за сградна инсталация, стойност на
реално потребена енергия за периода е 1093,44лв..
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в
обжалваната част:
За допустимостта на обжалваното
решение въззивният съд следи служебно и не е нужно да има оплакване от страна
във въззивното производство.
Съдът приема за недопустимо
решение в частта, в която са уважени исковете за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията и за лихва
върху тях. Това е така, защото ищецът е посочил с исковата молба и се
установява от събраните доказателства по делото, че услугата е предоставена от
третото лице-помагач, сключило договор с ЕС, поради което и съдът приема, че
вземането за възнаграждение за така извършената услуга принадлежи на третото
лице-помагач. Вземането за възнаграждение за дялово възнаграждение на топлинна
енергия принадлежи на правния субект, сключил договор за извършване на тази
услуга и извършило същата. Законодателят с разпоредбата на чл. 140 от ЗЕ е
посочил , че в сграда –етажна собственост, дялово разпределение се извършва от
лице, регистрирано да извършва услугата дялово разпределение, избрано от етажни
собственици, сключило договор с тях за същото, който договор задължително сочи условия и начин на
плащане на услугата дялово разпределение. При така разписана нормативна уредба и наведени от ищеца
твърдения, че дялово разпределение е извършено от фирма за дялово разпределение, без да се твърди, че това е вземане
принадлежи на ищеца, то съдът приема, че в тази част ищецът е предявил
чуждо право и искова молба е недопустима. Предявяване на чуждо право
противоречи на закона-чл. 26 от ГПК.
За пълнота на изложението съдът приема, че следва да добави, че договорите
произвеждат действие само между сключилите го лица, поради което и дори в общи
условия на договора за доставка на топлинна енергия между страните да е
уговорено, че възнаграждението за услугата дялово разпределение се плаща от
длъжника на ищеца, то тази клауза не може да обвърже ІІІ-ти неучастващи страни
по този договор, тоест не може валидно да се прехвърли на ищеца вземането на
фирмата за дялово разпределение за възнаграждение за така извършеното дяловото
разпределение. Договорите могат да обвързват ІІІ-ти лица, които не са страни по
тях само в изключителни случаи, императивно и изчерпателно изброени от
законодателя, сред които не попада процесния случай. Такава клауза от общите
условия, всъщност е нищожна поради противоречие на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД. При така възприето решението в тази част
следва да се обезсили, като производството по исковете в тази част следва да се
прекрати.
В останалата обжалвана част решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част, която съдът прие за допустима:
Предявеният иск е с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на
плащане на същото.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Неоснователни са доводите на ответника, че
разпоредбите на националното законодателство –
ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване, противоречат на по висш ранг
нормативни актове, включително и на общностното право. Регламентацията на
отношенията е направена с нормативни актове с ранг, съответстващ на
изискванията на основния закон, същите са приети от компетентен орган, съобразени
са с Конституцията и с общностното право.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Спорен въпрос по делото е дали ответникът е потребител
на топлинна енергия в имота през процесиня период.
Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
Съдът приема, че по делото е установено от приетите по
делото писмени доказателства, че ответникът за част от процесния период -
от 01.05.2013г. до 29.02.2016г.,
е бил собственик на 1/6 ид.ч. от имота. Това обстоятелство не е спорно по делото , а
се установява от приетите по делото
искова молба, разпечатка от решение на СРС, молба за вписване на възбрана от
държавен съдия - изпълнител. Останалата част от имота през този период е била
собствена на други лица: на П.П.Ш. – 1/6 ид.ч. и на Й.Й.Ш.– 4/6 ид.ч. С
откриване на наследството на П.Ш., починал на 29.02.2016г., неговата 1/6 ид.ч. е преминала по наследство
върху единствения му наследник по закон – ищецът М.Ш., което се установява от
приетото по делото удостоверение за за наследници. Така за периода от 01.03.2016г до края на процесния период
– 30.04.2016г., ищецът е бил собственик на общо 1/3 ид.ч. от имота.
При така възприето и по съображения, изложени по-горе,
съдът приема, че за процесния период ответникът отговаря за заплащането на 1/3
от стойността на потребената в имота енергия. За периода до 29.02.2016г. той е бил собственик на 1/6 ид.ч. от имота,
собственик на другата 1/6 от имота е бил наследодателят му П.Ш.. За периода
след това ищецът е бил собственик на 1/3 ид.ч. от имота. Задълженията за
плащане на топлинна енергия са имуществени и като такива са наследими, поради което
и с откриването на наследството на П.Ш. неговите задължения към Т.С.”ЕАД са
преминали по наследствено правопиремство към ищеца. Следва да се посочи, че
изводът на съда за частта от стойността на потребената в имота енергия, за
която ищецът отговаря пред ответника, не
би се променил и при съобразяване на молбата-декларация на П.Ш. от 1996г. за
откриване на партида за имота само на негово име като лице, което ползва имота
самостоятелно. При тази хипотеза по делото ще следва да се обоснове извод, че
правоотношение до 29.02.2016г. е имало само между ищеца и П.Ш., тоест ищецът като негов единствен
наследник би отговарял не само за 1/3 от потребената в имота енергия, но за
цялото количество такава.
С оглед гореизложеното съдът приема, че отговорността
на ответника за заплащане на стойността на 1/3 част от потребената в процесния
имот топлинна енергия може да се ангажира.
Съдът приема, че договора между страните съдържа
качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото
разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури
режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на
наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. е вменено задължение
за ищеца да осигурява в абонатната
станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства
на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация
за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ от
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че по делото е установено, че за
процесния в имота е потребена енергия на стойност от общо 1093,44лв. това се установява от приети по делото неоспорени от
страните изравнителни сметки. Наведените едва с въззивната жалба оспорване на
същите , като такива, които не са съобразени с наредбата за топлоснабдяване и
методиката са преклудирани. В изравнителни сметки енергия е начислена само за
потребена енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по показания на
водомер, както и такава за сградна инсталация, съобразно обем на имота, поради
което и възраженията на въззивника, обосновани с липса на отоплителни тела са
ирелевантни. Това е така, защото за имота енергия за отопление посредством
отоплителни тела не е начислена и такава не се претендира.
Доводите на ищеца, че неправилно районният съд не е
съобразил писмените му бележки са неоснователни. Делото е обявено за решаване
от СРС на 20.03.2018г., на ответника е даден срок за писмени бележки до
03.04.2018г., решението е постановено след този срок – на 04.04.2018г., а
писмени бележки от ответника са депозирани едва на 10.04.2018г., тоест след
предоставения му срок за същото. При така
установеното съдът приема, че районният съд не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, които да обосноват неправилност на решението.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
делото не се отличава със сложност и постановяване на съдебен акт в кратки
срокове не може да обоснове извод за неправилност на същото.
Не е установено погасяване на това задължение и
правилно районният съд е уважил иска до размера, за който е предявен – 364,48лв..
При така възприето по иска за главница и като
съобрази, че в жалбата не са наведени конкретни оплаквания срещу изводите на СРС
по акцесорния иск за лихва, то съдът приема, че правлино е и решението на СРС
по иска за лихва от 46,13лв.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в
тази обжалваната част е правилно и като такова следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски от 9,78лв. следва да се
отмени.
На въззивникът следва да се
присъдят разноски за адвокат в производство пред СРС в размер на 25,20лв., както
и разноски за държавна такса в производство пред СГС в размер на 4,20лв.
По делото въззиваемият не е претендирал
разноски пред СГС и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение от 04.04.2018г. по
гр.д.№ 54597 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 128-ми състав в частта, с
която М.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 149 и
сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , сумата от 14,58лв, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.08.2017г. до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинна
енергия за апартамент № 49 в гр. София, ж.к. ********за периода от 01.06.2013г.
до 30.04.2016г.; сумата от 3,39лв., представляващи обезщетение за
забава за плащането на главницата от 14,58лв за периода от09.08.2013г. до
17.07.2017г. и ПРЕКРАТЯВА производството
по исковете в тази част.
ОТМЕНЯ Решение от 04.04.2018г. по
гр.д.№ 54597 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 128-ми сътав в частта, с
която М.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдебни разноски в производство пред СРС в размер на 9,78лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04.04.2018г.
по гр.д.№ 54597 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 128-ми състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** да заплати на М.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен адрес: адв. С.С.,***
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски в производството пред СРС
и СГС в размер от общо 29,40лв. (двадесет и девет лева и
0,40лв).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.