Решение по адм. дело №316/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на А. Я. А. от с. Ново село, обл. Видин, чрез пълн. адв. Л. Г. от САК, съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, против заповед № РД-02-361/23.09.2025 г. на кмет на община Ново село, обл. Видин, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг за срок от 1 година - от ранг I-ви младши във II-ри младши ранг”.

Оспорващият развива подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (по чл.97, ал.1, т.1, т.4, т.5 и т.7, чл.93, чл.94, ал.1, чл.95, чл.97, ал.1, т.4, т.5, т.6 и т.7 от ЗДСл, както и на критериите за законност, съразмерност, истинност и равенство, установени в АПК), довели до нарушение на правото на защита на жалбоподателя и нарушения на приложимия материален закон, а наложеното дисциплинарно наказание е определено в нарушение на императивните изисквания по чл.91 от ЗДСл.

Претендира се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените в производството по делото разноски. Представя подробно писмено становище по съществото на спора, както и списък на разноските, ведно с доказателства за заплащането им от оспорващия.

Ответникът кмет на община Ново село, обл. Видин, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Иска се от съда да потвърди оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представя списък с разноските.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: със заповед № РД 02-246/09.08.2024 г. кметът на община Ново село, обл. Видин, възложил на секретаря на общината (жалбоподателя А. Я. А.) да изпълнява и организира дейностите, свързани с ръководството по предоставяне на социалната услуга „Асистентска подкрепа” заедно с лицата от комисията за подбор на потребители и асистенти, да извършват насочване на кандидат-потребители за ползване на социалната услуга „Асистентска подкрепа” към община Ново село по реда на чл.93, ал.3 от ЗСУ и чл.11 и сл. от ППЗСУ, считано от 12.08.2024 г. (т.I). С т.II от същата заповед на секретаря на общината е възложено да организира ръководството в социалната услуга „Асистентска подкрепа” към община Ново село, като в отделни подточки се указва на същата, че следва да организира изготвянето и актуализирането на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на потребителите на социалната услуга по реда и в сроковете, определени в ППЗСУ (подточка 1), да организира изготвянето на доклад за оценка по реда на чл.38 от ППЗСУ за установяване постигането на резултатите, включени в индивидуалния план за подкрепа на потребителите на социалната услуга (подточка 2), както и да участва в екипа от специалисти по чл.80, ал.2 от ЗСУ, който да се състои от служители на социална услуга „Асистентска подкрепа” към община Ново село, за всеки насочен потребител за ползване на услугата.

Към преписката не са представени доказателства за момента и начина на уведомяване за тази заповед на секретаря на община Ново село, обл. Видин.

По делото е приложен констативен протокол № КП-505/25.07.2025 г. на комисия при Агенция за качеството на социалните услуги към МТСП, с който се излагат констатации във връзка с извършена извънредна тематична проверка в община Ново село, обл. Видин, през периода от 17.07.2025 г. до 18.07.2025 г., по сигнал, относно съответствието с изискванията на ЗСУ и нормативните актове по неговото прилагане и спазване на правата на потребителите на социалната услуга „Асистентска подкрепа”. Установени са пропуски по прилагане на действащото законодателство, които са описани подробно в протокола. В резултат на тези констатации е издадено задължително предписание № ЗП-92/29.07.2025 г. на изп. директор на АКСУ при МТСП, с което на кмета на община Ново село, обл. Видин, в качеството му на доставчик на социалната услуга „Асистентска подкрепа”, в срок до 30 дни от влизане в сила на задължителното предписание, да предоставя социалната услуга след сключване на договор с лицето съгласно чл.85, ал.1 от ЗСУ, като минималното съдържание на договора следва да съдържа основните елементи, определени в разпоредбите на чл.40 и чл.41 от ППЗСУ (т.1), да предприеме действия по спазване разпоредбите на чл.27, ал.2 от ППЗСУ, като изготвените ИПП (индивидуални планове за подкрепа) се подписват от екипа по чл.80, ал.2 от ЗСУ и от лицето (т.2), и да предприеме действия по спазване на разпоредбите на чл.34, ал.1, т.2 от ППЗСУ, относно актуализиране на ИОП (индивидуални оценки на потребностите) и ИПП в законоустановените срокове.

След като получил задължителното предписание кметът на общината издал т.нар. „искане” изх.№ РД-02-2385/31.07.2025 г., адресирано до секретаря на общината, с което на основание чл.93 от ЗДСл поискал в 3-дневен срок да му бъде дадено писмено обяснение защо не е осъществила контрол върху работата на А. И., на длъжност главен експерт „Социални услуги в общността и канцелария” и е допуснато 11 броя договори за ползване на социалната услуга „Асистентска подкрепа”, сключени на 30.12.2024 г., които са съгласувани от секретаря на общината, да не бъдат представени в законоустановените срокове за подпис от кмета, в качеството му на доставчик на услугата, а са предоставени за подпис едва на 23.07.2025 г. Също така е поискано да бъде дадено писмено обяснение кога, кой и на кого е разпоредил да бъдат въведени данни в електронната система на НАП на 31.12.2024 г. от неподписани от кмета договори за ползване на социалната услуга, сключени на 30.12.2024 г.

С писмо вх.№ АО17-2128/01.08.2025 г. жалбоподателят посочил, че през първото тримесечие на 2025 г. при проверка на досие на потребител на социална услуга „Асистентска подкрепа” установила липса на договор за предоставяне на такава услуга. След проведен разговор със служителя А. И. бил установен пропуск на последната да представи договорите за подпис на кмета на общината, които договори били изготвени своевременно и подписани от секретаря на общината на 30.12.2025 г. Посочила още, че в края на годината се актуализират годишните оценки за социалната услуга, с цел да се прецени дали е необходимо продължаване на ползването й или не. В резултат на констатирания пропуск се наложило да бъде изготвен нов образец на договор, да се прекратят тристранните споразумения за предоставяне на социалната услуга, както и да бъдат подготвени заповеди за прекратяване на срочните трудови договори и сключване на нови трудови договори със социалните асистенти, и регистрацията им в електронната система на НАП. Посочено било, че именно в резултат на големия документооборот А. И. е „забутала” подготвените договори и е пропуснала да ги представи за подпис на кмета. След като било установен този пропуск, секретарят на общината помолила служителя А. И. да представи договорите за подпис на кмета, а след няколко дни проверила дали е изпълнена поставената задача и била уведомена, че кметът е отказал да подпише договорите, тъй като същите не му били представени в срок. Жалбоподателят помолил служителя А. И. да обясни на кмета причините за пропуска, но той отказал да я приеме. Посочва още, че от нейна страна е осъществен контрол по отношение дейността и организацията на социалната услуга. По втория въпрос посочила, че договорите за ползване на социалната услуга „Асистентска подкрепа” не подлежат на вписване или регистрация в информационната система на НАП, където подлежат на регистрация единствено трудовите договори на социалните асистенти, които са надлежно оформени, подписани са от кмета на общината и са регистрирани.

С писмо изх.№ РД02-2822/16.09.2025 г. кметът на община Ново село отново изискал представяне на писмени обяснения в 3-дневен срок от секретаря на общината, на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл, „във връзка с нарушаване на служебните задължения”. На оспорващата било указано, че е извършила дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл, изразяващо се в неосъществяване на контрол върху работата на А. И., главен експерт „Социални услуги в общността и канцелария”, и допуснала 11 броя договори за ползване на социална услуга „Асистентска подкрепа”, сключени на 30.12.2024 г., съгласувани от нея, да не бъдат представени в законоустановените срокове за подпис на кмета, в качеството му на доставчик на социалната услуга, като същите му били представени едва на 23.07.2025 г. с писмо вх.№ АО17-2073/23.07.2025 г. от А. И..

С писмо вх.№ АО17-2478/18.09.2025 г. секретарят на общината заявила, че вече е дала писмени обяснения с писмо вх.№ АО17-2128/01.08.2025 г., като вече е упражнила правото си да даде писмени обяснения. Подчертала, че не е извършила дисциплинарно нарушение, тъй като е изпълнявала служебните си задължения добросъвестно и в съответствие с нормативната уредба.

По делото е приложена заповед № РД02-341/03.09.2025 г. на кмет на община Ново село, с която е назначен дисциплинарен съвет в тричленен състав, за срок от три години, считано от издаване на заповедта, посочено било, че се свиква по заповед на кмета на общината, в която се определя срока за работа по съответното дисциплинарно дело. Установено било още, че датата на заседание на съвета се определя от председателя му, който уведомява членовете му, както и лицето, срещу което се води дисциплинарното дело, в случай, че бъде поканен да даде обяснения. Определен е и начинът на вземане на решение от дисциплинарния съвет, както и неговите правомощия.

Към преписката е приложена заповед № РД02-342/03.09.2025 г. на кмета на общината, с която било наредено образуване на дисциплинарно дело срещу секретаря на общината за извършени дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, изразяващи се в неосъществяване на контрол върху работата на А. И., главен експерт „СУОК”, което е довело до непредставяне и неподписване в законоустановените срокове на 11 броя допълнителни споразумения (анекси) към договора или нови договори за ползване на социалната услуга на потребители, ползващи социална услуга АП, което представлява неспазване на чл.85, ал.1 от ЗСУ, във вр. с чл.42 от ППЗСУ, както и че част от изготвените индивидуални планове за подкрепа не са подписани от лицата, съгласно чл.27, ал.2 от ППЗСУ, а ИОП и ИПП не се актуализират в сроковете, определени в чл.34, ал.1, т.2 от ППЗСУ. Посочено било още, че секретарят на общината не е изпълнила заповед № РД02-246/09.08.2024 г., което е довело до задължително предписание № ЗП-92/29.07.2025 г. на Агенция за качество на социалните услуги.

Приложена е заповед № РД02-350/11.09.2025 г., с която председателят на дисциплинарния съвет образува дисциплинарно дело в изпълнение на РД02-342/03.09.2025 г. на кмета на общината, определил дата на заседание на съвета за 16.09.2025 г. от 13:00 часа.

От протокол № АО17-2455 на дисциплинарния съвет от заседанието, проведено на 16.09.2025 г. се установява, че членовете му взели решение да бъдат изискани писмени обяснения от секретаря на общината, за изясняване на фактите и обстоятелствата по дисциплинарното дело.

Към преписката е приложена заповед № РД02-360/19.09.2025 г., с която председателят на дисциплинарния съвет отново образува дисциплинарно дело в изпълнение на заповед № РД02-342/03.09.2025 г. на кмета на община Ново село, и насрочва заседание на съвета за 23.09.2025 г. от 13:00 часа.

От протокол № АО17-2498/23.09.2025 г. на дисциплинарния съвет се установява, че след като се запознали с писмените обяснения, дадени от секретаря на общината съответно на 01.08.2025 г. и на 18.09.2025 г., те взели единодушно решение да предложат на кмета на общината да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг за срок от 1 година”, на осн. чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл. Не са изложени мотиви относно конкретните нарушения, вината или други обстоятелства във връзка с процесното производство.

Към преписката е приложена и длъжностната характеристика на длъжността секретар на община Ново село, с която жалбоподателката била запозната на 07.06.2022 г.

С атакуваната в настоящето производство заповед кметът на община Ново село, обл. Видин наложил дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг за срок от 1 година - от ранг I-ви младши във II-ри младши ранг” на секретаря на общината А. Я. А.. В заповедта е описано следното дисциплинарно нарушение: не е осъществен контрол и е допуснато 11 броя договори за ползване на социалната услуга „Асистентска подкрепа” да не са представени в законоустановения срок до 31.12.2024 г. за подпис от кмета на община Ново село, в качеството му на доставчик на социалната услуга, като същите са му представени за подпис едва на 23.07.2025 г. с писмо вх.№ АО17-2073 от А. И., главен експерт „Социални услуги в общността и канцелария”. С деянието е допуснато да бъдат сключени валидни трудови договори с 11 броя лица за изпълняване на длъжността „Асистент” без задължителните за случая тристранни споразумения, което е грубо нарушение на трудовото законодателство и финансовата дисциплина. Посочено е още, че нарушението е установено въз основа на следните доказателства: задължително предписание № ЗП-92/29.07.2025 г. на изп. директор на АКСУ, писмени обяснения рег.№ АО17-2478/18.09.2025 г. и рег.№ АО17-2128/01.08.2025 г. на жалбоподателката, протокол/становище от 23.09.2025 г. на дисциплинарен съвет към община Ново село. Прието било, че описаните действия представляват нарушение на служебните задължения по чл.89, ал.1, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл, поради което на служителя било наложено гореописаното дисциплинарно наказание. Заповедта била връчена на адресата на 23.09.2025 г., видно от извършеното отбелязване на същата.

На основание подадена от последната жалба на 03.10.2025 г. било образувано настоящето административно дело.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на същия член, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗДСл. Съгласно тази разпоредба дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл.6, ал.2 и 3, при което по несъмнен начин се установява материалната и териториална компетентност на дисциплинарнонаказващия орган.

Според настоящия състав на Административен съд Видин, в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи несъответствие с принципите на непосредственост и безпристрастност при изясняването на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение и довели до съществено засягане на правото на защита на дисциплинарно наказаното лице.

Съгласно правилата за реализиране на дисциплинарна отговорност на държавен служител, при установени данни за извършено нарушение или нарушения на служебните задължения, ДНО образува дисциплинарно производство, след което назначеният с негова заповед ДС образува дисциплинарно дело и започва да събира доказателства, за да направи извод за липсата или наличието на такова, включително (но не задължително) след изслушване на служителя, срещу когото е образувано производството. ДС приема решение с мнозинство от две трети, към което прилага събраните доказателства и което съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание, след което го представя на ДНО. След получаване на решението на помощния орган наказващият орган запознава служителя с констатациите в него, като задължително го изслушва и му дава възможност да представи писмени обяснения, след което се произнася по същество. Тази последователност на действията в хода на дисциплинарното производство се явява гаранция за съблюдаването на процесуалните права на служителя, срещу когото е образувано производството. В настоящия случай тя не е спазена, което води до незаконосъобразност на акта. В конкретния казус са налице два акта за образуване на дисциплинарно дело, но на служителят не е предоставяно решение на ДС, не е уведомен за изготвянето му, за да има възможност да се защити срещу констатациите на помощния орган. Самите актове на съвета са пределно лаконични, липсва дори посочване на служителя, субект на образуваното дисциплинарно производство, нито описание на нарушенията от фактическа и правна страна, не са изложени никакви съждения за конкретни факти и обстоятелства, като по този начин служителят не само не е разбрал за какво конкретно действие или бездействие е обвинен, но и въз основа на какви доказателства. Изобщо цялото производство е проведено формално и при пълно незачитане на приложимите процесуални изисквания. Жалбоподателят е уведомен направо за издадената заповед, с която й е наложено второто най-тежко дисциплинарно наказание, а обясненията й са снети още преди образуване на производството и то по инициатива на дисциплинарнонаказващия орган, а не на съвета.

В приложената по делото дисциплинарна преписка липсват доказателства, сочещи, че ответникът е изпълнил императивно въведеното в разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДСл. задължение да изслуша държавния служител преди да му наложи наказание с издаването на процесната заповед. Безспорно се установи по делото, че формално органът е изискал писмени обяснения от жалбоподателя, но към този момент: 01.08.2025 г. не е имало образувано дисциплинарно производство. Заповедта на кмета на общината, с която се възлага на председателя на ДС да образува дисциплинарно дело и да свика ДС е от 03.09.2025 г., като съветът е провел заседания на 16.09.2025 г. и на 23.09.2025 г., следователно поканата за писмени обяснения предхожда началото на дисциплинарното производство, което в действителност не става ясно кога е образувано, предвид наличието на два самостоятелни акта с идентично съдържание, съответно от 11.09.2025 г. и от 19.09.2025 г.

Смисълът и характера на разпоредбите на чл.93, ал.1 и чл.96, ал.1 от ЗДСл предполага при налагане на дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл да бъде спазена поредността на действията, а именно: образуване на дисциплинарно производство по заповед на дисциплинарнонаказващия орган, провеждане на производство пред дисциплинарния съвет, по време на което и при необходимост може да се изслуша служителя или да му се даде възможност за писмени обяснения, обсъждане на евентуално представени от него доказателства, задължително изслушване и даване срок за писмени обяснения от страна на наказващия орган и едва след това налагане на наказание. Изслушването на служителя може да не е задължително за дисциплинарния съвет, но дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да го изслуша. Смисълът на закона е това да бъде сторено след приключване на дисциплинарното производство, когато служителят ще има яснота в какво конкретно се състои дисциплинарното нарушение, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл, за да може да изрази своето отношение по него и евентуално да ангажира доказателства.

По същество нормата на чл.93, ал.1 от ЗДСл е императивна и съдържа изброяване на задължителни за наказващия орган процедурни действия, съставляващи производството по налагане на дисциплинарно наказание. Съществен елемент от това производство е образуването му по съответния ред с нарочна заповед, която дефинира неговите параметри и рамки, а дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, след което да оцени обясненията, да изследва възраженията в тях и при необходимост да ангажира допълнителни доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство. Тези действия не са предвидени алтернативно, нито съществува възможност наказващия орган да избере кое от тях да изпълни или да не изпълни. Само тяхното кумулативно наличие преди издаване на заповедта за дисциплинарно наказание е условие за нейната законосъобразност. Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на когото е образувано дисциплинарно производство, но наказващият орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Поради това служителят може да се ползва от тези предоставени му възможности или да се откаже от тях, но и двете следва да му бъдат осигурени от ДНО, за което се съставя съответен протокол за изслушване и се прилагат писмените обяснения на служителя или се съставя протокол за непредставянето на такива. В случая ответникът не е изпълнил тези свои императивни задължения, тъй като е изискал писмени обяснения преди да са изяснени релевантните за производството факти, а оспорващият е поставен в невъзможност да организира адекватно защитата си и не я е запознал с констатациите в това решение, като не е провел задължителното по силата на закона изслушване.

Това са особено съществени процесуални нарушения, които по силата на чл.93, ал.2 от ЗДСл обуславят незаконосъобразността на заповедта, която следва да бъде отменена. В настоящия случай не са налице основания за приложение на изключението, предвидено в чл.93, ал.3 от ЗДСл.

Следва да се посочи, че в процесната заповед липсва и преценка от дисциплинарно наказващия орган на визираните в чл.91, ал.1 от ЗДСл критерии за определяне на наказанието. Предвид изискването за мотивиране на акта и нормата на чл.91 от ЗДСл, визираща критериите за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага категорично извод, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде обоснован вида на наложеното наказание, което в конкретния случай наказващият орган не е сторил. Изложеното в заповедта представлява възпроизвеждане на закона, но не и изпълнение на установените с него императивни задължения. Нито в оспорената заповед, нито в протокола на дисциплинарния съвет е обсъдена формата на вината на държавния служител, като ответникът изобщо не е обсъдил поведението на служителя по време на службата и не е взел предвид качеството на изпълнение на служебните му задължения, не са приложени, обсъдени и взети предвид формуляри за годишна оценка, нито евентуално актове за предходни поощрения или наказания на оспорващия, като не са обсъдени никакви индивидуални нейни заслуги. Нивото на изпълнение на служебните задачи и дейности от жалбоподателя е релевантно към оценката на цялостното й професионално поведение. Как оценката на професионалните качества ще повлияе на крайното решение относно вида на дисциплинарното наказание преценява носителят на дисциплинарна власт в зависимост от конкретните фактически и правни обстоятелства по казуса, но тази оценка трябва да бъде материализирана в дисциплинарната заповед или в приложената към нея преписка. Дисциплинарнонаказващият орган има задължение да събере всички необходими за установяване на обективната истина доказателства, както обосноваващи отговорността на служителя, така и онези, сочещи на качествено изпълнение на задълженията му. От данните по преписката не може да бъде направен извод, че такава преценка изобщо е извършвана в хода на дисциплинарното производство. Нещо повече, наложено е едно дисциплинарно наказание, а в заповедта се посочва, че са извършени повече от едно нарушения (по чл.89, ал.1, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл), поради което не става ясно за кое от тях е санкциониран служителят.

Описаното представлява не само нарушение на производствените правила, но и обуславя противоречие с целта на закона, който изисква налагането на второто най-тежко дисциплинарно наказание да бъде надлежно обосновано от фактическа и правна страна.

За пълнота на изложението следва да бъдат посочени и редица други допуснати в хода на дисциплинарното производство нарушения: в процесната заповед липсва посочване на конкретно задължение на служителя, неизпълнението на което би обусловило реализацията на дисциплинарната му отговорност, като при това липсват доказателства за връчването на заповедта, чието неизпълнение обосновава дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. В оспорения акт не се съдържа ясно и конкретно описание на извършени нарушения на служебни задължения по време, място и релевантни обстоятелства, а като цяло в преписката се описват от правна страна редица различни деяния: по чл.89, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл (в писмото, с което са изискани обяснения за първи път, още преди да има дисциплинарно производство, както и във второто такова писмо), по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл (в заповед № РД02-342/03.09.2025 г. на кмета на общината), по чл.89, ал.1, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл (в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание). Остава впечатление за просто изброяване на правни норми, без същите да бъдат съотнесени към конкретни действия или бездействия на наказания служител. Налице е и друго нарушение на изискването за форма на процесния акт, а именно по чл.97, ал.1, т.1 от ЗДСл, тъй като в заповедта се съдържат не трите, а само две имена на ДНО.

По изложените мотиви съдът намира, че процесната заповед е постановена при допуснати редица съществени нарушения на административно производствените правила, довели до нарушаване на правото на защита на служителя и в противоречие с целта на закона, което обосновава отмяната й като незаконосъобразна.

При този изход на производството в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 1200,00 лева, за процесуално представителство, съобразно представените списък с разноски и доказателства за действителното им заплащане.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, във връзка с чл.146, т.3 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РД-02-361/23.09.2025 г. на кмет на община Ново село, обл. Видин, с която на А. Я. А., на длъжност „Секретар на община Ново село”, е наложено дисциплинарно наказание „Понижение в по-долен ранг за срок от 1 година - от ранг I-ви младши във II-ри младши ранг”, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА община Ново село, обл. Видин, да заплати от бюджета си в полза на А. Я. А. от с. Ново село, [улица], обл. Видин, направените разноски за процесуално представителство в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.124, ал.1, изр. второ от ЗДСл.