Определение по дело №471/2016 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 527
Дата: 4 август 2016 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Майска-Иванова
Дело: 20162150100471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                04.08.2016г.                                   гр. Несебър  

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ  на четвърти август                        през две хиляди и шестнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                              Председател: Йорданка Майска

като разгледа докладваното от с. Майска

гр.д.№ 471 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е за делба и е образувано по повод постъпила искова молба на от Л.С.И. с ЕГН-********** ***, съдебен адрес:*** против Д.Й.И. с ЕГН-********** ***  за делба на недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор 51500.501.286.1, изградена в ПИ с идентификатор 51500.501.286 по КК и КР на гр.Несебър, състояща се от партерен, етаж, втори и трети жилищен етаж и мансарден етаж, с административен адрес гр.Несебър, ул.Митрополитска № 12, представляваща прекратена СИО,  при равни квоти от по 1/2ид.ч. за всеки от съделителите.

Твърди се в исковата молба, че страните са бивши съпрузи, чиито граждански брак/сключен на 19.11.1972г./ е прекратен с влязло в сила решение № 32/12.03.2003г. постановено по гр.д. № 172/2002г. по описа на РС-Поморие. По време на брака в полза на ответника е учредено право на строеж с нот.акт № 50/17.12.1993г., том IV, дело № 1233/93г. по описа на РС-Несебър за изграждане на самостоятелна жилищна сграда в УПИ VI – 182, кв.43 по плана на гр.Несебър, сега ПИ с идентификатор 51500.501.286. Твърди се от ищеца, че сградата е построена със собствени сили и средства на семейството през 1997г., като същата е с идентификатор 51500.501.286.1.. Представя писмени доказателства.

В месечния срок е постъпил  писмен отговор от ответника, с който като се заявява, че така предявеният иск за делба е допустим, но неоснователен.

Не се оспорва, че страните са бивши съпрузи от 19.11. 1972 г., когато са встъпили в брак до 12.03. 2003 г., когато е влязло в сила решението за развод постановено в производството по гражданско дело № 172/2002 г. по описа на РС-Поморие.

Твърди се, че правото на строеж за имота предмет на делбата, въведено с исковата молба е учредено през 1993г., с приложения към исковата молба нотариален акт № 50, том IV, дело 1233/1993г. , строежът е започнал през 1997 г., а сградата е изградена в груб вид през 2000 г., поради което се прави извод, че правото на строеж е погасено по давност, тъй като не е упражнено в продължение на пет години от момента на учредяването му, съобразно изискването на чл. 67 от Закона за собствеността. Ето защо се сочи, че към настоящия момент собственици на имота чиято делба се иска са учредителите на правото на строеж - Цветанка Йорданова Тодорова и съпругът й Хрусаф Димов Тодоров, поради което се счита, че искът за делба подлежи на отхвърляне.  Ответникът твърди, че са налице и неясноти относно обекта на делбата. Така с нотариалния акт за суперфиция  в полза на ответника Д.Й.И. е учредено правото да построи самостоятелна жилищна сграда от 65 кв.м., съгласно утвърден архитектурен проект. Строежът на сградата е започнал през 1997 г., въз основа на приложения към настоящия отговор архитектурен проект, съгласно, който е предвидено да се изгради сграда, състояща се от арт-базар в партера и първия етаж, складови помещения в сутерена, и жилищен етаж, разположен на втория етаж. Съществуващото в сградата подпокривно пространство/тавански етаж/не е предвидено в одобрения архитектурен проект и като такова е построено извън обема на суперфицията и следователно е собственост на собствениците на земята Цветанка и Хрусаф Тодорови. Поради тази причина, се счита, че при евентуално неуважаване на възраженията и допускане до делба сградата, то това следва да стане само за тази нейна част, което е изградена съобразно одобрения архитектурен проект. На следващо място се твърди, че подпокривното пространство, описано като мансарден етаж е извън обхвата на суперфициарната собственост и на друго основание, а именно, защото изграденият през периода 1999г.-2000 г. строеж е незаконен, тъй като за извършването му няма строителни книжа. Поради тази причина в периода 2006г. -2008г. е съборен от собствениците на терена и паралелно с това е започнала процедура изготвяне и одобряване на строителни книжа за нова надстройка с цел оформяне на използваемо подпокривно пространство. По същото време таванският етаж е изграден отново с по-ниска височина, изцяло със средства на ищеца и от 2008 г. насам е предмет на проверки и процедури по събаряне инициирани от самата ищца.

С писмения отговор е отправено искане по чл.341, ал.2 от ГПК, с което се моли да бъдат включени в делбената маса и допуснат до делба следния недвижим имот: втори жилищен етаж с идентификатор 57491.503.358.2.2 по КККР на гр.Поморие, гараж с идентификатор 57491.503.358.2.5 и помещенията в северента половина на приземния етаж с идентификатор 57491.503.358.2.4, както и северната половина от терасовидния етаж целия етаж с идентификатор 57491.503.358.2.3, от двуетажна жилищна сграда с приземен и терасовиден етажи, находяща се в гр.Поморие, ул. „ Райна Княгиня" №14, изградена на площ 90кв.м. съгласно утвърден арх. Проект, в източната част на парцел II кв. 26а, по действащия ПУП на гр.Поморие, който по КККР на гр.Поморие представлява ПИ с 57491.503.358. При условие на евентуалност в случай, че бъде прието по делото, че втори жилищен етаж е собствен на трети лица - Верджиния С. Елмокян и съпругът й- Симон Ехия Елмокян, се моли да бъде допуснат до делба придобития по давност първи жилищен етаж от сградата описана по-горе с идентификатор 57491.503.358.2.1 по КККР на гр.Поморие, както и гаража с идентификатор 57491.503.358.2.5 и помещенията в северента половина на приземния етаж с идентификатор 57491.503.358.2.4, както и северната половина от терасовидния етаж целия етаж с идентификатор 57491.503.358.2.3, от двуетажна жилищна сграда с приземен и терасовиден етажи, находяща се в гр.Поморие, ул. „Райна Княгиня" № 14, изградена на площ 90кв.м. съгласно утвърден арх. Проект, в източната част на парцел II кв. 26а, по действащия ПУП на гр.Поморие, който по КККР на гр.Поморие представлява ПИ с 57491.503.358.

Така отправеното искане по чл.341, ал.2 от ГПК се мотивира в писмения отговор при изложение на следните фактически твърдения:

По време на брака си, въз основа на отстъпено право на строеж, с нотариален акт №48, том I, дело 372 от 26.11.1980 г., построяват втори жилищен етаж с идентификатор 57491.503.358.2.2 по КККР на гр.Поморие, гараж с идентификатор 57491.503.358.2.5 и помещенията в северента половина на приземния етаж с идентификатор 57491.503.358.2.4, както и северната половина от терасовидния етаж целия етаж с идентификатор 57491.503.358.2.3, от двуетажна жилищна сграда с приземен и терасовиден етажи, находяща се в гр.Поморие, ул."Райна Княгиня" № 14, изградена на площ 90 кв.м. съгласно утвърден арх.проект, в източната част на парцел II кв. 26а, по действащия ПУП на гр.Поморие, който по КККР на гр.Поморие представлява ПИ с 57491.503.358. Ответникът твърди, че имотът е построен в периода 1981г.-1983г. изцяло със средства на съпрузите. След построяването му по общо съгласие с родителите на ищцата и сестра й - Вержиния Елмукян, страните променят ползването на обектите в новопостроената сграда, като родителите на ищцата и нейната сестра Вержиния Елмукян започват да ползват втория етаж /собственост на страните/, а съделителите - първия етаж от сградата, което продължава и до настоящия момент. Когато отношенията между съпрузите се влошават през 2000 година и се стига до фактическата им раздяла на 31.12.2000г., ответникът напуска семейното жилище, което е констатирано и в решението по брачното дело. След приключване на делото за развод в производство за делба на процесния недвижим имот - гр.д. 132/2003г./прекратено с определение от 08.04. 201бг./ настоящата ищца представя нотариален акт№ 169, том.III, рег.№1898, дело 466/2001г. на нотариус Христо Ройдев, от който е видно, че сестрата на ищцата Верджиния С. Елмокян и съпругът й- Симон Ехия Елмокян, са се снабдили с нотариален акт по давност на втория етаж от описаната по -горе сграда, както и за таванските помещения в южната й част. Ответникът твърди, че не му е известно етажните собственици в сградата да са се уговаряли да владеят като собственици етажите в сградата, като при подобна договорка е следвало същата да бъде обективирана по съответния ред, чрез замяна на етажите. Тъй като това не е сторено ответникът счита, че нотариалният акт от 2001 г. е издаден именно с цел да го „елиминира" от собствеността и по този начин да се увредят интересите му. В противен случай, като се приеме, че наистина е имало уговорка за замяна, то това означава, че към 2001 г. , когато страните по делото все още са съпрузи са придобили собствеността върху първия етаж от описаната по-горе сграда. Представят се писмени доказателства. Отправени са искания за СТЕ и съдебни удостоверения за снабдяване със схеми от СГКК и удостоверения за данъчни оценки на имотите, предмет на искането по чл.341, ал.2 от ГПК.

            Предвид изложеното и съобразно чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, да съобщи на страните проекта си за доклад по делото и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба, допълненията към нея, с която е сезиран удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същите по чл. 127 ал.1 и чл. 128 от ГПК.

Искането по чл.341, ал.2 от ГПК е извършено своевременно. Съгласно разпоредбата на чл.341, ал.2 и чл.342 ГПК в първото по делото заседание съделителите могат да упражнят правото си да поискат включване в делбената маса и на други имоти, освен посочените в исковата молба, като в същият срок останалите съделители могат и да възразят против включването в делбената маса нанякои имоти. Следователно в срок до/ или най-късно в първо с.з. ищецът може да вземе становище по отправеното с писмения отговор искане по чл.341, ал.2 от ГПК.

На основание чл. 140 ал.3 от ГПК съдът прави следния проект за доклад:

            Предявеният иск  е за делба по чл.34 от ЗС на прекратена СИО, като производството е във фазата по допускането. За допускане на делба е необходимо съделителите да представят доказателства относно твърдяните факти, а именно на какво основание е възникнала съсобствеността между тях,  какво е основанието на всеки от съделителите за участието им в делбения процес/страните сочат доказателства/, да се даде описание на вещта/вещите, чиято делба се иска и да се представят доказателства относно определяне размера на  квотите на съсобственост. Така съдът посочва, че правното основание и моментът на придобиване имат правно значение с оглед института на СИО; Момента на построяване на сградата/те, подлежи на установяване, тъй като правото на собственост е придобито по реда на чл.63 ЗС. По отношение посоченият в исковата молба като мансарден етаж и определен в писмения отговор като подпокривно пространство на жилищна сграда с ПИ 51500.501.283.1, съдът посочва, че съобразно регламента на ТР № 34/83г. на ОСГК на ВС в първата фаза на делото подлежи на изследване самостоятелността  и търпимостта на този обект, за което не се сочат доказателства.

            Съдът намира, че приложените по делото писмени доказателства са допустими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати. Отправеното искане за СТЕ, следва произнасяне след представяне на конкретни въпроси, с оглед преценка допустимостта и относимостта им към предмета на делото.

             Предвид изложеното и на основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 10.09.2016г. от 13,30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

            На ищцеца да се изпрати препис от постъпилият от ответника писмен отговор.

            ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

            УКАЗВА на страните възможността за доброволно уреждане на спора- чрез медиация или друг, избран от страните, способ, с оглед постигане на благоприятен за спорещите субекти краен резултат.

СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивировъчната част на настоящото определение

Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните трябва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: