Определение по дело №339/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Съдът е сезиран с предявени “Т. К.” О. – Г., против О. К., обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 03.10.2002г. между страните бил сключен договор №682-05 от 03.10.2002г. за обществена поръчка за извършване на услуга по събиране и транспортиране на битови отпадъци с предмет събиране и извозване до депо с.В. на твърдите битови отпадъци от специализираните съдове тип ,,М." във всички населени места на територията на О. К.. Ищецът твърди, че изпълнил надлежно задълженията си по договора, за което били съставени двустранни месечни протоколи. Предвид дългосрочния договор с О. К., задължението било формирано на базата на множество фактури за 2012г. и 2013г., и възлизало на обща стойност 1 402 636,85лв./ един милион четиристотин и две хиляди шестстотин тридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/. Към датата на предявяване на иска О. К. не била изпълнила задълженията си по процесните фактури, поради което се претендира плащането им, както и на осн.чл.86 от ЗЗД се претендира и мораторна лихва за забавено плащане, считано от деня, следващ датата на издаване на всяка една от фактурите, до датата на предявяване на иска, в общ размер на 31 368,23лв., конкретизирани в ИМ по периоди и размери.

В депозирания по реда на чл.367, ал.2 от ГПК отговор се сочи, че цената по процесния договор се формирала на единица обем /куб.м./ отпадък при обявена плътност на битовите отпадъци. Определянето на цената се доказвало с разчетна калкулация на машиносмени, или курсове за всеки вид техника, и човекодни по видове операции. При осъществяване на услугата се извършвали проверки, при които се съставяли моментни протоколи, констатиращи и служещи като база за изготвяне на двустранен месечен протокол, установяващ качеството и съответствието на изпълнение на дейността със стандартите на услугите, коригирано със съответния коефициент за качество. На основание този месечен протокол, изпълнителят издавал първичен счетоводен документ, който бил и основание за плащане от О. К.. Съгласно чл.5 от договора, плащането се извършвало на равни траншове, до 15-число на месеца, следващ месеца на актуване, с платежно нареждане срещу представен месечен протоколи фактура. Не се спори, че действително О. К. е забавила плащанията по цитираните в исковата молба и приложени като доказателство фактури без последните дванадесет броя, а именно: фактури с №№6018; 6019; 6020; 6023; 6024; 6025; 6026; 6027; 6028; 6029; 6030 и 6031 на обща стойност 169 421.83 лева, поради това, че съгласно чл.5 от договора към момента на подаване на исковата молба не бил настъпил падежа за плащане, и сумите не били изискуеми. Останалата част от главницата в размер на 1 233 215.02 лева, предмет на иска, се признава.

По отношение на претендираната мораторна лихва ответникът счита същата за неоснователна по размер и прави възражение, основаващо се на разпоредбата на чл.5 от договора, че плащането се извършва на равни траншове, до 15-число на месеца, следващ месеца на актуване, с платежно нареждане срещу представен месечен протоколи фактура. Излага съображения, че изчисляването на лихвата за забава следва да стане от 16-число на месеца, следващ месеца на актуване, от която дата длъжника изпада в забава, а не датата следваща датата на издаване на фактурата.

В допълнителна искова молбаищецът оспорва възражението на О. К., че по процесния договор сумите по фактури 6018; 6019; 6020; 6023; 6024; 6025; 6026; 6027; 6028; 6029; 6030 и 6031 на обща стойност 169 421.83 лева не са изискуеми и не е настъпил падеж на плащане, като счита, че към момента на подаване на допълнителната ИМ изискуемостта била настъпила. Не оспорва становището на ответника относно изчисляването на мораторната лихва, като прави признание на възражението на последния, че лихвата следва да тече от 16-то число на месеца, следващ месеца на актуване, от която дата длъжникът е изпаднал в забава и оттегля иска си за мораторна лихва за разликата от 31 368,23лв. до 47 564,22лв. С влязло в сила Определение №391/10.05.2013г. производството по делото е прекратенов частта му относно предявеният иск за мораторни лихви за разликата от 31 368,23лв. до 47 564,22лв., поради оттегляне на иска в тази му част.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника прави пълно признание на исковата претенция.

Приети като доказателства по делото са заверени копия от Договор-682-05/03.10.2002г.; Анекси към договор 682-05/03.10.2002г.; Месечни протоколи за 2012г.; Месечни протоколи за 2013г.; Данъчни фактури - 104 броя, както следва - фактура 5341/04.07.2012г.; фактура 5342/04.07.2012г.; фактура 5343/05.07.2012г.; фактура 5344/05.07.2012г.;фактура 5345/05.07.2012г.; фактура 5346/05.07.2012г.; фактура 5446/05.07.2012г.; фактура 5447/05.07.2012г.; фактура 5448/05.07.2012г.; фактура 5449/05.07.2012г.; фактура 5453/03.08.2012г.; фактура 5454/03.08.2012г.; фактура 5456/03.08.2012г.; фактура 5457/03.08.2012г.; фактура 5458/03.08.2012г.; фактура 5459/03.08.2012г.; фактура 5460/03.08.2012г.; фактура 5461/03.08.2012г.; фактура 5462/03.08.2012г.; фактура 5463/03.08.2012г.; фактура 5464/03.08.2012г.; фактура 5465/03.08.2012г.; фактура 5467/06.08.2012г.; фактура 5471/10.09.2012г.; фактура 5473/10.09.2012г.; фактура 5474/ 10.09.2012г.; фактура 5475/10.09.2012г.; фактура 5476/10.09.2012г.; фактура 5477/10.09.2012г.; фактура 5478/10.09.2012г.; фактура 5578/10.09.2012г.; фактура 5579/10.09.2012г.; фактура 5580/ 10.09.2012г.; фактура 5581/10.09.2012г.; фактура 5583/09.10.2012г.; фактура 5584/09.10.2012г.; фактура 5585/09.10.2012г.; фактура 5586/09.10.2012г.; фактура 5587/09.10.2012г.; фактура 5588/09.10.2012г.; фактура 5590/09.10.2012г.; фактура 5591/09.10.2012г.; фактура 5592/09.10.2012г.; фактура 5595/10.10.2012г.; фактура 5596/10.10.2012г.; фактура 5597/10.10.2012г.; фактура 5599/02.11.2012г.; фактура 5600/02.11.2012г.; фактура 5602/02.11.2012г.; фактура 5604/02.11.2012г.; фактура 5605/02.11.2012г.; фактура 5606/05.11.2012г.; фактура 5607/05.11.2012г.; фактура 5608/05.11.2012г.; фактура 5609/05.11.2012г.; фактура 5610/05.11.2012г.; фактура 5744/31.10.2012г.; фактура 5745/02.11.2012г.; фактура 5746/03.12.2012г.; фактура 5776/05.11.2012г.; фактура 5777/05.11.2012г.; фактура 5778/05.11.2012г.; фактура 5780/08.11.2012г.; фактура 5783/03.12.2012г.; фактура 5784/03.12.2012г.; фактура 5786/03.12.2012г.; фактура 5787/05.12.2012г.; фактура 5788/05.12.2012г.; фактура 5790/05.12.2012г.; фактура 5792/05.12.2012г.; фактура 5793/05.12.2012г.; фактура 5794/05.12.2012г.; фактура 5795/05.12.2012г.; фактура 5796/05.12.2012г.; фактура 5797/05.12.2012г.; фактура 5798/05.12.2012г.; фактура 5799/05.12.2012г.; фактура 5800/05.12.2012г.; фактура 5801 /05.12.2012г.; фактура 5803/04.01.2013г.; фактура 5804/04.01.2013г.; фактура 5805/04.01.2013г.; фактура 5806/04.01.2013г.; фактура 5807/04.01.2013г.; фактура 5808/04.01.2013г.; фактура 6007/04.01.2013г.; фактура 6008/04.01.2013г.; фактура 6009/04.01.2013г.; фактура 6011/04.01.2013г.; фактура 6012/04.01.2013г.; фактура 6014/04.01.2013г.; фактура 6015/04.01.2013г.; фактура 6018/04.02.2013г.; фактура 6019/04.02.2013г.; фактура 6020/04.02.2013г.; фактура 6023/04.02.2013г.; фактура 6024/05.02.2013г.; фактура 6025/05.02.2013г.; фактура 6026/05.02.2013г. фактура 6027/04.02.2013г.; фактура 6028/05.02.2013г.; фактура 6029/05.02.2013г.; фактура 6030/05.02.2013г.; фактура 6031/05.02.2013г. Изслушано е заключение на вещо лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните, и което съдът изцяло възприема. От същото се установява, че процесните фактури са осчетоводени по надлежен ред в счетоводствата на ищеца и на ответника, и по тях няма извършени плащания.

Като съобрази доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните са били налични облигационни отношения, по силата на които ищцовото дружество се е съгласило да извърши услуга – събиране и транспортиране на битови отпадъци с предмет: събиране и извозване до депо с.В. на твърди битови отпадъци от специализираните съдове тип „М.” във всички населени места на територията на О. К.. Ищецът твърди, че изпълнил надлежно задълженията си по договора, за което били съставени двустранни месечни протоколи.

В хода на процеса ответникът прави пълно признание за дължимостта на претендираните суми – главница в размер на 1 402 636,85лв. и мораторна лихва за забава в размер на 31 368,23лв.

При тези данни и на осн.чл.237 от ГПК съдът намира, че предявените пред него искове са основателни и доказани, поради което следва да се уважат в пълен размер.

При този изход на делото, на ищеца се следват деловодни разноски в размер на 176 959лв., от които 58 009 лв. ДТ, 150лв. внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, и118 800лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, и на осн.чл. 377 във вр. с чл.235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА О. К., бул. „Б.”, да заплати на “„Т. К." О. - Г., с ЕИК *, сумата в размер на 1 434 005, 08лв., от които 1 402 636,85лв., представляваща главница по задължение по фактура 5341/04.07.2012г.; фактура 5342/04.07.2012г.; фактура 5343/05.07.2012г.; фактура 5344/05.07.2012г.;фактура 5345/05.07.2012г.; фактура 5346/05.07.2012г.; фактура 5446/05.07.2012г.; фактура 5447/05.07.2012г.; фактура 5448/05.07.2012г.; фактура 5449/05.07.2012г.; фактура 5453/03.08.2012г.; фактура 5454/03.08.2012г.; фактура 5456/03.08.2012г.; фактура 5457/03.08.2012г.; фактура 5458/03.08.2012г.; фактура 5459/03.08.2012г.; фактура 5460/03.08.2012г.; фактура 5461/03.08.2012г.; фактура 5462/03.08.2012г.; фактура 5463/03.08.2012г.; фактура 5464/03.08.2012г.; фактура 5465/03.08.2012г.; фактура 5467/06.08.2012г.; фактура 5471/10.09.2012г.; фактура 5473/10.09.2012г.; фактура 5474/ 10.09.2012г.; фактура 5475/10.09.2012г.; фактура 5476/10.09.2012г.; фактура 5477/10.09.2012г.; фактура 5478/10.09.2012г.; фактура 5578/10.09.2012г.; фактура 5579/10.09.2012г.; фактура 5580/ 10.09.2012г.; фактура 5581/10.09.2012г.; фактура 5583/09.10.2012г.; фактура 5584/09.10.2012г.; фактура 5585/09.10.2012г.; фактура 5586/09.10.2012г.; фактура 5587/09.10.2012г.; фактура 5588/09.10.2012г.; фактура 5590/09.10.2012г.; фактура 5591/09.10.2012г.; фактура 5592/09.10.2012г.; фактура 5595/10.10.2012г.; фактура 5596/10.10.2012г.; фактура 5597/10.10.2012г.; фактура 5599/02.11.2012г.; фактура 5600/02.11.2012г.; фактура 5602/02.11.2012г.; фактура 5604/02.11.2012г.; фактура 5605/02.11.2012г.; фактура 5606/05.11.2012г.; фактура 5607/05.11.2012г.; фактура 5608/05.11.2012г.; фактура 5609/05.11.2012г.; фактура 5610/05.11.2012г.; фактура 5744/31.10.2012г.; фактура 5745/02.11.2012г.; фактура 5746/03.12.2012г.; фактура 5776/05.11.2012г.; фактура 5777/05.11.2012г.; фактура 5778/05.11.2012г.; фактура 5780/08.11.2012г.; фактура 5783/03.12.2012г.; фактура 5784/03.12.2012г.; фактура 5786/03.12.2012г.; фактура 5787/05.12.2012г.; фактура 5788/05.12.2012г.; фактура 5790/05.12.2012г.; фактура 5792/05.12.2012г.; фактура 5793/05.12.2012г.; фактура 5794/05.12.2012г.; фактура 5795/05.12.2012г.; фактура 5796/05.12.2012г.; фактура 5797/05.12.2012г.; фактура 5798/05.12.2012г.; фактура 5799/05.12.2012г.; фактура 5800/05.12.2012г.; фактура 5801 /05.12.2012г.; фактура 5803/04.01.2013г.; фактура 5804/04.01.2013г.; фактура 5805/04.01.2013г.; фактура 5806/04.01.2013г.; фактура 5807/04.01.2013г.; фактура 5808/04.01.2013г.; фактура 6007/04.01.2013г.; фактура 6008/04.01.2013г.; фактура 6009/04.01.2013г.; фактура 6011/04.01.2013г.; фактура 6012/04.01.2013г.; фактура 6014/04.01.2013г.; фактура 6015/04.01.2013г.; фактура 6018/04.02.2013г.; фактура 6019/04.02.2013г.; фактура 6020/04.02.2013г.; фактура 6023/04.02.2013г.; фактура 6024/05.02.2013г.; фактура 6025/05.02.2013г.; фактура 6026/05.02.2013г. фактура 6027/04.02.2013г.; фактура 6028/05.02.2013г.; фактура 6029/05.02.2013г.; фактура 6030/05.02.2013г.; фактура 6031/05.02.2013г., и 31 368,23лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по тези фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до 08.03.2013г., както и деловодни разноски в размер на 176 959лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: