Р Е Ш Е Н И
Е
№2469 11.10.2019
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 119 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на П.Н.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адвокат К., против „СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТ ГРУП“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от А. Д. С., с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от 27.08.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 39138/2017 г. по
описа на Софийския районен съд, а именно: сумата от 137 лв., платена без
основание, чрез превод от Изи Пей на 31.03.2017 г.,
ведно със законна лихва за забава върху нея от 16.05.2017 г. до окончателното й
изплащане. Моли си и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост
на търсената сума се основават на твърдения за наличието на договорно
правоотношение между страните по договор за кредит, по силата на който ищцата е
следвало да получи от ответника кредит в размер на 400 лв. и да го върне сумата
от 453. 89 лв. на 12 месечни вноски от по 37.82 лв. В § 3 от договора било
предвидено в тридневен срок да предостави
поръчител или поръчители, отговаряща на § 4, като при неизпълнение
съгласно § 7 дължала неустойка в размер на 834. 66 лв. Така уговорената
неустойка били нищожна, тъй като имала невъзможен предмет, противоречала на
закона и добрите нрави, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Отделно
от това противоречала и на чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП, а и на ЗПК. Сумата по
кредита в размер на 400 лв. така и не била получена от ищцата, но въпреки това
тя наредила в полза на ответното дружество сумата от 1 507 лв., платени на
15 вноски, описани в исковата молба. Поискано било извънседебно
връщане на платените суми, но такова не последвало. Поради това и депозирали
заявление за връщане на последната платената сума на 31.03.2017 г. в размер на
137 лв.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество, с който искът се оспорва като неоснователен, като
се заявява, че процесният договор за кредит е
действителен и дружеството не дължи връщане на сумите платени по него.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.08.2017 г.
по ч.гр.д. № 39138/2017 г. по описа на Софийския районен съд е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищеца търсените
в настоящото производство суми. Същият е депозирал в
срок възражение срещу заповедта, поради което съдът е указал на
заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване
на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от
водене на установителния иск по настоящето
производство.
Представен
е сключен между страните договор за кредит от 30.03.2016 г., съгласно който
ответното дружество, в качеството му на кредитор, е предоставило на ищцата,в
качеството й на кредитополучател, кредит в размер на 400 лв., за срок от 12
месеца, при фиксирана лихва от 24 % и ГПР от 26. 85 %, като общата сума за
погасяване съгласно договора възлиза на 453. 89 лв., платими на 12 месечни
вноски от по 37. 82 лв., с падеж 30-то число на месеца. Кредитополучателят е
поел задължението в тридневен срок да предостави поръчител или поръчители, отговаряща на § 4,
като при неизпълнение съгласно § 7 дължал неустойка в размер на 834. 66 лв.,
платима на 12 равни части от по 69. 56 лв.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора, съдът
намира:
В
случая процесният договор за кредит попада под
уредбата на Закона за потребителски кредит /ЗПК/, като в самият договор е
посочено, че се предоставя потребителски кредит. Този закон установява
императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има и служебно задължение
да следи за спазването на императивния материален закон. В конкретния случай
съдът приема, че не са налице изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
- липсва погасителен план към договора, като посочените суми на стр. 2 от
договора не могат да се приемат като погасителен план, който по смисъла на
цитираните правни норми, следва да се съдържа информация за съответните
плащания и срокове за това, като следва и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В случая,
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности лихвения процент по
заема и ГПР на заема. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 26. 85%). съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от закона ГПР по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Според § 1, т. 1 от допълнителни разпоредби на закона
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая в договора за
кредит не е спазено горното изискване, като не е посочена действителната обща
сума дължима от потребителя, с неустойката, която се дължи, които съгласно
горната легална дефиниция следва да бъдат част от съдържанието на договора.
Включени в съдържанието му, както изисква закона, същите всъщност биха довели
до годишен процент на разходите по договора, значително различен от посочения
такъв от 26. 85 %.
Всъщност
съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват.
С
оглед съдържанието на същата и съобразявайки разпоредбата на чл. 143, т .5 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която гласи, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, съдът намира, че процесните клауза за
неустойка е нищожна. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване на
обезпечение и същност като такава излиза
извън типичната й функция, като дължима при неизпълнение на поетите насрещни
задължения по договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на
заетата сума ведно със съответната възнаградителна
лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана
неустойка, което противоречи на същността на неустоечната
клауза. Същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона
за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК също е нищожна и плащане по нея
не се дължи.
Горепосочените
обстоятелства съобразно чл. 19, ал. 4 и чл. 20 от ЗПК водят до недействителност на договора за
потребителски кредит и в тази хипотеза, съгласно чл. 23 от закона, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита.
От
представените по делото платежни нареждания е видно, че ищцата е заплатила далеч
по-голяма сума на ответника над предоставените й 400 лв., което всъщност не се
оспорва по делото. При това иска за връщане на сумата от 137 лв., платени на
31.03.2017 г., като основателен следва да бъда уважен, тъй като поради подробно
изложените по-горе съображения, същата
се явява платена въз основа на нищожен договор т.е. без основание.
Основателна
съответно е и акцесорната претенция за законна лихва забава
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
При
този изход на спора и досежно разноските съдът намира
следното:
Дължат
се направените в заповедното производство разноски в размер на 325 лв., които
съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Следва
също така да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищеца сумата от 325 лв. за направените по настоящото дело
разноски.
При
това общата дължима сума за разноските от страна на ответника е в размер на 650
лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от А. Д. С., дължи на П.Н.Н.
с ЕГН **********, адрес: ***, сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 27.08.2017 г.,
издадена по ч.гр.д. № 39138/2017 г. по описа на Софийския районен съд, а
именно: сумата от 137 лв., платена
без основание, чрез превод от Изи Пей на 31.03.2017
г., поради нищожност на сключения между страните договор за кредит от
30.03.2016 г., ведно със законна лихва за
забава върху нея от 16.05.2017 г. до окончателното й изплащане.
Осъжда „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от А. Д.
С., да заплати на П.Н.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ за направените по
делото разноски, от които 325 лв. по
ч.гр.д. № 39138/2017 г. по описа на Софийския районен съд и 325 лв. по гр.д. № 119/2019
г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.