МОТИВИ
към Присъда № 260139/23.11.2021г. по НОХД № 7412/2020г. по
описа на ПРС – ХХІІ н.с.
Пловдивската районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу Л.К.Й., ЕГН ********** и същият е предаден на съд за извършено престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, за това, че за времето от месец октомври 2019 г. до месец
октомври 2020 г., включително, в гр.Пловдив, след като е бил осъждан със
съдебно решение № 4406/17.12.2018 г. по гр.д. №14827/2018 г. по описа на
Пловдивски районен съд, ІV брачен състав, влязло в законна сила от 17.01.2019
г., да издържа свой низходящ – ***К.Л.Й., съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 13 месечни вноски от по
150 лева, всичко общо в размер на 1950 /хиляда деветстотин и петдесет/ лева.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа внесеното обвинение, като счита, че същото е доказано от обективна и
субективна страна. Доколкото до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд за сметка на подсъдимият е изплатена дължимата сума по
внесеното обвинение, прокурорът предлага подсъдимия Й. да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да му бъде наложено
административно наказание „глоба“, ориентирано към минималния размер, предвиден
в санкционната норма.
Частният обвинител – К.Л.Й. се представлява от неговия
родител и законен представител С.С.М., както и от повереника – адв.А.Д., който
поддържа становището на прокурора. По отношение на размера на наказанието,
повереникът излага становище за налагане на наказание, чийто размер е
ориентиран към средния размер с оглед предходно прилагане на чл.183, ал.3 от НК
спрямо подсъдимия и продължителността на неговата инкриминирана деятелност. Като
отегчаващо обстоятелство отчита отклонението на подсъдимия в настоящото
производство.
Законният представител М. поддържа посоченото от повереника.
Защитникът на подсъдимия Й. – адв.Д.А. се присъединява към становището на държавното обвинение, че са
налице предпоставките да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като предлага
на подс.Й. да бъде наложено административно наказание в минимален размер.
Подсъдимият Й. - редовно уведомен от предходното заседание,
не се явява, не взема становище.
Съдът, след като прецени наличните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Л.К.Й. е роден на ***г***,
б., б. гр., разведен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН
**********.
Считано от 30.09.2014 г. св.С.С.М. /с предходно фамилно име Й./ и
подсъдимия Л.К.Й. били съпрузи, като през време на брака им на *** г. се родил
синът им К.Л.Й.. Тъй като с течение на времето отношенията между св.М. и подс. Й.
се влошили до степен бракът им да се изпразни от съдържание, през 2018 г. св.М.
подала искова молба до Районен съд – Пловдив за прекратяване на брака й с подс.Й..
В тази връзка в Районен съд – Пловдив било образувано и водено гр.д.№
14827/2018 г. по описа на ПРС, ІV бр.състав.
С Решение № 4406/17.12.2018 г. по гр.д.№ 14827/2018 г. по описа на ПРС, ІV
бр.състав, влязло в законна сила на 17.01.2019 г., бракът между св.М. и подс.Й.
бил прекратен, като упражняването на родителските права спрямо малолетния К.Л.Й.
било възложено на св.М.. Със същото решение подс.Л.Й. бил осъден да изплаща на
сина си К.Л.Й. чрез св.М. като негова майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на завеждане на гражданския
иск от св.М. – 14.09.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане. След прекратяване на брака й с
подс.Й., св.М. продължила да живее със сина си в гр.Пловдив, където именно
подсъдимият дължал изплащане на издръжката.
Макар и да знаел, че е осъден да изплаща месечна издръжка от по 150 лева на
сина си, подс.Л.Й. не изпълнявал задължението си, като считано от датата на
влизане в сила на Решение № 4406/17.12.2018 г. по гр.д.№ 14827/2018 г. по описа
на ПРС , ІV бр.състав не заплатил на
малолетния К.Й. чрез св.М. нито една месечна вноска за издръжка. Това станало
повод за св.М. ***, в която връзка било образувано и водено досъдебно
производство № 230/2019 г. по описа на 06 РУ при ОДМВР гр.Пловдив, пр.пр.№
3338/2019 г. по описа на РП-Пловдив. В хода на разследването по това досъдебно
производство подс.Й. заплатил всички дължими от него месечни вноски за издръжка
за периода след влизане в сила на осъдителното съдебно решение – от м.януари
2019 г. до м.август 2019 г. включително. Предвид това, с постановление от
12.09.2019 г. РП – Пловдив прекратила наказателното производство по досъдебно
производство № 230/2019 г. по описа на 06 РУ при ОДМВР гр.Пловдив,
пр.пр.№3338/2019 г. по описа на РП-Пловдив на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК и приела, че е налице хипотезата на чл.183, ал.3 от НК.
След прекратяване на това досъдебно производство обаче подс.Й. отново спрял
да заплаща дължимите месечни суми от по 150 лева издръжка за сина си, поради
което св.М. отново сигнализирала РП – Пловдив за бездействието на подсъдимия,
като в тази връзка било образувано настоящото досъдебно производство. В хода на
разследването през м.май 2020 г. подсъдимият заплатил на св.М. сумата от 150
лева, с която погасил задължението си да плати месечна издръжка на сина си К.Й.
за м.септември 2019 г., след което до м.октомври 2020 г. не заплатил други суми
за издръжка на детето си. По този начин подс.Л.Й., макар и да знаел, че е
осъден с Решение № 4406/17.12.2018 г. по гр.д.№ 14827/2018 г. по описа на ПРС,
ІV бр.състав, не изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка на
малолетния си син в размер на общо тринадесет месечни вноски от по 150 лева
всяка или общо не заплатил сума за издръжка на сина си К.Й. в размер на 1950
лева.
Горната фактическа обстановка се установява
както от обясненията на обвиняемия, дадени по време на досъдебната фаза и съдебна
такава, така и от приложените към досъдебното производство останали писмени и гласни
доказателства.
Между
наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по
реда и със средствата, предвидени в НПК, не съществуват противоречия досежно
фактите, включени в предмета на доказване. От тях се установява по безсъмнен
начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При така възприетата фактическа
обстановка съдът е на становище, че с
деянието си подсъдимият Л.К.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК.
Той е изпълнил обективните съставомерни признаци на това посегателство,
като през инкриминирания период в гр.Пловдив, след като е бил осъден със
съдебно решение № 4406/17.12.2018 г. по гр.д. № 4827/2018 г. по описа на ПРС,
ІV бр.състав, влязло в законна сила от 17.01.2019г., да издържа свой низходящ –
***К.Л.Й., не е изплащал задължението си в размер на две и повече вноски, а
именно 13 месечни вноски от по 150 лева, всичко общо в размер на 1950 лева. Местоизвършване
на деянието е гр.Пловдив, тъй като подс.Й. не е изплащал издръжката по
местоизпълнение на паричното му задължение, което в случая е носимо такова, и
като такова е бил длъжен да го осъществява именно в това населено място, поради
което и неизпълнението на същото се явява в посоченото селище.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно
досежно определения с горното решение на ПРС размер на издръжката, като последващото
неплащане е било напълно съзнателно. Още повече, че подсъдимият е лице в работоспособна
възраст, не твърди обективна невъзможност да полага труд, тоест има възможност
да употреби работната си сила, така че за обезпечи финансово развитието на детето
си.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери, че подсъдимият Л.К.Й.
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, поради което и съдът го призна
за виновен с присъдата си.
Съдът намира, че в случая е неприложим реда на чл.183, ал.3 от НК, който предвижда,
че деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция
изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия,
но тази разпоредба не се прилага повторно. По делото е безспорно установено, че
по отношение на Й. вече е прилагана привилегията на ал.3 на чл. 183 от НК, доколкото
с постановление от 12.09.2019 г. Районна прокуратура Пловдив е прекратила
наказателното производство по досъдебно производство № 230/2019г. по описа на 06 РУ при ОДМВР гр.Пловдив, водено срещу
подсъдимия, като е приела, че е налице хипотезата на чл.183, ал.3 от НК.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подс.Й., съдът съобрази, че към приключването съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, сумата по обвинението е изплатена изцяло, с което са възстановени
причинените от деянието съставомерни вреди, не е допустимо да се приложи нормата
на чл.183, ал.3 НК, а предвиденото наказание е лишаване от свобода до една година или с пробация. Подсъдимият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК, както
и не са налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на
чл.78А, ал.1 от НК.
Поради това подсъдимият Й. следва да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание „глоба” по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия Й. наказание съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало, а като
отегчаващи отговорността му обстоятелства – значителния период от време, през
който подсъдимият не е изпълнявал задължението си да заплаща издръжка на свой
низходящ, а именно 13 на брой месечни вноски и заплащането й едва след
осъществяване на държавната принуда, поради което съдът намира, че съответен на
обществената опасност и дееца е налагане на наказание „глоба“ в размер на 1300
лв. С така наложеното по вид и размер наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция на закона, като се въздейства предупредително
и възпитателно, както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.
Причините за извършване на
престъплението са незачитането на установения правов ред, както и
пренебрегването на родителския дълг на дееца.
По делото няма веществени доказателства.
По делото няма направени разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.К.