№ 67
гр. Бургас, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Й. М. Г.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600045 по описа за 2025
година
С присъда № 55/04.10.2024г., постановена по НОХД №427/2024 г.,
Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимия А. А. Щ., ЕГН **********, за
виновен в това, че за времето от 00,00ч. до 07,10ч., на 03.07.2021г., в к.к.
Слънчев бряг, общ. Несебър, хотел „... при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи /подробно изброени/ на обща стойност 986,41
/деветстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/лева, от
владението на собственика Т.П.К., род. на ..г. в гр. Хисаря, без нейното
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ и
чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години.
Със същата присъда Бургаският окръжен съд признал подсъдимия А. А.
Щ. за виновен в това, че за периода от 10.07.2021г. до 13.07.2021г., в к.к.
„Слънчев бряг“, общ. Несебър, при условията на опасен рецидив, в условията
на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
въоръжен, чрез заплашване, принудил различни лица да извършат нещо
противно на волята им, като им причинил имотна вреда в общ размер на
1
1412,67 лв. /хиляда четиристотин и дванадесет лева и шестдесет и седем
стотинки/, както следва:
-на 10.07.2021г., около 19,15ч., в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, в
близост до хотел „Бургас“, на дървена пътека на пясъчните дюни, с цел да
набави за себе си имотна облага, като е бил въоръжен - държал пистолет,
черен на цвят, марка „Ekol Special 99kal.“ със сериен №EVRIB-20040057, чрез
заплашване принудил М.Д.Д./, родена на ..г. в гр. Берлин, Германия, да
извърши нещо, противно на волята си, а именно да му предаде паричната
сума от 550 евро /петстотин и петдесет евро/ с левова равностойност
1075,70лв. /хиляда и седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ и 1 бр.
колие от жълт метал с ринг в средната част, на стойност 03,99лв. /три лева и
деветдесет и девет стотинки/, и с това й причинил имотна вреда в общ размер
1079,69лв. /хиляда седемдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/;
-на 10.07.2021г., около 19,17ч., в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, в
близост до хотел „Бургас“, на дървена пътека на пясъчните дюни, с цел да
набави за себе си имотна облага, като е бил въоръжен - държал пистолет,
черен на цвят, марка „Ekol Special 99kal.“ със сериен №EVRIB-20040057, чрез
заплашване принудил Д.А.М./, родена на ..г. в гр. Берлин, Германия, да
извърши нещо, противно на волята си, а именно да му предаде паричната
сума от 160 евро /сто и шестдесет евро/ с левова равностойност 312,98лв.
/триста и дванадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, и с това й причинил
имотна в размер на 312,98лв. /триста и дванадесет лева и деветдесет и осем
стотинки/;
- на 13.07.2021 г., около 18,30ч., в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, в
близост до плаж „Хидън бийч“, на дървена пътека, с цел да набави за себе си
имотна облага, като е бил въоръжен - държал пистолет, черен на цвят, марка
„Ekol Special 99kal.“ със сериен №EVRIB-20040057, чрез заплашване
принудил Е.А.Х. ЕГН ********** да извърши нещо противно на волята й - да
му даде парична сума в размер на 20,00 /двадесет/ лева и с това й причинил
имотна вреда в същия размер, поради което и на основание чл.214, ал.3, т.2,
вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.3, т.7, вр. чл.29, ал.1, б.
„а“ и б. „б“, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за
срок от шест години и глоба в размер на 100 /сто/ лева.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия А. А.
2
Щ. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за
отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от шест
години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС е постановил да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим, като към него е присъединил и
наказанието ГЛОБА в размер на 100 лева.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през
което подсъдимият Щ. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 13.07.21г. до 10.09.21г. и от 19.07.24г. до
26.09.24г.
С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по
делото /подробно изброени/, постановявайки: 1бр. пистолет, черен на цвят,
марка „Ekol Special 99 kal.“ със сериен №EVRIB-20040057, с пълнител, без
боеприпаси, съхраняван в РУ на МВР- Несебър – да се отнеме в полза на
държавата на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК; 1бр. заложен билет №472727
от 03.07.2021г. от заложна къща „Штедрия“ – да се унищожи като вещ без
стойност. По отношение на част от веществените доказателства, конкретно
посочени в присъдата, съдът е постановил връщането им на подсъдимия А. А.
Щ., след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия А. А. Щ.
да заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР - гр. Бургас, сума в
размер на 923.10 /деветстотин двадесет и три лева и десет стотинки/ лева,
представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза на процеса.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от адвокат И. С. от АК-Бургас, назначен служебен защитник на подсъдимия А.
А. Щ.. В жалбата е направено единствено оплакване за явна несправедливост
на наложеното наказание, като е подчертано, че приетите за установени от
съда факти не се оспорват. Поддържа се, че при определяне размера на
наказанието съдът неправилно се е водил от данните за съдебното минало на
подсъдимия, пропускайки да отчете, че се касае за обстоятелствата,
определящи правната квалификация на всяко от деянията, за които е осъден
като такива, извършени при условията на опасен рецидив. Твърди се пропуск
на съда да съобрази, че при осъществяване на престъпленията подсъдимият не
е реализирал никакви реални заплашващи и/или увреждащи действия спрямо
пострадалите лица. Като недооценени се сочат и наличните по делото
3
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно искреното
му разкаяние и активността му по възстановяване на част от причинените от
престъпленията вреди. Застъпва се становище, че за постигане на целите на
наказанието на подсъдимия следва да бъдат определени значително по-леки
наказания, а именно 1 година лишаване от свобода, за престъплението по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и 1 година
и 6 месеца лишаване от свобода и Глоба от 100 лева, за престъплението по
чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.3, т.7, вр.
чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. чл.26, ал.1 от НК, в каквато насока и е направено
искане за изменяване на постановената присъда.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на
подадената жалба. Счита, че съдът е изяснил обстоятелствата по делото
обективно, всестранно и пълно, като приетата за установена фактическа
обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства –
показанията на пострадалите лица К., М.Д.,Д.М. и Х., показанията на
свидетелите Б.,К., Г., К. и Т., както и резултатите от извършените по
съответния процесуален ред разпознавания, и заключението на изготвената по
делото балистична експертиза. Сведенията, съдържащи се в посочените
доказателствени източници сочи, че разкриват конкретните действие на
подс.Щ., който заплашвайки пострадалите посредством притежавано оръжие
– пистолет, марка „Екол“, е принуждавал същите да извършат нещо противно
на волята си, а именно да му предадат собствените си бижута и пари. При
приетите за установени по несъмнен начин факти намира, че законът е
приложен правилно. Наложеното на подсъдимия наказание счита за
справедливо и съответно на степента на обществена опасност на личността на
последния и тежестта на извършените деяния. Аргументирайки правилност на
изводите на съда относно превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, прокурорът акцентира върху предходната съдимост на Щ., за
която подчертава, че датира от 14 годишната му възраст и в преобладаващата
си част касае извършени от него престъпления против собствеността – кражби
и грабежи, за които е търпял ефективно наказание лишаване от свобода. Като
отегчаващите отговорността на последния обстоятелства изтъква също броя
инкриминирани деяния, част от които извършени в условията на
продължавано престъпление по чл.214 от НК, механизма на осъществяване на
4
всяко от престъпните посегателства, обстановката, при която са реализирани,
интензитета им, както и факта, че същите са извършени от Щ. само 9 месеца,
след като е бил освободен от затвора по изтърпяване на предходно наложено
му наказание лишаване от свобода. Като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства прокурорът очертава направеното от последния самопризнание,
което счита обаче за декларативно, без проява на самокритичност и поради
това намира, че отчитането му следва де е с резерви, както и частичното
възстановяване на вредите от престъпната дейност. На основата на така
изведените обстоятелства от значение за тежестта на санкцията, прокурорът
намира, че чл.55 от НК се явява неприложим. Пледира присъдата на ОС-
Бургас да бъде потвърдена като правилна.
Пред въззивния съд подсъдимият А. Щ. се явява лично и с назначения
служебен защитник - адв.И. С. от БАК, която поддържа депозираната жалба.
Подчертава, че производството пред първоинстанционния съд се е развило по
реда на съкратеното съдебно следствие по т.1 на чл. 371 от НПК, без
направено от подсъдимия признание на фактите по обвинителния акт, а
единствено с изразено от последния съгласие да не се провежда разпит на
пострадалите лица. Поддържа, че описаният в обвинителния акт и възприет от
съда механизъм на осъществяване на деянието по пункт първи относно
извършена от подс.Щ. кражба на вещи от владението на пострадалата К., е
изведен единствено на основата на твърденията и предположенията на тази
свидетелка, които не са проверени посредством други доказателствени
източници. Отбелязва, че в случая откритите дактилоскопни следи върху
комарника и ПВЦ дограмата в стаята, обитавана от пострадалата, не само са
негодни за идентификация, но е открита и трета следа, която не се установява
да произхожда от подсъдимия. Намира, че единствените обстоятелства, които
свързват подсъдимия с процесната кражба, са намереният у него заложен
билет за залагане на златен синджир с тегло малко над 11 грама, както и
доброволното предаване от последния на процесния часовник, което завява, че
е сторил единствено с цел подпомагане на разследването. Твърдейки по-
нататък, че подсъдимият е проявил критичност към деянието, а също и
направил всичко зависещо от него, за да възстанови причинените на
пострадалата К. вреди, защитникът обосновава несъразмерна тежест на
наложеното му за това престъпление наказание от три години лишаване от
свобода и моли същото да бъде редуцирано на една година лишаване от
5
свобода.
Обсъждайки деятелността на подс.Щ. по пункт втори от обвинението
относно извършено продължавано престъпление по чл. 214 от НК, защитникът
развива съображения за допуснати от съда процесуални нарушения при
оценка на доказателствата, които го подкрепят, както и обосновава
прекомерна тежест на наложеното наказание от шест години лишаване от
свобода. Навежда доводи за опороченост на извършените действия по
разпознаване, като изтъква, че подсъдимият е бил показан предварително на
пострадалите, докато е пребивавал в коридора на районното управление. С
кратък преразказ на фактите по случая с пострадалата Х., излага твърдение, че
отправената от подсъдимия заплаха спрямо същата не е била с характер и
интензитет да породят у нея основателен страх за осъществяването им.
Позовавайки се по-нататък на представения експертен анализ на
притежаваното от подсъдимия оръжието, подчертава, че същото не е бойно,
като допълва, че в действителност Щ. не е демонстрирал пред нито едно от
пострадалите лица намерението си да го използва. Поддържа, че подсъдимият
е имал воля и направил опит да възстанови на пострадалите – чужд гражданки
причинените им от деянията вреди, но по обективни причини не е успял да
постигне целения резултат. Поставя искане за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно -
намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание при условията на
чл.55 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба от 100
лева.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият Щ. навежда
твърдения, че спрямо него е било упражнено физическо насилие от страна на
полицейските служители, които са го задържали, след като „под въздействието
на трева“ е поискал от едно момиче сумата от 20 лева за такси. Споделя, че е
депозирал жалба за расова дискриминация, по повод на която е бил
призоваван в Специализирания съд, а впоследствие и освободен от затвора.
Заявява, че е отпътувал за Германия и при завръщането си в България е бил
задържан на летището. Пресъздава престоя си в районното управление, в
което е бил отведен, поддържайки, че е бил призован за разпит, който не се е
осъществил, вместо което в коридора покрай него са преминали хора, които
впоследствие „са го разпознали“. Твърди, че разпознаването е било извършено
в нарушение на чл. 171 от НПК, тъй като нито едно от поставените за
6
сравнение лица не е било със сходни на неговите физически характеристики,
както и че е бил принуден да признае разследвани престъпления, които не е
извършил. Отрича да е осъществил деянията, за които е обвинен, с
изключение на вмененото му такова за упражнена принуда спрямо свид.Х.,
предала му сумата от 20 лева, което признава да е извършил. Изтъква, че по
делото не са налице доказателства за това, че именно той е автор на
останалите престъпления, за които е обвинен. Изразява несъгласие с
наложеното му наказание, което намира за прекомерно тежко и несъответно на
извършеното. Моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
Въззивната жалба, изходяща от защитника на подсъдимия А. Щ., като
подадена от лице, с право на жалба съгласно чл. 318 ал.6 от НПК, в посочения
в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на
правомощията си по чл. 314 НПК, намери следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият А.
Щ., както и неговият защитник, са изразили съгласие да не се провежда разпит
на свидетелите Е.А.Х., Т.ТП.К.., Д. А.М. и М.Д.Д., а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за
разпит на лицата от досъдебното производство. При съблюдаване на
предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 3 от НПК, ОС-Бургас е одобрил
изразеното съгласие за съкратена процедура, приемайки, че съответните
действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени
по НПК. В условията на проведеното съкратено съдебно следствие по т.1 на
чл. 371 от НПК, първоинстанционният съд провел разпит на свидетелите,
посочени в обвинителния акт – И.К.,В.Т.,И.К.,Д.Г.,М..иС.Б., както и изслушал
непосредствено вещите лица П.Г.М.,Х.Я.Д. и Д.Ж.Б., първият изготвил две
видеотехнически експертизи и една дактилоскопна експертиза по делото,
вторият – две оценителни експертизи, а третият – балистична експертиза.
Протоколите за разпит на посочените по-горе свидетели, по отношение на
7
които одобрил съгласието на страните да не се изслушват непосредствено,
както и писмените доказателствени материали, съдът приобщил чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.
В рамките на развитата процесуална дейност ОС-Бургас е събрал всички
необходими за правилното решаване на делото доказателствени материали, на
основата на чийто задълбочен анализ и правилна оценка е изяснил делото от
фактическа страна. Като втора инстанция по фактите и предвид възраженията
в жалбата, настоящият състав извърши внимателна преценка на събраните
пред първостепенния съд доказателства и при този анализ не намери
основания за съществена промяна на възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Подсъдимият А. А. Щ. е роден на .. год. в гр.Бургас, завършил средно
образование, осъждан, с постоянен адрес по местоживеене – с. Р., община
Камено, обл. Бургас.
В началото на м. юли 2021г., свид. Т.П.К. пребивавала в к.к. Слънчев
бряг. Същата била на почивка и заедно със своя приятелка отседнала в хотел
„Средец“, като двете били настанени в стая №145, намираща се на първи етаж
в хотела.
На 02.07.2021г. вечерта свид.К. и приятелката й се прибрали в
хотелската стая около полунощ. Двете легнали да спят, като затворили
комарника, но оставили балконската врата отворена. Балконът към стаята бил
на нивото на земята, като отпред бил поставен само един метален парапет с
височина около 1,4м. Свид. К. притежавала две дамски чанти, които се
намирали в стаята, оставени на фотьойла, до леглото, където спяла. В двете
чанти същата съхранявала три портмонета. Преминавайки в близост до стаята,
в която спели двете жени, подс.А. Щ. забелязал, че балконската врата е
отворена и решил да влезе и извърши кражба. Същият преминал през
парапета и се установил на балкона. Отворил комарника, възприел, че жените
спят, и влязъл в стаята. Забелязал оставените на фотьойла две дамски чанти,
отворил ги, разгледал съдържанието им, след което взел намиращи се в тях
вещи, а именно - парична сума в размер на сто лева, 1 бр. синджирче с кръст
от жълто злато 14к, проба 585, с общо тегло 11,71гр. и 1 бр. дамски часовник
марка „Q&Q“, собственост на свид. Тодорка К.. Подсъдимият прибрал
8
посочените вещи и излязъл от стаята през терасата, като там захвърлил
отворените чанти. Същият преминал през парапета и се отдалечил от мястото.
Установявайки сутринта на 03.07.2021г. извършената кражба, свид. К.
подала оплакване в РУ-Несебър. На същата дата бил извършен оглед на
местопроизшествието – стая № 145, на първи етаж в хотел „Средец“ в к.к.
Слънчев бряг, констатациите при който, както и фиксираните и иззети
дактилоскопни следи – от рамката на противокомарната мрежа, от вътрешна и
външна страна, както и от външната страна на PVC дограмата, били отразени
в протокол, с приложен към него фотоалбум / спр. т.4, л.6-11 от ДП/.
Рано сутринта на 03.07.2021г., преди 08,00ч., подс. Щ. посетил заложна
къща „Штедрия“, находяща се в гр. Бургас, ул. „..“ 5-7, в която работещ на
смяна бил свид. С.Д.Б... Подсъдимият заложил откраднатите по-рано златни
бижута - синджирче с кръст на него, за които получил сумата от 610,00лв.,
като му бил издаден заложен билет №472727/03.07.2021г. / спр. т.4, л.34 от
ДП/.
Свидетелките М.Д.Д. и Д.А.М. /сестра на първата/, гражданки на Ф.Р.
Германия, пристигнали в Република България на 10.07.2021г. като
организирани туристи. Двете се настанили в резервираната им в хотел „Тиара
Бийч“ в к.к. Слънчев бряг стая, заедно с дъщерята на М.Д. – детето П.Е.Й. /на
.. години/, вечеряли около 18,30ч., след което излезли на разходка по плажа.
Двете свидетелки вървели по дървената пътечка, водеща към плажа в
близост до хотел „Бургас“, като първа се придвижвала свид. Д.А.М. заедно с
племенницата си П.Е.Й., а зад тях вървяла М.Д.Д. В определен момент свид.
Д. забелязала, че на известно разстояние след тях върви мъж, облечен с бяла
риза с дълги ръкави, бял панталон, а на главата с бяла шапка и слънчеви очила
– подс.А. Щ.. Подсъдимият вървял в посока към улицата, но с поглед обърнат
към свидетелките. Престоявайки около петнадесет минути на плажа,
свидетелките Д.М., М.Д. и дъщеря й П.Е.Й. тръгнали да се връщат обратно
към хотела. Те поели по същата дървена пътека, по която преди това
достигнали до плажа, като детето тичало напред, а двете сестри се
придвижвали заедно след него. Спирайки в определен момент, за да почистят
краката на детето от пясъка, свид. Д.А.М. видяла, че подс. Щ. се приближава
към тях. Достигайки на около два метра от жените, подсъдимият спрял и
останал да стои пред тях. Същият поискал пари от М.Д.Д. но тя му отказала.
9
Подсъдимият настоял за втори път пред свид.Д. да му даде пари, но
последната отново отказала. През това време свид. М. стояла мълчаливо до
сестра си. Тогава Щ. извадил от дясната страна на своя панталон, иззад гърба
си, пистолет, черен на цвят, марка „Ekol Special 99 REV II“ кал. 9 мм, със
сериен №EVRI3-20040057, който държал с дясната си ръка, като дулото било
насочено към земята. Същият показал пистолета на пострадалите жени и го
задържал в дясната си ръка така, че оръжието да бъде видимо за тях, при което
те силно се изплашили. Тогава свид.М.Д.Д.отворила дамската си чанта,
извадила от портмонето си парична сума в размер на петстотин и петдесет
евро и ги подала на А. Щ.. Той взел парите с лявата си ръка и ги прибрал.
Веднага след това, продължавайки да държи пистолета с дясната ръка, с
лявата си ръка подсъдимият посочил врата на свид.М.Д.Д. която носила
синджирче, изричайки на английски думата „Голд“ /злато/. В отговор свид.
М.Д. обявила, че синджирчето й не е златно. Подсъдимият обаче продължил
настоятелно да сочи синджирчето, при което силно изплашена от вида на
пистолета, свидетелката свалила бижуто от врата си и го подала на Щ.. Той от
своя страна взел с лявата ръка синджирчето и го поставил в джоба си, след
което казал на свид. М.Д. да си върви.
Впоследствие подс.Щ. се обърнал към свид.Д.А.М., като държейки все
така демонстративно пистолета в дясната си ръка, поискал от нея да му даде
пари. Изплашена от категоричния тон на подсъдимия и вида на носеното в
него оръжие, свидетелката отворила дамската си чанта, извадила от
портмонето си сто и шестдесет евро, които предала на Щ.. След като взел
парите, подсъдимият казал на жените да си вървят.
Изплашени от случилото се, пострадалите побягнали обратно в посока
към плажа. Влезли в намиращ се в близост магазин, където пред управителя –
свид. М.Б. разказали какво се е случило. Свид. Б. от своя страна веднага подал
сигнал на спешен тел.112.
Свидетелката Е.А.Х. била на почивка в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър
за времето от 09.07.2021г. до 17.07.2021г. , Около 18,00 часа на 13.07.2021г.
същата се намирала в близост до плаж „Хидън бийч“ в курортния комплекс,
като вървяла по една дървена пътечка между пясъчните дюни, в посока към
плажа, с намерение да снима залеза. По същото време, облечен в син спортен
екип - къси панталони и тениска с къс ръкав, срещу нея вървял подс. А. Щ.. В
10
себе си подсъдимият носил пистолет, черен на цвят, марка марка „Ekol Special
99 REV II“ кал. 9 мм, със сериен №EVRI3-20040057, който бил вмъкнат в
панталона му, под колана, като същият се закривал от свободно падащата
върху него тениска. Непосредствено след като се разминал със свид.Х.,
подсъдимият спрял и подвиквайки й, попитал дали има в себе си цигари.
Свидетелката се обърнала и му подала една цигара, която извадила от чантата
си. В този момент, подс. Щ., който се намирал непосредствено пред
пострадалата Х., взел подадената му цигара и повдигнал тениската си,
показвайки с поглед колана на панталона си, където се намирал пистолетът.
Свидетелката насочила погледа си натам и видяла дръжката на пистолета,
което силно я изплашило. Веднага след това подсъдимият поискал от свид.Х.
да му даде пари за такси, като междувременно продължавал с една ръка да
държи повдигната тениската си нагоре, а с поглед сочел пистолета. Повлияна
от заплашителното поведение на Щ., свид.Х. бръкнала в чантата си, отворила
портфейла си, но без да го изважда от чантата, след което взела една банкнота
с номинал двадесет лева и му я подала. Подс. Щ. взел банкнотата с лявата си
ръка, а с дясната продължавал да държи фланелката си повдигната нагоре.
Виждайки, че портфейлът на пострадалата се подавал от чантата й,
подсъдимият се обърнал към нея с думите: „Дай да видя какво имаш!“. В
същото време, докато вниманието му било насочено към съдържанието на
чантата и портфейла в нея, подсъдимият се приближил с две-три крачки към
Х.. Това изплашило още повече Х., която му казала: „Имам деца, стига ти
толкова, ако искаш, стреляй!“. След това същата се обърнала и тръгнала бързо
в посока към плажа, а подсъдимият поел в обратна посока - към пътя.
Достигайки до плажа, пострадалата подала сигнал на спешен тел.112 и
съобщила за случилото се.
Описаното по-горе поведение на свид.Х. и подс.Щ. било възприето от
свид. Д.Г., заемаща към инкриминирания период длъжността разузнавач,
инспектор в група ПКП „Слънчев бряг“ в РУ-Несебър, която на същата дата и
в часовия интервал на срещата между двамата осъществявала оперативно
наблюдение в района на х-л „Бургас Бийч“ и пясъчните дюни около него във
връзка с провеждана на територията на к.к. Слънчев бряг специализирана
полицейска операция по линия „грабежи“. Проследявайки възникналата
ситуация и оценявайки поведението на подс.Щ. като подозрително, свид.Г.
информирала по телефона колегата си свид.И.К. и продължила да следи
11
действията на подсъдимия, за когото установила, че след достигане до алеята
пред к-с „Голдън Бийч“, се качва на триколка и потегля в посока почивна
станция на Министерски съвет. След получаване на сигнала от свид.Г., свид.
К. съвместно с колегата му – свид. В.Т. предприели действия по задържане на
подс.Щ. с цел проверка на случая. Междувременно, докато проверявали
самоличността на подс.Щ., от дежурната в РУ-Несебър постъпила
информация за подаденото от пострадалата Х. оплакване, с описание на
лицето, осъществило посегателство срещу нея. Установявайки, че подс.Щ.
съответства на даденото описание на извършителя на деянието срещу Х.,
полицейските служители задържали същия до пристигане на дежурната
оперативно - следствена група.
При извършен след задържането на подс.Щ. обиск по реда на чл. 164 от
НПК, получил впоследствие съдебна санкция /спр. т.1, л.4-10, л.106-107 от
ДП/, у последния били намерени и иззети: 1 бр. банкнота с номинал 20лв.,
емисия 2007г., сер. №ВН6985454; 1 бр. пистолет, черен на цвят, марка „Ekol
Special 99kal.“ със сериен №EVRI3-20040057, с пълнител, без боеприпаси; 1
бр. заложен билет №472727 за заложна къща „Штедрия“ от 03.07.2021г.;
мъжка бяла риза, 3/4 бели къси панталони, бяла шапка „Bon Hats“ и два броя
слънчеви очила. Иззетите при обиска на подс.Щ. вещи /запечатани в отделни
пликове с положени подписи на поемните лица/ били подложени на оглед,
фотографирани и представени в приложен към делото фотоалбум /спр. т.1,
л.68-75 от ДП/.
На същата дата – 13.07.2021г. в условията на неотложност, с последваща
съдебна санкция, било извършено претърсване в помещение, обитавано от
подс.Щ., находящо се в гр.Поморие, в складове зад градска търговия, зад
мебелен магазин „Хелиос“, първо помещение от ляво след входната врата, при
което била намерена и иззета мъжка риза с къс ръкав, с надпис „Petrol“.
Действията по претърсване и изземване били отразени в протокол по чл. 128
от НПК, обективиращ данните по чл. 129 от НПК, както и изготвен фотоалбум
/спр. т.3, л.40-51 от ДП/.
С протокол за доброволно предаване от 13.07.2021г., подс. А. Щ. предал
в РУ Несебър дамския часовник марка „Q&Q“ с метална верижка,
правоъгълен циферблат с римски цифри. За притежавания и предаден от него
часовник, подс. Щ. обяснил, че „ е от кражба зад хотел Поморие“, което негово
12
изявление било отразено в протокола /спр. т.4, л.45 от ДП/.
В хода на разследването с протокол за доброволно предаване от
14.07.2021г. служител в заложна къща „Штедрия“ - Н.П.К. предала в РУ
Несебър вещите, описани в заложен билет №472727/03.07.2021г., издаден от
същата заложна къща - 1бр. синджир от жълт метал, с дължина около 66 см и
1 бр. кръст от жълт метал /спр. т.4, л.49 от ДП/.
Приобщените по делото с протоколи за доброволно предаване вещи,
посочени по-горе, били подложени на оглед, констатациите при които били
надлежно отразени в протокол от 23.07.2021г., с приложен към него
фотоалбум /спр. т.4, л.25-30 от ДП/. Процесните вещи са били предоставени за
експертна оценка на стойността им, като изготвената от вещото лице Х.Д.
оценителна експертиза, е дала заключение, че към 03.07.2021г., стойността на
1бр. синджирче с кръст от жълто злато 14к, проба 585, с общо тегло 11,71 гр.
възлиза на 831,41лв., а стойността на 1 бр. дамски часовник марка „Q&Q“
възлиза на 55,00лв. /спр. т.4, л.35 от ДП/.
По делото е назначена и втора оценъчна експертиза, изготвена от
вещото лице Х.Д., която е дала заключение, че към 10.07.2021г. средната
пазарна стойност на 1 бр. синджирче от жълт метал, тънка плетка с ринг в
средната част, закупено за 3 евро от магазин „Праймарк“ гр.Берлин, възлиза
на 3, 99 лева /спр. т.3, л.107 от ДП/.
В хода на разследването е назначена и извършена балистична
експертиза, обект на изследване на която е било намереното и иззето при
извършения на 13.07.2021г. личен обиск на подс.Щ. оръжие. Съгласно
заключението на същата - Протокол № 63 / 16.07.2021г., представеният за
изследване обект е газ-сигнален пистолет, марка „Ekol“, модел „Special 99
REV II“ кал. 9 мм Р.АК., турско производство с фабричен номер №EVRI3-
20040057. Същият по данни от експертизата не представлява огнестрелно
оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Констатирано е, че по оръжието няма
преправки и доработки на детайли с цел промяна на заводското му
предназначение, като в представения вид пистолетът е технически изправен и
годен за произвеждането на изстрели с газ-сигнални боеприпаси от същия
калибър /спр. т.2, л.16-17 от ДП/.
С протоколи за доброволно предаване от 08.07.2021г., от 11.07.2021г. и
12.07.2021г. като веществени доказателства по делото са били приобщени 4
13
бр. оптични дискове, съдържащ компютърно информационни данни – записи
от камери за видеонаблюдение, монтирани в х-л „Средец“, в х-л „Тиара Бийч“
и в к-с „Голдън бийч“ в к.к. Слънчев бряг /спр. т.3, л.78-79; т.4, л.38 от ДП/,
изследването на които е наложило назначаването на две технически
експертизи – Протокол №269/11.11.2021г. и Протокол № 174 /09.08.2021г. /спр.
т.2, л.59-67; т.3, л.94-105 от ДП/.
Експертният анализ на предоставените за целите на воденото досъдебно
производство 2 бр. оптични дискове, съдържащи записи от охранителните
камери на х-л „Средец“ в к.к. Слънчев бряг, за времето от 00:00:00 до 07:00:00
часа на 04.07.2021г., видно от заключението на цитираната по-горе първа
техническа експертиза - Протокол №269/11.11.2021г., не позволява постигане
на лицева идентификация на заснетите от камерите лица поради недостатъчна
резолюция на изследваните изображения, както и отдалечеността и ъгъла на
заснемане на камерите.
При извършения анализ и изследване на предоставените му обекти- 2
бр. оптични дискове, съдържащи записи от охранителните камери на х-л
„Тиара Бийч“ и к-с „Голдън бийч“ в к.к. Слънчев бряг, вещото лице д-р П.М. е
констатирал отсъствие на признаци на намеса /манипулация/ върху записаната
информация, както и че видеозаписите са с начален час 18:58:16ч. и краен час
19:04:34 ч. на 10.07.2021г. Записите са прегледани от вещото лице, като от тях
на хартиен носител са свалени само кадрите, имащи значение за
разследването, както и описани в хронология действията на заснетите лица. В
заключение експертът е посочил, че поради недостатъчна резолюция на
изследваните изображения, отдалечеността и ъгъла на заснемане на камерите,
извлечените от видеозаписите фотокопия са негодни за лицева
идентификация, както и за провеждане на сравнително изследване на
веществени доказателства, в частност сравнение на дрехите, с които е
облечено заснетото от видеокамерите лице от мъжки пол – светла /бяла/ риза с
дълги ръкави, светли /бели/ къси панталони до коленете, светла /бяла шапка/ с
тъмна лента на главата и закачени на ризата отпред тъмни /слънчеви/ очила, с
дрехите, приобщени като веществени доказателства по делото.
По делото е назначена и изготвена също дактилоскопна експертиза –
Протокол №268/11.11.2021г., на която е било възложено да изследва
дактилоскопните отпечатъци, иззети при извършения на 03.07.2021г. оглед на
14
хотелска стая№ 145, на първи етаж в хотел „Средец“ в к.к. Слънчев бряг, а
именно от рамката на противокомарната мрежа, от вътрешна и външна страна,
както и от външната страна на PVC дограмата. Данните от представеното
заключение сочат, че две от следите са негодни за идентификация и
сравнително изследване, а третата не съвпада с отпечатъците на подс.А. Щ.,
както и с отпечатъците на лицата, регистрирани в системата AFIS / спр. т.2,
л.66-68 от ДП/.
При извършено на 14.07.2021г. в хода на досъдебното производство
процесуално-следственото действие "разпознаване“ всяка от пострадалите –
свидетелите Е.А.Х., Д. А.М. и М.Д.Д. е демонстрирала категоричност в
идентификацията на подсъдимия като автор на извършеното спрямо нея
престъпно посегателство /спр. т.1, л.25-26, т.3, л.28-32, л.35-39 от ДП/.
Гореизложените фактически констатации, които не се различават
съществено от възприетите такива в мотивите на първоинстанционната
присъда, въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена
оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, както и експертни заключения, приобщени по
делото по съответния процесуален ред, а именно: показанията на свидетелите
Е.Х.,Т.К.,М.Д.. и Д.М., дадени в досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание
чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК, депозираните в условията на
непосредственост и устност пред първостепенния съд показания на
свидетелите И.К.,В.Т.,И.К.,Д.Г.,М..иС.Б., протоколи за разпознаване на лица
от 14.07.2021г. с участието на свидетелите Е.А.Х., Д. А.М. и М.Д.Д., протокол
за личен обиск и изземване от 13.07.2021г., протокол за извършено
претърсване и изземване от 13.07.2021г., протоколи за оглед на веществени
доказателства, протоколи за доброволно предаване, разписка за върнати вещи,
свидетелство за съдимост на подс.Щ., заключенията по назначените и
изготвени по делото балистична експертиза, оценителни експертизи,
Технически /аудиовизуални/ и дактилоскопна експертизи.
Обсъждайки наличната по делото доказателствена съвкупност,
въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Бургас относно
несъмнената установеност на всички значими за правилното решаване на
казуса обстоятелства, на основата на които следва да бъде решен въпросът за
15
наказателната отговорност на подсъдимия Щ.. Настоящият състав на БАС не
констатира допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалните
изисквания на чл. 13, чл. 14 ал.1, чл. 107, ал.5 и чл. 305 ал.3 от НПК.
Дейността на съда по събиране, анализ и оценка на доказателствата по делото
не търпи критиките, отправени от подсъдимия и неговия защитник, тъй като
не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което
и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства.
Изяснени са всички въпроси, относими към предмета на доказване. Мотивите
към присъдата са изцяло съобразени с изискванията на закона, като от тях е
видно какви факти е приел за установени първостепенният съд и въз основа на
какви доказателства. Съдът е изградил фактическите си изводи на
доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, които е обсъдил и
анализирал задълбочено, включително при разрешаване на въпроса за
авторство на всяко от инкриминираните деяния, в каквато насока е основният
спор, повдигнат от защитата. Формирайки изводите си относно авторството на
деянията, съдът е демонстрирал правилен подход на интерпретация на
доказателствената съвкупност, като е проследил логическата вътрешна
последователност на данните, установявани със съответното доказателствено
средство, както и тяхната кореспонденция - подкрепяща или опровергаващи
ги, с останалите доказателствени източници.
Възраженията на подсъдимия и неговия защитник, насочени към
оспорване изводите на първата инстанция по въпроса за авторството на
инкриминираните по обвинителния акт деяния, не се споделят от настоящия
състав на съда. Неоснователно се поддържа /за първи път пред настоящата
инстанция/, че изключая осъждането на подс.Щ. за извършено от него на
13.07.2021г. посегателство срещу собствеността на пострадалата Е.Х., в
останалата й част първоинстанционната присъда почива на предположения,
тъй като наличните доказателства не удовлетворяват критерия на чл. 303, ал. 2
НПК.
На първо място, не намира опора в данните по делото твърдението, че
възприетите от първата инстанция фактически положения, разкриващи
механизма и авторството на процесната кражба на вещи, собствени на
пострадалата К., по време на престоя на последната в хотел „... к.к. Слънчев
бряг, почиват единствено на твърденията и предположенията на тази
свидетелка, без да са подкрепени от други доказателствени източници.
16
Прочитът на съдебните мотиви ясно сочи, че формирайки изводите си относно
извършителя на това деяние и начина на осъществяването му, съдът е
подложил на внимателен анализ и оценка всички относими към казуса
доказателства и доказателствени средства, които е обсъдил поотделно и в
тяхната съвкупност. Кредитирайки с доверие показанията на пострадалата К.,
характеризиращи се с логичност, последователност и безпротиворечивост,
ОС-Бургас правилно е приел, че в обективен план същите носят сведения за
времето, мястото и предмета на деянието, както и за предполагаемия начин на
проникване в хотелската стая, откъдето е извършена кражбата /спр. т.4, л.10,
л.11, л.14 от ДП/. Вярно е и констатираното от първата инстанция, че
съобщените от пострадалата данни нямат изолиран характер, а напротив, в
цялостния си обем същите стоят в кореспонденция с останалите доказателства
по делото, релевантни за установяване на авторството на подсъдимия.
Изследвайки взаимовръзката между множеството доказателствени източници
по делото, съдът коректно е отбелязал, че показанията на свид.К. са в унисон с
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 03.07.2021г. относно
заварената на мястото – стая №145, в х-л „Средец“, к.к. Слънчев бряг
обстановка, разположението на помещението – с врата от PVC дограма, с
монтиран комарник и изход към тераса, която е на нивото на земята, с
монтиран метален парапет с височина 142 см., предпоставяща лесното
преодоляване на преградата /спр. т.4, л.6-11 от ДП/. Подкрепящи изнесените
от пострадалата сведения относно предмета на престъплението са
приложените по делото два протокола за доброволно предаване, първият – от
13.07.2021г., отразяващ предаването от подс.Щ. на дамския часовник марка
„Q&Q“ с метална верижка, правоъгълен циферблат с римски цифри /спр. т.4,
л.45 от ДП/, а вторият – от 14.07.2021г., отразяващ акта на предаване от
служител в заложна къща „Штедрия“ - Н.П.К. на заложени вещи 1бр. синджир
от жълт метал, с дължина около 66 см и 1 бр. кръст от жълт метал /спр. т.4,
л.49 от ДП/. Посочените по-горе вещи, видно от показанията на свид.К., са
сред заявените и описани от нея като такива, отнети й в нощта на
инкриминираната дата – на 02 срещу 03.07.2021г. от хотелската стая, в която е
била настанена. Налице са също така данни, свидетелстващи за това, че не кой
да е, а именно подсъдимият е лицето, посетило на 03.07.2021г. заложна къща
„Штедрия“ и оставило в залог срещу определена парична сума златните
накити, доброволно предадените от служителя в заложна къща „Штедрия“ -
17
Н.К.. Доказателства в тази насока са изводими както от протокола за извършен
на 13.07.2021 г. личен обиск на подс.Щ., при който се установява, че у него е
бил намерен и иззет заложен билет №472727/03.07.2021г., издаден от заложна
къща „Штедрия“, удостоверяващ получена на 03.07.2021г. сума в размер на
610 лева, срещу оставени в залог вещи, а именно златни накити - синджир и
кръст – 11,71 гр., 14 к./585 /спр. т.1, л.4-10, л.106-107 от ДП/, така и от
показанията на свид. С.Б. – служител в заложна къща „Щедрия“, находяща се
в гр.Бургас, ул.“..“ №5-7, посочен в заложния билет като лицето, което е
издало същия /спр. т.4, л.34 от ДП/. Разпитан пред съда, свид.Б. дава подробни
сведения за правилата, следвани в заложната къща, като е категоричен по
отношение на факта, че от всеки клиент, оставящ вещи в залог, се изисква да
представи лична карта за удостоверяване на самоличността му, едва след
което, ако лицето е удовлетворено от оценката на вещите, се оформя договор,
в който се вписват както личните му данни – име и ЕГН, така и данни за
конкретните вещи, оставени в залог, и изплатената за тях сума. Поддържайки
във връзка с горното, че при работата си на смяна в заложната къща винаги
лично проверява самоличността на клиентите, свид. Б. убедено сочи, че
информацията, съдържаща се в предявения му от съда заложен билет
№472727 с дата 03.07.2021г. от заложна къща „Штедрия“, намерен и иззет от
подс.Щ. при извършения му след задържането личен обиск, е вярно отразена
/спр. л.112 от НОХД № 427/24г. на БОС/. В случая съдържанието на
цитирания заложен билет сочи, че същият е бил издаден на подс.Щ., чийто
имена и ЕГН фигурират в документа, във връзка с представени от последния
на процесната дата - 03.07.2021г. в заложна къща „Штедрия“ златните бижута
- „синджир с кръст“ с общо с тегло 11.71 гр., 14 карата злато /посочени от
пострадалата К. като вещи, които са и били отнети от хотелската стая/, като за
заложените вещи Щ. е получил сума в размер на 610 лева. При тези
категорични данни няма никакво основание да се счете, че изводите на съда
относно авторството на кражбата, извършена от стая № 145 в х-л „Средец“,
к.к. Слънчев бряг, са лишени от доказателствена основа, каквито доводи се
развиват от подсъдимия и неговия защитник.
Не може да бъде споделено на следващо място възражението на
защитата за непричастност на подс.Щ. към вменената му във вина кражба,
основано на това, че резултатите от изготвената по делото дактилоскопна
експертиза не разкриват съвпадение на иззетите при огледа на
18
местопроизшествието следи /от вътрешна и външна страна на рамката на
противокомарната мрежа и от външната страна на PVC дограмата/ с
пръстовите отпечатъци на Щ.. Действително, данните от представеното по
делото заключение на дактилоскопната експертиза сочат, че две от намерените
следи са негодни за идентификация и сравнително изследване, а третата не
съвпада с отпечатъците на подс.А. Щ.. Сами по себе си обаче тези експертни
констатации не дискредитират тезата на обвинението за авторството на
деянието в лицето на подс.Щ., както настоява защитата. Отсъствието на следи,
съвпадащи с отпечатъците на подсъдимия, първата инстанция правилно е
съобразила, че не може да се тълкува нито в полза, нито в тежест на
съществуващите по делото тези - на обвинението и на защитата. В случая
изтъкнатото обстоятелство указва единствено на това, че обективно не е било
възможно установяването на такива следи /поради заличаването им или
използване от страна на извършителя на деянието на предпазни мерки и
средства, и др./, а не на това, че конкретно лице - подс.Щ., не е имал досег до
предметите, от които са иззети дактилоскопните отпечатъци, съответно, че
същият не е проникнал през балконската врата в ползваната от пострадалата
К. хотелска стая, откъдето е извършена процесната кражба. В тази връзка
следва да се подчертае, че авторството на извършеното престъпление в лицето
на подсъдимия е установено въз основа на пълноценния анализ на
доказателствените източници, посочени по-горе, като при това положение
твърдението на защитата за декларативност на съдебната позиция не може да
бъде споделено.
Важно е да се отчете и обстоятелството, че преценката на първата
инстанция относно установеността на фактите, включени в предмета на
доказване по обвинението срещу подс.Щ. за извършена на 03.07.2021г. кражба
от владението на свид.К., е била базирана освен на обсъдените вече по-горе
гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства
/показанията на свидетелите К., Б., протоколите за оглед на
местопроизшествие, личен обиск и доброволно предаване на вещи, и
приобщените посредством тях веществени доказателства/, и на обясненията,
дадени от подсъдимия, в които същият ясно е заявил, че признава вината си за
извършената кражба /спр. л.154 от НОХД № 427/24г. на БОС/. Факт е също
така, макар и не от категорията на тези, които могат да се ползват в подкрепа
на обвинението, че демонстрирайки разкаяние за извършеното деяние,
19
подс.Щ. е предприел активни действия по възстановяване на вредите от
престъплението, като със съдействието на своя защитник е наредил превод на
сумата от 100 лева чрез EasyPay в полза на пострадалата Тодорка К. /спр.
л.143 от НОХД № 427/24г. на БОС/. Проявеното в горната насока поведение
на подсъдимия, съдът е анализирал в контекста на всички останали
доказателства, които в своята логическа връзка разкриват по несъмнен начин
личното му участие в процесната кражба. Поради това и заявеното
понастоящем пред въззивния съд оплакване за недоказано авторство на
деянието, следва да бъде преценено като неоснователно.
Възраженията за доказателствена необезпеченост на тезата на
обвинението, че именно подс.Щ. е автор на всяко от деянията, включени в
продължаваното престъпление по чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1,
вр. чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.3, т.7, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл.26, ал.1
от НК, за което му е повдигнато обвинение, също не намират основание в
данните по делото.
За да изгради вътрешното си убеждение най-вече относно авторство и
механизъм на престъпна деятелност, а оттам - да обоснове правни изводи в
тази насока, първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ
показанията на пострадалите лица – свидетелите Е.А.Х., Д. А.М. и М.Д.Д., по
отношение на които подсъдимият и защитникът му са изразили съгласие да не
бъдат разпитвани, а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на протоколите за разпит на лицата от досъдебното
производство. Решението на съда да кредитира техните показания е взето след
извършена проверка на истинността на съобщената от лицата информация,
като за целта е изследвана както вътрешната логичност и последователност на
свидетелстването, така и съвместимостта на сведенията, съдържащи се в
показанията им, с данните, изводими от други обективни доказателствени
източници. В случая не може да има спор, че показанията на обсъжданите
свидетели, в които същите възпроизвеждат личните си възприятия относно
случилото се на инкриминираните дати - 10.07.2021г. и 13.07.2021г.,
съставляват пряк източник на доказателства и доколкото не са налице
вътрешни противоречия в съобщените от тях данни, както и предвид
кореспонденцията им с останалите доказателствени източници,
кредитирането им от първата инстанция в полза на възприетите изводи по
фактите, не следва да търпи никаква критика. На основата на свидетелските
20
показания, дадени от пострадалите Д. А.М. и М.Д.Д. пред съдия /спр. т.3, л.11-
12, л.18-19 от ДП/, които съдът правилно е отчел, че се препокриват напълно
помежду си, се установява, че във времето след 18,30 часа на 10.07.2021г.,
докато двете, придружавани от детето П.Е.Й., вървели по дървената пътечка,
водеща към плажа в близост до хотел "Бургас", били последвани от мъж,
облечен с бяла риза с дълги ръкави, бели панталони, с бяла шапка на главата и
слънчеви очила - подс. Щ., който установявайки се в близост до тях, поискал
няколкократно и настоятелно да му дадат пари. След първоначалния отказ на
свид. М.Д. да изпълни претенцията на подсъдимия, последният, повтаряйки
отново желанието си да му предаде налични у нея парични средства, извадил
от дясната страна на своя панталон, иззад гърба си, пистолет, черен на цвят,
който демонстративно показал пред пострадалите, след което продължил да
държи оръжието с дуло, насочено към земята. Вследствие заплашителното
поведение на подсъдимия, свид.М.Д.Д.отворила дамската си чанта, извадила
наличната в портфейла й парична сума от 550 евро и му я предала. Според
съобщеното от двете свидетелки, веднага след това, подсъдимият настоятелно
поискал от свид. М.Д. да му предаде и колието, окачено на шията й, а
впоследствие, обръщайки се към свид. Д.А.М., настоял тя също да му предаде
носените в себе си пари. Изплашени от категоричния тон на подсъдимия и
вида на оръжието, което той държал, чувайки също и плача на детето до тях -
П.Е.Й., двете пострадали изпълнили исканията му - свид. Д. свалила от врата
си синджирчето и го предала на Щ., а свид. М. извадила от портфейла си
парите, с които разполагала – сумата от 160 евро, които също му предала.
Представените в горното им съдържание показания на двете свидетелки, за
които вече бе посочено по-горе, че стоят в пълна кореспонденция помежду си,
са също така еднакво конкретни и убедителни по отношение на времето и
мястото, на което са били пресрещнати от подсъдимия, конкретните действия
и последователността на извършването им от подсъдимия, исканията, които
същият е отправил към тях, както и вида и характера на личното им
имущество, с което са се разпоредили в полза на подсъдимия, предвид
осъществената спрямо тях принуда под формата на заплаха. Като подкрепящи
тези сведения съдът правилно е оценил показанията на свид. М.Б., при когото
двете пострадали са отишли веднага, след като подсъдимият обявил, че са
свободни да напуснат мястото на срещата им. Разпитан пред съда, посоченият
свидетел съобщава за състоянието на силна уплаха, в което са се намирали
21
пострадалите при появата им в магазина, както и за разказаното от тях, че са
били заплашени с пистолет и „ограбени от млад мъж“, който „бил по-
мургавичък“ /спр. л.11-гръб от НОХД № 427/24г. на БОС/. Показанията на св.
Б., в които се възпроизвеждат не само личните му възприятия за състоянието и
поведението на свидетелките Д. А.М. и М.Д.Д., но и изявленията на
последните относно случилото се на инкриминираната дата, без съмнение в
споменатата втора част представляват косвени доказателства с производен
характер и като такива същите успешно могат да послужат за разкриване и
проверка на първични доказателства. В случая съдът правилно е преценил, че
между съобщените от св.Б. факти и разкритите такива от двете пострадали в
показанията им относно характера и механизма на осъщественото спрямо тях
посегателство и особеностите на извършителя, не съществува противоречие.
Напротив, сведенията, които св.Б. сочи, че е получил от свидетелките Д. А.М.
и М.Д.Д., във връзка с които е подал сигнал на тел. 112, съвпадат напълно с
фактологията, представена от последните в техните показания.
Констатираната еднопосочност на фактическите изложения на всеки от
тримата свидетели, несъмнено е в подкрепа на извода, до който е достигнала
първата инстанция, а именно, че показанията на пострадалите лица са
обективни и съставляват надеждна доказателствена основа за изясняване на
обстоятелствата по казуса.
Правилно по-нататък, извършвайки преценка за достоверност на
показанията на пострадалите Д. А.М. и М.Д.Д., съдът се е основал на данните,
съдържащи се в протокола за извършен личен обиск на подс.Щ. при
задържането му на 13.07.2021г., свидетелстващи за това, че у него е бил
намерен и иззет пистолет, черен на цвят, марка „Ekol Special 99kal.“ със
сериен №EVRI3-20040057, с пълнител, без боеприпаси, както и облекло и
аксесоари - мъжка бяла риза, 3/4 бели къси панталони, бяла шапка „Bon Hats“
и два броя слънчеви очила /спр. т.1, л.4-10 от ДП/, характеристиките на които,
съгласно отразеното в протокола за оглед на веществени доказателства /спр.
т.1, л.68-75 от ДП/, съответстват на описанието, дадено от двете свидетелки на
външния вид и дрехите на лицето, което е осъществило посегателство спрямо
тях.
Според изготвената по делото балистична експертиза намереният при
обиска и иззет от подс.Щ. пистолет представлява газ-сигнален пистолет,
марка „Ekol“, модел „Special 99 REV II“ кал. 9 мм Р.АК., турско производство
22
с фабричен номер №EVRI3-20040057, който не представлява огнестрелно
оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Експертът е констатирал, че по оръжието
няма преправки и доработки на детайли с цел промяна на заводското му
предназначение, като в представения вид пистолетът е технически изправен и
годен за произвеждането на изстрели с газ-сигнални боеприпаси от същия
калибър /спр. т.2, л.16-17 от ДП/. В устното си изложение пред съда вещото
лице Д.Б. е подчертал, че изследваният от него пистолет представлява реплика
на „Барета 99“, поради което не би могъл да се различи от бойно оръжие,
освен ако човек не е специалист /спр. л.144 гръб от НОХД № 427/24г. на БОС/.
От материалите по делото е видно също, че при извършване на
процесуално-следственото действие "разпознаване" с участието на
пострадалите Д. А.М. и М.Д.Д., при което са били спазени правилата на чл.
170 и чл. 171 от НПК, същите са демонстрирали категоричност в
идентификацията на подсъдимия като автор на извършеното спрямо всяка
една от тях посегателство. В предхождащите горното следствено действие
разпити /непосредствено след деянието/ пострадалите са посочили достатъчно
отличителни идентификационни белези, по които могат да разпознаят
извършителя - възраст, ръст, телосложение, лице, коса, а впоследствие и по
същите характеризиращи го белези всяка от тях без колебание е разпознала
подсъдимия сред съпоставените със сходни по външност с него лица /спр. т.3,
л.28-32, л.35-39 от ДП/.
Оплакванията на подсъдимия, наведени пред въззивната инстанция, за
опорочаване на разпознаването, предвид оказано влияние върху пострадалите
от страна на разследващите органи, с цел посочване именно на него като
извършител на деянията, което счита, че е сторено по време на престоя му в
коридора на полицейското управление, както и поради това, че не е било
спазено законовото изискване поставените за сравнение лица да са сходни по
външност, не могат да бъдат споделени. Внимателната преценка на
отразеното в протоколите, материализиращи извършване на следствените
действия "разпознаване на лица" с участието на пострадалите Д. А.М. и
М.Д.Д. сочи, че същите са осъществени при спазване на процесуалните
правила и са годни източници на доказателства. Разпознаването е
доказателствен способ, който се използва, когато за изясняване на
обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичност на лица
23
и предмети. В случая от материалите по делото е видно, че при извършване на
процесуално-следственото действие "разпознаване" с участието на
посочените по-горе свидетелки са били спазени правилата на чл. 170 и чл. 171
от НПК. Двете пострадали лица са били разпитани непосредствено преди
разпознаването за особеностите на нападателя им, за обстоятелствата при
които са го възприели и за състоянието, в което са се намирали в онзи момент,
като същите са дали пълно описание на извършителя. Всяка от свидетелките е
разпознала подсъдимия, като нито една от тях не е проявила колебание
относно характерните белези на лицето, осъществило разследваното
посегателство. Подобно колебание не се установява да е било налице нито при
първоначално дадените от тях показания, нито в предшестващите такива
разпознаването. Тъкмо напротив, двете свидетелки са били напълно
последователни и категорични в представените данни за начина, по който е
изглеждал извършителя, и по какви белези биха могли да го разпознаят. Видно
е също така от приложените по делото фотоалбуми за разпознаването /спр. т.3,
л.30-32, л.37-39 от ДП/, че за провеждане на процесуално-следствените
действия са били осигурени три лица, сходни с подс.Щ. по външност, т.е. не се
установява да е било нарушено законовото изискване за сходство на лицата,
които се поставят за разпознаване, каквото твърдение се навежда от
подсъдимия. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че единственото
условие според чл. 171, ал. 2 от НПК е разпознаваните лица да са сходни по
външност, без да се поставят изрични изисквания за еднаква възраст или
облекло. По делото липсват каквито и да било данни, от които да се заключи
по-нататък, че представата на пострадалите относно външните
характеристики на извършителя, е била по някакъв начин манипулирана, или,
че същите са били „насочени“ по някакъв начин да разпознаят именно
подсъдимия като извършител на деянията, каквото е следващото възражение
на Щ., който поддържа, че докато изчаквал провеждането на разпит в
коридора в полицейското управление, е бил видян „от някакви хора, които
впоследствие са го разпознали“. Следва да се отчете също, че разпознаването
е извършено в присъствието на поемни лица, както изисква чл.171, ал.1 от
НПК, чрез което е осигурена гаранцията за законосъобразното му
осъществяване. При това положение, след като правилата, гарантиращи
законосъобразното осъществяване на процесуално-следственото действие, са
спазени, то не е налице основание за изключване от доказателствената
24
съвкупност на протоколите за провеждането им. В този смисъл и критиката,
отправена към първата инстанция относно оценката на доказателствата,
разкриващи авторството на извършените посегателства срещу пострадалите
Д. А.М. и М.Д.Д., сред които и изводимите такива на база извършените
разпознавания, се явява без основание.
Не намира опора в данните по делото и заявеното пред настоящата
инстанция твърдение на подс.Щ. за упражнено спрямо него насилие при
задържането му с цел изтръгване на признание за разследваните деяния. От
приложеното към заповедта за задържане на Щ. медицинско свидетелство,
датиращо от същата дата – 13.07.2021г. /спр. т.2, л.28 от ДП/ е видно, че
увреждания по тялото му /следи от насилие/ не са констатирани, като е налице
и отбелязване, че същият е клинично здрав и не съобщава за придружаващи
заболявания. В същия контекст са и декларираните от подс.Щ. обстоятелства,
с положен подпис под декларацията /Приложение №1 по чл.14, ал.2 от
Инструкция №1з-1711 от 15.09.2009г./, а именно, че няма здравословни
оплаквания / спр. т.2, л.27 от ДП/. Извън горното, следва да се посочи, че по
делото не са налице нито преки, нито косвени доказателства, които да
свидетелстват за това, че полицейски служители са упражнили под каквато и
да е форма натиск върху подсъдимия, за да се извлекат от последния
признанията му по разследваните случаи. Ето защо и оплакването на
подсъдимия за незаконосъобразни действия на полицията спрямо него, следва
да бъде отхвърлено като неоснователно.
Като правилен настоящата инстанция преценява и подхода на първата
инстанция в анализа и оценката на доказателствата и средствата за тяхното
установяване, относими към казуса с пострадало лице - свидетелката Е.Х..
Подлагайки на критичен анализ показанията на свид.Х., предвид качеството й
на пострадала от деянието, съдът обосновано е приел, че същите са детайлни,
логични, непротиворечиви, пресъздават в хронологична последователност
събитията в деня на инкриминираната дата, и се подкрепят от останалите,
приобщени по делото доказателства. Информацията, предоставена от това
пострадало лице, касае конкретни фактически обстоятелства - че на
инкриминираната дата - 13.07.2021г., пребивавайки в близост до плаж „Хидън
бийч“ в к.к. Слънчев бряг, се е разминала с мъж, който веднага след като я
подминал, спрял и я попитал дали има в себе си цигари, след което, вземайки
от Х. подадената му цигара, мъжът демонстративно повдигнал тениската, с
25
която бил облечен, и с поглед посочил вмъкнатия в колана на панталона му
пистолет. Според разказаното по-нататък от свид.Х., мъжът, придържайки
тениската си повдигната, за да е видим пистолетът, поискал от нея пари за
такси, в отговор на което, изплашена от оръжието, тя отворила чантата си,
извадила от портфейла банкнота от 20 лева и му я подала. В следващия
момент мъжът поискал да види съдържанието на чантата й, за което
приближил, а тя от своя страна реагирала, изричайки думите: „Имам деца,
стига ти толкова, ако искаш, стреляй!“, след което се обърнала и с бърза
крачка се насочила към плажа, подавайки сигнал на тел.112 /спр. т.1, л.11-13
от ДП/. Свидетелствайки по случая, пострадалата Х. е категорична, че в
следствие заплашителното поведение на мъжа, вида на пистолета и
обстановката, в която се е намирала – отсъствие в района на други хора, е
почувствала заплаха за живота си, което именно я мотивирало да предаде
сумата от 20 лева. Убедено също така поддържа, че е в състояние да разпознае
мъжа, ако го види, в каквато връзка дава подробно и детайлно описание на
същия, с отличаващите го физически характеристики и облекло. Участвайки в
проведеното в хода на разследването процесуално-следствено действие
„разпознаване“, свид.Х. е посочила с категоричност, че именно подс.Щ. е
лицето, което на инкриминираната дата е поискало от нея да му даде пари,
заплашвайки я с пистолет, което искане тя е изпълнила под страх, че могат да
бъдат накърнени здравето и живота й /спр. т.1, л.25-27 от ДП/.
Фактическите обстоятелства, отнасящи се до идентифицирането на
подс.Щ. като автор на престъпното посегателство спрямо свид. Х., съдът
правилно е приел, че намират своята несъмнена доказателствена подкрепа и в
показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Г., И.К., В.Т. и Иван
Киричев – полицейски служители, които на същата дата и в часовия интервал
на срещата между подс.Щ. и свид.Х., са участвали в специализирана
полицейска операция по линия „грабежи“, провеждана на територията на к.к.
Слънчев бряг /спр. л.108-гръб – л.111 от НОХД № 427/24г. на БОС/. Като част
от екипа по наблюдение свид.Г. извършвала оперативно наблюдение в района
на х-л „Бургас Бийч“ и пясъчните дюни около него, при което същата пряко
възприела поведението на пострадалата Х. и подс.Щ. и сигнализирала на
колегите си за случая. Пресъздадената в показанията на свид. Г. конкретна
обстановка, при която е осъществено залавянето на подс.Щ. и
идентифицирането му като автор на посегателството срещу свид.Х.,
26
кореспондира напълно със сведенията, представени от останалите полицейски
служители, участвали в акцията, като в общата си насоченост всички тези
гласни доказателствени източници се установяват в подкрепа на показанията
на пострадалата Х.. Верни са и изводите на първата инстанция за косвена
подкрепеност на показанията на свид. Х. от обективните данни, отразени в
протокола за извършен личен обиск на подс.Щ. при задържането му на
13.07.2021г., разкриващи, че у него са намерени и иззети пистолет, черен на
цвят, марка „Ekol Special 99kal.“ със сериен №EVRI3-20040057, с пълнител,
без боеприпаси, както и банкнота от 20 лева, каквато пострадалата съобщава,
че му е предала под заплаха за живота и здравето си минути преди да бъде
заловен от органите на полицията /спр. т.1, л.4-10 от ДП/.
Съобразявайки горното въззивният съд прие, че наличната по делото
доказателствена маса е обсъдена и анализирана от първата инстанция
обстойно и съобразно правилата на формалната и житейска логика, като на
основата на съдържимите в доказателствените източници данни са изведени
всички релевантни факти, разкриващи престъпната деятелност на подс.Щ., в
очертаните й с обвинителния акт параметри. С оглед на това и доколкото не се
констатират посочените от подсъдимия и неговия защитник нарушения на
процесуалните правила, не е налице основание за отмяна на присъдата и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Липсва също така основание за оправдаване на
подс.Щ., за което и да е от деянията, включени в обхвата на предявеното му
обвинение.
Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила
фактически положения първостепенният съд е достигнал до законосъобразни
правни изводи за осъществени от подсъдимия Щ. деяния, съставомерни по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК и по
чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.3, т.7, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Деянието по пункт първи от обвинението покрива съставомерните
признаци на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като предмет на извършената кражба са вещи,
собственост на пострадалата Т.П.К., от чието владение подсъдимият ги е отнел
с намерение противозаконно да ги присвои, а именно: парична сума в размер
27
на сто лева, 1 бр. синджирче с кръст от жълто злато 14к, проба 585, с общо
тегло 11,71гр. и 1 бр. дамски часовник марка „Q&Q“, всички вещи на обща
стойност 986,41 лева.
Правилна е преценката, че от обективна страна е налице деяние,
извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на
гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемането на вещта от
владението на другиго. То се осъществява само чрез действие и се изразява в
това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта, която до момента на
деянието се упражнява от някого и същевременно да установи своя
фактическа власт върху нея по начин, който препятства собственика от
възможността да се ползва и разпорежда с нея. Престъпният резултат е
именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството,
настъпила вследствие на деянието. В момента, когато промяната настъпи,
престъплението е довършено. В настоящия случай е безспорно установено, че
подсъдимият е установил своя трайна фактическа власт върху
инкриминираните вещи от момента на напускане на хотелската стая, в която е
била настанена свид.К. - стая №145 в хотел „Средец“, находящ се к.к. Слънчев
бряг, общ. Несебър, държейки в себе си тези вещи.
Законосъобразно съдът е достигнал до извод, че престъплението,
извършено от подс.Щ. попада в квалификацията на рецидивна престъпност по
чл. 29 ал.1 б.”а” и „б” от НК. Цитираната квалификация съдът правилно е
обосновал с наличието на предходни осъждания на Щ., за които не са изтекли
сроковете по чл. 30 от НК /спр. л.23-29 от НОХД № 427/24г. на БОС/, а
именно: 1/ определение по ЧНД №1341/12г. на ОС-Бургас, влязло в сила на
18.02.2013г., с което на Щ. е определено едно общо – най-тежко наказание
измежду наложените му по присъди по НОХД №1003/2011г., НОХД
№274/2012г. и НОХД №100/2012г., всички на Окръжен съд Бургас – лишаване
от свобода за срок от 5 години и 6 месеца, увеличено по чл. 24 от НК с една
година лишаване от свобода, до размера от 6 години и шест месеца лишаване
от свобода, изтърпяно по данни от справката на МП ГД „ИН“ – София на
10.07.2017 год. /спр. л.34 от НОХД № 427/24г. на БОС/ и 2/ присъда по НОХД
№186/2018г. по описа на Окръжен съд - Бургас, влязла в сила на 14.08.2018г., с
която за извършено от Щ. престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, на същия е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години и 6 месеца, изтърпяно по данни от цитираната по-
28
горе справка на МП ГД „ИН“ – София на 19.10.2020г.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК
виновно, при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Законосъобразни се явяват също изводите на съда, че деятелността на
подс.Щ. по пункт втори от обвинителния акт покрива обективните и
субективни параметри на престъпния състав по чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 и
т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.3, т.7, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр.
чл.26, ал.1 от НК, непосредственият обект на което престъпно посегателство
са обществените отношения, осигуряващи нормалното и свободно формиране
на воля у личността, както и отношенията, гарантиращи нормалното
упражняване на правото на собственост.
Обосновано на доказателствената наличност по делото съдът е
достигнал до извод, че обективираните действие на подс.Щ. във всеки от
разгледаните три случая, обединени в сложната композиция на
продължаваното престъпление, са били насочени към мотивиране на
пострадалите Д.А.М., М.Д.Д.и Е.А.Х. да извършат акт на имуществено
разпореждане – да му предадат наличните в тях пари, както и конкретно
посочена от него, лична на свид. М.Д.Д.вещ - колие от жълт метал, което било
поставено на врата й, част от които пари и вещи впоследствие Щ. разходвал и
ползвал за лични нужди. Срещайки се на инкриминираните дати – 10.07.2021г.
и 13.07.2021г. с пострадалите лица, подсъдимият упражнил психическо
въздействие върху тях – показал демонстративно, че носи в себе си оръжие -
пистолет, марка „Ekol“, модел „Special 99 REV II“ кал. 9 мм Р.АК., с фабричен
номер №EVRI3-20040057, и с поведението си изразил готовност да го
използва, като по този начин внушил на трите свидетелки, че ако не му
предадат наличните си пари и бижута, за тях ще последват неблагоприятни
последици, а именно, че животът и здравето им ще бъдат застрашени. В
случая вярно е прието, че упражнената от подсъдимия принуда във формата на
заплашване, не е била насочена към сломяване, съответно отстраняване на
съпротивата на пострадалите лица срещу лишаването им от съответните вещи
/пари и колие/, в каквато хипотеза поведението му би следвало да се
29
квалифицира като „грабеж“, а целта на принудата е била да мотивира
пострадалите към осъществяване на желаното от него имуществено
разпореждане – да му предадат наличните си пари и колието, окачено на врата
на свид. М.Д.Д. Във връзка с горното е нужно да се спомене, че основната
разлика между престъпните състави на изнудването по чл. 214 от НК и на
грабежа по чл. 198 от НК, изтъквана в доктрината и съдебната практика, е
именно функцията на принудата, характерна за двете престъпления – докато
при грабежа „деецът упражнява принуда върху пострадалия, сломява
съпротивата му и сам отнема вещта, предмет на престъплението, при
изнудването- деецът чрез сила или заплашване мотивира пострадалия да
извърши акт на разпореждане с имущество и с това му причинява имотна
вреда“ /Решение № 500-96- І н. о.; Решение № 471-96-І н. о. и др./. В решение
№ 500 от 24.I.1996 г. по н. д. № 420/95 г., I н. о. се сочи още, че изнуденият
може да избира различни варианти на поведение, че той проявява собствена
воля и извършва определено действие /имуществено разпореждане/, макар и
да е принуден към това, „докато при грабежа пострадалият няма избор -
волята му е сломена и той изобщо не извършва акт, с който да прехвърли
предмета на престъплението във владение на нападателя“. Съобразявайки
тези принципни разлики и при вярно констатираното, че в разглеждания казус
подсъдимият е упражнил принуда върху пострадалите, в следствие на което
последните са взели сами решение да му предадат поисканите от тях пари и
колие, първата инстанция правилно е квалифицирала поведението на дееца
като изнудване, а не като грабеж.
В случая е безспорно установено, че предаването на парите и
процесното колие е функция от предходното поведение на подс.Щ., свързано с
упражняване на психическо въздействие върху пострадалите, като
употребената от същия и в трите случая принуда под формата на заплаха, е
била с такава интензивност и от такова естество, че да възбуди у тях
основателен страх, че ако не предприемат изисканите от него действия, ще
бъдат поставени в опасност. Именно защото чувствали заплаха за физическото
си здраве и живот, а в случая с пострадалата М.Д.Д. – за живота и здравето и
на дъщеря й П.Е.Й., противно на волята си, свидетелките Д.А.М., М.Д.Д.и
Е.А.Х. се разпоредили с личните си пари, а първата и с притежаваното колие,
в полза на подсъдимия – предали му намиращите се в тях пари и бижута,
всичко на обща стойност 1412,67 лева. Налице е следователно изискуемата се
30
причинна връзка между извършената от подсъдимия принуда и причинената
на всяка от пострадалите имотна вреда.
Правилно, обсъждайки обективната и субективна насоченост в
действията на подс.Щ., първостепенният съд е възприел тезата на
обвинението, че общественоопасното поведение на последния носи белезите
на усложнена престъпна дейност и следва да се квалифицира като
продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК. В случая се касае за
извършени от подс.Щ. три деяния, които осъществяват поотделно съставите
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време - в рамките на периода от 10.07.2021г. до 13.07.2021г., в к.к. „Слънчев
бряг“, общ. Несебър, при една и съща обстановка, при еднородност на вината
/пряк умисъл/, като последващите такива от обективна и субективна страна се
явяват продължение на предшестващите.
Включените в продължаваното престъпление деяния първостепенният
съд правилно е приел, че са осъществени от подс.Щ. виновно - умишлено, при
форма на вината пряк умисъл. Отчитайки в случая характеристичните
особености на личността на подсъдимия, а именно лице, за което няма данни
да страда от тежко психическо или физическо заболяване, повлияващо
способността му да взима решения и да съзнава последиците от тяхното
изпълнение, както и адекватно да оценява обстановката, в която се намира, а
също и на основата на съществуващите по делото данни за
общообразователния и интелектуалния му капацитет, въззивният съд се
солидаризира със заключението на първата инстанция, че Щ. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Същият е имал ясна
представа, че използва заплаха спрямо пострадалите /показвайки
притежанието на пистолет и насочвайки вниманието им към него/, за да ги
мотивира да предприемат конкретно поведение, свързано с акт на
имуществено разпореждане. Действията на подсъдимия, разкрити
посредством показанията на пострадалите Д.А.М., М.Д.Д.и Е.А.Х., ясно
свидетелстват за старанието и упоритостта му да въздейства върху психиката
на всяка една от тях по начин, който да ги накара да се чувстват застрашени от
бъдещо негово деяние, което е от естество да изложи живота и здравето им, и
тези на детето П.Е.Й., на опасност. Изводима по недвусмислен начин от това
негово поведение се явява и целта му – да набави за себе си имотна облага. В
31
този смисъл и първата инстанция правилно е възприела, че доказаните
действия на подсъдимия, сочат на прекия му умисъл за извършване на
деянията, включени в сложната композиция на продължаваното престъпление.
Престъплението е довършено, предвид осъществените от пострадалите
действия по разпореждане с имуществения предмет /инкриминираните по
обвинителния акт парични суми и колие/, с което на същите е причинена
вреда, изразяваща се в стойността на предадените от всяка от тях пари и вещи
- за свид. М.Д.Д.- в размер на 1079,69 лева, за свид. Д.А.М. - в размер на
312,98 лева, за свид. Е.А.Х. - в размер на 20 лева, всичко общо в размер на
1412,67 лева, от които 20 лева са възстановени на пострадалата Х..
Изследвайки данните от справката за съдимост на подс.Щ. /спр. л.23-29
от НОХД № 427/24г. на БОС/, ОС-Бургас правилно е приел, че деятелността
на последния следва да се квалифицира по чл. 214, ал.3, т.2 от НК като
извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.”а” и
б.“б“ от НК. Този правен извод е защитен на база установените предходни
осъждания на Щ. – с определение по ЧНД №1341/12г. на ОС-Бургас, влязло в
сила на 18.02.2013г., и с присъди по НОХД №186/2018г. по описа на Окръжен
съд - Бургас, влязла в сила на 14.08.2018г. /очертани вече по-горе във връзка с
извеждане правната квалификация на извършеното първо в темпорално
отношение деяние „кражба“/, както и със сведенията, съдържащи се в
справката от ГД „ИН“ –София, сочещи на това, че към инкриминирания
период 10.07.2021г. - 13.07.2021г. петгодишният срок по чл. 30 от НК не е бил
изтекъл /спр. л.34 от НОХД № 427/24г. на БОС/.
Законосъобразно по-нататък съдът е приел, че се касае за изнудване,
извършено от въоръжено лице по смисъла на чл.213а, ал.2, т.6 от НК /към
която препраща чл. 214, ал.2, т.1 от НК/, предвид несъмнено установеното по
делото обстоятелство, че за да въздейства върху психиката на пострадалите и
да ги мотивира да осъществят акт на имуществено разпореждане, подс.Щ. е
ползвал оръжие – демонстрирал е, че е въоръжен с пистолет, който по данни
от изготвената по делото балистична експертиза се установява, че е газ-
сигнален пистолет, марка „Ekol“, модел „Special 99 REV II“ кал. 9 мм Р.АК.,
турско производство, с фабричен номер №EVRI3-20040057. В случая фактът,
че процесният пистолет не е с характеристиките на огнестрелно оръжие е
ирелевантен, тъй като за наличието на това квалифициращо обстоятелство е
32
достатъчно деецът да е демонстрирал, че е въоръжен, без да има значение
какво е оръжието – хладно, огнестрелно или от друг вид.
Постановената от първостепенния съд присъда не е протестирана от
прокурора. Същата е атакувана пред настоящата инстанция единствено от
подсъдимия чрез неговия защитник, като сред оплакванията, наведени в
жалбата и допълнени в съдебно заседание, за незаконосъобразно осъждане, на
които въззивният съд отговори по-горе, се включва и такова, засягащо
справедливостта на отмерената санкция. Претендира се, че отмереният за
всяко от престъпленията размер на наказанието лишаване от свобода, е
прекомерно завишен и несъответен на индивидуалните им характеристики и
тежест, както и че сред отегчаващите отговорността обстоятелства са
отчетени такива, които съставляват елемент от правната квалификация на
деянията, а смекчаващите отговорността обстоятелства са подценени.
Развитите съображения за явна несправедливост на всяко от
наказанията, наложени на подсъдимия за отделните престъпления, включени в
съвкупността, не могат да се споделят, поради което и искането на
подсъдимия и неговия защитник за намаляване на техния размер, съответно и
размера на определеното по реда на чл. 23 ал.1 от НК общо най-тежко
наказание, настоящият състав на съда намери за неоснователно.
Решавайки въпроса за наказанието, което подсъдимият Щ. следва да
изтърпи за всяко от извършените престъпления, включени в съвкупността, а
именно по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. “а“ и „б“ от НК и по
чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.3, т.7, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл.26, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е
съобразил тяхната законоустановена наказуемост към инкриминираната дата,
подходил е обективно на събрания доказателствен материал, като е отчел
тежестта на деянията, обществената опасност на личността на дееца,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, взел е предвид
подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши престъпленията, преценил е и
всички останали обстоятелства, влияещи върху неговата отговорност, и
съответно е съобразил изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК
относно постигане целите на наказанието.
В дейността си по индивидуализиране на наказанието за осъщественото
от подс.Щ. престъпно посегателство по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр.
33
чл.29 ал.1 б. “а“ и „б“ от НК, решаващият съд правилно е взел предвид
високата степен на обществена опасност на извършеното, начина на
осъществяване на изпълнителното деяние и високата степен на обществена
опасност на дееца, данните за когото свидетелстват, че е многократно осъждан
за извършени престъпления против собствеността, част от които предходни
присъди, не са обхванати от правната квалификация на кражбата, включена в
обвинението. Поради това и възражението на защитата, че сред отегчаващите
отговорността обстоятелства са отчетени и такива, определящи правната
квалификация на деянието, не може да се приеме за основателно.
При граници на наказанието лишаване от свобода, предвидени в закона,
от две до десет години, съдът е наложил наказание три години лишаване от
свобода, което е малко над средния размер. Мотивирайки справедливост на
така отмерената санкция, съдът основателно е акцентирал върху данните за
съдимост на дееца, отчитайки същите като отегчаващи отговорността му
обстоятелства. Сведенията, съдържащи се в приложената по делото справка за
съдимост установяват, че извън осъжданията на подс.Щ., обуславящи по-
тежката квалификация на деянието като извършено при условията на опасен
рецидив, а именно - определение по ЧНД №1341/12г. на ОС-Бургас, влязло в
сила на 18.02.2013г., с което на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК на същия е
определено едно общо – най-тежко наказание измежду наложените му по
присъди по НОХД №1003/2011г., НОХД №274/2012г. и НОХД №100/2012г.,
всички на Окръжен съд Бургас, както и присъди по НОХД №186/2018г. по
описа на Окръжен съд - Бургас, в сила от 14.08.2018г., които съгласно
забраната в чл.56 от НК не могат да бъдат отчетени повторно, спрямо
последния са били постановени и влезли в сила множество други присъди за
извършени тежки умишлени престъпления - по Глава V от НК, престъпления
против собствеността, с наложени ефективни наказания лишаване от свобода,
част от които обхванати от приложението на чл.25 вр. чл. 23 от НК /спр. л.23-
29 от НОХД № 427/24г. на БОС/. Извън горното следва да се посочи, че
степента на обществена опасност на процесната кражба, както и на личността
на нейния автор – подс.Щ. се обосновават като високи и на основата на
наличните две хипотези на опасния рецидив, както по б.„а“, така и по б.„б“ на
чл.29 от НК, които характеристики несъмнено я отличават от обичайните
случаи на рецидивна престъпност.
Обсъждайки конкретните характеристики на престъпното посегателство
34
във връзка с преценката за неговата тежест, съдът правилно е отчел данните
по делото, свидетелстващи за механизма на осъществяването му, а именно, че
се касае за проникване през нощта в хотелска стая, докато почиващите –
пострадалата К. и нейната приятелка спят, в разгара на летния сезон – месец
юли 2021г., при проявено хладнокръвно поведение и следващи незабавни
действия по залагане на част от отнетите вещи в заложна къща „Штедрия“ в
гр.Бургас, които особености на проявата без съмнение носят сведения за
криминалните нагласи на подс.Щ. и тяхната устойчивост. Престъпната
упоритост, с която подсъдимият е осъществил деянието, преценена и в
светлината на многократните минали осъждания на последния, дават
основание на въззивния съд да сподели виждането на първата инстанция, че
личността му се установява като такава, с висока степен на обществена
опасност. Очевидно е при наличните данни за ефективни осъждания на дееца,
че предприетата спрямо същия наказателна репресия не е постигнала
целеното от закона поправяне и превъзпитание. В потвърждение на този извод
се явява и обстоятелството, че деянията, предмет на настоящото наказателно
производство, са извършени от подс.Щ. само девет месеца след
освобождаването му на 19.10.2020г. от затвора по изтърпяване на наказание от
3 години и 6 месеца по НОХД №186/2018г. по описа на Окръжен съд - Бургас,
за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. „а“ от НК. Проявеното на свой ред криминално поведение на подс.Щ.,
съставляващо поредно посегателство против собствеността на гражданите,
свидетелства за липса на ефективно упражнено предупредително и възпиращо
въздействие чрез постановените спрямо последния и предшествуващи
настоящото осъждане присъди. Така доказаното отсъствие на промяна в
противоправното поведение на подсъдимото лице, обосновава необходимост
от по - строг подход на съда в преценката му относно адекватност и
справедливост на наказанието, което същият следва да изтърпи за настоящата
си деятелност. Ето защо и не може да бъде споделено виждането на защитата,
че размерът на наказанието от три години лишаване от свобода, гравитиращ
по-близо до минималния такъв, предвиден за съответното престъпление, е
несъответен на тежестта на деянието и личната обществена опасност на дееца.
Имуществената стойност на предмета на престъплението, установена по
данни от икономическата експертиза общо в размер на 986,41 лева, в случая
също не се явява показател, отчитането на който да доведе до следващо
35
смекчаване отговорността на дееца, предвид че не може да бъде преценена
като незначителна.
Обосновано по-нататък на данните по делото съдът е възприел, че
връщането на пострадалата на отнетите златни предмети – синджир и кръст,
не е по волята на подсъдимия, съответно и не се дължи на негов доброволен
акт, поради което и възстановяването на тези вещи не би могло да
благоприятства правното му положение.
Що се отнася до доброволния акт на подс.Щ. да върне на пострадалата
отнетия дамски часовник марка „Q&Q“ с метална верижка, както и
предприетата от негова страна активност да възстанови сумата от 100 лева, за
което са налице доказателства по делото, то е видно, че тези негови действия
са оценени от първата инстанция като смекчаващи отговорността му
обстоятелства, в каквато връзка и критиката към последната се явява
неоснователна. Следва да се отчете, че сред благоприятстващите правното
положение на подсъдимия обстоятелства съдът е отчел също направеното от
него признание за извършената кражба и изразеното съжаление за деянието,
каквото поведение се установява, че той не демонстрира пред настоящата
инстанция, претендирайки смекчаване на санкцията.
Правилно БОС не е наложил конфискация по чл.196 ал.2 НК, поради
липса на данни за имущество на дееца.
Изграждайки изводите си относно вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подс.Щ., за извършеното от последния по пункт
втори от обвинителния акт престъпление по чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 и т.2,
вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.3, т.7, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр.
чл.26, ал.1 от НК, съдът правилно е преценил, че същото бележи завишена
степен на обществена опасност, с оглед механизма на осъществяването му,
броя на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, характера
на засегнатите отношения и настъпилите вредни последици. Действията на
подсъдимия, изразили се в упражняване на принуда спрямо пострадалите с
цел набавяне на лична облага сочат на трайност на престъпния умисъл,
предвид поредността и броя на деянията, включени в единното продължавано
престъпление. Касае се за извършени три деяния, в кратък интервал от време,
в обстановка /в близост до плажа/, при която пострадалите лица са били
ограничени във възможността си да противодействат на упражнената им
36
принуда, както и да потърсят помощ поради отсъствие на други хора в района,
като в първите два случая засегнатите лица – чужденци, са били
придружавани от малолетно дете, на който факт подсъдимият очевидно не е
придал никакво значение. Горното разкрива упоритостта на Щ. в намерението
му да постигне желаната имуществена облага, в каквато насока и изводите на
първата инстанция за тежестта на извършените деяния се явяват правилни.
Законосъобразно съдът е отчел и високата степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, изводима както от характера и
спецификата на конкретно реализираните посегателства, чрез които се
проявяват неговите обществени и индивидуални качества, така и на база
данните от справката за съдимост, свидетелстващи за предходните му
осъждания, които са извън обхвата на тези, квалифициращи деятелността му
като рецидив по чл.214, ал3, т.2 от НК. Изводите в тази насока биват
подкрепени и от констатираното, че настоящата му деятелност е извършена
само 9 месеца след освобождаването му от затвора по изтърпяване на
наложено му наказание лишаване от свобода по НОХД №186/2018г. на ОС-
Бургас.
Неоснователно се поддържа, че първата инстанция е пренебрегнала
особеностите на престъпните посегателства и в частност установените данни,
сочещи, че освен демонстрираното притежание на оръжие, подсъдимият не е
реализирал никакви други заплашващи и/или увреждащи действия спрямо
пострадалите лица. Обективният прочит на мотивите към присъдата сочи, че
описаната специфика на упражнената от подсъдимия принуда под формата на
заплаха спрямо всяка от жертвите на престъпно посегателство, е сред
обстоятелствата, които първата инстанция е съобразила при
индивидуализиране на наказанието, като с тези данни е мотивиран и размер
на наказанието по близък до минималния такъв, предвиден за съответното
престъпление.
Доводите, развити в жалбата, че съдът не е отчел факта на частично
възстановяване на вредите на пострадалите, както и демонстрираното от
подсъдимия разкаяние за извършените деяния, са напълно неоснователни. В
случая е видно от мотивите към присъдата, че обсъждайки смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът е оценил със съответната тежест както
направеното пред него признание на подсъдимия, че е автор на деянията, така
37
и съжалението, което е изразил за извършеното. На следващо място, съдът не
само е съобразил факта на възстановяване на пострадалата Х. на причинените
й вреди в размер на 20 лева, но и е отчел това обстоятелство като смекчаващо
отговорността на подсъдимия, независимо, че не е имал основание да стори
това. Следва да се подчертае, че възстановяването на част от вещите на
пострадалите лица не е по волята на подсъдимия, съответно и не се дължи на
негов доброволен акт, тъй като е установено по данни от делото, че
банкнотата с номинал 20 лева е била намерена и иззета от него при
задържането му на 13.07.2021г. непосредствено след осъщественото
посегателство срещу Х.. При това положение не може да се твърди, че съдът
не е отдал нужното значение на обстоятелствата, смекчаващи отговорността
на дееца, като е вярно обратното – в полза на подсъдимия са отчетени
обстоятелства, които не могат да бъдат оценени като смекчаващи такива.
Констатираният неправилен подход на първата инстанция обаче не повлиява
крайната й преценка относно справедливостта на отмерената санкция, поради
което и не е налице необходимост от корекция на същата.
Законосъобразна се явява преценката на съда, че смекчаващите
отговорността обстоятелства не удовлетворяват предявените от законодателя
изисквания за многобройност или изключителност, като не може да бъде
направен също и извод за несъразмерна тежест на най-лекото визирано в
особената материалноправна норма наказание. Поради това и основателно
ОС-Бургас не е приложил чл.55 от НК, а е определил наказание на
подсъдимия за посоченото престъпление при условията на чл.54 от НК. При
предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.214, ал.3, т.2, вр.
ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.3, т.7, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и
б. „б“, вр. чл.26, ал.1 от НК – лишаване от свобода от пет до петнадесет години
и глоба до петстотин лева, както и възможност за постановяване на
конфискация до една втора от имуществото на виновния, ОС-Бургас е
определил на подс.Щ. при условията на чл.54 от НК наказание от шест години,
което е под средния размер за това престъпление, а наложената глоба е в
минимален размер от 100 лева. Отчитайки така проявения толеранс от съда
към подсъдимия, въззивната инстанция не намери основание за следващо
редуциране размера на наложеното му наказание, каквото искане се поставя
от защитата. Това в случая би довело до явното му несъответствие със
степента на обществената опасност на извършеното и личната обществена
38
опасност на дееца. Освен това всяко по-ниско от определеното с присъдата на
ОС-Бургас наказание не би оказало необходимото предупредително,
поправително и възпитателно въздействие върху подсъдимия, както и не би
допринесло за постигане на поставените от чл.36 от НК цели на генералната
превенция спрямо останалите членове на обществото.
В преценката си за справедливост на наложеното на подс.Щ. наказание
въззивният съд съобрази и наличните данни за влошено здравословно
състояние на последния, а именно диагностицирано при него по време на
изпълнение на наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“,
заболяване „Хидронефроза“, наложило няколкократното му хоспитализиране
в МБАЛ „Сърце и Мозък“-Бургас – Отделение по урология. Съобразявайки
наличната по делото медицинска документация, както и резултатите от
проведено на Щ. лечение, разкриващи, че същият е изписан с подобрение,
съдът не намери основание за редуциране на наказанието му на основание
актуалното му здравословно състояние.
Правилно ОС-Бургас не е наложил конфискация по чл.214, ал.3 от НК
поради липса на данни за имущество на подс.Щ..
Престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, са били
извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда, за което и
да е от тях, поради което и съобразявайки правилата по чл.23, ал.1 от НК,
съдът законосъобразно е наложил на подсъдимия Щ. най-тежкото от
определените му отделни наказания за всяко от престъпленията, а именно
лишаване от свобода за срок от шест години, към което съобразно регламента
на чл. 23, ал.3 от НК е присъединил и наказанието глоба от 100 лева.
Правилно съдът е приел, че определеното общо наказание следва да се
изтърпи ефективно, тъй като не са налице законовите условия за прилагане
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК – предвид размера на определеното
наказание и предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер. Законосъобразно, макар и при некоректно
позоваване на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, вместо на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗИНЗС, е определен и първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието – „строг“.
Отчитайки общата престъпна деятелност на подс.Щ., характера и
тежестта на отделните престъпления, включени в съвкупността, и не на
39
последно - изявеното от подсъдимия желание за поправяне, въззивният съд
възприе за правилна преценката на БОС, че в конкретния случай не се налага
приложението на чл. 24 от НК. Определеното общо най-тежко наказание от
шест години лишаване от свобода, с присъединената към него глоба от 100
лева, се явяват справедлива и адекватна санкция, която в достатъчна степен
ще способства постигане на целите по чл.36 от НК.
С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е
присъдил в тежест на подсъдимия Щ. направените по делото разноски,
указвайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил, а
именно сума в размер на 923,10 лева – по сметка на ОД МВР-Бургас.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с веществените доказателства по делото.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че
присъдата на Бургаския окръжен съд следва да се потвърди изцяло, като
обоснована, законосъобразна и справедлива.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК, Бургаският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 55/04.10.2024г., постановена по НОХД
№427/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
40