Р Е Ш
Е Н И Е №........
гр. Добрич, 21.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание на осми
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на
секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гражданско дело №4268 по описа
на съда за 2019 година, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е за делба във фазата
на нейното извършване.
С Решение №177/19.02.2020 г. по настоящото дело е допусната делба на двуетажна
жилищна сграда, намираща се в гр. Добрич, кв***, със
застроена площ от 78 кв.м. съгласно разрешение за строеж №398/07.07.1993 г., а
според кадастралната карта със застроена площ от 84 кв.м., която е с
кадастрален идентификатор №*** по
кадастралната карта на град Добрич, като сградата е построена в имот с
идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич с
площ от 1065 кв.м., между съделителите с квоти: С.К.Д. с ЕГН ********** ***/2
идеална част; Й.И.В. с ЕГН ********** ***, „Махала Средищна“ №1 – с 1/2 идеална
част.
В срока по чл.349 ал.4 от ГПК е предявена възлагателна претенция от ищцата С.К.Д. за възлагане
в неин дял на делбения имот.
Ответникът Й.И.В. не е изразил становище относно способа за извършване на делбата.
Добричкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От заключението на вещото лице по
съдебно – техническата експертиза от 22.07.2020 г., неоспорено от страните,
кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, извършено от лице,
притежаващо необходимите специални знания, се установява, че процесната жилищна
сграда е реално неподеляема при спазването на нормативните изисквания и
съобразно чл.203 ал.1 от Закона за устройството на територията и действащата
нормативна уредба. Предявената възлагателна претенция от ищцата е неоснователна.
Съгласно чл.349 ал.2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Според т.8 от
Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по тълкувателно дело №1/2004 г. на ОСГК
на ВКС при
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт,
възлагането по чл.288 ал.3 от ГПК (отм.;
идентична на разпоредбата на чл.349 ал.2 от действащия ГПК) е
недопустимо; делбата следва да се извърши с изнасяне
неподеляемия жилищен имот на публична продан. В настоящия
случай съсобствеността върху процесния недвижим имот е възникнала както по
силата на наследственото правоприемство от починалия на 10.04.2019 г. Красимир
Кръстев Димитров, така и от сключения на 14.06.2019 г. договор за дарение между
сина на починалия и ответника Й.И.В.. Затова съсобствеността е възникнала от
два различни юридически факта, като ответникът
е лице извън кръга на наследниците и черпи правата си от прехвърлителна сделка.
В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение
№18/27.02.2013 г. по гр. дело №572/2012 г. на І г.о. на ВКС и Решение
№86/09.03.2012 г. по гр. дело №1100/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС. С оглед на
изложеното не са налице предпоставките за уважаването на възлагателната
претенция по чл.349 ал.2 от ГПК и съсобствеността върху имота следва да бъде
ликвидирана чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл.348 от ГПК.
Според допълнителното заключение
на вещото лице пазарната стойност на допуснатия до делба имот на базата на
сключени реални сделки (този метод е по-обективен от метода на посредственото
сравнение с предложени цени за продажба) възлиза на 23500 лева. На основание на
чл.355 от ГПК страните трябва да бъдат осъдени да заплатят държавни такси в
размер на по 4 % от стойността на своите дялове от по 1/2 идеална
част от недвижимия имот, т.е. в размер на по 470 лева. В
последното съдебно заседание ищцата чрез своя пълномощник е заявила, че желае
присъждането на сторените съдебно – деловодни разноски във връзка със
заплатените възнаграждения на вещите лица при съобразяване с дяловото участие
на страните в производството. Доколкото възнагражденията на вещите лица за
изготвянето на съдебно – техническата и първоначалната оценителна експертиза са
определени и заплатени от страните съобразно техните дялове, то ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата единствено половината от внесения от
нея депозит за изготвянето на допълнителната съдебно – оценителна експертиза,
т.е. сумата от 100 лева.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот – двуетажна
жилищна сграда, намираща се в гр. Добрич, кв***, със
застроена площ от 78 кв.м. съгласно разрешение за строеж №398/07.07.1993 г., а
според кадастралната карта със застроена площ от 84 кв.м., която е с
кадастрален идентификатор №*** по
кадастралната карта на град Добрич, като сградата е построена в имот с идентификатор
№*** по кадастралната карта на град Добрич с
площ от 1065 кв.м., между съделителите С.К.Д. с ЕГН ********** ***/2 идеална
част; Й.И.В. с ЕГН ********** ***, „Махала Средищна“ №1 – с 1/2 идеална част.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да се
разпредели между горните лица съобразно частите им в съсобствеността.
ОСЪЖДА С.К.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Добричкия районен съд държавна
такса в размер на 470 (четиристотин и седемдесет) лева съобразно стойността на
нейния дял.
ОСЪЖДА Й.И.В. с ЕГН ********** ***, ***“
№1 да заплати по сметка на Добричкия районен съд държавна
такса в размер на 470 (четиристотин и седемдесет) лева съобразно стойността на
неговия дял.
ОСЪЖДА Й.И.В. с ЕГН ********** ***, ***“
№1 да заплати на С.К.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 100 (сто) лева, представляваща половината от направените от нея
разноски за изготвянето на допълнителната съдебно – оценителна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: