Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262020                               18.07.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи октомври през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 9416 по описа за 2019 година.

 

Предявеният иск намира основание в чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът И.Г. твърди, че е сключил с ответника договор за продажба на селскостопански препарати, торове и препарати за растителна защита. Поддържа, че самият той е действал в качеството на физическо лице, но имащо регистрация като търговец в чужда държава, като е извършвал тези действия във връзка с вписания си предмет на дейност. Поддържа се, че стоката е предадена, за което са съставени два броя протоколи, а цената на същата не е била заплатена. Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК и срещу ответника била издадена заповед за изпълнение за стойността на стоката, но поради постъпило възражение се наложило да бъде образувано настоящото дело.

Ответникът Г.И.Р. отрича сключването на договор за продажба. Отделно от това счита, че ищецът няма качеството на търговец по смисъла на търговския закон.

Съдът намери за установено следното:

            На 09.04.2019г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл.410 ГПК. По същото било образувано приложеното ч.гр.д. № 5525/2019г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за сумата 9600 лв. и законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2019г. /лист 29 на приложеното дело/. В срок срещу заповедта постъпило възражение от длъжника.

            Представени са по делото два приемо-предавателни протокола, подписани от ищеца и ответника. Първият от тях е от 12.05.2015г. и удостоверява предаването на 180 кв. „Литовит Бор 05“ и 120 кг. „Литовит стандарт“, вторият – от 03.06.2015г. и е за 20 кг. „Литовит стандарт“ / лист 4 и 5/.

            Според показанията на свидетеля И.А.А. – работещ при ответника, препаратите били предоставени в склада в прахообразно състояние и в торби от по около 25 кг. всяка. При предаването нямало уговорка препаратите да се закупят, а торовете били оставени като на склад. А., който бил агроном, твърди че в стопанството на ответника била употребена само предоставената им мостра, чието количество не си спомня. С нея били третирани около 50 дка, но тъй като резултатът от употребата не бил задоволителен, било решено да не закупуват от препаратите и да не ги използват. Свидетелят отрича лично да е приемал стоката, както и да е подписвал протоколите за това. Поддържа също, че препаратите и до настоящия момент се намират в склад във фермата на ответника, като никой не ги е ползвал /лист 76/.

            Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът Г. няма заведено счетоводство на територията на България, поради което и липсва информация за счетоводни записвания, отразяващи неговата стопанска дейност / лист 74/.

             Според заключението на съдебно-оценъчната експертиза, към 2015г. и към настоящия момент торове с наименования „Литовит Бор 05“ и „Литовит стандарт“ не се предлагат на пазара на препарати относно отглеждане на земеделски култури. Поради това експертизата не е в състояние да определи каква е пазарната стойност на тези продукти.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Посоченото в исковата молба основание, пораждащо задължението на ответника е договор за продажба. Съществени елементи на договора за продажба са страните, вида на предоставената стока, нейното количество и цената. За да се направи извод, че договорът е сключен следва да бъде доказано наличието на съгласие относно всички тези елементи. За да претендира цената ищецът носи тежестта да докаже, че е било постигнато съгласие той да прехвърли собствеността върху процесните вещи, а ответникът да заплати определена цена.

            В настоящия случай не бе проведено пълно доказване, доколкото по делото се установи само предаването на стоката, но не и наличието на съгласие тя да се придобие от ответника в собственост. Не се събраха и доказателства относно уговорената цена.

            С оглед гореизложеното съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

            По разноските:     

            На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 680 лв. от които: 80 депозит за експертиза и 600 лева адвокатско възнаграждение.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г., гражданин на У., роден на ***г., със съд. адрес ***, ***, адв. С.В. против Г.И.Р. ЕГН ********** с адрес *** относно установяване, на осн. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, съществуването на вземането на ищеца за сумата 9600 лв. неизплатена цена по договор за продажба на 320 кг. торове „Литовит стандарт“ и „Литовит Бор 05“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2019г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение № 3993 от 15.05.2019г. по ч.гр.д. №5525/2019г. на Пловдивския районен съд, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА И.Г. да заплати на Г.И.Р. ООД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 680 лв./шестстотин и осемдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

                       

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД