№ 391
гр. Казанлък, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510200432 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въззивна жалба от Г. И. И. с ЕГН **********, против
Наказателно постановление №25-0284-000173 от 17.02.2025г. на Началник
група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,
за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното Наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че било
допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по ангажиране
на административнонаказателната му отговорност чрез съставения му АУАН и
издаденото НП. Излага оплаквания за нарушени императивни норми на
закона.
В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от
адв. Р. К., който моли съда да отмени НП и излага допълни аргументи за
основателността на депозираната въззивна жалба. Не претендира присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмено становище съм АНП се излагат доводи за
неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
1
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради
което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че
на 26.01.2025г. в 20:00 часа в град Мъглиж, на улица „Зора“ до №3 в посока
юг-север жалбоподателят е управлявал лек автомобил "********" с рег. № **
**** **, собственост на Е. О. Е. от гр.Казанлък, като не останал /не спрял/ на
място на ПТП до пристигане на представители на МВР, и не е установил
последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По делото са събрани писмени доказателства - НП №25-0284-
000173/17.02.2025г., Акт за установяване на административно нарушение
серия GA №3233110 от 28.01.2023г., Докладна записка от 11.02.2025г.,
Протокол за ПТП №1935689 от 26.01.2025г., Заповед №8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач
на името на Г. И. И., както и гласни доказателства - показанията на
свидетелите И. Р. С., К. А. И. и И. Г. И..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното :
Съдът намира, че възражението на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила е основателно, тъй като в
АУАН и НП липсват всякакви обстоятелства, свързани с механизма на
допускането на ПТП и участниците в него. С това при съставянето на АУАН и
издаването на НП, са били допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4, съответно
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за детайлно описание на нарушението по чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност.
Критерият за същественост на процесуалното нарушение винаги се
свързва с ограничаване на правото на защита привлеченото към отговорност
лице да се ориентира относно параметрите на предявената му отговорност –
фактическите и правните рамки на вмененото му административно
нарушение. В случая става дума за порок, възпрепятстващ възможността и на
контролиращата съдебна инстанция да формира еднозначни изводи относно
волята на решаващия орган по фактите и приложимия закон, водещи до
нарушение на принципа за разкрИ.ето на обективната истина. Абсолютно
задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя, и за което той санкциониран, да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни
и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. Неотразяването на минимално изискуемите реквизити по
чл.42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, или тяхното въвеждане по начин,
който не позволява на нарушителя да формира еднозначни изводи относно
волята на актосъставителя, винаги се явява съществено процесуално
нарушение.
2
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е
приел, че в случая въззивникът е извършил нарушение на правилата на ЗДвП.
Според чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на ППС, който е участник в ПТП е
длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.
Съгласно § 6, т.27. от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му;, а според т.30 от ДР на
ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.
В конкретния случай нито в акта, нито в наказателното постановление
е посочено, че с действията си въззивникът е причинил материални щети на
друго МПС, участвало в движението.
В АУАН и НП не е било записано, че са причинени материални щети,
нито същите са описани. Същото нарушение е допуснато и в протокола за
ПТП, в който също не са описани щетите. Доколкото в протокола за ПТП,
приложен по АНП не са били описани щетите по автомобилите, а единствено
декларативно е посочено, че щетите съответно са в задна част част на единия
автомобил и в предна дясна част на другия автомобил, съдът намира, че
същите не са установени по ясен и категоричен начин. Липсата на твърдения в
обжалваното наказателно постановление за причинени конкретни и надлежно
индивидуализирани имуществени вреди и претърпели такива води и до
автоматично отпадане на задължението на жалбоподателя да не напуска
местопроизшествието и да изпълни задълженията си като участник в ПТП, в
частност да установи последиците от същото, каквото изискване е предвидено
в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Не е посочено с кое МПС е
настъпило ПТП и описание на пътно-транспортното произшествие.
Бланкетното посочване, че водачът не е изпълнил задълженията си по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, без да се индивидуализира ПТП като механизъм, щетите и
конкретно поведение, не покрива изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Нито в АУАН, нито в НП е посочено описание на нарушението, както
и обстоятелствата, при които е извършено.
Първоначалното описание на фактите очертава рамките на предмета
на доказване и дава информация и за правната квалификация на деянието,
съответно прави възможно да се установи наличието или отсъствието на
съответствие между нея и съотнасянето към ангажираната като накърнена
правна норма. Бланкетното или частично изписване на признаците на
административното нарушение като в конкретния случай, или въвеждането на
дословни цитати на текстовете, установени от законодателя при
регламентацията на съответното материално правило, без да бъдат
ангажирани фактите, с които се изпълват отделните му елементи винаги
възпрепятства възможността да се извърши преценка дали вменените на
нарушителя действия или бездействия действително са годни да реализират
състав на нарушение. Във всички случаи релевантните за отговорността
факти следва задължително да присъстват в обстоятелствената част на АУАН
3
и НП, като те не биха могли да се тълкуват и допълват въз основа на
приобщените към делото доказателствени материали.
Без въвеждане на съставомерните признаци на нарушението по ясен и
категоричен начин още в АУАН винаги съществено се нарушават
процесуалните правила. Подобен подход пряко рефлектира върху правото на
защита. Освен, че ограничава възможността на нарушителя да разбере в
извършването на какво деяние е обвинен, той лишава и съда от възможността
да прецени разкрива ли се съответствие между описанието на нарушението в
АУАН и НП, има ли извършена простъпка въобще, правилно ли е
квалифицирана тя и приложена ли е относимата санкционна норма.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е
приел, че в случая въззивникът е извършил нарушение на правилата на
ЗДвП или поне не по начина, по който е било описано това от наказващия
орган. Същото не бе доказано по несъмнен начин от въззиваемата страна,
върху която лежи това задължение.
При така установеното, настоящия съдебен състав намира, че както
при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което последното се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и доколкото жалбоподателят не претендира
разноски, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН,
Районен съд - Казанлък
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0284-000173 от
17.02.2025г. на Началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Г. И. И. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4