№ 3772
гр. Варна, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502550 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Община Варна, чрез процесуален представител
юриск. Галина Петрова, въззивна жалба срещу Решение № 262467/13.03.08.2021 г.,
постановено по гр.д. № 14308 по описа на ВРС за 2020г., с което по предявения от М. Д. Ш.,
ЕГН **********, и СТ. Г. Ш., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. Варна, ул.
„*************, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
прието за установено че Община Варна НЕ Е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, район „Аспарухово”, кв. „Галата“, местност „Черноморец“, представляващ ПИ с
идентификатор ************** по КККР, одобрени със заповед номер РД – 18 –
73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, изменени със заповед с номер КД – 14 – 03 –
967/12.04.2012г., с площ от 997 кв.м., при съседи: ПИ с номера ***********, *************,
***********, ************, ************* и *****************, както и ответникът е
осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищците сторените съдебно-
деловодни разноски в производството в размер на 1439,91 лева.
Въззивникът излага становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното съдебно решение, по съображения, че процесният имот попада в територия
по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е в обхвата на Решение № 322-4/29.05.2000г. на
Общински съвет - Варна, с което е бил одобрен околовръстен полигон на м-т „Прибой" и
територията е включена в строителни граници на гр. Варна, като в заключението на вещото
лице липсвала подобна констатация. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че по
1
отношение на процесния имот има неприключило реституционно производство, тъй като
административната процедура била приключила с влязъл в сила акт - Решение №
510/27.05.1998г. на Поземлена комисия – Варна, поради което счита, че процесния имот не е
възстановен на основанията изложени в атакувания съдебен акт и са налице всички
предпоставки на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по силата на който процесният имот
е преминал в собственост на Община Варна. В условията на евентуалност сочи, че дори и да
се приеме, че той попада в обхвата на околовръстен полигон, от представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства и от заключението на СТЕ се установявало, че до
постановяване на решението от Общински съвет - Варна за създаване на селищно
образувание, земята е имала земеделски характер по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ.
След влизане в сила на същата го е загубила и е станала урбанизирана, но за нея бил приет
ПНИ, който представлявал план за територия по параграф 4 - особен вид кадастрален план.
Позовавайки се на аргумент от разпоредбата на чл. 28 б, ал. 10 от ЗСПЗЗ, жалбоподателят
твърди, че за Община Варна правото на собственост е възникнало по силата на закона -
преди одобряване на ПНИ. Твърди, че първоинстанционния съд е игнорирал факта, че в
таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение, която е част от заключението на СТЕ
е записан „неиндифициран собственик", поради което счита, че е приложен неправилно
материалният закон, определящ кои категории лица се нанасят в ПНИ. В обобщение сочи,
че процесния имот е подлежал на възстановяване по реда и условията на ЗСПЗЗ, а с оглед
липсата на доказателства по делото имота да е придобит по реда и при условията на
параграф 4а и следв. от ПЗР на ЗСПЗЗ следвало да се приеме, че по отношение на него е
налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Оспорва извода на съда, че ищците са
установили наличието на предпоставките на придобивната давност по чл. 79 от ЗС и
кредитираните писмени и гласни доказателства, ангажирани за установяване на твърденията
за осъществено давностно владение. По изложените съображения моли за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от М. Д. Ш. и СТ. Г. Ш.,
представлявани от адв. М.В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Въззиваемите твърдят, че с Решение № 322-4/30.05.2000г. на ОБС – Варна местността, в
която се намира процесния имот е придобила статут на селищно образувание и по смисъла
на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ представлява урбанизирана територия. Поддържат становището, че по
отношение на имота е налице неприключило реституционно производство, доколкото по
него нямало постановено позитивно реституционно решение, поради което счита, че не са
налице условията на чл. 25, ал. 1 от ЗСППЗ за да се приеме, че общината е станала негов
собственик. Въззиваемите твърдя, че от събраните по делото доказателства, както и от
приетата от съда СТЕ се установява, че той никога не е бил отчуждаван и винаги е бил
собственост на физически лица, поради което не е налице пречка за придобиването му въз
основа на изтекла придобивна давност, чийто фактически състав считат за установен. По
изложените съображения молят за потвърждаване на съдебното решение с присъждане на
2
сторените съдебно-деловодни разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите
по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.
С нея е отправено искане за приемане като доказателство по делото на решение за
възстановяване на правото на собственост от 27.05.98 г. на ПК – гр. Варна.
Доказателственото искане е преклудирано и като такова следва да бъде оставено без
уважение, доколкото не се касае за новоузнато или нововъзниканало доказателство, а по
отношение на него е приложимата забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК за представяне на
доказателства, които са могли да бъдат ангажирани в срок в първоинстанционното
производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Община Варна чрез
процесуален представител юриск. Галина Петрова срещу Решение № 262467/13.03.08.2021
г., постановено по гр.д. № 14308 по описа на ВРС за 2020г., с което по предявения от М. Д.
Ш., ЕГН **********, и СТ. Г. Ш., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. Варна, ул.
„************* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
прието за установено че Община Варна НЕ Е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, район „Аспарухово”, кв. „Галата“, местност „Черноморец“, представляващ ПИ с
идентификатор ************** по КККР, одобрени със заповед номер РД – 18 –
73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, изменени със заповед с номер КД – 14 – 03 –
967/12.04.2012г., с площ от 997 кв.м., при съседи: ПИ с номера ***********, *************,
***********, ************, ************* и *****************, както и ответникът е
осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищците сторените съдебно-
деловодни разноски в производството в размер на 1439,91 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя за
приемане като доказателство по делото на представеното с въззивната жалба решение за
възстановяване на правото на собственост от 27.05.98 г. на ПК – гр. Варна.
НАСРОЧВА производството по гр. дело № 2550/2021г. на 30.11.2021 г. от 9:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
3
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4