№ 389
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000350 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на И. В. П. с ЕГН: ********** и П.
АТ. П. с ЕГН:**********, представлявани от пълномощника си адвокат К.Т.
против Решение № 34 от 01.02.2022г., постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело № 236/2021 г.
По силата на обжалваното решение съдът е признал за установено по
отношение на „Б. Д**“ЕАД ЕИК *********,че ответниците ИВ. В. П. и П.
АТ. П., и двамата от град А. ,че дължат при условията на солидарна
отговорност на „Б. Д**“ЕАД следните суми, дължими по силата на договор от
18.04.2012 г. за ипотечен банков кредит, както следва:
а/ сумата 51 198.12 лева ,представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от 04.09.2020 г. до окончателното плащане;
б/ сумата 1 278.09 лева, представляваща договорна лихва, дължима за
периода от 22.04.2020 г. до 27.07.2020 г.
в/ сумата 3.57 лева санкционна лихва;
г./ сумата 541.48 лева, представляваща законна лихва за периода от
1
настъпване на предсрочната изискуемост -28.07.2020 г до 03.09.2020 г.
д./ сумата 556.85 лева, представляваща дължими заемни такси, в които
се включва годишната такса за управление, такса застраховка обезпечение.,
за които суми в полза на „Б. Д**“ЕАД е издадена Заповед № *** от
08.09.2020 г.- за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1503 по описа на РС-А. за
2020 г.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че не е допусната
забава в плащанията на месечните погасителни вноски, като неправилно
съдът е приел, че е налице забава при изплащането на 8 месечни вноски с
настъпил падеж. Ответниците –жалбоподатели в настоящото производство
признават, че не са заплатили само две месечни погасителни вноски.
Второто оплакване в жалбата е ,че банката не е отправила уведомления
до кредитополучателите, които да съдържат информация относно размера на
вноските, техния падеж, размера на лихвите и заемните такси, т.е. не са
уведомени за размера на вземането, разбито по „пера“.
Според жалбоподателите, уведомленията с които се обявява
предсрочната изискуемост на кредита трябва да съдържат всички реквизити,
които съдържа и извлечението от счетоводните книги.
Оплакването е, че банката не е упражнила надлежно правото си да
трансформира кредита в предсрочно изискуем, като формалното отправяне на
едно „бланкетно уведомление“ за настъпването на предсрочната изискуемост
не означава, че същата е настъпила.
Претендира се отмяната на решението като постановено в нарушение на
закона и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което
да се отхвърли иска по чл.422,ал.1 от ГПК във. вр. с чл.415 ГПК.
Въззиваемата страна „Б. Д**“АД ЕИК *********,представлявана от
юрисконсулт Д.Д., редовно упълномощен от изпълнителните директори
поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Спорният въпрос по делото, който жалбоподателите отново повдигат във
2
въззивната жалба е дали са налице обективните предпоставки за обявяване
на предсрочната изискуемост и дали банката надлежно е упражнила правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В сключения между страните договор от 18.04.2012 г. за ипотечен
кредит са уговорени лихвените условия, като размера на месечните
погасителни вноски и техния падеж се съдържа в погасителния план, който е
неразделна част от договора. Уговорена е падежна дата за издължаване на
месечните вноски за главница и лихва и за такава е приета 22- ро число на
месеца. Предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са
определени в Общите условия/ ОУ/. Предвидени са точно две хипотези, при
които настъпва предсрочната изискуемост, първата от които е съгласно
чл.20.2 от ОУ, при която при забава продължила над 90 дни кредитът става
„автоматично“ предсрочно изискуем. В случая ни интересува втората
хипотеза по чл.21.1.1 от ОУ, съгласно която кредиторът има правото да
превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и /или главница, в който случай
изискуемият кредит се отнася в просрочие.
Въпросът за това налице ли са обективните предпоставки за обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита е решен правилно от
първоинстанционния съд въз основа на приетото, без да бъде оспорено
заключение на ССЕ. Кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем
на дата 22.07.2020 г. и към този момент вещото лице И. С. е посочила в
заключението си, че изцяло непогасени са били месечните вноска с падеж на
22.01.2020 г., месечна вноска с падеж на 22.02.2020 г. с падеж на 22.03.2020 г.,
на 22.04.2020 г.,22.05.2020 г., на 22.06.2020 г. и с падеж на 22.07.2020 г.
Изключваме първата вноска от 22.12.2019 г.,при която неиздължената
главница е 11.5 лева,т.е. в минимален размер, както и последната вноска с
падеж 22.07.2020 г., която все още не е била просрочена към момента на
връчването на уведомлението на банката за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Но и след това изключване остават шест пълни просрочени непогасени
вноски с настъпил падеж, а не само на две падежирали вноски, както считат
жалбоподателите.
Вярно е и експерта е констатирал това , че след датата на обявяване на
3
предсрочната изискуемост, а именно след 22.07.2020 г. ответниците са
направили две вноски: първата е на 29.07.2020 г. в размер на 930 лв и
втората на 31.08.2020 г. в размер на 900 лева или са осъществили плащане в
общ размер на 1830 лева.
ПАС напълно споделя виждането на първия съд, че доброволното
плащане на падежирали вноски, но след като кредитът е бил вече обявен за
предсрочно изискуем с нищо не променя нещата. Кредиторът вече е
упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем
и той е станал такъв, считано от 22.юли 2020 г. Каквито и плащания да са
осъществени след тази дата, те с нищо не променят факта, че
кредитополучателите са допуснали забава в изплащането на точно шест
месечни погасителни вноски, при това просрочието е продължило повече от
90 дни.
Налице са обективните предпоставки за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем.
По отношение на това дали банката е упражнила редовно правото си по
чл.21.1.1 от договора да превърне кредита в предсрочно изискуем съдът
отчита следните релевантни факти:
Банката е отправила до всеки един от кредитополучателите уведомления,
с които ги известява, че поради забава в погасяване на задълженията по
договора за банков кредит – последният се обявява за предсрочно изискуем.
Тези писмени уведомления/ л.47 и49 от приложеното дело/ са връчени лично
на кредитополучателите И.П. и П.П. срещу подпис с дата на получаване:
22.07.2020 г. От този момент насетне, кредитът е вече обявен за предсрочно
изискуем с произтичащите от това последици.
И най-важната последица за кредитополучателите е ,че те губят
привилегията на уговореното разсрочено плащане, тъй като цялата
непогасена главница в размер на 51 198.12 лева е станала изискуема.
Според жалбоподателя правото да обяви кредита за предсрочно изискуем
не е упражнено редовно, тъй като получените уведомления не съдържат
информация за това кои точно са просрочените вноски, размера им, общият
размер на вземането на банката, включващо освен редовна главница и
договорна лихва, наказателна лихва, такси по обслужване на кредита. Това
4
изискване относно броя и размера на погасителните вноски се съдържа в
чл.60,ал.2 от ЗКИ. Това е установеното изискване за съдържанието на
извлечението от банковата сметка, но няма опора в закона, че такова трябва
да бъде и съдържанието на изявленията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Законодателят очевидно е преценил, че всеки
кредитополучател е подписал договор за кредит,към който има погасителен
план, в който се съдържа информация за размера на погасителните вноски и
техния падеж. Въпрос на елементарна справка е да се установи падежа, а в
случая от сключването на договора през 2012 г. датата на падежа не е
променена: всяко 22 ро число на месеца.
От изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост трябва да става
ясно ,че банката ще счита целият кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуем, включително и по отношение на вноските с
ненастъпил падеж. Изрично в този смисъл т.18 от Тълкувателно решение№ 4
от 18.06.2014 г на ВКС по тълк. дело № 4/2013 . на ОСГТК на ВКС. На това
именно изисквания получените от кредитополучателите уведомления
отговарят напълно, тъй като банката изрично ги е предупредила, че от датата
на получаването на уведомленията цялата непогасена главница по договора
за банков кредит става изискуема.
По тези съображения ПАС споделя виждането на първата инстанция, че
допуснатата забава в изплащането на 6 пълни погасителни вноски, с
просрочие над 90 дни е породило правото на банката да упражни правото си
за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Това потестативно по
своя характер право е надлежно упражнено и изявлението на банката е
връчено на дата 22.07.2020 г. на която дата е настъпи в един по-късен момент-
на 28.07.2020 г., но това не променя нещата.
Следва да се потвърди обжалваното решение, като съдът е уважил
иска в размер, съобразен със заключението на ССЕ,изготвено от експерта И.
С., която е посочила размера на вземането и неговата структура към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят съдебните разноски, направени от нея пред тази инстанция.
Следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100
5
лева, като се отчете, че същият е депозирал само отговор на въззивната
жалба.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34 от 01.02.2022 г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг. дело № 236/2021 г.
ОСЪЖДА ИВ. В. П. с ЕГН: ********** и П. АТ. П. ЕГН: **********, и
двамата от град А. да заплатят на „Б. Д**“ЕАД ЕИК *********, град С.
сумата от 100 –сто лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6