Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.07.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на пети април през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 14842 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявен е иск с правно основание
чл.274,ал.1,т.1,предложение първо КЗ.
Ищецът „Б.И.” АД с
ЕИК:******** чрез своя процесуален представител твърди , че въз основа
на влязло в сила решение на Апелативен съд гр.София по в.гр.д. № 3401/2015 год. е изплатил на Г.С.Г.сумата 500
000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане -
на основание 226, ал. 1 КЗ /отм./ при настъпило при пътно-транспортно произшествие
на 07.07.2012 год. Отделно е заплатил и законна лихва върху главницата в
размер на 184 343.22 лв. и разноски за изпълнителното производство в
размер на 33 262.63 лв. или общо 717 605.85 лв.
И тъй като причинителят на вредите -
ответник по делото е управлявал автомобил застрахован по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” в ищцовото дружество и е виновен
катастрофата – нарушаване на ЗДвП и след
употреба на алкохол , то ищецът е в правото си да предяви регресен иск и за
иска от ответника възстановяване на платеното обезщетение ведно със законната лихва
върху него от датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата
и разноските по делото.
Моли съдът да осъди ответника да заплати сумата от 100 000 лв.
,частичен размер от 717 605.85 лв.,ведно със законната лихва от датата на
плащането на горната сума и разноските по делото.
ответникът Н.К.Н. оспорва иска,с
твърдения,че не употребата на алкохол,а неравности по пътя са довели до ПТП-то и моли съдът да го отхвърли изцяло.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото споразумение по НОХД №
1677/2013 г., на Районен съд гр.Варна се установява,че Н.К.Н.,
се признава за виновен в това, че на 07.07.2012 г. в гр. Варна на път КК
„Камчия”, при управление на л.а. Опел Тигра, per. №*******е нарушил правилата за движение - чл.
20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и е причинил на Г.С.Г.тежка телесна повреда, изразяваща
се в тежка травма на гръбначния мозък, обусловила постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота, тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка
контузия на гръбначния мозък, квадриплегия, обусловили осакатяване на горни и
долни крайници, средна телесна повреда, изразяваща се в тежка шийна травма на
С4 и С5 с разкъсване, съставляващо тежка травма на гръбначния мозък, обусловило
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, тежка телесна
повреда, изразяваща се в тежка шийна травма на С4-С5 с разкъсване на предната
връзка на гръбначния стълб и кръвонасядане на дългите мускули на шията,
травматична дискова херния на ниво С4-С5, фрактура на дъгите вдясно и вляво на
СЗ-С4-С5, фрактура на бодилестия израстък на С5, обусловило трайно затруднение
на движението на шията за период повече от 10 месец, средна телесна повреда,
изразяваща се двустранна пневмония и плеврален излив, обусловили разстройство
на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършен в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1, 27 % - престъпление по чл.
342, ал. 3, б. „а”, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 1 НК.
За горния
автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност”, сключена при „Б.И.” АД
на 18.07.2011 г. със срок на действие от 19.07.2011 г. до 18.07.2012 г.
С
влязло в сила решение 1925 от 23.03.2015 г.по гр.д. № -12473/2014 г. на
Софийски градски съд и такова на Апелативен съд гр.София по в.гр.д. № 3401/2015
год. „Б.И.” АД е осъдено да заплати на Г.С.Г., ЕГН: ********** общо сумата от е
500 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на
основани е чл.226,ал.1 КЗ /отм./
настъпило при пътно-транспортно произшествие на 07.07.2012 год., ведно със
законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане.
По делото е
представено удостоверение по изп.дело № 20168510400581 на ЧСИ М.П.,от което е
видно,че по горното дело длъжникът „Б.И.” АД е изплатил изцяло задължението си
спрямо взискателя Г.С.Г.от главница,лихви и разноски в общ размер от
722 353.55 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1,т.1,предложение първо КЗ при ПТП застрахователят-ищец по делото има право да получи от застрахования водач, платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
В настоящият случай е установено, че водачът на лек автомобил
Опел
Тигра, peг. №*******Н.К.Н. го е управлявал след употреба на алкохол с концентрация
в кръвта от 1, 27 промила,също са установени вида и размера на причинените вреди на
пострадалата, както и плащането на обезщетение плюс лихви и разноски на Г.С.Г.в общ размер от 717 605.85 лв .
При гореизложеното съдът намира,че предявеният иск с пр. основание
чл.274,ал.2 КЗ е основателен и доказан в размер от 500 000 лв.-платеното
обезщетение на пострадалото от катастрофата лице и следва да бъде уважен в
размер от 100 000 лв.,в който размер е предявен като частичен.
Съдът не възприема възраженията на ответника,че няма вина за катастрофата –
тези възражения не са подкрепени с доказателства и са в противоречие със
събраните такива по делото-представено е споразумение пред съд,в което Н.К.Н. е признал вината си за ПТП-то,което е извършил в пияно състояние.
Следва да се
отбележи,с оглед общата претенция на ищеца,че за заплатените законни лихви
застрахователят по принцип също би могъл да регресира от застрахования, но на
съвсем отделно правно и фактическо основание, което е регламентирано в
разпоредбата на чл.
227, т.2 от КЗ (отм.) , но такова не е заявено в настоящия процес,не е прието
в доклада по делото. Докато регресът по чл.
274, ал. 1, т. 1 от КЗ касае сумата на обезщетението и се основава на
употреба на алкохол, то регресът по чл.
227, т. 2 от КЗ (отм.) се основава на твърдението, че застрахования не е
изпълнил задължението си да съобщи своевременно на застрахователя за
обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска
отговорност т.е. за възникналото ПТП.
Неоснователна
е и претенцията за заплащане на разноските направени от ищеца в изпълнителното
производство по аргументи подобни на гореизложените-по реда на чл.272,ал.1,т.1 КЗ отм. Могат да се присъжда дамо платено обезщетение,но не и макар и свързани
с него допълнителни плащания.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 4000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.К.Н. ЕГН:********** ***” АД с ЕИК:********
гр. София, район „Лозенец", бул. „********сумата от 100 000
лв. / частичен размер от общ 717 605.85 лв./ по
регресна претенция с пр.основание чл.274, ал.1, т.1, предложение първо КЗ представляваща
изплатено на Г.С.Г.з.обезщетение
за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от предявяването на иска на 12.09.2014 г.
до деня на окончателното плащане, както и разноски по делото в размер от 4000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: