Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.04.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на четвърти април две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 723 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № НГ-1-23-00524529 от 13.02.2019 година на Началник
отдел „КПК” в Териториално поделение на НОИ град Стара Загора, с което на Д.П.П.,
ЕГН **********, на основание чл.349, ал.1 от КСО е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 100 /сто/ лева, за допуснато нарушение по чл.108,
ал.1, т.3 от КСО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № НГ-1-23-00524529 от 13.02.2019 година на Началник отдел „КПК” в
Териториално поделение на НОИ град Стара Загора, с което на Д.П.П., ЕГН **********,
на основание чл.349, ал.1 от КСО е наложено административно наказание – „глоба”
в размер на 100 /сто/ лева, за допуснато нарушение по чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
В
жалбата не се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде преразгледано.
Излаган се доводи, че имало проблеми и отложила изпълнението на предписанията а
по-късно и забравила.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Крумова-Желева, намира
жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
Д.П.П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 28.01.2019
година, за това, че на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на жалбоподателката
са дадени Задължителни предписания изх.№ Г-23-000-00-01192884 от 15.01.2018 година,
които тя не изпълнила. В тях е посочено, че П. в срок от 15 работни дни от
получаването им, следва да коригира подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с
декларация образец 1 за месец юли 2017 година за Д.П.П.. В посочения срок в
Задължителните предписания, получени от жалбоподателката, същата не ги е
изпълнила. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на
възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателката, на основание чл.349,
ал.1 от КСО е наложено предвиденото в закона административно наказание в
минимален размер –„глоба” в размер на 100 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателката е допуснала описаното в обжалваното наказателно
постановление административно нарушение. Това се потвърждава по несъмнен начин
от съставения АУАН, разпита на свидетелите и приложените към
административно-наказателната преписка доказателства. Това на практика не се
оспорва и от жалбоподателката. Изтъкват се доводи единствено и само, че предвид
лични проблеми, жалбоподателката е била възпрепятствана да изпълни
задължителните предписания, изпратени й от административно-наказващия орган,
по-късно и забравила. Съдът намира, че това не изключва ангажирането на
административно-наказателна отговорност за жалбоподателката, тъй като същата е
можел чрез свой пълномощник да изпълни тези задължителни предписания и тъй като
други доводи в жалбата до съда не се изтъкват, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно. От друга страна при
издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са
всички процесуални изисквания на закона, конкретизиращи дадено деяние като
административно нарушение, правилно е приложен както материалния, така и
процесуалния закон.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.108, ал.1, т.3 от КСО. В тези случаи по
реда на чл.349, ал.1 от КСО е предвидено наказание – глоба в размер от 100 до 2000
лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото
извършване, както и имотното състояние на нарушителя, както и това, че
нарушението е извършено за първи път, административно наказващия орган съвсем
законосъобразно е наложил наказание в предвидения от закона минимум.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: