№ 735
гр. Перник, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета В. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Ивета В. Иванова Гражданско дело №
20221720101899 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Д.Г.А.. против ******** отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2 904,18 лв., представляваща стойност
на ползвана и незаплатена топлинна енергия през периода от 01.12.2003 г. до 31.08.2006 г.,
сумата от 573,60 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
15.02.2004 г. до 15.03.2007 г. и сумата от 72,56 лв. – сторени разноски по делото, за които
суми по гр. дело № 1469/2007 г. по описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен
лист от 06.08.2007 г., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по
давност.
Ищецът твърди, че е собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в
*********, с абонатен № **********, като в това си качество е потребител на топлинна
енергия за битови нужди към ответното дружество. Посочва, че по ч. гр. дело № 1469/2007 г.
по описа на Районен съд-Перник в полза на ******** е издаден изпълнителен лист от
06.08.2007 г. за процесните суми, представляващи стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания. Посочва, че въз основа
на този изпълнителен лист и по молба на ответното дружество за събиране на
удостоверените в същия вземания е образувано изпълнително дело № 1036/2007 г. по описа
на ЧСИ С.Д.. В хода на същото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,
в качеството му на длъжник, получавано от ****, на 15.08.2008 г. Ищецът поддържа, че от
този момент до момента на депозиране на процесната искова молба не са извършвани други
изпълнителни действия и давността за процесните вземания не е била прекъсната.
Последната е петгодишна и е изтекла, поради което сумите са недължими като погасени по
давност. Посочва се, че ответното дружество продължава да начислява последните като
дължими от ищеца, което обуславя интереса му от търсената защита. С тези доводи се
отправя искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото
разноски.
1
Препис от исковата молба с приложенията към нея, заедно с препис от разпореждането
на съда от 12.04.2022 г., са връчени на ответника ********, като в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове,
считайки за доказано по делото, че процесните вземания са погасени с приложимия
петгодишен давностен срок. Претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80
ГПК.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете,
отправяйки искане за постановяване на решение съобразно събраните доказателства.
Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, респ.
приложени материали се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 1469/2007
г. по описа на Районен съд-Перник е постановено Определение от 06.08.2007 г., с което
съдът, на основание чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./, вр. чл. 154, ал. 1 от Закона за енергетиката,
приемайки, че представеният акт – извлечение от сметка, е редовен от външна страна
документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на молителя против лицето,
срещу което се иска издаване на изпълнителния лист, е осъдил настоящия ищец Д.Г.А.. да
заплати на ответника в процеса ******** /****/ сумата от 2 904,18 лв., представляваща
стойност на ползвана топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 31.08.2006 г., сумата
от 573,60 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
15.02.2004 г. до 15.03.2007 г., както и сумата от 72,56 лв. – направени разноски по делото.
Въз основа на определението по делото е издаден изпълнителен лист от 06.08.2007 г.
Не е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на последния и за
събиране на материализираните в него вземания по молба на взискателя ******** с рег. №
05339/31.10.2007 г. и по разпореждане на съдебния изпълнител от 31.10.2007 г. е образувано
изпълнително дело № 1036/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д. с рег. № 752 и с район на действие
Окръжен съд-Перник. С молбата, наред с искането за образуване на изпълнителното дело,
дружеството е поискало, при липсата на доброволно изпълнение, да се пристъпи към
конкретни способи за принудително такова, а именно: налагане на възбрана върху вещи и
вземания на длъжника, извършване на опис на вещи, налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение или върху личната му пенсия.
От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че със запорно
съобщение с изх. № 03820/15.08.2008 г., адресирано до третото за процеса лице ****, в
качеството му на работодател на длъжника, по разпореждане на ЧСИ Димитрова от
12.08.2008 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д.А. до размера на общо
дължимата сума по изпълнителното дело от 4 075,58 лв. Данните по делото сочат, че
запорното съобщение е получено от представител на дружеството – работодател на
26.08.2008 г., заедно с покана за доброволно изпълнение № 02708/04.06.2008 г.
Установява се, че на 12.11.2010 г. на длъжника Д.А., чрез друго лице от адреса -
неговата дъщеря, е връчена призовка за принудително изпълнение за пристъпване към опис
на вещи на 09.12.2010 г. на адрес: ********.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, при които в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита –
отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално
2
поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на същите, както и периода –
начален и краен момент на давността. При установяване тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват.
Съдът намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на
съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват и
процесуално допустими. Както беше изяснено, за исковите суми в хода на производството
по гр. дело № 1469/2007 г. по описа на Районен съд – Перник в полза на ответното
дружество ******** /****/ и срещу ищеца Д.А. е издаден изпълнителен лист от 06.08.2007
г. По делото не се твърди и не се установява сумите по него да са били изплатени изцяло от
длъжника, с влязъл в сила съдебен акт да е била призната тяхната недължимост, нито
изпълнителният лист да е бил обезсилен. Съществуването на този годен изпълнителен
титул в полза на ответното дружество дава възможност на същото, като кредитор, във всеки
един момент да инициира ново изпълнително производство за принудително събиране на
сумите, което от своя страна обуславя интереса на задълженото лице – ищецът А. да оспори
съществуването им въз основа на твърдяното от него обстоятелство – погасяване на
притезанията по давност, започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и
изтекла към момента на образуване на настоящото производство /в този см. Определение №
410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то г.о. ВКС, както и Определение №
775 от 06.11.2018 г. по ч. гр. дело № 551/2018 г. по описа на Окръжен съд – Перник/.
Установи се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу ищеца Д.А. въз основа
на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „к“ ГПК – извлечение от сметка.
Следователно, съдът намира, че същият се явява активно материалноправно легитимиран да
отрича дължимостта им.
Същевременно съдът съобрази, че определението, постановено по реда на чл. 242 ГПК
/отм./, въз основа на което се издава изпълнителен лист на някое от основанията по чл. 237
ГПК /отм./ се постановява в производство, в което предмет на разглеждане е редовността на
изпълнителното основание и характера на удостовереното вземане, без да се провежда
процес, в който със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на
притезанията на кредитора. Този изпълнителен титул е основание за образуване на
производство по индивидуално принудително изпълнение и подлежи на оспорване от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 250 ГПК /отм./ или чрез отрицателен
установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.). Във всички случаи длъжникът упражнява правата
си след връчване на поканата за доброволно изпълнение.
При съобразяване с характера на производството по издаване на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание, съдът приема, че определението по чл.
242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, в който
смисъл е и Решение № 94/27.07.2010 г. по търг. дело № 943/2009 г. на І т.о., ТК на ВКС.
Предвид това, право на длъжника е да оспори дължимостта на вземанията по изпълнителния
лист, което по новия ГПК, при липсата на образуван изпълнителен процес, се реализира
именно с отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в т. ч. основан на
твърдения за погасяване на вземанията по давност.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
Съдът намира, че вземането, представляващо цена на доставена топлинна енергия в
размер на сумата от 2 904,18 лв. има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
3
дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен срок е приложим и по
отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на сумата от 573,60 лв., предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на
чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от
погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 34, ал. 1 от публикуваните и с това публично достъпни Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ******** на потребителите в
гр. Перник /приложими към процесния период/ е предвидено задължението на
потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а в клаузата на чл. 34, ал. 6, че при
неизпълнение в срок на това задължение купувачът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия.
Изложеното дава основание да се приеме, че вземането за цена на потребена топлинна
енергия за съответния месец става изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния
срок за плащане. През това време притезанието е само ликвидно – определено по своето
основание и размер, а едва след изтичането му същото става изискуемо и от този момент
започва да тече законоустановеният тригодишен давностен срок. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 70 ЗЗД, при тълкуването на която може да се направи извод, че в
случаите при които срокът е уговорен в полза на длъжника /каквато е настоящата хипотеза,
доколкото друго не следва от волята на страните или от естеството на задължението/
кредиторът не може да иска изпълнение преди изтичането му.
Изложеното води до извод, че вземането за главница в размер на сумата от 2 904,18 лв.
за периода от 01.12.2003 г. до 31.08.2006 г. принципно се погасява по давност на 31.08.2009
г. Изискуемостта на това притезание за целия период е настъпила на първия ден след
изтичане на 30-дневния срок след края на месец август 2006 г., явяващ се краен период, за
който се отнася задължението по см. на чл. 34, ал. 1 от приложимите Общи условия или на
01.10.2006 г. Оттогава е започнал началният момент на тригодишния давностен срок, който
за цялото вземане принципно е изтекъл на 01.10.2009 г.
При извършване на преценката погасено ли е по давност процесното вземане от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през
този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране
на паричните притезания.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Предвид това, че с подаването на
молба по чл. 242 ГПК /отм./ за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание кредиторът обективира своето намерение да осъществи принудително
изпълнение срещу длъжника, то и молбата по чл. 242 ГПК /отм./ следва да се определи като
предприемане на действие по принудително изпълнение, поради което същата прекъсва
давностния срок за вземанията съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като на основание чл. 117, ал. 1
ЗЗД от този момент започва да тече нова давност, чийто срок съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането – в случая тригодишен. В настоящата хипотеза разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ГПК остава неприложима, тъй като, както вече беше изяснено, определението на
съда по чл. 242 ГПК /отм./ и издаденият въз основа на него изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание нямат последиците на съдебно решение за установяване
съществуването на вземането на кредитора по смисъла на тази законова разпоредба.
4
От материалите по ч. гр. дело № 1469/2007 г. по описа на Районен съд – Перник се
изяснява, че същото е образувано по искане на молителя – ответника в настоящото
производство ********** за издаване на процесния изпълнителен лист, въз основа на което
е било образувано производството по това дело, и което впоследствие е било уважено.
Доколкото определението на съда е постановено на 06.08.2007 г. и с оглед липсата на данни
за датата на подаване на сезиращата молба, то следва да се приеме, че най-късно считано от
този момент давността за вземането за главница е била прекъсната и е започнала да тече
нова, тригодишна такава, чийто срок поначало изтича на 06.08.2010 г.
По делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника
по него е било образувано изпълнително дело № 1036/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д. по
молба на взискателя от 31.10.2007 г., с която от страна на същия е поискано извършването
на конкретни изпълнителни действия. Съдът, съобразявайки и задължителните разяснения,
дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. ОСГТК на ВКС, счита, че тази молба на ответното дружество, в качеството му на
кредитор по изпълнителния лист, приета от органа по принудителното изпълнение като
редовна такава, с оглед конкретното си съдържание, е първото действие след издаване на
изпълнителния лист, което е довело до прекъсване на давността по отношение на
процесните вземания.
Съдът намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на
основание чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното производство,
съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на
ВС, като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на тълкуването на
правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
постановлението изрично е прието, че след образуване на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй като
изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския процес, каквато част е и
предшестващото го исково производство, в хода на което давност не тече докато трае
процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение
от 26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма
започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт. /в
този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС,
както и Решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр. дело № 489/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Перник/.
Предвид изложеното, съдът намира, че давността за вземанията по процесния
изпълнителен лист е спряла да тече с образуването на изпълнителното производство.
Междувременно доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на
тълкувателното решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и
първоначално даденото с него тълкуване – 26.06.2015 г. /което поначало води до
преустановяване действието на спирането/ изпълнителното производство е било прекратено.
От материалите, съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото
заверено копие от изпълнително дело № 1036/2007 г. по описа на ЧСИ Димитрова се
установява, че следващото действие от естество да прекъсне давностния срок е налагането
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при третото задължено лице **** с
получаване от последното на запорно съобщение на 26.08.2008 г. - арг. чл. 507 ГПК. След
този момент и в продължение на 2 години в хода на изпълнителното производство няма
данни за извършвани, респективно поискани от взискателя конкретни изпълнителни
действия. Няма такъв характер кореспонденцията, разменена между частния съдебен
изпълнител и различните институции, тъй като същата е насочена единствено към
проучване на имущественото състояние на длъжника, съответно не е довела до реално
5
налагане на запор върху други негови вземания, нито получаването от длъжника на
призовката за пристъпване към опис на вещи в имота му, доколкото от една страна същият е
насрочен за 09.12.2010 г. /т.е. след изтичане на двугодишния срок/, а от друга страна няма
данни този опис реално да е бил проведен.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че считано от 27.08.2010 г. /две години
от деня, следващ налагането на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника/
производството по процесното изпълнително дело следва да се счита за прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е
проявна форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона, считано от
момента на изтичане на две години от последното действие, в който смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.В мотивите на последното
изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на изпълнителното производство
става по право, без значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване
на принудителното изпълнение и в кой момент е сторил това, тъй като с постановлението си
съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване. Издаването на
постановлението за прекратяване, предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК,
е необходимо за прогласяване на действието му и за прилагане на някои от последиците му
– арг. чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за настъпване на самата перемпция.
Това прекратяване е породило правните си последици на 27.08.2010 г., а с това и преди
26.06.2015 г., когато поначало се преустановява действието на спирането на давността по чл.
115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, поради което на по-силно основание съдът намира, че с прекратяване
на изпълнителното дело е отпаднала неговата висящност, а с това и действието на самото
спиране.
Предвид факта, че новата погасителна давност за процесните вземания, както вече
беше изяснено, е започнала да тече от 27.08.2008 г. /денят, следващ последното активно
действие преди прекратяване на изпълнителния процес – налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника на 26.08.2008 г./, то същата е изтекла на 27.08.2011
г., а с това и преди образуване на настоящото производство по искова молба от 07.04.2022 г.
На основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния им характер следва да се считат за погасени
по давност и вземането в размер на сумата от 573,60 лв., представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 15.02.2004 г. до 15.03.2007 г. и в размер на сумата от
72,56 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № 1469/2007 г. по описа на
Районен съд - Перник.
С оглед изложеното, предявените искови претенции, основани на твърдението за
недължимост на вземанията за главница и лихва за забава поради погасяването им по
давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковите претенции, право на разноски
има само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде
присъдена сумата от 667 лв., включваща сумата от 143 лв. - държавна такса по делото,
сумата от 24 лв. - такса за издаване на копие от изпълнителното дело и сумата от 500 лв. -
адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на последното съдът намира за доказано,
предвид отразеното в приложения по делото договор за правна защита и съдействие №
31827/10.03.2022 г. /л. 6 от делото/ плащане на уговореното възнаграждение в брой, в която
част договорът има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д.Г.А.., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ******* против ********, с ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление: ***** отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че Д.Г.А.. не дължи на ******** сумата от 2 904,18 лв., представляваща стойност на
ползвана и незаплатена топлинна енергия през периода от 01.12.2003 г. до 31.08.2006 г.,
сумата от 573,60 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
15.02.2004 г. до 15.03.2007 г. и сумата от 72,56 лв. – сторени разноски по делото, за които
суми по гр. дело № 1469/2007 г. по описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен
лист от 06.08.2007 г., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА ********, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: *****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д.Г.А.., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *******, сумата от 667 лв., представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Перник, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
При влизане в сила на решението, гр. дело № 1469/2007 г. по описа на Районен съд-
Перник, като част от гр. дела от № 1469 до № 1490/2007 г., да се върне в Служба „Архив“ на
съда.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7