Решение по дело №592/2016 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 254
Дата: 10 август 2017 г. (в сила от 28 септември 2018 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20163610100592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

10.08.2017 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2017                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                     четвърти състав

На 17 (седемнадесети) юли                                                Година 2017

 

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 592 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск по чл. 109 от ЗС, с който ищците К.А.С. с ЕГН ********** и П.А.С. с ЕГН ********** ***, представлявани по пълномощие от адв.Д.Д. от ШАК, по който отправят искане съдът да осъди ответника Т.Д.Т.с ЕГН ********** с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв. С.З.-С. от ШАК, да прекрати неправомерните действия, като  премахне изградения в имота на ищците канал за отпадни води, чрез премахване на канализационните тръби и засипване на изкопа и трамбоване на почвата, както и да преустанови преминаването си през имота на ищците, с които неправомерни действия пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. С иска по чл.109 от ЗС е обективно съединен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД по който ищците, претендират ответника да им заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 000.00 лв., настъпили в резултат от виновно извършено от ответника неправомерно деяние-изграждане на канал за отпадни води в имота им, без разрешение, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендират се и направените по делото разноски.

 В исковата си молба до съда ищците излагат, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с.Осмар, общ.В.Преслав, обл.Шумен, ул.“Осми март“№25/27, представляващ дворно място с площ 830.00кв.м., УПИ І-64 в кв.44 по плана на с.Осмар, заедно с построена в него еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 71.00 кв.м., изба с площ 10.00 кв.м., при граници: от двете страни улица и УПИ Х-64 в кв.44. През месец септември 2015 г. ответницата, чийто имот бил съседен на имота на ищците, без разрешение е изградила/прокопала канал за отвеждане на отпадни води, от нейния имот през и по дължината на целия имот на ищците, като освен изкоп били поставени и тръби, част от които бетонни, друга част пластмасови. Положените тръби били без снадки и отпадните води се изливали в имота на ищците. Въпреки поканата от страна на ищците, ответницата не премахнала съоръжението. За установеното ищците депозирали жалба в Община В.Преслав. Освен, че изградила канал ответницата, без учредено право на преминаване от ищците, за да достигне до своя имот, преминавала през имота им, като използвала поставена от нея метална врата на границата между двата имота. Което също пречело на ищците да ползват имота си и освен това предоставяло възможност на трети лица да разграбват отглежданите в имота на ищците култури. От ищците била депозирана и жалба във ВПРП срещу противоправните действия на ответницата. Прокопаният канал за отвеждане на отпадни води и преминаването на ответницата през имота на ищците, пречели да упражняват необезпокоявано правото си на собственост. Тъй като действията на ответницата въпреки подадените жалби не били прекратени за ищците възникнал правен интерес от предявяване на исковете. Освен това от противоправните действия на ответницата на ищците били причинени вреди в размер на 2000.00 лв. , които следвало ответницата да овъзмезди. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови положително решение по предявените искове, както и да присъди на ищците направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощник за двама ищци. Поддържат изложеното в исковата молба и считат, чрез събраните по делото доказателства за безспорно установени обстоятелствата от предмета на доказване на предявените искове. Същото становище преповтарят и в представените по делото писмени бележки.

В отговорът и в съдебно заседание ответницата лично и чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на исковете. Ответницата отрича да е изградила канал за отпадни води, който преминава през имота на ищците, като подробно описва причината за поставяне на тръби за отвеждане на повърхности води от нейния съпруг, вече покойник, и то с знанието и съгласието на ищците. Входът на имота на ответницата – метална врата, от десетилетия се намира на едно и също място, не е поставена от ответницата и същата не засяга по никакъв начин имота на ищците, т.к за да се влезе в имота на ответницата през тази врата, не се преминава през имота им. Ответницата прави и възражение, че в исковата молба не е посочено, с какви точно действия и как тя пречи на ползването на имота им. В отговора ответницата твърди, че не са индивидуализирани и претендираните вреди по основание и размер. В хода на съдебните прения и в представените писмени бележки ответницата моли исковете да бъдат оставени без уважение, като неоснователни и недоказани.

По делото са приети като писмени доказателства: скица №186/08.07.2016 г. издадена от Община Велики Преслав; договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 08.04.2015 г. , акт №64, том ІV, рег.№1776/2015 г., вписан вх.рег.№916 от 08.04.2015 г., акт №95, том 2, дело 470/15 г. по описа на Служба по вписванията гр.В.Преслав, удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№**********/24.10.2016 г., проект за изменение на ПУП-план за регулация на УПИ І-64, кв.44, с.Осмар, общ.В.Преслав, обл.Шумен, нотариален акт №165, том І, дело №369/1991 г. по описа на ВПРС,удостоверение изх.№172/31.07.2008 г. издадено от гл.спец.ТСУ при Община Велики Преслав, скица №32/23.01.1992 г.; заявление вх.№758/14.05.2009 г. до кмета на Община В.Преслав, скица –проект за делба-2 бр., трасировъчни данни, заповед №РД-15-35/22.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра гр.София, свидетелство за правоспособност рег.№1906/2006 г.;застрахователна полица №0744-970-2009-000/12.01.2009 г. издадена от ОЗК, експертно становище  от м.10.2016 г., писмо УРИ-323-000-3489/28.09.2016 г. от началника на РУ-В.Преслав; оригинал на писмо изх.№5705/29.11.2016 г. от кмета на Община В.Преслав, заверени копия от материалите по преписка №479/2016 г. по описа на ВПРП; заверени от страната преписи  на: решение от 23.10.1989 г. по гр.д.№69/1989 г. по описа на ВПРС, вписано в имотния регистър, удостоверение №33а/29.12.1991 г. с.Осмар, Акт за узаконяване №54/30.12.1991 г., договор за доброволна делба от 07.03.1980 г., удостоверение №115-ХVІ от 05.03. от кметство с.Осмар, препис – извлечение от акт за смърт №0987/27.09.2015 г. издаден от Община Шумен, удостоверение за наследници №2679/21.07.2016 г., констативен протокол за извършена проверка от 06.11.2015 г. и извадки от кадастрални планове на с. Осмар на имотите по пар.4 от ЗСПЗЗ.

Разпитани са двама свидетели от страна на ответника - Й.А.Т. и Светлана Иванова Колева и двама свидетели – Добри С. Добрев Цвета Благоева Павлова от страна на ищеца.

Приети са по делото две заключения по назначените съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Установи се, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в с.Осмар, общ.В.Преслав, обл.Шумен, ул.“Осми март“№25/27, представляващ дворно място с площ 830.00кв.м., УПИ І-64 в кв.44 по плана на с.Осмар, заедно с построена в него еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 71.00 кв.м., изба с площ 10.00 кв.м., при граници: от двете страни улица и УПИ Х-64 в кв.44, което не се оспорва от ответницата. Границите на имота на ищците са определени съгласно действащият кадастралин регулационен план на с.Осмар одобрен със заповед №3175/30.05.1958 г., изм. със заповед №206/19.06.2006 на кмета на Община В.Преслав. Ответницата е собственик на недвижими имот лозе от 1 дка в местността „До село-канарата“, извън регулационните граници на с.Осмар, за който имот не е наличен кадастрален план. По картата за възстановената собственост на с.Осмар, имота попада в границите с имот №000309 по КВС, който представлява земеделска територия по §4 от ЗСПЗЗ. От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Р.Х. се установи, че имота на ответницата има граница с имота на ищците, както е посочено на изготвената от вещото лице скица единствено от т.9 до т.16. През имота на ищците в участък с дължина 8.47 м, преминава V-образна канавка, в която има вкопани бетонни тръби, поставени за отвеждане на повърхностни води, като в момента по тях не се отвеждат води, нито повърхностни дъждовни води, нито и отпадни такива. Посочените тръби не са част от изграден канал за отпадни води. За изграждане на канал на границата на имотите на страните или в имота на ищците от ответницата няма издадено разрешение. С поставените тръби в имота на ищците, които са вкопани, не се нарушава правото на ползване на имота от ищците по предназначение, нито правото им на собственост. Няма разположена врата на границата между имотите на страните, която да е вход за имота на ответницата и през който вход да се преминава през имота на ищците, за да се достигне до имота на ответницата.

За да бъде уважен негаторен иск, основан на чл. 109 от ЗС, следва да се установи наличието на следните предпоставки: (1) ищецът да е собственик на процесния имот и (2) че ответникът извършва действия, с които нарушава правото на собственост на ищеца и пречи за упражняването му в пълнота и че тези действия съществуват към момента на предявяване на иска. Ищецът носи тежестта да установи посочените предпоставки. Негаторният иск по чл. 109, ал. 1 от ЗС е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото. При упражняването му ищецът следва да докаже правото си на собственост и основанията, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса, т. е., че това негово право е нарушено от ответника с посегателства, които, без да отнемат владението върху имота, ограничават и/или пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия. Фактическият състав на основанието за защита по чл. 109 от ЗС изисква да се установят в процеса действия на ответника, пречещи на ищеца да упражнява в пълен обем притежаваното право на собственост, които действия да са без правно основание. В настоящото производство недоказана по делото остана втората предпоставка, че ответницата извършва действия, с които нарушава правото на собственост на ищците и им пречи да го упражняват в пълнота. Не се установи дори изграждане на канал, съответно без необходимите разрешения по ЗУТ. Въпреки това поставеният въпрос пред съда е фактически, тъй като наличието на канавка в едни случаи може да се окаже пречка за правото на собственост, а в други не и това зависи от конкретните обстоятелства по делото и представените доказателства. По приложението на чл. 109 от ЗС има формирана постоянна и обилна съдебна практика, като някои от въпросите са обобщена в ТР № 31/85 г. на ОСГК на ВС, както и в по-нови решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, в които се приема, че главната предпоставка за уважаване на иска е установяване на действието или бездействието, с които се пречи, смущава или ограничава свободното ползване на имота и упражняване на правото на собственост. В същия смисъл е и представеното решение № 266/10.06.2010 г. по гр. д. № 365/2010 г. на II г. о., в което се посочва, че самото наличие на тръбопровод или друга инсталация, независимо дали са законни или не, не е основание да се приеме, че има ограничаване на правата на собственика, а трябва да се установи наличието на неблагоприятно отражение или въздействие върху това право с оглед фактите по конкретния спор.В настоящият случай наличието на вкопани в имота на ищците бетонни тръби не ограничава и не пречи на правото им на ползване и собственост на имота, което се установи както от двете технически експертизи, така и от писмените доказателства, изготвени в хода на извършените проверки по жалби на ищците до Община В.Преслав и до ВПРП и от показанията на разпитаните свидетели.

            Ищците не доказаха и че ответницата преминава през имота им, за да достигне до своя, през изградена от нея метална врата на границата между двата имота. По делото се установи, че има изградена врата от неопределено време на границата между имот – общинска собственост и имота на ответницата. Общинският имот е съседен на имота на ищците, но вратата не е изградена на границата между имотите на страните, т.к частта, където се намира вратата няма граница между тях. Установи се че е възможно през тази врата да се достигне до имота на ответницата. Отново не бяха установени действия, с които ответницата пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.

Поради изложеното съдът намира, така предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло. 

По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, в тежест на ищците е да докажат при пълно и главно доказване наличието на противоправно деяние от вида на описаното в исковата молба, извършено от ответницата в твърдяния период от време, имащо за предмет имота, собственост на ищците, претърпените вреди /реално претърпени загуби/ и техния размер, както и причинната връзка между деянието и вредите. По делото ищците не установиха, осъществяване на противоправно деяние от ответницата - изграждане на канал за отпадни води в имота им, без разрешение и то от нея, че са претърпели вреди от това в конкретен размер. От заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, подкрепени и от свидетелски показания и част от писмените доказателства, се установи, че няма изграден канал за отпадни води в имота на ищците. Установи се единствено, че на ответницата не е издавано разрешение за изграждане на канал за отпадни води.  Не се установиха причинени вреди в имота на ищците, още повече наличието на причинна връзка между деянието, сочено от ищците и вредите.

Поради изложеното съдът намира, така предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло. 

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят извършените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 587.00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат и разноски за призоваване на свидетел.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.А.С. с ЕГН ********** и П.А.С. с ЕГН ********** ***, представлявани по пълномощие от адв.Д.Д. от ШАК, чл. 109 от ЗС срещу Т.Д.Т.с ЕГН ********** с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв. С.З.-С. от ШАК, с искане за осъждане на ответницата да прекрати неправомерните действия, като  премахне изградения в имота на ищците канал за отпадни води, чрез премахване на канализационните тръби и засипване на изкопа и трамбоване на почвата, както и да преустанови преминаването си през имота на ищците, с които неправомерни действия пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.А.С. с ЕГН ********** и П.А.С. с ЕГН ********** ***, представлявани по пълномощие от адв.Д.Д. от ШАК, чл.45 от ЗЗД срещу Т.Д.Т.с ЕГН ********** с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв. С.З.-С. от ШАК, с искане за осъждане на ответницата им заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 000.00 лв., настъпили в резултат от виновно извършено от ответника неправомерно деяние-изграждане на канал за отпадни води в имота им, без разрешение, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА К.А.С. с ЕГН ********** и П.А.С. с ЕГН ********** ***, да заплатЯТ СОЛИДАРНО на Т.Д.Т.с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 587.00 лв. /петстотин осемдесет и седем лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                       Районен съдия: