№ 23030
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110152813 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д. с ЕГН: ********** с
адрес:************* чрез Еднолично адвокатско дружество „*** М.“ срещу „ФБ“ ЕООД с
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: *****************, с която се иска
да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № ************, сключен
между АНИ и „ФБ“ ЕООД, а в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на
клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № ************,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от „******** Bank“ в полза на ответника.
Ищецът твърди, че на 21.12.2020 г. между страните е сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит № *******, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните
са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 600 лева, дължими в срок от 6
месеца. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на на 49,66%. В чл. 5 от
Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от
„******** Bank“ в полза на Дружеството ответник. При сключването на договора за
потребителски кредит никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от
600 лв., ищецът установил, че освен заемната сума от 600 лв., са му начислили такса за
обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „ФБ" ЕООД, в размер на
300 лв. Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Твърди се, че договорът е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй
като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия,
респ. общо дължимата сума по него. Сочи се, че е посочен грешен ГПР, като сумата по
предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора. Поддържа се, че сумата,
претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да
бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.
19, ал.1 ЗПК. Действителният размер на ГПР по процесния договор/ с включени и разходите
за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство/ е в размер над 70%. Евентуално
1
се твърди недействителност на договора основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл.
19 ЗПК. Твърди се и, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски
кредит № ******* е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като
нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба. Не
се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо
обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от М Банк (М). Оспорва се, че е
налице липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на
задължението. Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател,
включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за
гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по
кредита, или да посочи поръчител, избран от него, като в случая ищецът е избрал ******
Банк (М) - дружество партньор на „ФБ“ ЕООД. Сочи се, че ****** Банк е самостоятелно
юридическо лиде. кредитна институция, лицензирана в М, която предоставя услуги на
територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в
нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за
прогласяването на нищожността съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото. Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по
кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за
потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице ****** Банк
(М), която е с незадължителен характер по смисъла на закона. Поддържа се, че посоченият
ГПР от 49,85% в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис от договор за предоставяне на потребителски кредит
№************/21.12.2020 г., като по силата на същия от страна на „ФБ“ ЕООД на Д. И. Д.
е предоставен заем в размер на 600 лв., при следните условия: срок за погасяване : 3 месеца,
краен срок на договора: 21.03.2021г. , обща сума, която следва да бъде върната от заемателя:
640.44 лева, лихва в размер на 40.44 лева, лихвен процент: 0 %, годишен процент на
разходите: 49.03.
Съгласно т.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от
******** Bank в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното
в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито
от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
2
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от ******** Bank в полза на дружеството – ответник.
Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден.
Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу
заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от "****** Банк" /понастоящем
******* BANK ******* - променено наименование на ******** Bank/, вследствие на което
между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу
уговорено възнаграждение.
Eлектронната система на ответника „ФБ“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на
паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител
(дружеството "****** Банк") или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от
кредитора. Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на
паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на
"платежоспособността" на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните
параметри на т. нар. "платежоспособност". От изложеното следва, че избор на т. нар.
"гарант" "****** Банк" /******* Bank/ се извършва именно чрез платформата за
кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника "ФБ" ЕООД. В преддоговорната
информация е посочено, че при гаранция с гарант очакваните разходи в процесния случай са
в размер на 193.56 лева.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично
достъпния Търговски регистър на М, достъпен на https: //registry. mbr. mt, се установява, че
едноличният собственик на капитала на ответника "ФБ" ЕООД е лицето ******* СЕ,
идентификация *************-1, чуждестранно юридическо лице, държава: ******, като
същото лице е и единият от собствениците на ******* BANK ******* / променено
наименование на ******** Bank/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва,
че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са
включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
3
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за гарант/поръчител,
която клауза е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният
лихвен процент няма да е 0 % на месец /което няма как да е 0 % и само при включване на
уговорената лихва от 40.44 лева/, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участва и вземането от 193.56 лева, формално уговорено като възнаграждение за гарант.
Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 193.56 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР става на 1393.45%.%, изчислен от съда по реда на чл. 162
ГПК с калкулатор за ГПР на calculator.bg, надвишаващ законовия максимум- 50 % /към
21.12.2020 г. - 10% + основният лихвен процент на БНБ-0%/, а имено представлява близо
сто и четиридсет пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 600 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 50 лева държавна такса, и 1800
лева- адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. И. Д. с ЕГН: ********** с адрес:***********
срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: ***********,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК/ вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3
ЗПК и чл. 22 ЗПК/ нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ ************ от 21.12.2020 г., сключен между Д. И. Д. и „ФБ“ ЕООД.
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ***********, да заплати на основание чл. чл. 78, ал.
1 ГПК на Д. И. Д. с ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 1850 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5