Номер 251419.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело №
20203100501953 по описа за 2020 година
Производството е по въззивна жалба от Областна дирекция на МВР–гр.Варна,
предявена чрез юрисконсулт Б. Й. , против решение № 2108/ 03.06.2020г. по гр.д.№ 16513/
2019г. на Районен съд-Варна, с което е осъдена да заплати на Г. Р. Г. сумата 1704.07лв. –
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г., със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска- 14.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението , на основание
чл.178,ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. С решението са присъдени държавна такса и съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК.
Счита постановеното решение за незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон. Излага съображения за обвързаността на страните по
делото със служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни
актове по неговото приложение. При действащите разпоредби на ЗМВР не намират
субсидиарно приложение на норми от КТ, Наредба за структурата и организацията на
работно време, и ЗДСл. Като специален закон урежда изчерпателно статута на държавните
служители , който е различен от статута на лицата, работещи по трудово правоотношение
при условията на КТ. Между статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР
, статута на държавните служители по т.2 и лицата работещи по трудово правоотношение
по т.3 , който се урежда със ЗДСл , и статута на лицата, работещи по трудово
правоотношение, който се урежда по реда на КТ, има ясно разграничение. По отношение на
лицата, които със статут на държавни служители с полицейски правомощия следва да бъдат
прилагани разпоредбите на ЗМВР- чл.140, чл.187,ал.3, чл. 179, ал.4 , относно отчитането и
заплащането на нощния труд , и подзаконовите нормативни актове. Поддържа тезата, че за
процесния период няма действаща нормативна уредба, която допуска преобразуване на
часовете нощен труд в часове дневен труд.
По същество отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго, за
отхвърляне на исковата претенция. В условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен
частично за периода 01.01.2018г.- 16.07.2018г., предвид отсъствието на действаща
нормативна уредба относно преизчисляването на нощен към дневен труд, чиито размер е
291.76лв.по заключението на ССЕ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции, на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 23, т.1 от Наредба за правната помощ.
В срока за отговор е депозирано становище от Г. Р. Г. , чрез процесуален
представител. Оспорва жалбата като неоснователна по направените възражения срещу
решението.
Жалбата е процесуално допустима и редовна.
Не съдържа искания в предмета на произнасяне по чл.266 от ГПК.
На основание чл. 267 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2020г. от 14.00ч.
ДА се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________