Решение по КНАХД №202/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е касационна жалба от В. К., [ЛНЧ] от гр. Р., действащ чрез упълномощен адв. Д. Й., АК – Разград, против Решение № 65 от 18.06.2025 г., постановено по АНД № 142/2025г. по описа на Районен съд – Разград в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърдено НП № 25-1075-000078 от 28.01.2025 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Разград. С цитираното НП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на касатора са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа съображенията, заявени във въззивното производство, че касаторът неправилно е санкциониран за превишение на скоростта с 51 км/ч вместо с 50.88 км/ч, което обуславяло налагане на по-леки наказания по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП вместо приложената разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от същия закон. Твърди и нови факти, които не са били поддържани пред въззивния съд, а именно, че макар и да е присъствал в автобуса, не жалбоподателят е управлявал същия, а друго лице, назначено с договор за изпитване от фирмата-собственик на управляваното МПС, респ. касаторът бил принуден да подпише декларация, че той е управлявал автобуса, защото контролните органи бързали да си приключат производството. От съда се иска да отмени въззивното решение, ведно със следващите от това законни последици, като е заявена и претенция за присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Разград, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. М., оспорва жалбата като неоснователна. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на деловодни разноски.

Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).

Установените факти са, че на 26.07.2024 г., в 04:42 часа, в с. Осенец, по ул. „Девети септември“ до № 34, в посока гр. Разград, е заснето движение на автобус „Мерцедес Туризмо РХД Л“, с рег. № , собственост на „Рики-А-Тур“ ЕООД, [ЕИК], който автобус при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. се движи със 104 км/ч. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство/система (АТСС) ARH CAM S1 № 120c50f, снимка № 230051, като е приспадната допустимата грешка на техническото средство от – 3 % и скоростта на движение е определена на 101 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 51 км/ч.

На 19.11.2024 г. от дружеството – собственик на автобуса, чрез законния представител, е попълнена Декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, че на процесната дата – 26.07.2024г., автобусът е предоставен, респ. е управляван от В. К., [ЛНЧ], което последният потвърдил с отделна Декларация от 13.01.2025 г. На същата дата, въз основа на декларираните данни, на жалбоподателя е съставен АУАН серия АД, бл.№ 054463, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя на същата дата, като го подписал с единственото възражение, че скоростта му на движение е била под 100 км/ч.

Последвало издаване на обжалваното пред районния съд Наказателно постановление № 25-1075-000078 от 28.01.2025 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Разград, с което за констатираното нарушение и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на нарушителя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца. НП е връчено на жалбоподателя лично на 28.02.2025г.

При така установената фактическа обстановка Районен съд - Разград приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила, установени в ЗАНН – от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. Констатираното нарушение е установено по несъмнен начин от обективна и субективна страна и правилно е приложена относимата санкционна норма, като определените наказания са в абсолютен размер и няма възможност за тяхното намаляване.

Решението на РС - Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Въззивното решение е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон.

Районният съд правилно е установил фактите по делото, като е събрал относимите към правния спор писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Не е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата или при тяхната оценка. Те установяват по категоричен и безспорен начин възприетата от наказващия орган и районния съд фактическа обстановка. Обжалваното решение е постановено при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като са обсъдени всички възражения по въззивната жалба.

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е приложил правилно материалния закон. Изложените мотиви се споделят изцяло от касационния съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

Твърденията на касатора, с които опровергава фактите, декларирани от него по реда на чл. 188 от ЗДвП и възразява едва пред касационния съд, че не той е управлявал процесния автобус, не могат да бъдат възприети. За доказване на тези факти жалбоподателят представя писмени доказателства – пътен лист от 26.07.2024г. за МПС с рег. № [рег. номер], в който са вписани двама шофьори – В. К. и А. С.. Представени са също документ за самоличност, СУМПС и Трудов договор с транспортната фирма по отношение на втория водач А. С., които, макар и представени без превод на български език, са разбираеми за съдебния състав. По същество, обаче, същите установяват единствено, че е имало двама водачи на автобуса, но не и факта кой конкретно е управлявал въпросното ППС към момента на констатиране на нарушението през процесната нощ. В своята съвкупност тези доказателства касаят нови факти, заявени едва с касационната жалба пред касационната инстанция, която съгласно императивната разпоредба на чл. 220 от АПК няма право да извършва нови фактически установявания, а единствено преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Твърденията не касаят правилното прилагане на материалния закон от страна на районния съд, а са фактически и като такива не подлежат на разглеждане от касационната инстанция. Те биха били релевантни, ако бяха заявени и пред въззивния съд, предвид дължимата проверка за правилното приложение на закона при постановяването на решението му. Заявени за първи път едва в касационното производство, те не следва да бъдат разглеждани. Не са нововъзникнали обстоятелства и по естеството си, тъй като се отнасят до авторството на деянието, са били известни на касатора още преди сезирането на въззивния съд. Твърденията за приложена спрямо него принуда, заради която е декларирал неверни данни, също не могат да бъда предмет на доказване в касационното производство и се възприемат като несъстоятелни. Дори тези твърдения да са верни, недоказването им се дължи на процесуалното бездействие на страната във въззивното производство. Ето защо и те не могат да бъдат касационно основание за отмяна на постановеното въззивно решение.

Несъстоятелно е и възражението за несъответно прилагане на санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Районният съд аргументирано е отхвърлил това възражение, като направените изводи за съответно прилагане на закона се възприемат от касационния съдебен състав. Категорично е доказано нарушение на забраната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е установено движение на процесното МПС в населено място със скорост над допустимата от 50 км/ч. Измерената скорост е 104 км/ч., като след приспадането на допустимата грешка на техническото средство, превишението е с 51 км/ч. Снимката на АТСС, установяваща нарушението е веществено доказателствено средство, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като посочените обстоятелства са отразени и в АУАН, чиято доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е опровергана. Съответно приложимата санкционна разпоредба е тази на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, която е ясна и конкретна. Същата предвижда, че за превишаване на разрешената скорост над 50 км/ч виновният водач се наказва с „Глоба“ от 700 лева и три месеца „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева. В конкретния случай дали превишаването е 51 км/ч (над допустимата скорост от 50 км/ч за населено място), както е възприето в АУАН и НП, или е 50.88 км/ч, както твърди жалбоподателят, във всички случаи деянието е съставомерно и подлежи на санкциониране по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Наложените наказания са в абсолютен размер, без възможност да бъдат заменяни с по-леки по вид и размер наказания, съобразно приложението на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. В този смисъл е без правно значение и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на жалбоподателя, предвид заявените в касационното производство такива от процесуалния представител – липса на други нарушения у водача, семейно положение и възможностите за прехрана на семейството.

При правилно установена фактическа обстановка въззивният съд е извел обосновани правни изводи за законосъобразност на наказателното постановление, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същият е представляван по делото от упълномощен юрисконсулт, поради което и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 130.00 лева – за процесуалното представителство пред касационния съд, с оглед сегашната редакция на разпоредбата от ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г. Посоченото възнаграждение е в минималния предвиден размер и е съобразен с фактическата и правна сложност на конкретния случай.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 18.06.2025 г., постановено по АНД № 142/2025г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА В. К., [ЛНЧ] от гр. Р., ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Разград сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.