Р
Е Ш Е Н И Е
№ 622 / 11.12.2017г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно
заседание на девети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Христина
Юрукова
при секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно
дело № 214, по описа на съда за 2017 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър и е
образувано по жалба на И.К.К., Б.А.К. и А.А.К., тримата с адрес ***, против
Заповед № 18-1405/01.03.2017г. на началник на СГКК гр. Пазарджик. Твърди се, че
заповедта е незаконосъобразна. Излагат се възражения, че сградата е
съществувала към 1992г. и като такава е в режим на съсобственост в равни права
и не следва да се заличава. В съдебно заседание жалбата е поддърж. от
упълномощен представител - адвокат Б.. Сочи се, че е налице материален спор за
правото на собственост, като обосновава, че сградата е съществувала в този вид
и не може да се обособяват самостоятелни обекти. Оспорва разпределението на
правата, тъй като представеният договор за учредяване на право на строеж от
областен управител на област Пазарджик е само на С.К.. Признава се, че в
производството пред административния орган доверителите/оспорващите/ не са
подали възражение в законовия срок.
Ответникът –
началник Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пазарджик, оспорва
жалбата, като посочва, че са спазени закона и наредбите при издаване на
оспорения акт. Събрани и регистрирани са всички документи, включително и
договора за отстъпено право на стоеж. Посочва, че жалбоподателите не са взели
становище по проекта, след като са били надлежно уведомени.
Заинтересованата
страна – С.Б.К., оспорва жалбата. Излага съображения за недопустимост, както и
за неоснователност на същата. Счита, че не са налице доказателства за спор за
материално право. Отправеното искане от него към СГКК Пазарджик е за промяна,
тъй като фактическото положение е следвало да намери отражение в кадастъра. А. К.
и С.К. са съсобственици и това е отразено в кадастъра.
СЪДЪТ, след преценка
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за
установено следното:
Жалбата е подадена
от заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР
на ЗКИР, за което е налице
правен интерес от оспорването, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР срок , поради
което е процесуално допустима. Заповедта е изпратена по пощата до
заинтересованите лица с писмо с известие за доставяне, като известията за
доставяне на всички оспорващи са надлежно оформени досежно датата на получаване
- 06.03.2017г., а жалбата е подадена в срок от тримата оспорващи чрез
административния орган с писмо от 20.03.2017г., видно от пощенското клеймо на
плика.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Не е спорно
по делото, че жалбоподателите и заинтересованата страна са съсобственици на
имот и сграда, засегната с изменението на кадастралната карта.
С оспорения
административен акт на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР е
одобрено изменение на КККР на гр. Пещера, ЕКАТТЕ 56277, община Пещера, одобрена
със Заповед № РД-18-62/15.12.2014г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващо „Промяна границите на сграда и нанасяне самостоятелни обекти в
нея“ и състоящо се в: нанасяне на нови обекти в КККР: сграда с идентификатор
56277.506.771.265:площ 96 кв.м., предназначение Вилна сграда – многофамилна,
няма данни са собственост;- схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор56277.506.771.265.1: площ по документи 51 кв.м., собственост на А.
Б. К. въз основа на документ Нотариален акт № 19, том 1, дело 44 от 17.01.1992г.,
издаден от Районен съд Пещера; С.Б.К. въз основа на Нотариален акт № 19, том 1,
дело 44 от 17.01.1992г., издаден от Районен съд Пещера; С.Б.К. въз основа на
документ Нотариален акт № 129, том 11, рег. 2981 дело 2982 от 05.12.2016г.,
издаден от Служба по вписвания гр. Пещера; - схема на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56277.506.771.265.2: площ по документи 24 кв.м.,
собственост на А. Б. К. въз основа на документ Нотариален акт № 19, том 1, дело
44 от 17.01.1992г., издаден от Районен съд Пещера; С.Б.К. въз основа на
Нотариален акт № 19, том 1, дело 44 от 17.01.1992г., издаден от Районен съд
Пещера; С.Б.К. въз основа на документ Нотариален акт № 129, том 11, рег. 2981
дело 2982 от 05.12.2016г., издаден от Служба по вписвания гр. Пещера; - схема
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор56277.506.771.265.3: площ по
документи 22 кв.м., собственост на А. Б. К. въз основа на документ Нотариален
акт № 19, том 1, дело 44 от 17.01.1992г., издаден от Районен съд Пещера; С.Б.К.
въз основа на Нотариален акт № 19, том 1, дело 44 от 17.01.1992г., издаден от
Районен съд Пещера; С.Б.К. въз основа на документ Нотариален акт № 129, том 11,
рег. 2981 дело 2982 от 05.12.2016г., издаден от Служба по вписвания гр. Пещера;
Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР,
измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти
при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника
на Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота .
Процесната
заповед, като подписана от Началник Служба по геодезия, картография и кадастър
– гр. Пазарджик, е издадена от компетентен административен орган в предписаната
от закона форма. В същата са посочени правните и фактически основания за
издаване на процесния административен акт, като са посочени относимите правни
разпоредби и подаденото заявление с вх. № 01-27548-02.02.2017г. на С.Б.К. и
приложените към него документи и материали, поради което не са налице основания
за отмяна съгласно чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Съдът счита, че в
настоящия случай не са налице и отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.
51, ал.1,т. 2 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят
при установяване на непълноти и грешки - каквито са несъответствията в данните
за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралните регистри спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната
дефиниция на §1, т.16 ДР ЗКИР.
Съгласно чл.
54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите
по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и
проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра /чл.
51, ал.5 ЗКИР/. Когато Службата по
геодезия, картография и кадастър
установи, че от представените писмени доказателства и скица-проект за
изменение е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната
карта и действителното положение на имота към датата на одобряване на
кадастралната карта, проектът за изменението се одобрява със заповед на
началника на СГКК.
По делото са
приети писмени доказателства, съставляващи административната преписка по
издаване на оспорения акт, разпитан е допуснат на жалбоподателя свидетел, и
заключение на съдебно-техническа експертиза, за изясняване предмета на спора.
Заключението на вещото лице е неоспорено от страните, съдът го кредитира като
компетентно изготвено и обективно.
Вещото лице
е констатирало, че заличеният с процесната заповед обект „вилна сграда с
веранда“ с идентификатор 56277.506.771.161 не съответства на имота преди
влизане на КККР в сила през 2014г. и вилата не е отразена правилно към момента
на влизане в сила на заповедта за одобряване на КККР – 15.12.2014г. Това
несъответствие се явява основание за изменение на кадастралната карта (КК) по отношение
на имота и неговото заличаване. Отразените промени в КККР с нанасяне на самостоятелни
обекти в сградата с идентификатори: 56277.506.771.265.1; 56277.506.771.265.2;
56277.506.771.265.3 е въз основа на геодезическо заснемане и одобрена схема за
самостоятелни обекти. Изводът на вещото лице е, че при създаване на КК,
одобрена през 2014г., отразеното в нея не съответства на действителното
положение, защото вилата е променила очертанията си и е увеличила площта си в
резултат на извършено пристрояване. Изменението на КК с процесния акт съответства
на фактическите граници на вилата с пристройката и гаража. Вещото лице също
описва видното и от процесната заповед, че в нея не са определени обема на
правата на собственост, т.е. те си остават по ½ ид. ч. за А. и С. К.
съгласно Нотариален акт № 19/17.01.1992г.
По делото са
събрани гласни доказателства, от които съдът прави извод, че строежът на вилата
е започнал към 1980г., като явно и до настоящия момент трае строително-ремонти
дейности, които са свързани с ползването на вилата. Събраните писмените
доказателства по делото, представени от страна на ответника и изискани от трети
неучастващи по делото лица - Община Пещера и Районна прокуратура Пещера, са в подкрепа
и насока, че действителното състояние на вилата, което се отразява с
изменението с процесната заповед е налице още преди 2014г., когато е одобрена
КККР на гр. Пещера.
Релевантното
в настоящия казус е преценката дали е налице обективно несъответствие между
отразеното в кадастралната карта и действителното положение към момента на
одобряване на кадастралната карта – 2014г.
Видно от
приетото заключение на вещото лице, приложената към него схема, както и
съпоставянето ѝ със скицата-проект № 15-89096-01.03.2017г., касаеща
изменението с процесната заповед, промяната на границите на сградата и нанасянето
на самостоятелни обекти в действителност е нанасяне на обекти, които са били и
преди влизане в сила на КККР на гр. Пещера.
Вещото лице
е установило, че изменението на кадастралната карта съответства на фактическите
граници на вилата и одобрената КК през 2014г. Отразеното в КККР не съответства
на действителното положение, защото вилата е променила очертанията и е
увеличила площта си в резултат на извършено пристрояване. От приетото по делото
заключението се налага изводът, че границите на сградата и обектите в нея при
одобряване на кадастралната карта са несъответни на фактическите. Заличеният
обект не е съответствал на имота преди влизане на КККР в сила през 2014г.,
тоест вилата не е отразена правилно. Изменението, одобрено с процесната
заповед, ще отрази границите на сградата и обектите в нея, така както е
извършено пристрояването.
Според
легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР
на ЗКИР „непълноти
и грешки“ са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на КККР. Следователно при
съдебна проверка дали е налице обективно несъответствие между отразеното в
кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряването на
КК, се установява, че е налице непълнота при одобряването на кадастралната
карта, която правилно е поправена от органа по реда на чл. 54 от ЗКИР.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателите за допуснато
нарушение на чл. 54, ал.2 от ЗКИР, тъй като за заличения обект и нанесените
обекти е налице спор за материално право. В сега действащата разпоредба на чл.
54, ал.1 от ЗКИР, послужила като основание за изменението, не е предвидено
съставянето на акт, съответно наличието на спор за материално право следва да
бъде надлежно доказано от страната, която се позовава на това обстоятелство,
препятстващо изменението до решаването на спора по съответния ред. В случая,
твърдението за наличие на някакъв спор за материално право не е подкрепено с
никакви доказателства за това–документи, обосноваващи вещни права върху
самостоятелния обект или пък наличие на иск по общия ред за установяване на
такива. Пред административният орган такова възражение не е правено.
Становището, изразено от процесуалния представител на оспорващите, изразено по
отношение на Договора за учредено право на строеж от Областния управител на
област Пазарджик на С.К., не може да обоснове наличието на спор за материално
право. Видно от съдържанието на процесната заповед не се засягат квотите на
съсобственост на С.Б.К. и наследниците на А. Б. К..
С оглед
изложеното съдът намира, че не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така
мотивиран и на основание чл.172 ал.2 от АПК Административен
съд Пазарджик, VІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.К.К., Б.А.К. и А.А.К., тримата с адрес ***, против Заповед №
18-1405/01.03.2017г. на началник на СГКК гр. Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: /п/
РЕШЕНИЕ № 7557 от 07.06.2018 г. по адм. дело № 2120/2018 г. на ВАС-
Второ отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
622 от 11.12.2017 г., постановено по адм. дело № 214/2017 г. по описа на
Административен съд- Пазарджик.
Решението е окончателно.