№ 2226
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100501668 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение №20195984 от 08.10.2021 г. по гр.д.21290/20 г., СРС-29 състав
ОСЪЖДА Б. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, бул.****, съдебен адрес
гр.София, бул.“****, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1
ТЗ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“****, съдебен адрес гр.София, ул.“**** сумата от 154,75 швейцарски франка главница
по договор за потребителски кредит HL 43519/04.09.2008 г. /искът предявен като частичен
от 6140,63 швейцарски франка/, ведно със законната лихва от 01.06.2020 г. до окончателното
погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата до пълния
предявен размер от 2000 швейцарски франка, както и исковете по чл. 79, ал. 1, пр 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за възнаградителна лихва в размер на 27 швейцарски
франка като част от 449,59 швейцарски франка, за периода 16.02.2017 г. - 07.11.2017 г.,
мораторна лихва в размер на 27 швейцарски франка като част от 130,64 швейцарски франка,
за периода 16.02.2017 г. - 23.01.2018 г., такси по договора в размер на 115,23 швейцарски
франка за периода 16.03.2017 г.-23.01.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Б. М. М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК **** разноски по делото в размер на 57,98 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.З ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК **** ДА
ЗАПЛАТИ Б. М. М. ЕГН ********** разноски по делото в общ размер на 1101,82 лв.
Срещу решението е подадена, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, въззивна
жалба от ищеца в отхвърлителната част. Жалбоподателят счита решението за неправилно,в
1
противоречие с материалния закон.Твърди,че съдът неправилно обосновал
недействителността на процесния договор с правилата на ЗПК/отм./Разпоредбите на този
закон не се прилагали за договори за кредит обезпечени с ипотека.Неправилно съдът
приел,че дължимите погасителни вноски не са индивидуализирани;не е налице основание
непогасеният остатък да да бъде присъден по възприетия от съда начин.Моли обжалваното
решение да бъде отменено, а искове - уважени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Въззиваемият е представил отговор на жалбата,с който я оспорва.Претендира
разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответника.Твърди се,че решението е
неправилно и необосновано.Неправилно,при установена нищожност на договор,съдът
уважил иск на договорно основание.Съдът не обсъдил възраженията за неравноправност на
клаузите на чл.6 ал.2 и чл.24 вр.чл.1 и ал.2 от договора за кредит по силата на което
договорът отпуснат в евро трябва да се погасява в швейцарски франкове;банката не
установила клаузите на договора да са индивидуално уговорени;неправилно съдът приел,че
кредитът е усвоен в швейцарски франкове;клаузите не отговарят на изискването за
прозрачност;съдът не обсъдил допълнителното заключение на ССЕ;съдът не разгледал
възражението за нищожност на клаузите на чл.3 ал.5,чл.6 ал.3 и чл.13 ал.1 от
договора;съдът не обсъдил възражението за недължимост на таксите за администриране на
просрочения кредит;исковите претенции са погасени изцяло.Моли да се отмени решението
и да се отхвърлят исковете.
В срока е постъпил отговор,с който насрещната жалба се оспорва.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
посочи следното:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен, тъй като не отговоря на изискването за ясен и разбираем език и по-
конкретно на чл. 7, т. 8 от Закона за потребителския кредит (отм.), съгласно който в
договора следва да се посочат условията за издължаване на кредита от потребителя, размер,
брой, периодичност и дати на погасителнителните вноски и общия размер на тези
плащания.
Неоснователен е довода на въззивника, че в случая не се прилага ЗПК /отм./, тъй
като договорът за кредит е обезпечен с ипотека.В исковата молба не се съдържат
твърдения, че договорът за кредит е обезпечен с ипотека, както и не са представени
доказателства за това. Въззивникът за пръв път с въззивната жалба навежда твърдения и
2
представя нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от
10.09.2008 г., което е можел да посочи още с подаването на исковата молба в
първоинстанционното производство. Поради настъпила преклузия и забраната за посочване
на нови факти и доказателства във въззивното производство по чл. 266 ГПК, както и
липсата на условията по чл. 266, ал. 2 ГПК, този факт и доказателство не следва да бъдат
кредитирани .
Правилно първоинстанционният съд е установил, че на потребителя не е предоставена
информация за условията по договора за кредит и липсва яснота относно размера на
погасителните вноски като част от същественото съдържание на договора за кредит, тъй
като такава информация не се съдържа нито в договора за кредит, нито в подписан
първоначален погасителен план към него.
Ищецът не е представил информация да е спазено изискването на чл.7 т.8 от
ЗПК/отм./,поради което договорът е недействителен,а и съгласно чл.14 ал.2 ЗПК/отм./ се
дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по кредита.
Неоснователно е възражението,че изпълнението на договора изключва неговата
недействителност.В случая се касае за нищожност на договор,поради което тя не може да
се потвърждава с конклудентни действия по изпълнение на договора.
Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По насрещната въззивна жалба на ответника:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
.Доколкото изискванията за сключване на договорите за потребителски кредит са уредени в
ЗПК /отм./ с императивни материалноправни норми, то съдът служебно е проверил дали те
са приложени правилно.
Съгласно чл. 7, т. 8 от ЗПК /отм./, приложим към процесния договор, задължителен
реквизит на договора за потребителски кредит е да се посочат условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително размерът, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания. В основния
договор не се съдържат данни за месечните погасителни вноски за главница, а погасителен
план към него въобще липсва. От страна на ищеца не е представен първоначалния
погасителен план по договора за кредит, представляващ неразделна част от договора,поради
което съдът правилно е приел, че погасителен план не е изготвен към момента на
сключването на договора за кредит.Информация за размер, брой, периодичност, дати на
погасителните вноски е необходимо и задължително съдържание на договора, а когато е
невъзможно тази информация да бъде предоставена със самия договор, то тя следва да се
опише подробно в приложен към договора документ, какъвто е погасителният план.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./, когато не са спазени изискванията на чл.
6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая ищецът не е представил доказателства да е било спазено
изискването на чл. 7, т. 8 ЗПК /отм./, поради което договорът е приет за недействителен.Това
е достатъчно основание да се приеме действието на разпоредбата чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм./,
т.е.когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
3
Съдът е ценил ССЕ и е отчел извършените по договора плащания,като дължима е
останала сума в размер на 154,75 швейцарски франка, до която искът за главница с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ е уважен, а за горницата до пълния
предявен размер на частичния иск от 2000 швейцарски франка е отхвърлен, както и са
отхвърлени претенциите за възнаградителна лихва в размер на 27 швейцарски франка като
част от 449,59 швейцарски франка за периода 16.02.2017 г. - 07.11.2017 г., мораторна лихва в
размер на 27 швейцарски франка като част от 130,64 швейцарски франка за периода
16.02.2017 г. - 23.01.2018 г., такси по договора в размерна 115,23 швейцарски франка за
периода 16.03.2017 г. - 23.01.2018 г.
Така насрещната въззивна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна Юробанк България се дължи сумата 360 лв.за платен
адвокатски хонорар,на възиваемата страна Б. М. се дължи сумата 1014 лв.за адвокатско
възнаграждение,а по компенсация Юробанк България следва да заплати на Б.М. сумата 654
лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението№20195984 от 08.10.2021 г. по гр.д.21290/20 г., СРС-29
състав в обжалваните части
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ Б. М. М. ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение по компенсация в размер на 654 лв.за
въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4